Потресаващ разказ за Априлското въстание, започващ с ентусиазма по неговата подготовка, опиянението при избухването му и унининието след кланетата в Перущица и Батак. Яна Язова обрисува образа на Бенковски отдалеч - започва с младежките му и любовни авантюри в Мала Азия. Романът завършва с героичната саможертва на Христо Ботев. Възкръсват кървави събития от нашата история, описани с невероятно познаване и на най-малките детайли, свързани с тях.
Яна Язова е псевдоним на българската писателка Люба Тодорова Ганчева. Яна Язова публикува стихове, разкази, статии, пътни бележки в периодичния и литературния печат: във вестниците „Литературен глас“, „Литературен преглед“, „Развигор“, „Вестник на жената“, „Дневник“, „Мир“, „Зора“ и в списанията „Светулка“, „Другарче“, „Детска радост“ и др. Заедно с артиста Никола Балабанов, неин зет, издава през 1941–1943 популярното списание за деца „Блок“. Член на Дружеството на детските писатели, на Клуба на българските писателки и на Българския ПЕН-клуб.
Първите ѝ три книги са стихотворни сборници. Тематичните мотиви в тях са свързани с чувствения живот на жената, с мистичната сила на природните стихии, с националната съдбовност и символика. Това, което ги отличава от общата интимно-сантиментална гама на женската поезия през 30-те г., е социалната тема. В стиховете на Яна Язова се появяват образи от социалното дъно — гамени, просяци, циганки, проститутки. Поетесата прониква в психиката на социалните низини и предусеща гнева и озлоблението, които ще разрушат устоите на обществото.
В прозата си Яна Язова търси измеренията на необикновената личност, бунтарството на духа срещу предразсъдъците и съдбата („Капитан“). Творческите ѝ пристрастия са свързани с историята. Драмата „Последният езичник“ е посветена на покръстването и борбата на престолонаследника Расате (Владимир) срещу византизацията на българската държава. Пиесата е преведена на немски език от проф. Ал. Балабанов.
Яна Язова създава и първия исторически роман с небългарска тематика — „Александър Македонски“. За целта тя посещава Сирия, Египет, Палестина, Турция. Книгата е завършена до края на 1944, но от нея са отпечатани само 8 коли. Бурните политически промени отхвърлят в забвение това интересно произведение.
Деветосептемврийските събития бележат прелом в творческия път и житейската съдба на Яна Язова. Обречена на изолация и принудително мълчание в продължение на три десетилетия, тя успява да надмогне несправедливия жребий и през тези години създава книгата на своя живот - историческата трилогия "Балкани". Романите "Левски", "Бенковски" и "Шипка" (части от трилогията) са широко епично платно за национално-освободителното движение на българите в края на турското робство. Художествената уникалност на това голямо творческо дело се дължи на свободното съчетаване на разнообразни жанрови и текстови характеристики. Фикционалният епически свят е в синтез с документално-фактологични изследвания, есеистичен коментар, легендарни текстове и биографични портрети. Но и тази мащабна епопея има драматична съдба. Завършена през 1962, предложена за печат, препоръчана с високи оценки от писателите Д. Талев и Г. Томалевски, тя е отхвърлена формално на основата на абсурдно и догматично рецензентско съчинение, зад което мимикрира политическата цензура и дискриминацията спрямо т. нар. буржоазни писатели от страна на тоталитарната власт. Трилогията е отпечатана за пръв път 25 г. след написването й и 13 г. след смъртта на авторката.
В оцелялата част от архива на Яна Язова чакат своя час още 3 белетристични произведения, принадлежащи на българската култура.
Епосът за българските освободителни борби продължава. Книгата е втора част от поредицата на Яна Язова - Балкани. Повече за предисторията писах в ревюто на част I "Левски": https://www.goodreads.com/review/show... Няма да се спирам по-подробно на техниката и използваните похвати от Язова, тъй като вече ги разгледах в същото ревю. А те в "Бенковски" са дори по-умело употребени.
Продължаваме действието скоро след като нашият първоапостол увисна на бесило с последни думи на уста "Наистина аз съм първият, но след мене идат хиляди!…" Тягосното начало от голямата несполука сравнително бързо е заменено от ентусиазма на следващите апостоли, изпратени по места да организарат всенародния бунт. Фокусът е върху Бенковски, който дори формално е в ролята на помощник на Панайот Волов, но с качествата и действията си в последствие заема неговото място, забележете - доброволно отстъпено от Волов. Проследява се в голяма степен животът му преди въстаническите години и в големи подробности - дейността му като "княз" в своята "свободна" столица.
Тази част ми беше и най-интересна за четене. Много умело е описано как се увлича местното население от IV Пловдивски революционен окръг с център Панагюрище в една голяма и страшна (исторически необходима) лудост, като Априлското въстание. Детайлите - как се държал и раздавал команди като истински "княз", произвеждал в чинове, назначавал стотници, стражи, административни служби, "дворец" била всяка къща, в която отсядал и така нататък. А, пиел и по 20 кафета на нощ, като през тези дни на подготовка не спял въобще. Знаел е, че не му остава много време и се стремял да използва всеки час от деня и нощта. Самото население - как спрели да орат нивите, да ходят на училище, шили бунтовнически дрехи, бабичките и децата денонощно леели олово, топели фишеците в лой и прочее приготовления. В един момент човек си прави аналогии с онези масови илюзии, които са се случвали на голяма група население в едно време и на едно място, като че ли картината там и вселенските закони стават различни само за това място и време от пространството. Такава масова илюзия е описана до степен, че ако човек не знае историята - ще си помисли, че следва холивудска развръзка, където малките Копривщица, Панагюрище и околните села сгромолясват лошата империя. А онова първо народно събрание с "първите и най-добри депутати, които България някога е имала" (б.а. както ще каже в наши дни Стефан Цанев, а може би и той цитираше някой преди себе си ...) да бе останало такова и след първото си и единствено заседание.
Развръзката обаче не е холивудска, а балканска и ние нея много добре знаем от историята си. Балканска - ще рече твърде кървава. Тук, като че ли и на мен (някак наивно повлиян от илюзията) ми се искаше да прочета по-романизиран вариант на последващите събития. Целите пасажи от Макгахан и преплитането на документални дописки в повествованието вероятно е единственият възможен прочит на събитията, защото всички наши автори това и правят, описвайки потушаването на въстанието. Може би, съзнанието ни отказва да преживее изцяло немислимия ужас от 1 л.ед.ч., а при Язова има и от двете - и такава гледна точка и цитиране на историческите извори. Мен, ако ме питате - ако беше оставила само гледната точка на героите - щеше да е по-добре за романа. Каквато и да е гледната точка и похватът на разказване - това са най-тежките събития, които един човек може да чете. Не казвам един българин, макар извършеният геноцид и зверства да са над българи, а един човек въобще. Предупреждение - наистина, читателите да носят на ум жестоките описания. Физически ме болеше, когато четох всичко случващо се нататък. Трудно може да ми повлияе така кой да е фикционен разказ, но когато знаеш, че са действителни събития ...
Многократно съм чел репортажите на Макгахан. Всеки път ме боли. Не е нещо, което може да се преболедува, да се свикне, дори и да го очакваш и да го знаеш вече. А героите на Язова са толкова живи, че те пренасят отново в кланицата на човешки съдби. Поредно и последно предупреждение - това не е книга, която те "хваща за гърлото" ... Вместо това - отсича гърлото с ятаган и го набучва на щик, за да го разнася като знаме. Не е за хора в крехка възраст, или с крехка психика.
Някой може да се зачуди и "Защо въобще да четем такива работи? Кой си причинява умишлено неизлечима мъка?" ... ами, защото го дължим на предците ни - щом те са погинали, или недай си Боже преживели същото, ние трябва да можем поне да съпреживеем историята им от безопасните ни дивани и уютни домове на XXI век. Дължим им поне това. Заради ентусиазма, с който се подготвяха. Визионерството на Левски, авантюризма и харизмата на Бенковски, геният и храбростта на Ботев, калугерките от "Горният метох", онези от манастирите и черквите обърнати на крепости, обърнати на гробове. Всички останали знайни и незнайни. Дължим го и на Язова - за огромния труд, който е положила, низвергната от режима, неполучила признание приживе, най-вероятно убита и ограбена. Голямата победа на авторката е, че образите й оживяват дори след толкова години и носят автентично преданията си, както и поуките от несполуките.
Роман-чудовище, Яна Язова е извършила литературен подвиг. Плътни и подробни описания, батални сцени с графичен реализъм, невероятни за възприемане образи на смелост, кураж, доблест, подлост, страхливост, с една дума - всичко, което е било Априлското въстание.
„Историята на един народ е пълна с жертвоприношения. Тя се пише от хора-призраци. Такива летописци някои народи имат с хиляди. И колкото повече са те, толкова тия народи са по-трайни и уважавани от всички хора на земята. Потомствата на тия велики летописци броят себе си измежду най-гордите и културни представители на човешкия род. Заради кръвта, проляна заради тяхната свобода, човечеството ги възнаграждава с признанието на особено благородство.“
"Великите хора, великите дела, които са потърсвали душата на човечеството, които са го затрогвали и смайвали, рядко са намирали на своето време подготвена за себе си публика.
Делата, когато се извършват, едва ли могат да се ВИДЯТ.
Извършителите, изправени пред нас, едва ли могат да бъдат обхванати с поглед.
Великите хора, великите дела, великите събития приличат на обелиски, наблюдавани от своето човечество като от мравуняк, който се движи около тяхното подножие. Колкото една мравка може да повдигне очи от подножието на гиганта и да го обхване с очите си, такава частица може да зърне и обикновеният човек от великото събитие, което се извършва пред очите му.
За да се обхванат с очи великите хора, великите дела, великите събития — нужно е разстояние.
Разстоянието е зрителната тръба на човечеството, дължината на която се мери по някой път с векове".
Голяма книга! Какъв велик труд е вложен в нея, гениално написана и така живо пресъздаваща събитията около Априлското въстание – на места емоцията е просто смазваща… Яна Язова е явление в българската литература!
Цитати:
„Който отмъщава заради народа си, не е само съдия. Той е герой."
„Сбъднаха се думите на Апостола, извикани от височината на свещеното бесило: „Братя, аз си отивам, но след мен идат хиляди.“
„Всички виждаха напреде си свободата, без да мислят, че тя може да дойде, когато те ще бъдат мъртви.“
Болезнено трогателна, разтърсваща всички сетива книга за Априлското въстание. Историята, такава каквато сме поназнайвали някога в училище, тук е потресаващо запомняща се с ��секи детайл. Писатели от такъв ранг са рядкост и до ден днешен!
Втората част на поредицата „Балкани“ на Яна Язова започва някъде по времето в което завършва първата. Апостолът на свободата е увиснал на бесилото, ала идват други апостоли, други искри, които да запалят пожара на въстанието срещу османското владичество. Една от тези искри е Георги Бенковски. Романът проследява приключенията на Бенковски в Мала Азия, завръщането му в България, подготовката и избухването на Априлското въстание. Яна Язова не се ограничава само с битието на Бенковски, тя порядъчно и непримиримо следва събитията на въстанието, пише за възпетите и не упоменатите герои и описва една потресаваща картина на удавеното в кръв и жестокости българско население. На моменти четях със сълзи в очите, защото чрез думите на авторката историческото събитие се свежда до човешката си форма. Изкланите и избити въстаници имат имена и лица, поругани жени и деца сякаш се протягат през нишката на времето и разказват историята си. Точно тези чувства са най-красноречивото доказателство за майсторското перо, което е написало трилогията „Балкани“.
Нужно ми беше малко време, за да се отърся след прочита на "Бенковски" - книга втора от трилогията "Балкани" на Яна Язова и след това да напиша няколко думи с моето мнение. Неслучайно този роман е наречен "роман на ужасите" от българския литературен историк Петър Величков. Историята в книгата се развива малко след обесването на Васил Левски. На фона на изгубената надежда, че някога българският народ ще бъде освободен от османското робство, се появява образът на Гаврил Груев Хлътев, по-познат ни като Георги Бенковски. Яна Язова ни представя живота на апостола от неговата младост до самия му край. Изключително интересни ми бяха главите, в които Бенковски живее в Мала Азия и в него се влюбва Сурея - дъщеря на заможен дюкянджия. Майсторски е описан периодът на прехода в живота на Бенковски от неговите години на властен и заможен човек, гледан с почит в Ориента, към времето, в което той се завръща на родна земя, готов да се бори за свободата на отечеството. Без да се впускам в подробни разкази за сюжета на обемния втори том от трилогията (близо 800 стр.), ще кажа, че наистина останах потресен от сцените, в които Априлското въстание бе в разгара си. Чел съм много за турските зверства по нашите земи, но тези описателни сцени откраднаха съня ми. Яна Язова използва похвата да ни представи конкретен образ, да ни разкаже неговата история, да ни въведе в неговото ежедневие. И в следващия миг да ни накара да изживеем заедно с него мъките от изтезанията, на които черкезите, заптиите и башибозуците го подлагат. Главите, които разказват за ужасите в Батак, Перущица и т.н. са покъртителни. Но това е част от нашата история. Това е част от миналото ни, която не бива да се забравя. Ще ми е нужно малко време, преди да продължа с последната част от трилогията. Но определено тези книги трябва да получат повече внимание! Яна Язова го заслужава, а има толкова много читатели, които никога не са чували дори нейното име...
"Великите хора, великите дела, които са потърсвали душата на човечеството, което са го затрогвали и смайвали, рядко са намирали на своето време подготвена за себе си публика. Делата, когато се извършват, едва ли могат да се видят. Извършителите, изправени пред нас, едва могат да бъдат обхванати с поглед. Великите хора, великите дела, великите събития приличат на обелиски, наблюдавани от своето човечество като от мравуняк, който се движи около тяхното подножие. Колкото една мравка може да повдигне очи от подножието на гиганта и да го обхване с очите си, такава частица може да зърне и обикновеният човек от великото събитие, което се извършва пред очите му. За да се обхванат с очи великите хора, великите дела, великите събития – нужно е разстояние. Разстоянието е зрителната тръба на човечеството, дължината на която се мери по някой път с векове."
Изключително добре написан роман. След като първо прочетох Записки по българските въстания, тази книга допълва и обогатява прочетеното вече в другата книга. Да, това все пак е роман, но е интересно колко много се приближава до истината да визирайки прочетеното от Записките. Препоръчвам силно за всеки интересуваш се от българска история.
История – 9/10 Идея – 9/10 Изпълнение – 10/10 Интрига/Темпо – 4/10 Герои – 10/10 Стил на писане (За жанра) – 10/10 Eлементи на изненада – 3/10 Емоционален заряд –10/10 Теми за размисъл – 10/10 Степен на оригиналност (за жанра) –10/10
Изключително реалистично и едновременно поетично описание на Априлското въстание. Българските герои са титани на действието и духа. За тях Свободата и Независимостта, извоювани от народа, са най-висша ценност.
Яна Язова е велика и се затвърждава като равна на Блага Димитрова в личната ми класация. Моментите с кланетата ми бяха трудни, но описанията, изразните средства и изграждането на героите... Продължавам с "Шипка".
Трилогията "Балкани" трябва да присъства във всеки български дом. Няма българин, който да остане равнодушен към "Левски", "Бенковски" и "Шипка" на Яна Язова. Горещо препоръчвам!
Роман-епопея, една от най-българските книги. За мен Яна Язова е голям автор. Език, стил на писане, придържането към реалните исторически събития - всичко това прави трилогията една от най-стойностните в българската литература. Започва с увлекателен разказ за живота и делото на Бенковски, преминава през ужасните събития от Априлското въстание, случили се в Батак и Перущица, за да завърши с трагичната смърт на Христо Ботев - един от двигателите на въстанието у нас. Яна Язова е име, което по-често трябва да се споменава не само в литературните среди, а и сред младото поколение - в класните стаи. Априлското въстание не е само "Под игото" от Иван Вазов, то трябва да бъде показано в истинския му, жесток и трагичен облик - така, както го прави Яна Язова.
Роман на ужасите! Рана, една огромна отворена рана.... Прекланям се пред писателката за смелостта и дързостта, за силата да не склони глава и да ни предостави това парче история, нашата история, българската история, която така упорито се опитват да изтрият и променят.... Къде са били те, уж невежи и къде сме ние сега , дребнодушци?!?!