What do you think?
Rate this book
La Femme fardée
À bord du Narcissus, la croisière organisée en l’honneur de la diva Dorriaccie revêt des allures de drame amoureux. Des passions secrètes se tissent au sein de la cohorte de bourgeois réunis et rompent la tranquillité mondaine. Il y a Olga Lamouroux, starlette française, dernière protégée du cinéaste Simon Béjart; la riche Edma Bautet-Lebrêche et son ennuyeux mari Armand; Julien Peyrat, commissaire-priseur plein de charme; le jeune Andréas Fayard, gigolo professionnel et enfin, Éric Lethuillier, à la tête d’un journal "de gauche", accompagné par sa timide épouse Clarisse. Sous l’emprise de son mari, cette dernière tente vainement de dissimuler sa fragilité sous un maquillage outrancier. Elle est "la femme fardée" qui intrigue autant qu’elle émeut. Alors qu’Éric s’affiche publiquement en compagnie d’Olga, Clarisse succombe à la passion adultère dans les bras de Julien. La tension monte et les poses mondaines, insuffisantes à dissimuler les sentiments abjects, deviennent aussi tristes que burlesques. Scandés par des airs d’opéra, les masques tombent les uns après les autres, faisant retentir une seule question : l’orgueil bourgeois laisse-t-il une chance à l’amour ?
562 pages, Mass Market Paperback
First published January 1, 1981
29 people are currently reading
383 people want to read
About the author
Françoise Sagan
249 books1,660 followersBorn Françoise Quoirez, Sagan grew up in a French Catholic, bourgeois family. She was an independent thinker and avid reader as a young girl, and upon failing her examinations for continuing at the Sorbonne, she became a writer.
She went to her family's home in the south of France and wrote her first novel, Bonjour Tristesse, at age 18. She submitted it to Editions Juillard in January 1954 and it was published that March. Later that year, She won the Prix des Critiques for Bonjour Tristesse.
She chose "Sagan" as her pen name because she liked the sound of it and also liked the reference to the Prince and Princesse de Sagan, 19th century Parisians, who are said to be the basis of some of Marcel Proust's characters.
She was known for her love of drinking, gambling, and fast driving. Her habit of driving fast was moderated after a serious car accident in 1957 involving her Aston Martin while she was living in Milly, France.
Sagan was twice married and divorced, and subsequently maintained several long-term lesbian relationships. First married in 1958 to Guy Schoeller, a publisher, they divorced in 1960, and she was then married to Robert James Westhoff, an American ceramicist and sculptor, from 1962 to 63. She had one son, Denis, from her second marriage.
She won the Prix de Monaco in 1984 in recognition of all of her work.
She went to her family's home in the south of France and wrote her first novel, Bonjour Tristesse, at age 18. She submitted it to Editions Juillard in January 1954 and it was published that March. Later that year, She won the Prix des Critiques for Bonjour Tristesse.
She chose "Sagan" as her pen name because she liked the sound of it and also liked the reference to the Prince and Princesse de Sagan, 19th century Parisians, who are said to be the basis of some of Marcel Proust's characters.
She was known for her love of drinking, gambling, and fast driving. Her habit of driving fast was moderated after a serious car accident in 1957 involving her Aston Martin while she was living in Milly, France.
Sagan was twice married and divorced, and subsequently maintained several long-term lesbian relationships. First married in 1958 to Guy Schoeller, a publisher, they divorced in 1960, and she was then married to Robert James Westhoff, an American ceramicist and sculptor, from 1962 to 63. She had one son, Denis, from her second marriage.
She won the Prix de Monaco in 1984 in recognition of all of her work.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 30 reviews
January 26, 2022
“…тези инак добре възпитани хора изведнъж започваха да говорят за любов”.
Има нещо много закономерно в това, че точно определени хора се привличат или обратното – инстинктивно не се понасят. Един кораб, десет дни, дванадесет души – не е нужно много, за да се види натрупването от символи, значения, социални и сексуални напрежения, мании, страхове психопатии, непрекъсната и понякога изненадваща смяна на роли. Просто и много гениално е хрумването на Франсоаз Саган да постави героите си на луксозен кораб, откъдето няма измъкване и да ги остави да се влюбват и разлюбват, да се надсмиват и мразят, да сменят лагери и да се отдават на капризите си без угризения и със свободата, която единствено богатството дава.
Чела съм пет или шест романа на Саган, тоест не всичките, но достатъчно, за да си дам сметка, че тази й по-късна книга е много различна от другите. Никога не съм разбирала докрай героите й, сигурно защото не разбирам съвсем французите и емоционалната им постройка, нагласата им към любовта и изневерите, очарователния им егоизъм и повърхностност, и това важи и тук, но “Гримираната жена” е най-изпипаната й откъм герои и психологизъм книга.
Архетипите и типажите са брилянтно подбрани и много добре мотивирани психологически – двойка, в която съпругата е “шугър мама”, а той е озлобен социалист-кариерист; застаряваща оперна звезда с афинитет към млада свежа плът, която попада на кандидат-жиголо; акламиран и много нетактичен режисьор на средна възраст с млада амбициозна актриса; захарен фабрикант, изстискан от живот и натъпкан с борсови индекси и неговата свръхекстровертна съпруга; свободен електрон под формата на задължителния авантюрист-картоиграч-фалшификатор; мачото капитан – нереализиран морски вълк и неговият хомосексуален помощник плюс едно кръвожадно куче, собственост на недодялан германски пианист.
С такава подборка няма как да не стане забавно, всъщност най-вече забавно отколкото тъжно, защото никой от героите не потъва в личната си драма докрай – осъзнава я, преживява я, но не остава задълго в нея, защото слънцето напича палубата, храната е вкусна, музиката – първокласна, а следващата любов е зад ъгъла.
Въпреки очевидната принадлежност на героите към привилегированите класи, “Гримираната жена” не е точно или поне не изцяло светски роман. В него има доста разумна философия и една нетипична от предните романи на Саган умереност спрямо консуматорите на голямо богатство – без значение старо или ново – те невинаги са толкова тъпи, жестоки и несъобразителни, колкото литературата (или ние) искаме да бъдат. Снобизмът може да е смешен, но може и да не е.
С изключение на това, че някои от диалозите ми се видяха прекалено литературни, “Гримираната жена” е чудно хубав избор, който ви пожелавам да разлиствате на някой средиземноморски или карбиски круиз, но и в провинциална снежна къщичка върви добре ☺
Има нещо много закономерно в това, че точно определени хора се привличат или обратното – инстинктивно не се понасят. Един кораб, десет дни, дванадесет души – не е нужно много, за да се види натрупването от символи, значения, социални и сексуални напрежения, мании, страхове психопатии, непрекъсната и понякога изненадваща смяна на роли. Просто и много гениално е хрумването на Франсоаз Саган да постави героите си на луксозен кораб, откъдето няма измъкване и да ги остави да се влюбват и разлюбват, да се надсмиват и мразят, да сменят лагери и да се отдават на капризите си без угризения и със свободата, която единствено богатството дава.
Чела съм пет или шест романа на Саган, тоест не всичките, но достатъчно, за да си дам сметка, че тази й по-късна книга е много различна от другите. Никога не съм разбирала докрай героите й, сигурно защото не разбирам съвсем французите и емоционалната им постройка, нагласата им към любовта и изневерите, очарователния им егоизъм и повърхностност, и това важи и тук, но “Гримираната жена” е най-изпипаната й откъм герои и психологизъм книга.
Архетипите и типажите са брилянтно подбрани и много добре мотивирани психологически – двойка, в която съпругата е “шугър мама”, а той е озлобен социалист-кариерист; застаряваща оперна звезда с афинитет към млада свежа плът, която попада на кандидат-жиголо; акламиран и много нетактичен режисьор на средна възраст с млада амбициозна актриса; захарен фабрикант, изстискан от живот и натъпкан с борсови индекси и неговата свръхекстровертна съпруга; свободен електрон под формата на задължителния авантюрист-картоиграч-фалшификатор; мачото капитан – нереализиран морски вълк и неговият хомосексуален помощник плюс едно кръвожадно куче, собственост на недодялан германски пианист.
С такава подборка няма как да не стане забавно, всъщност най-вече забавно отколкото тъжно, защото никой от героите не потъва в личната си драма докрай – осъзнава я, преживява я, но не остава задълго в нея, защото слънцето напича палубата, храната е вкусна, музиката – първокласна, а следващата любов е зад ъгъла.
Въпреки очевидната принадлежност на героите към привилегированите класи, “Гримираната жена” не е точно или поне не изцяло светски роман. В него има доста разумна философия и една нетипична от предните романи на Саган умереност спрямо консуматорите на голямо богатство – без значение старо или ново – те невинаги са толкова тъпи, жестоки и несъобразителни, колкото литературата (или ние) искаме да бъдат. Снобизмът може да е смешен, но може и да не е.
С изключение на това, че някои от диалозите ми се видяха прекалено литературни, “Гримираната жена” е чудно хубав избор, който ви пожелавам да разлиствате на някой средиземноморски или карбиски круиз, но и в провинциална снежна къщичка върви добре ☺
January 26, 2022
Не бях очаквала от Саган да ме разсмее, но точно така се случи с тази нейна хаплива и приятно старомодна (траги)комедия на снобските нрави.
Просто брилянтна камерна постановка на луксозно круизно корабче из китното Средиземнорие, където в течение на блажени десет дни неколцина представители на богатия елит отдъхват сред сини пейзажи, гурме меню и ежедневни концерти, изпълнени от две ослепителни звезди на класическата музика и оперната сцена. Естествено, под слоевете маски никой не е точно това, което изглежда. Някой някога беше казал, че човек има три лица - едно за околните, едно за близките и едно за себе си. При героите на Саган тези слоеве от грим, лица и социални роли така са се срастналии и втвърдили, че собствениците им сами трудно се ориентират кои са всъщност. Или блажено предпочитат да не знаят.
Саган се надсмива доста остроумно над снобизма, без да залита в крайности. Елегантно прокарва теми като несекващото психологическото насилие и тормоз над партньора, зловещо прикрито като успешен брак. Разрязва със скалпел лицемерната “загриженост” за социално добруване, безсрамно възползваща се от всички несправедливи привилегии, които имаче громи и стремяща се да унижи всеки, неподдаващ се на контрол. Понася се по нотите на вечната музика под съпровода на вълните, която трудно докосва самообявилите се за такива ценители и меломани на борда. Играе си с темите за самотата, остаряването и мъдростта, които могат да тласнат едни към стремеж към нежност; други към артистично и повърхностно бездушие, дегизирано като свобода и неконформизъм, съпроводени с ефектни жестове; трети към мъдро и леко насмешливо приемане на несъвършенствата на живота и собствената си душа и персона.
Героите буквално ме засмукаха в своя свят, а Саган умее да лишава от илюзии с доста хумор и изобилие от цветове в средиземноморските пейзажи. Привързах се и към гримираната нещастна жена, и към най-трогателния жиголо в книга, и към отказващия да се пенсионира и очовечи стар хищен крал на захарта и енергичната му съпруга, и към “австралиеца” с твърде голямо за занаята му сърце, и към режисьорс с криза на средната възраст, да не говорим за най-колоритния помощник капитан от дълго време насам. Сигурно е омекнала от възрастта (това е от по-късните и книги), тъй като тук се промъкват дори романтични, щадящи и пълни с човечност нотки. Нещо, което напълно ми липсваше в капсулирания, самодостатъчен егоизъм на “Добър ден, тъга”. Тук Саган се надсмива, без да унижава - с годините се е научила да го прави със съпричастност. Което едва ли е повод за възхваляващи критически отзиви на ценителите, но мен като читател напълно ме устройва.
За романтиците тук има много романтика. За почитателите на човешката комедия има театър от характери и роли, с доста остри наблюдения. За ценителите на хумора има едно шумно куче, обичащо човешки глезени. За ценителите на криминалните нотки има една фалшива картина. А останалите просто могат да се насладят на живописния круиз.
⭐️4,5 звезди⭐️
***
▶️ Цитати:
🎭 “Той разполагаше с цял запас остарели от две поколения мисли и изрази, което ги правеше особено забележителни.”
🎭 “Ето къде бе смисълът на живота, в тази ненакърнима невинност на човешките същества, в стремителния и признат бяг на времето, в милосърдието на неминуемата смърт…”
🎭 “Маски и гримаси, станали инстинктивни, превърнали се може би в истина по силата на отхвърлянето на истината и по-дълбоко в своя стремеж към изопачаване на действителността от много други, наследени от детството инстинкти…”
🎭 “Единствен той в тази епоха, отровена от джобното издание…на фройдизма, единствен той подхожда към морала от гледна точка на своите постъпки, а не съди за тях във връзка с породилите ги мотиви.”
🎭 “Едма Боте-Льобреш би нарекла една жена умна само ако тя е грозна.”
🎭 “Това…е старостта: да не обичаш, когато можеш да обичаш, и да не желаеш онова, което можеш да притежаваш.”
Просто брилянтна камерна постановка на луксозно круизно корабче из китното Средиземнорие, където в течение на блажени десет дни неколцина представители на богатия елит отдъхват сред сини пейзажи, гурме меню и ежедневни концерти, изпълнени от две ослепителни звезди на класическата музика и оперната сцена. Естествено, под слоевете маски никой не е точно това, което изглежда. Някой някога беше казал, че човек има три лица - едно за околните, едно за близките и едно за себе си. При героите на Саган тези слоеве от грим, лица и социални роли така са се срастналии и втвърдили, че собствениците им сами трудно се ориентират кои са всъщност. Или блажено предпочитат да не знаят.
Саган се надсмива доста остроумно над снобизма, без да залита в крайности. Елегантно прокарва теми като несекващото психологическото насилие и тормоз над партньора, зловещо прикрито като успешен брак. Разрязва със скалпел лицемерната “загриженост” за социално добруване, безсрамно възползваща се от всички несправедливи привилегии, които имаче громи и стремяща се да унижи всеки, неподдаващ се на контрол. Понася се по нотите на вечната музика под съпровода на вълните, която трудно докосва самообявилите се за такива ценители и меломани на борда. Играе си с темите за самотата, остаряването и мъдростта, които могат да тласнат едни към стремеж към нежност; други към артистично и повърхностно бездушие, дегизирано като свобода и неконформизъм, съпроводени с ефектни жестове; трети към мъдро и леко насмешливо приемане на несъвършенствата на живота и собствената си душа и персона.
Героите буквално ме засмукаха в своя свят, а Саган умее да лишава от илюзии с доста хумор и изобилие от цветове в средиземноморските пейзажи. Привързах се и към гримираната нещастна жена, и към най-трогателния жиголо в книга, и към отказващия да се пенсионира и очовечи стар хищен крал на захарта и енергичната му съпруга, и към “австралиеца” с твърде голямо за занаята му сърце, и към режисьорс с криза на средната възраст, да не говорим за най-колоритния помощник капитан от дълго време насам. Сигурно е омекнала от възрастта (това е от по-късните и книги), тъй като тук се промъкват дори романтични, щадящи и пълни с човечност нотки. Нещо, което напълно ми липсваше в капсулирания, самодостатъчен егоизъм на “Добър ден, тъга”. Тук Саган се надсмива, без да унижава - с годините се е научила да го прави със съпричастност. Което едва ли е повод за възхваляващи критически отзиви на ценителите, но мен като читател напълно ме устройва.
За романтиците тук има много романтика. За почитателите на човешката комедия има театър от характери и роли, с доста остри наблюдения. За ценителите на хумора има едно шумно куче, обичащо човешки глезени. За ценителите на криминалните нотки има една фалшива картина. А останалите просто могат да се насладят на живописния круиз.
⭐️4,5 звезди⭐️
***
▶️ Цитати:
🎭 “Той разполагаше с цял запас остарели от две поколения мисли и изрази, което ги правеше особено забележителни.”
🎭 “Ето къде бе смисълът на живота, в тази ненакърнима невинност на човешките същества, в стремителния и признат бяг на времето, в милосърдието на неминуемата смърт…”
🎭 “Маски и гримаси, станали инстинктивни, превърнали се може би в истина по силата на отхвърлянето на истината и по-дълбоко в своя стремеж към изопачаване на действителността от много други, наследени от детството инстинкти…”
🎭 “Единствен той в тази епоха, отровена от джобното издание…на фройдизма, единствен той подхожда към морала от гледна точка на своите постъпки, а не съди за тях във връзка с породилите ги мотиви.”
🎭 “Едма Боте-Льобреш би нарекла една жена умна само ако тя е грозна.”
🎭 “Това…е старостта: да не обичаш, когато можеш да обичаш, и да не желаеш онова, което можеш да притежаваш.”
December 24, 2021
Истински, страхотен, пълнокръвен роман! Сатиричен, безмилостен, същевременно толкова топъл и проникновен. При толкова сложност имаше два или три момента, които ми се видяха неподходящи и излишни, нелогични всъщност, за миг претрупаността стана повече. Но, от друга страна, и самият живот е такъв - често представление и клоунада, обгърната в хаос. Във всеки случай отдавна не бях срещала толкова равностойно издържани герои, дори онези в поддържащата роля. А социалната атмосфера и обществените отношеншя са описани и предадена великолепно, точно както и интимните. Така че имаме чудесна история, описана в дълбочина, издържано, философски.
Накратко, това е една от онези книги, които, докато чета, искам да погълна наведнъж и които същевременно не искам изобщо да дочитам докрай; имам и един минус, който е породен от лакомия - толкова бързам да изчета, че често пъти забравям хубавите подробности от неодтавнашното минало още с отгръщането на следващата страница, в очакване на новите такива. Никак не е лесно да си читател на качествена литература!
Накратко, това е една от онези книги, които, докато чета, искам да погълна наведнъж и които същевременно не искам изобщо да дочитам докрай; имам и един минус, който е породен от лакомия - толкова бързам да изчета, че често пъти забравям хубавите подробности от неодтавнашното минало още с отгръщането на следващата страница, в очакване на новите такива. Никак не е лесно да си читател на качествена литература!
March 3, 2022
4.5 <3
April 1, 2022
3.5-4 ⭐️
Преди години изчетох всичко на Франсоаз Саган, под логото на “Фама”. Не я разбирам докрай - нея и героите, с които ме запозна. Много харесвам френските автори - има нещо специфично в тях, което безкрайно ме привлича, но и един лек снобизъм, който на моменти ме отблъсква.
0ще с излизането си и с корицата си (дело на любимата ми Люба Халева) “Гримираната жена” ме призова. Имало е защо. Намирам книгата за доста различна от другите романи на Саган. Определено ме разведри и рязсмя, макар по пластовете грим и маски да се засягат важни теми като насилието в двойката, по-скоро в аспект психологически тормоз.
Историята в романа се развива в рамките на 10 дни, на круизен кораб под звуците на класическа музика, гурме храна, класни напитки, напудрени разговори, на фона на Портофино, Капри, Палма. Главните ни герои са крем-дела-крем! Образите са пълнокръвни, сноби, чешити, забавни!
Чудесно четиво!
Преди години изчетох всичко на Франсоаз Саган, под логото на “Фама”. Не я разбирам докрай - нея и героите, с които ме запозна. Много харесвам френските автори - има нещо специфично в тях, което безкрайно ме привлича, но и един лек снобизъм, който на моменти ме отблъсква.
0ще с излизането си и с корицата си (дело на любимата ми Люба Халева) “Гримираната жена” ме призова. Имало е защо. Намирам книгата за доста различна от другите романи на Саган. Определено ме разведри и рязсмя, макар по пластовете грим и маски да се засягат важни теми като насилието в двойката, по-скоро в аспект психологически тормоз.
Историята в романа се развива в рамките на 10 дни, на круизен кораб под звуците на класическа музика, гурме храна, класни напитки, напудрени разговори, на фона на Портофино, Капри, Палма. Главните ни герои са крем-дела-крем! Образите са пълнокръвни, сноби, чешити, забавни!
Чудесно четиво!
June 7, 2014
I read this early this year, and finished it thinking it deserves to be among my fav books. No doubt a re-read if I love long enough! The romance manages to be fantastic in spite of his jaded the characters are IMO.
I read a translation; I don't speak French. I'm amazed some didn't find this as heart warming, and illuminating somehow, as I did.
Romance and Justice aboard the SS Narcissisus.
The English translation is called The Painted Lady. You'd be surprised how many books bear this same title!
I read a translation; I don't speak French. I'm amazed some didn't find this as heart warming, and illuminating somehow, as I did.
Romance and Justice aboard the SS Narcissisus.
The English translation is called The Painted Lady. You'd be surprised how many books bear this same title!
February 24, 2017
It took me forever to finish and honestly, although I enjoyed the story overall, I don’t know if it was worth all of that valuable reading time. Well, what’s done is done. Let’s go on with the review.
This is Sagan’s longest book and it is not an easy one to pounce on. What happened to Sagan as she got older? Look, I’m not the biggest fan of Bonjour Tristesse, it was a fun, airy, short novel written by a young writer. But La Chamade was lovely and so were the novels that followed that gem, but then I got to the 70’s and 80’s and what on Earth happened? Where did the spark go? Apparently a bunch of critics in France said that this novel was her triumphant comeback and I can see glimpses of it, but honestly, it’s just so overwritten! It’s so long! Half of the novel is very unnecessary and so are her overflowing descriptions of feelings, the ocean, rooms, etc.
Sigh, anyway, the novel begins in Cannes where passengers are about to board the Narcissus (a-HAH) for a 10-day cruise in the Mediterranean with fabulous musical accompaniment: the diva La Doriacci and the pianist Hans-Helmut Kreuze. Now, a cruise has many passengers but we only focus on the first class passengers, of which there are 10, and the strict Captain Elledocq and his second hand, the ever charming, Charley Bollinger. Each passenger comes with their own set of preconceptions about each other and as tacky as it sounds, all the passengers are wearing a painted face, much like the title. There is literally a painted lady, by the name of Clarisse Lethuillier with “a face already grotesquely thick and gleaming with make-up, for this diffident upper-class lady painted herself like a whore and, according to gossip columns, drank like a fish, drugged herself like a Chinaman and was, in short, systematically destroying herself and her marriage.” What a rough, anti-Asian sentiment!
Look, all of the characters are described in a pretty grotesque way, because everyone has their preconceptions and lord knows the upper class loves to gossip about each other in the worst way possible, but the novel does that very nice thing where you actually get to learn about each character and see the rather positive things about each one. Except for two self-centered, gorgeous people, Olga Lamouroux and the horrible, no good Eric Lethuillier. There is something rather appealing about characters that are just bad, right? It makes everything so much easier…
So, we have Clarisse Lethuillier, the painted lady, but the quote above is not entirely true! Yes, Clarisse does wear far too much makeup and yes, she drinks like a fish, but she is not ruining her marriage! Her husband, the very handsome Eric Lethuillier, is making a job out of doing that! Clarisse is the heiress to Dureau Steelworks, a very old, very rich family and Eric is the owner of a leftist newspaper called Forum. A would-be communist marrying a socialite? Nothing good can come of this…so, there we have the beautiful, but broken Clarisse Lethuillier and her dominating and communist husband, Eric Lethuillier, who takes pleasure out of destroying his poor wife’s confidence.
Following the unhappily married couple is the very chic and glamorous Edma Bautet-Lebreche and her husband, “The Sugar Baron” Armand Bautet-Lebreche, who owns the largest fortune in France, even Europe. Edma loves gossip and love affairs (even though she has been 50 for a century they say) and Armand is forgettable unless you did business with him. Next is Simon Bejard, an American producer fresh off winning Cannes Film Festival with the young, 20-something French actress Olga Lamouroux, who only wants to ensure her part in Simon’s next film…even if that means sleeping with him every night. Then the two odd-layers of this upper class cake are Julien Peyrat, a professional cheat who dabbles in poker and selling fake art, and the 20-something angelic gigolo, Andreas Fayard.
All of these characters come together to create a literary soap opera spanning over 400 pages. Clarisse and Julien fall in love. Eric and Olga sleep together, regrettably. Simon pines for Olga but after 400 pages realizes she’s a selfish brat and starts a romance with the sophisticated Edma. Armand falls asleep everywhere and then randomly has a very strange interaction with the singing diva, la Doriacci, who is hilarious and somehow ends up in his bathroom while he’s taking a bath (An aside, la Doriacci is such a fascinating character! She’s a 60+ opera singer who has trysts with young men and parades around the cruise with large jewelry and bold personality). The gigolo, Andreas, abandons his plans to find a rich woman, and falls madly in love with la Doriacci, only for him to end up heartbroken and meeting his demise by falling off the ship right at the end of the cruise. Charley and Elledocq watch and critique, while trying to maintain the peace on the ship. The pianist, Hans-Helmut Kreuze, is also pining for la Doriacci, but is so irrelevant to the overall plot that we can just skip him.
So it all sounds rather enticing, right? If you like a good soap opera and I suppose if it was 200 pages shorter, it would have been such a fun read, but it just drones on and on. And within the droning on are certain elements of the plot that would be missed, so it’s not like you can totally skim the drawn out, long pages. You actually have to read each long, over worded paragraph in order to follow all of the story.
For more of the review, click here: https://andreasbookreviews.com/2016/1...
This is Sagan’s longest book and it is not an easy one to pounce on. What happened to Sagan as she got older? Look, I’m not the biggest fan of Bonjour Tristesse, it was a fun, airy, short novel written by a young writer. But La Chamade was lovely and so were the novels that followed that gem, but then I got to the 70’s and 80’s and what on Earth happened? Where did the spark go? Apparently a bunch of critics in France said that this novel was her triumphant comeback and I can see glimpses of it, but honestly, it’s just so overwritten! It’s so long! Half of the novel is very unnecessary and so are her overflowing descriptions of feelings, the ocean, rooms, etc.
Sigh, anyway, the novel begins in Cannes where passengers are about to board the Narcissus (a-HAH) for a 10-day cruise in the Mediterranean with fabulous musical accompaniment: the diva La Doriacci and the pianist Hans-Helmut Kreuze. Now, a cruise has many passengers but we only focus on the first class passengers, of which there are 10, and the strict Captain Elledocq and his second hand, the ever charming, Charley Bollinger. Each passenger comes with their own set of preconceptions about each other and as tacky as it sounds, all the passengers are wearing a painted face, much like the title. There is literally a painted lady, by the name of Clarisse Lethuillier with “a face already grotesquely thick and gleaming with make-up, for this diffident upper-class lady painted herself like a whore and, according to gossip columns, drank like a fish, drugged herself like a Chinaman and was, in short, systematically destroying herself and her marriage.” What a rough, anti-Asian sentiment!
Look, all of the characters are described in a pretty grotesque way, because everyone has their preconceptions and lord knows the upper class loves to gossip about each other in the worst way possible, but the novel does that very nice thing where you actually get to learn about each character and see the rather positive things about each one. Except for two self-centered, gorgeous people, Olga Lamouroux and the horrible, no good Eric Lethuillier. There is something rather appealing about characters that are just bad, right? It makes everything so much easier…
So, we have Clarisse Lethuillier, the painted lady, but the quote above is not entirely true! Yes, Clarisse does wear far too much makeup and yes, she drinks like a fish, but she is not ruining her marriage! Her husband, the very handsome Eric Lethuillier, is making a job out of doing that! Clarisse is the heiress to Dureau Steelworks, a very old, very rich family and Eric is the owner of a leftist newspaper called Forum. A would-be communist marrying a socialite? Nothing good can come of this…so, there we have the beautiful, but broken Clarisse Lethuillier and her dominating and communist husband, Eric Lethuillier, who takes pleasure out of destroying his poor wife’s confidence.
Following the unhappily married couple is the very chic and glamorous Edma Bautet-Lebreche and her husband, “The Sugar Baron” Armand Bautet-Lebreche, who owns the largest fortune in France, even Europe. Edma loves gossip and love affairs (even though she has been 50 for a century they say) and Armand is forgettable unless you did business with him. Next is Simon Bejard, an American producer fresh off winning Cannes Film Festival with the young, 20-something French actress Olga Lamouroux, who only wants to ensure her part in Simon’s next film…even if that means sleeping with him every night. Then the two odd-layers of this upper class cake are Julien Peyrat, a professional cheat who dabbles in poker and selling fake art, and the 20-something angelic gigolo, Andreas Fayard.
All of these characters come together to create a literary soap opera spanning over 400 pages. Clarisse and Julien fall in love. Eric and Olga sleep together, regrettably. Simon pines for Olga but after 400 pages realizes she’s a selfish brat and starts a romance with the sophisticated Edma. Armand falls asleep everywhere and then randomly has a very strange interaction with the singing diva, la Doriacci, who is hilarious and somehow ends up in his bathroom while he’s taking a bath (An aside, la Doriacci is such a fascinating character! She’s a 60+ opera singer who has trysts with young men and parades around the cruise with large jewelry and bold personality). The gigolo, Andreas, abandons his plans to find a rich woman, and falls madly in love with la Doriacci, only for him to end up heartbroken and meeting his demise by falling off the ship right at the end of the cruise. Charley and Elledocq watch and critique, while trying to maintain the peace on the ship. The pianist, Hans-Helmut Kreuze, is also pining for la Doriacci, but is so irrelevant to the overall plot that we can just skip him.
So it all sounds rather enticing, right? If you like a good soap opera and I suppose if it was 200 pages shorter, it would have been such a fun read, but it just drones on and on. And within the droning on are certain elements of the plot that would be missed, so it’s not like you can totally skim the drawn out, long pages. You actually have to read each long, over worded paragraph in order to follow all of the story.
For more of the review, click here: https://andreasbookreviews.com/2016/1...
March 23, 2024
Great, now I feel sad that summer is coming to its end!
December 14, 2025
Un très bon Sagan, plus long que ses formats habituels, qui lui permet de déployer en détails la psychologie bourgeoise de ses personnages le temps de la croisière du Narcissus.
Une bien joyeuse croisière, haute-en-couleur, pittoresques à souhait, où les passagers s’entrechoquent dans un fracas de bijoux et de scandales futiles.
L’effet d’une coupe de champagne !
Une bien joyeuse croisière, haute-en-couleur, pittoresques à souhait, où les passagers s’entrechoquent dans un fracas de bijoux et de scandales futiles.
L’effet d’une coupe de champagne !
May 17, 2022
4,5/5 ⭐️
“Кларис заемаше почтеното място на масата редом с мрачния Еледок и напълно отнесения, изпаднал в блажено състояние Жюлиен. Тя бъбреше, смееше се, беше на върха на щастието. А Жюлиен я изпиваше с очи. Симон ги погледна и изведнъж се почуства остарял и прекалено патетичен. Тя вероятно ще продължи да пие, а Жюлиен да играе, но тя няма повече да се напива, а той ще престане да мами, защото занапред нито тя, нито той имаха причини да го правят.
…
И гледайки как тази жена се смее и отправя пламенни погледи към своя съсед, Симон си даваше сметка, че тя спокойно може да престане да разсъждава и да се отдаде изцяло на щастието. И това тяхно щастие имаше всички шансове да се окаже трайно, защото и двамата бяха готови на отстъпки, готови да проявят снизходителност, защото и двамата мразеха нещастието. Тя от опит, а той по инстинкт.”
“Кларис заемаше почтеното място на масата редом с мрачния Еледок и напълно отнесения, изпаднал в блажено състояние Жюлиен. Тя бъбреше, смееше се, беше на върха на щастието. А Жюлиен я изпиваше с очи. Симон ги погледна и изведнъж се почуства остарял и прекалено патетичен. Тя вероятно ще продължи да пие, а Жюлиен да играе, но тя няма повече да се напива, а той ще престане да мами, защото занапред нито тя, нито той имаха причини да го правят.
…
И гледайки как тази жена се смее и отправя пламенни погледи към своя съсед, Симон си даваше сметка, че тя спокойно може да престане да разсъждава и да се отдаде изцяло на щастието. И това тяхно щастие имаше всички шансове да се окаже трайно, защото и двамата бяха готови на отстъпки, готови да проявят снизходителност, защото и двамата мразеха нещастието. Тя от опит, а той по инстинкт.”
February 17, 2022
„Гримираната жена“ е роман за травмата да криеш себе си. За крехкостта на отглежданите тайни. За вътрешните саботажи на колебанията. Но най-вече за силата на любовта. Или, с езика на заглавието – това е роман за любовта като мощен демакиаж. В този смисъл особено харесвам английското заглавие на романа (The Painted Lady) – сродяване по-скоро с боядисването, оцветяването и рисуването, отколкото с тежестта на маската.
Марк Аврелий казва, че „външният вид на човека е неговото най – добро препоръчително писмо“. Затова избрах да чета романа на Франсоаз Саган именно като писмата на лицето: за какво са, до кого са, стигат ли навреме.
Фабулното пространство ни пренася на кораба „Нарцис“ за десет дни. Опитният читател ще направи бърза асоциация с „Декамерон“ на Бокачо (или с „Токио:отменен“ на Рана Дасгупта, например), но тук никой не разказва истории, за да оцелее. Тъкмо напротив. Прикриването на личното, на съкровеното, придържането към официални версии и общоизвестни факти, стремежът към непокътнатост на статуса, придава на всички персонажи в „Гримираната жена“ бурлесков макиаж. (На моменти романът е като вариете.) Тази детайлна обобщеност на психологическия стремеж да си гримиран заради страха да не бъдеш наранен (грим като щит и грим като броня), е поредното потвърждение за майсторството на Саган да ни показва голи хора, независимо от костюмите на обстоятелствата. Да ни показва самотата на модерния човек. Франсоаз Саган е от любимите ми селекционери на тъгата.
Българската корица (Люба Халева) е избрала момента, в който гримът се свлича и под него се подава уязвимото лице. Като разпукване на пъпка от бъдещ цвят.
„Подобно на земен насип, отбраняващ древен град, от сълзите �� носните кърпички гримът се бе свлякъл, стекъл, изчезнал. И изпод този плътен и причудлив до границата на приличието грим се появяваше едно ново лице, непознато и гордо, а падащата косо светлина го издължаваше и открояваше чертите му с неумолима трагичност, на която малко лица биха устояли…“
Така условно можем да разделим романа на старите писма и новите писма (на лицето). И докато в старите редове четем цинична самоувереност и държим карти от места за скриване, то новите съобщения крещят единствено за обич. Но съществува и една скрита логика на историята, отвъд колекцията от имена и места – да четем между редовете. Затова и на кораба „Нарцис“ луксът се подчертава от музика и храна („…маршрутът определяше музикалния репертоар, а репертоарът определяше м��нюто“). С музиката всичко може да бъде разказано и припознато без думи, а храната предполагаемо запушва изхода на гласа. Това съзаклятие на безмълвието е нужно на Саган, за да подчертае излишността на всичко заобикалящо, на всичко съпътстващо, на всякакъв декор, на всеки статист.
„И когато тази музикална фраза се появи за втори път, нашепната от цигулката, и достигна до пианото, стъписано, възхитено и изнемощяло от срещата с нея, когато нейните протяжни ноти докоснаха Жюлиен, той извърна лице към морето, принуден от отдавна забравения парещ и неудържим напор на сълзите под клепките.(…)След непоносимото анданте третата част на триото събра пръснатите негови парчета в едно мнимо весело скерцо, наподобяващо светска пародия като тази, която се разигра след края на концерта и след безкрайните аплодисменти.“
Намирам романа за много френски. Докато четях си правех фонетични отпратки, най-натрапчиво с близостта между думите макиаж и мариаж. В страниците на романа музиката не напуска езика (точно като в божествения замисъл на поезията.) Предполагам, че и заради този факт да се чете в оригинал Саган, е особено вълнуващо. Така например в „Гримираната жена“ всяка лична история е като увертюра. Ще си позволя по-свободен превод на тълкуването, а именно – припомняйки етимологията на увертюра с глагола ouvrir – откривам. Тук зад всяка болка се крие голямото откритие колко безпощадно сами сме захвърлени в гол(ем)ия свят на егото.
Книгата се появява на български език едва сега – Франсоаз Саган я издава преди четиридесет години. Въпреки обременителното сравнение на всяка нейна книга с дебютната ѝ „Добър ден, тъга“(1954 г.), „Гримираната жена“ е с допълваща плътност за авторовото присъствие.
Точно както се чете едно силно гримирано лице – пласт по пласт, накрая остава единствено кожата и впечатлението от нея: здрава и чиста (проба литература).
Марк Аврелий казва, че „външният вид на човека е неговото най – добро препоръчително писмо“. Затова избрах да чета романа на Франсоаз Саган именно като писмата на лицето: за какво са, до кого са, стигат ли навреме.
Фабулното пространство ни пренася на кораба „Нарцис“ за десет дни. Опитният читател ще направи бърза асоциация с „Декамерон“ на Бокачо (или с „Токио:отменен“ на Рана Дасгупта, например), но тук никой не разказва истории, за да оцелее. Тъкмо напротив. Прикриването на личното, на съкровеното, придържането към официални версии и общоизвестни факти, стремежът към непокътнатост на статуса, придава на всички персонажи в „Гримираната жена“ бурлесков макиаж. (На моменти романът е като вариете.) Тази детайлна обобщеност на психологическия стремеж да си гримиран заради страха да не бъдеш наранен (грим като щит и грим като броня), е поредното потвърждение за майсторството на Саган да ни показва голи хора, независимо от костюмите на обстоятелствата. Да ни показва самотата на модерния човек. Франсоаз Саган е от любимите ми селекционери на тъгата.
Българската корица (Люба Халева) е избрала момента, в който гримът се свлича и под него се подава уязвимото лице. Като разпукване на пъпка от бъдещ цвят.
„Подобно на земен насип, отбраняващ древен град, от сълзите �� носните кърпички гримът се бе свлякъл, стекъл, изчезнал. И изпод този плътен и причудлив до границата на приличието грим се появяваше едно ново лице, непознато и гордо, а падащата косо светлина го издължаваше и открояваше чертите му с неумолима трагичност, на която малко лица биха устояли…“
Така условно можем да разделим романа на старите писма и новите писма (на лицето). И докато в старите редове четем цинична самоувереност и държим карти от места за скриване, то новите съобщения крещят единствено за обич. Но съществува и една скрита логика на историята, отвъд колекцията от имена и места – да четем между редовете. Затова и на кораба „Нарцис“ луксът се подчертава от музика и храна („…маршрутът определяше музикалния репертоар, а репертоарът определяше м��нюто“). С музиката всичко може да бъде разказано и припознато без думи, а храната предполагаемо запушва изхода на гласа. Това съзаклятие на безмълвието е нужно на Саган, за да подчертае излишността на всичко заобикалящо, на всичко съпътстващо, на всякакъв декор, на всеки статист.
„И когато тази музикална фраза се появи за втори път, нашепната от цигулката, и достигна до пианото, стъписано, възхитено и изнемощяло от срещата с нея, когато нейните протяжни ноти докоснаха Жюлиен, той извърна лице към морето, принуден от отдавна забравения парещ и неудържим напор на сълзите под клепките.(…)След непоносимото анданте третата част на триото събра пръснатите негови парчета в едно мнимо весело скерцо, наподобяващо светска пародия като тази, която се разигра след края на концерта и след безкрайните аплодисменти.“
Намирам романа за много френски. Докато четях си правех фонетични отпратки, най-натрапчиво с близостта между думите макиаж и мариаж. В страниците на романа музиката не напуска езика (точно като в божествения замисъл на поезията.) Предполагам, че и заради този факт да се чете в оригинал Саган, е особено вълнуващо. Така например в „Гримираната жена“ всяка лична история е като увертюра. Ще си позволя по-свободен превод на тълкуването, а именно – припомняйки етимологията на увертюра с глагола ouvrir – откривам. Тук зад всяка болка се крие голямото откритие колко безпощадно сами сме захвърлени в гол(ем)ия свят на егото.
Книгата се появява на български език едва сега – Франсоаз Саган я издава преди четиридесет години. Въпреки обременителното сравнение на всяка нейна книга с дебютната ѝ „Добър ден, тъга“(1954 г.), „Гримираната жена“ е с допълваща плътност за авторовото присъствие.
Точно както се чете едно силно гримирано лице – пласт по пласт, накрая остава единствено кожата и впечатлението от нея: здрава и чиста (проба литература).
January 4, 2017
Un roman inhabituellement long de Françoise Sagan : plus de 500 pages alors que ses romans dépassent rarement les 200 pages. Le principal effet de cette longueur est qu'elle a permis à l'auteur(e) de développer parfaitement ses personnages. Nous suivons vraiment leur vie et leurs états d'âme pour la petite dizaine de jours que dure la croisière qui sert de cadre à ce récit. Les personnages sont forts, attachants pour certains, et je les ai quitté avec nostalgie à la fin de ce voyage que fut la lecture de ce magnifique roman. Quel délicieux hasard d'avoir gardé ce roman de Françoise Sagan pour terminer ma découverte de ses oeuvres, car c'est peut-être mon préféré.
Read
June 28, 2020"Притворство - одно из самых трудных деяний при кажущейся легкости".
"Именно принудительное сожительство делает семьи столь хрупкими. Если же видеться редко или не слишком часто, то можно годами оставаться женатыми".
"Представьте себе: не любить того, кого можешь любить, и не желать того, кем ты можешь обладать. Это называется мудрость".
"Именно принудительное сожительство делает семьи столь хрупкими. Если же видеться редко или не слишком часто, то можно годами оставаться женатыми".
"Представьте себе: не любить того, кого можешь любить, и не желать того, кем ты можешь обладать. Это называется мудрость".
September 28, 2023
Тук Франсоаз Саган е в стихията си като безпощадна кралица на психологическата трагикомедия. "Гримираната жена" уж е ироничен, светски роман, изпълнен с духовити реплики и проницателност, но... Но! Персонажите, на които в началото се смеем, постепенно започват да предизвикват съчувствието ни, нещо повече - карат ни да ги обикнем тъкмо в тяхната многоликост, в крайната им, раблезианска на моменти, липса на патос.
"Гримираната жена" на безкомпромисната Франсоаз Саган е пиршество (романът излиза на френски през 1982, авторката – припомням – си отиде през 2004).
Книга, доста по-обемиста от обичайните и обичани романи на Саган.
Разпознаваемо плътна психологически, смешно-тъжна до самия си край.
Представете си десетина персонажи, качени на круизен кораб, които извършват свръхскъпо десетдневно пътешествие. Да, би могло да бъде съвременен "Декамерон", но не е съвсем. И все пак - свидетели сме на нравите, скуката, цинизма и притворството, на самотата им, но и на готовността да отстояват суетата и снобизма си, особения си морал, а понякога дори носталгичното си човеколюбие.
Брилянтен език, който непрекъснато сменя регистрите – поетичен, богат, циничен, до светски ироничен. Няма герой, който да не преминава през различни състояния и да не бъде наблюдаван през повече от няколко възможни оптики. Дали си инвестиционен крал, оперна дива, мошеник, световноизвестен режисьор или старлетка – ти си преди всичко човек и имаш своите моменти да бъдеш смешен, жалък, узвим, красив и надменен.
"Гримираната жена" е роман, който извършва осъзнато бягство – бягство от патоса и носталгиите, но едновремено с това разчувства, разсмива и скрито акцентира върху нелечимия трагизъм на съществуването.
"Гримираната жена" на безкомпромисната Франсоаз Саган е пиршество (романът излиза на френски през 1982, авторката – припомням – си отиде през 2004).
Книга, доста по-обемиста от обичайните и обичани романи на Саган.
Разпознаваемо плътна психологически, смешно-тъжна до самия си край.
Представете си десетина персонажи, качени на круизен кораб, които извършват свръхскъпо десетдневно пътешествие. Да, би могло да бъде съвременен "Декамерон", но не е съвсем. И все пак - свидетели сме на нравите, скуката, цинизма и притворството, на самотата им, но и на готовността да отстояват суетата и снобизма си, особения си морал, а понякога дори носталгичното си човеколюбие.
Брилянтен език, който непрекъснато сменя регистрите – поетичен, богат, циничен, до светски ироничен. Няма герой, който да не преминава през различни състояния и да не бъде наблюдаван през повече от няколко възможни оптики. Дали си инвестиционен крал, оперна дива, мошеник, световноизвестен режисьор или старлетка – ти си преди всичко човек и имаш своите моменти да бъдеш смешен, жалък, узвим, красив и надменен.
"Гримираната жена" е роман, който извършва осъзнато бягство – бягство от патоса и носталгиите, но едновремено с това разчувства, разсмива и скрито акцентира върху нелечимия трагизъм на съществуването.
October 12, 2020
Francoise Sagan will always be read and remembered for her amazing debut novel "Bonjour Tristesse," published when she was only 18. It's been said that only a teenager could have written such a compelling portrait of teenage insecurity, jealousy, and desperation for love.
Many readers may be surprised to learn that Sagan wrote other novels, too.
This one isn't bad, but it simply can't hold a candle to "Bonjour, Tristesse." It's a readable example of the "elevator" plot: Temporarily put a group of diverse people in a limited milieu from which they can't escape, and stir the mix.
In this case, the setup is that 10 mostly wealthy people are on a luxury cruise centered around performances by a famed Italian diva and a renowned German conductor (who happen to be former lovers who now detest each other). There are three marriages and relationships under varying degrees of strain, two men in separate financial troubles, an abusive husband, his insecure alcoholic wife, an inveterate gossip, an ambitious actress, and more.
It takes Sagan a bit too long to make it clear which four people she's focusing on. Journalist Eric Lethuillier, husband of the eponymous Clarisse, is too unbelievably cruel with no redeeming virtues. (The besmitten actress Olga even repeatedly describes him as a golden Aryan.) And Charley, the gay steward, is an over-the-top caricature of the worst homophobic cliches.
Still, once the book gets going, it's a page turner and an easy read.
Many readers may be surprised to learn that Sagan wrote other novels, too.
This one isn't bad, but it simply can't hold a candle to "Bonjour, Tristesse." It's a readable example of the "elevator" plot: Temporarily put a group of diverse people in a limited milieu from which they can't escape, and stir the mix.
In this case, the setup is that 10 mostly wealthy people are on a luxury cruise centered around performances by a famed Italian diva and a renowned German conductor (who happen to be former lovers who now detest each other). There are three marriages and relationships under varying degrees of strain, two men in separate financial troubles, an abusive husband, his insecure alcoholic wife, an inveterate gossip, an ambitious actress, and more.
It takes Sagan a bit too long to make it clear which four people she's focusing on. Journalist Eric Lethuillier, husband of the eponymous Clarisse, is too unbelievably cruel with no redeeming virtues. (The besmitten actress Olga even repeatedly describes him as a golden Aryan.) And Charley, the gay steward, is an over-the-top caricature of the worst homophobic cliches.
Still, once the book gets going, it's a page turner and an easy read.
July 23, 2021
Mokykloje, atsimenu, reikėjo perskaityti Fransuazos "Sveikas, liūdesy". Aišku, tas reikėjo toks daugiau oportunistinis, skaitai arba ne, tavo reikalas, bet man buvo kaip žemėlapis pasaulinėje literatūroje. Ačiū, mokytoja Lingyte. Norėjosi lengvo skaitinio, bet kad nebūtų literatūrinė tižena, nors krislas meninės vertės. Ir ką- duodu pitaką vien už tai, kad užkrėtė kruizo idėja, dievulėliau, su malonumu dabar išplaukčiau prabangiu laivu. Buržua intrigėlės, tuštybė, nuobodulys ir pasileidimas, ak. Sagan iš jų juokiasi ar simpatizuoja? Nežinau. Aš tik atsitraukiu nuo knygos, kad balsu nusijuokčiau, tai pasitaiko retai, todėl ačiū. :)
April 30, 2022
Beaucoup de personnages dont que j'ai eu du mal à retenir et nommer avec certitudes mais auquel j'ai fini par m'habituer.
Quelques longueurs qui m'ont perdues mais quelque très beaux passages aussi qui les ont rattrapées ; ce n'est pas le livre de Sagan que j'ai préféré mais ça reste maîtrisé comme du Sagan. Et ça dépeint malgré tout un microcosme de société assez... improbable. Ou inimaginable de mon point de vue (et de vie). Probable d'ailleurs que les longueurs précédemment mentionnée n'en sont que le reflet.
Quelques longueurs qui m'ont perdues mais quelque très beaux passages aussi qui les ont rattrapées ; ce n'est pas le livre de Sagan que j'ai préféré mais ça reste maîtrisé comme du Sagan. Et ça dépeint malgré tout un microcosme de société assez... improbable. Ou inimaginable de mon point de vue (et de vie). Probable d'ailleurs que les longueurs précédemment mentionnée n'en sont que le reflet.
September 20, 2018
Une croisière sur la Méditerranée, de la musique classique, une petite comédie humaine, des relations sociales au sein de la classe Luxe et des amours déçus trompés et un amour victorieux.
Le roman un brin suranné car assez marqué par les relations sociales à la fin de l'ère giscardienne permet de redécouvrir la plume de Sagan et sa capacité à croquer la "haute" société parisienne.
Le roman un brin suranné car assez marqué par les relations sociales à la fin de l'ère giscardienne permet de redécouvrir la plume de Sagan et sa capacité à croquer la "haute" société parisienne.
August 14, 2023
Учась в старших классах я обожала Саган и вот спустя время решила прочитать ее снова. По началу роман не понравился, но затем я вспомнила почему так любила ее книги ! Чувственно, интересно и читается на одном дыхании, даже про снобов французский элиты, оказавшихся в одном корабле.
August 21, 2020
Des histoires d'amour qui s'entremêlent le temps d'une croisière. Un livre estival agréable. Sans doute pas un des meilleurs Sagan mais un livre différent de sa production habituelle
June 14, 2021
My first encounter with Françoise Sagan.
Fully satisfactory one.
Definitely will continue reading her prose in the future.
Fully satisfactory one.
Definitely will continue reading her prose in the future.
July 7, 2021
Il m’a ennuyée. J’ai regardé le film pour terminer. Bonne intrigue et belle métaphore mais le style d’écriture ne m’a pas emballée
July 11, 2021
I stopped at page 61. Could have been a good story but too many exaggerated cliche characters. It felt dated, a lot changes in 40 years.
May 19, 2022
if i have to describe the way this is written masterpiece would be HYPNOTIZING
I love it....the way the characters are written is just perfect 💞 I recommend it 100000/10
I love it....the way the characters are written is just perfect 💞 I recommend it 100000/10
January 31, 2025
Six stars out of five. Because a dozen brilliant characters by Françoise Sagan is just better than her usual three. Sagan at her best—in a larger dose.
November 3, 2025
A perfect summer book, I love Clarisse it gives femme fêlée qui devient fatale
June 11, 2016
She is a famous
French author but the book was a big disappointment. i will stick to her famous work, Bonjour Tristesse, in the future!
French author but the book was a big disappointment. i will stick to her famous work, Bonjour Tristesse, in the future!
April 27, 2017
I read this book ages ago when i was living in hostel/dorm and at that time i did not have the habit of collecting books. I wish i had that habit then because i really regret loosing this book.
The painted lady here is a rich socialite named Clarisse who wears too much makeup to hide her sorrows. She is the Painted Lady. She is in a loveless marriage to a News Paper Baron Eric Lethuillier Her husband is cruel and only marries her for the social standing. They are abroad a Cruise with other fellow passengers. She falls in love with a Charming thief and Con man Julien who is also aboard the ship. The other passengers notice their affair and help them out for their own reasons. This is leads to many funny and comical situations, lies and misunderstanding. I laughed out aloud many times.All of the characters are sympathetic and You can relate to them. Beneath all the Glitz and Glamour these are real people. Everyone is searching for something elusive to find peace or happiness and as a reader you want them to find it. A Heartwarming Tale.
Francoise Sagan is a celebrated French writer and this book has been translated in english from French La Femme Farde.
Rating: 7/10
The painted lady here is a rich socialite named Clarisse who wears too much makeup to hide her sorrows. She is the Painted Lady. She is in a loveless marriage to a News Paper Baron Eric Lethuillier Her husband is cruel and only marries her for the social standing. They are abroad a Cruise with other fellow passengers. She falls in love with a Charming thief and Con man Julien who is also aboard the ship. The other passengers notice their affair and help them out for their own reasons. This is leads to many funny and comical situations, lies and misunderstanding. I laughed out aloud many times.All of the characters are sympathetic and You can relate to them. Beneath all the Glitz and Glamour these are real people. Everyone is searching for something elusive to find peace or happiness and as a reader you want them to find it. A Heartwarming Tale.
Francoise Sagan is a celebrated French writer and this book has been translated in english from French La Femme Farde.
Rating: 7/10
This entire review has been hidden because of spoilers.
Displaying 1 - 30 of 30 reviews