Вълшебният капан

Магията на мрака #2

by Робърт Блонд, Ейдриън Уейн

Призрачният вятър вече събужда не само древните зверове, но и злото в душите на хората. Ти имаш възможност сам да се убедиш в това, натъквайки се на ловки крадци, грабители и маскирани убийци. Подложен си на най-голямото изпитание в живота си и за да го преодолееш, трябва да потърсиш помощта на Древната магия.

Успех!

Genres: Gamebooks

128 pages, Paperback

First published January 1, 1998

About the author

Псевдоним на Богдан Русев, използван в написаните от него книги-игри.
Двамата с Ейдриън Уейн сформират най-популярния тандем в бранша, но след разпадането му утвърждава името си и като самостоятелен автор.

Reviews

[Бранимир Събев · Rating 3 out of 5]

Буквално не усетих кога свърши, прекалено кратка бе. Продължаваме със следващата от поредицата :P

[Alexander Draganov · Rating 4 out of 5]

“Вълшебният капан” страна от синдрома на втора книга от поредицата, в която нещата вече не са нови както в откриващата част, но още е рано да се стигне до кулминацията и поради това приключението е леко лежерно, а и доста лесно, ако внимаваш, ще го преминеш без проблеми. Все пак въображението на Блонд и Уейн не им изневерява, като светът, описан в книгата е интересен, приятен за посещаване, а илюстрациите на майстора Ивайло Иванчев го правят още по-жив.
Прочетете цялото ми ревю в Цитаделата:
https://citadelata.com/%d0%b2%d1%8a%d...

[Ангѣлъ · Rating 2 out of 5]

Тази книга толкова внезапно свърши, че се зачудих да не съм проспал нещо. Основният проблем на поредицата е, че тъй като тва е една книга, разделена на четири, не би било логично във всяка книга да се започва с първоначалния брой точки, а редно да се пренесат стойностите от предишната. Иначе играта става безкрайно лесна. За съжаление и магиите не са съвсем балансирани, защото някоиот тях са напълно безполезни, а за други се пита час по час - искаш ли да ги използваш

[Lyubomir Talev · Rating 2 out of 5]

С тази поредица според мен Блонд и Уейн окончателно се предадоха и решиха да изкарат каквито могат кинти преди жанрът да е умрял окончателно. Заявеното завръщане към „Варварският бог“ и „Принцът на Алкирия“, с което двамата пробиха, е нищо повече от непочтитална експлоатация на читателския сантимент към тези култови книги. Ситуациите са нагласени, схемата на игра е изключително шаблонна (през цялото време е тип „вървиш, срещаш враг, биеш се, убиваш го, продължаваш, срещаш нов враг, биеш се“ и т.н., като само името и точките на врага се сменят), а отвореният финал на последната книга е не само нескопосан, но и недопустим в жанр, в който правилните постъпки се възнаграждават и водят до хепи-енд.