Идеята за тази забавна история се роди спонтанно, провокирана от честите безсмислени спорове и вражди между хората. Това е книга за излишната суета, за толерантността и разбирането. Поднесена в стихотворна форма, нещо, с което децата искрено се забавляват, книгата е подходяща и за по-малките читатели – 3+
Ама, че работа, от главата за краката! Най-напред ви разказахме за „Давид”, последната авторска книга на Евгения Войнова, след това продължихме с предишната, „Матея”, а сега посвещаваме новото ревю на най-първата й книга. Бъркотията е пълна, при това... ЦВЕТНА! Прочетете ревюто на "Книжни Криле":
От доста време се надявам да попадна на съвременен български автор, който да пише увлекателно за мъници. Супер готина книжка! Достатъчно дълга, за да разкаже една забавна история с поука за финал и достатъчно кратка, за да не изгуби детето интерес и да е ангажиран през цялото четене. Красиви илюстрации, забавни и прихващащи рими - веднага ни стана любима.
Миналата година открих Евгения Войнова и веднага купих всички книжки за сина ми, а после и за племеницата ми. Сега всички ги обожаваме. Родители,лели, чичовци и баби четем и препрочитаме и всеки път се смеем или натъжаваме, защото са изключително истински, забавни, трогателни и създадени с толкова много любов.
Суперска! Страхотни рими и чудна история! Животът често е цветна бъркотия, а тази прекрасна книжка учи мъниците как да навигират в нея и да приемат различията, забавлявайки се.
Приятни илюстрации и хубава тема, но реализацията на текста доста куца. Има твърде много думи, фрази и дори цели стихове/двустишия/куплети за пълнеж. Огромната част от римите са доста скучни, почти винаги се римуват едни и същи части на речта (черни/модерни, разярени/изумени), най-вече глаголна форма с глаголна форма, при това често и думи с един и същ корен: каза/показа, признаете/знаете, застанали/станали. Има твърде много инверсии, които в превод приемаме, често няма как, но в авторски текст ми идват много остарели и много мързеливи. На две места се налага сдъвкване на срички, за да се натамъни ритъмът (Пред него бързо се изправи / красива зебра с линии прави ; Със скок на истински спортист / преметна се леопард петнист), които бих намерила за симпатични и дори идейни, ако всичко останало звънеше както трябва. Но компромисите и пълнежите са много, а римите са скучновати и куховати, не предполагат нито лесно запомняне, нито предсказване от страна на детето – Руен, на 5 години, довърши само един стих: насред зелената морава / приличаше на... малка крава (където пък, между другото, трите точки са не на място).