В тези особени дни, когато човек е принуден да стои у дома, музиката може да бъде голяма утеха. Особено тази музика, която докосва всички струни на душата. От съвсем скоро разучавам музиката на Съли Ерна - както соловата, така и с Godsmack, и определено се разбираме невероятно добре - всеки тон и всяка дума се усещат максимално от съзнанието ми. Особено в соловите му произведения откривам много сходни преживявания и емоции. Тъй като в музикално отношение си паснахме, реших да пробвам как ще ми се отрази книгата му и смея да твърдя, че не съжалявам. През цялото време имах чувството, че той седи срещу мен и ми разказва за живота си - открито, откровено, без оправдания и извинения. Като човек, патил си от чуждите лъжи твърде много пъти, за мен откровеността, с която Съли Ерна разкрива живота и проблемите си, беше наистина като глътка свеж въздух.
Не искам да преразказвам книгата, тъй като няма смисъл от това - достатъчно е да се спомене, че Съли Ерна споделя неща за своя живот от детството му до създаването на Godsmack. Емоциите, които книгата предизвиква обаче, не могат да бъдат пренебрегнати. Бих казала, че книгата е доста лична - Ерна споделя неща, които по принцип много хора смятат за трудни за споделяне по ред причини (тревога, срам и какво ли още не), и го прави без оправдания и без изтъкване - читателите получаваме възможност да чуем за тежките и мрачни моменти в живота му, от които се е измъкнал успешно, които са го препъвали, но в крайна сметка не са сломили. Нито веднъж Ерна не се оправдава за грешките, които е вършил, но и не възхвалява постъпките си - вече виждаме един зрял, осъзнат мъж, който просто споделя своята история, защото тя е подобна на историите на много от нас.
За Съли Ерна белезите (най-вече психическите) не са нещо непознато, а са нещо, което той е носил от дете. За много хора, които също се борят с белези от детството, мисълта, че всичко, което се е случило, е преодолимо и позитивен и пълноценен живот е възможен, е невероятно стимулираща. Нека обаче се има предвид, че това не е книга за самопомощ, няма "аз магически се справих, справи се и ти" - читателите разбират колко трудна е борбата с демоните, нанасящи белезите, колкото продължителна може да бъде, но и че може да завърши с победа на човешкото над демоничното. Победата обаче се постига с много усилия и труд от човека, а не така, както в много книги се опитват да ни излъжат. Няма мигновено излекуване от раните, лекуването е процес, за който се изисква голяма смелост - смелост да признаеш проблема си и смелост, за да се хвърлиш в борбата срещу него.
Въпреки продължителната и усилена борба обаче човек може и заслужава да бъде обичан - особено когато отвори сърцето си за това. Ако трябва да бъда честна, моментите, в които Съли говори за проблемите си с доверието и за това как няколко пъти любовта (тази, която е здравословна и искрена) му убягва поради неговата невъзможност да разголи сърцето и душата си, са ми много близки. Знам какво е да попадаш в токсични отношения, да не си против обвързването и любовта, но да не смееш да отвориш сърцето си след твърде много наранявания. Да знаеш, че можеш да обичаш, но да не си способен да го покажеш. Повярвайте ми, на моменти това адски боли. Действително не съм преживяла съвсем точно това, което е преживял той, но определено разбирам - сърцето понякога си върши свои неща и колкото и мозъкът да му казва "моля те, отвори се, допусни любовта", то упорито решава да се инати. След време това преминава и човек може отново да усети какво е да обичаш и да бъдеш обичан, но пътят дотам е труден. Труден и мъчителен, но изберем ли го, си заслужава.
Като цяло книгата помага много да разберем и музиката, която Съли Ерна твори. Всички тези преживявания, които са белязали живота му, намират място в текстовете му и поне за мен тези песни трябва да се слушат, когато човек е сам. Нещо толкова лично и съкровено, превърнато в мелодия, трудно може да бъде споделено, ако другият човек не споделя поне малко нашите преживявания.
В заключение ще кажа само, че оценката на книгата се дължи точно на всичко, което получих от нея - един тежък, но силен разказ, както и стимул за продължаване напред. Въпреки че тъмнината и мрака отдавна са зад гърба ми и не поглеждам назад, книгата ме ободри и ме мотивира да продължа да давам най-доброто от себе си.
Ще завърша с един цитат, който според мен описва невероятно добре магията на музиката - така, както само един музикант може да я опише:
"Смятам, че много хора подценяват силата на музиката. Мислили ли сте някога защо музиката ви въздейства? Или как влияе на настроението ви? Някой ще каже, че е заради текстовете и доколко те се отнасят към личната ви история. Може би донякъде е така.
Но мисля, че това е само малка част от нещата. Силата на текста се увеличава от емоцията на музиката. Нека поясня малко повече.
Защо един инструментал може да си накара да се почувствате щастливи или тъжни, секси или ядосани? В него няма думи; единствено чуваш музика, нали? Точно тук грешат много хора! Музиката не се чува, тя се усеща с душата. В това е магията."