Поезията на Белослава Димитрова е директна, стреля направо в челото. Думите и раняват и самонараняват. Без запетайки, без дрехи, без кожа -„тъжни бесни зли". Като това около нас, като тoвa вътре във нас. Между Марина Абрамович, Франсис Бейкън и Гюнтер фон Хагенс. Първа книга, която не се страхува от себе си, не се страхува от нищо. Очарователно груба и заразително жизнена. Безкомпромисен дебют - действа като енергийна напитка, като скок от ръба на Вселената, като въпроса: „сега да видим дали ми се живее." Сега да видим как ще я преглътне голямата празна уста на литературата. Силвия Чолева