Отвъд Ервия, просната върху необятните пясъци на пустинята, с брегове, плискани от тюркоазените води на южното море, се намира една прекрасна земя – с вълшебни оазиси, горещи черни нощи и дни, окъпани в блясък.
Тя е твоя.
Само трябва да отидеш и да си я вземеш!
Проста работа: безчет кървави схватки и една гражданска война, дипломация, политика и магия в халифат, в който стъпваш за пръв път, плюс сърцето на една непристъпна принцеса.
Псевдоним на Богдан Русев, използван в написаните от него книги-игри. Двамата с Ейдриън Уейн сформират най-популярния тандем в бранша, но след разпадането му утвърждава името си и като самостоятелен автор.
На втори прочит 20 години по-късно намирам колко абсурдни са някои избори, особено по време на битки. Например, противникът ти е изнесъл левия си крак напред, с кой ятаган ще замахне - левия или десния. И отговорът е десния, защото позволявал усукване в тялото! Квооооо? Освен това както винаги Блонд ич не си е давал зор да изчислява кое колко и как като например с колко точно противници трябва да се бие героят накрая. Иначе има забавни моменти и наличието на много карти правят книгата интересна
Уау ефект! Нищо подобно не бях чел до този момент. Тандемът Блонд и Уейн определено направиха пробив с този шедьовър, макар и да не беше съвсем коректно обявена за стратегическа книга-игра, защото беше по-скоро тактическа. Историята си е отвсякъде „Принцът на Персия“ и кефи!
По чуденката в отзива на Ангел: Логиката на ятаганите идва от бойните изкуства - и механиката на човешкото тяло (или механиката въобще). Вземете две хилки за федербал, застанете така, че единият ви крак да е по-напред от другия, и сравнете с коя хилка успявате да нанесете по-силен удар. (Има значение и дали сте левичари/десничари, но се опитайте да си представите, че двете ви ръце са еднакво силни.)
Епична история, в която минаваш през огромен брой приключения, включващи индивидуални схватки (те пък вариращи от такива срещу слаби противници, които можеш да спечелиш дори ако си толкова отпуснат, че допуснеш по 3-4 груби тактически грешки, до толкова сложни, че губиш при първата стъпка накриво), преговори, привличане на различни групи към подготвяния от теб преврат, логически загадки, ръководене на сражения и пр. В допълнение има игра по няколко карти (една на въпросната пустиня, два на различни лабиринти, една на кораб, който трябва да спасиш от вземане на абордаж и една на казармите, където се барикадират превратаджиите срещу твоето управление), която приятно удължава общото игрово време. В книгата няма въведена система за оценяване (както авторът отбелязва, самият факт, че си я преминал успешно, говори високо за качествата ти на играч), но много скоро сам си набелязах няколко критерия за гросмайсторско изиграване: овладяване на всички специални умения (мятане на ножове, акробатика, престъпни умения, хипнозитарство), събиране на всички съкровища в лабиринта, спечелване на пълно мнозинство в Съвета и предотвратяване на опита за контраправрат, който иначе организират несъгласните с кандидатурата ти съветници. Приятно (макар и без особено практическо приложение)допълнение е и картинната галерия с портрети на главните дейсващи лица. Безспорен шедьовър!