Олтарът на тъгата

Валенсиански хроники #1

by Робърт Блонд, Ейдриън Уейн, Петър Станимиров (илюстрации)

Събитията от „Валенсианските хроники“ се развиват през XI-XII век след Христа, в един свят, доста подобен на средновековна Европа такава, каквато я познаваме. Внимателният читател ще открие познати исторически събития и реални средновековни феномени.

Герой на “Олтарът на тъгата” е отец Валенс, монах и боец за доброто, който се оказва в град Тиндорт, когато черна закачулена фигура започва да убива граждани и да изтръгва душите им. За да оцелее, Валенс трябва да се изправи срещу незнайното зло, въоръжен само с вярата си.

Първа по рода си, поредицата извайва една омагьосана реалност на ръба между фантазията и действителността – и ако наистина го поискате, никак няма да ви е трудно да повярвате в нея.

Genres: Gamebooks

112 pages, Paperback

First published January 1, 1995

About the author

Псевдоним на Богдан Русев, използван в написаните от него книги-игри.
Двамата с Ейдриън Уейн сформират най-популярния тандем в бранша, но след разпадането му утвърждава името си и като самостоятелен автор.

Reviews

[Бранимир Събев · Rating 5 out of 5]

Чудовищно могъщ хорър.

[Lyubomir Talev · Rating 3 out of 5]

Достоен старт на Валенсианските хроники, съдържащ най-пълното описание на света на Валенс, негова кратка биография и изпитанието, което той е издържал, за да бъде приет в религиозния си орден. Самата игра, макар и качествена и като литература, и като избори, е доста кратка, което обуславя и невъзможността да получи по-висока оценка.

[Borislav Traykov · Rating 4 out of 5]

Макар и кратка, книжката дава усещане за наситена атмосфера и и смъртоносна мистика, забулена в мъгла от мистерия!

[Стефан Русинов · Rating 3 out of 5]

Въображението и стилът са силно задоволителни, комбиниращи чудесно жанрови клишета и разюздана поетичност. Атмосферата е привлекателно зловеща – забавна сега и истински плашеща и вълнуваща на 11, когато прочетох книгата за пръв път. Направи ми голямо впечатление колко много знания от всевъзможни области са внедрени между другото в тази история, в която иначе на преден план са зрелището, екшънът, ужасът, напрежението. Илюстрациите са великолепни с типичния за Петър Станимиров пиетет към страшното. Но не ми хареса лесният край и това, че имаше твърде много глави с копипейстнато съдържание, което убива удоволствието от изиграването на различни варианти.

[Ангѣлъ · Rating 1 out of 5]

Първата от „Валенсианските хроники“ си беше откровено скучна и тъпа, но поне досадата не трая дълго, защото беше тънка.