Синът на пустинята

by Робърт Блонд

Отвъд Ервия, просната върху необятните пясъци на пустинята, с брегове, плискани от тюркоазените води на южното море, се намира една прекрасна земя – с вълшебни оазиси, горещи черни нощи и дни, окъпани в блясък.

Тя е твоя.

Само трябва да отидеш и да си я вземеш!

Проста работа: безчет кървави схватки и една гражданска война, дипломация, политика и магия в халифат, в който стъпваш за пръв път, плюс сърцето на една непристъпна принцеса.

Genres: Gamebooks

208 pages, Paperback

First published January 1, 1995

About the author

Псевдоним на Богдан Русев, използван в написаните от него книги-игри.
Двамата с Ейдриън Уейн сформират най-популярния тандем в бранша, но след разпадането му утвърждава името си и като самостоятелен автор.

Reviews

[Ангѣлъ · Rating 3 out of 5]

На втори прочит 20 години по-късно намирам колко абсурдни са някои избори, особено по време на битки. Например, противникът ти е изнесъл левия си крак напред, с кой ятаган ще замахне - левия или десния. И отговорът е десния, защото позволявал усукване в тялото! Квооооо?
Освен това както винаги Блонд ич не си е давал зор да изчислява кое колко и как като например с колко точно противници трябва да се бие героят накрая. Иначе има забавни моменти и наличието на много карти правят книгата интересна


Уау ефект! Нищо подобно не бях чел до този момент. Тандемът Блонд и Уейн определено направиха пробив с този шедьовър, макар и да не беше съвсем коректно обявена за стратегическа книга-игра, защото беше по-скоро тактическа. Историята си е отвсякъде „Принцът на Персия“ и кефи!

[Kalin · Rating 4 out of 5]

По чуденката в отзива на Ангел: Логиката на ятаганите идва от бойните изкуства - и механиката на човешкото тяло (или механиката въобще). Вземете две хилки за федербал, застанете така, че единият ви крак да е по-напред от другия, и сравнете с коя хилка успявате да нанесете по-силен удар. (Има значение и дали сте левичари/десничари, но се опитайте да си представите, че двете ви ръце са еднакво силни.)

[Alexander Draganov · Rating 5 out of 5]

„Синът на пустинята“ е написана с размах и вкус. Ако Любомир Николов-Нарви беше най-старомодно сладкодумният разказвач на книгите-игри, Богдан Русев вкара страст, огън и хумор в стила и героите си, за да ги направи по-близки на нас – тийнейджърите от 90-те години. Дори и след толкова десетилетия отново се почувствах като хлапе, докато четях. В наши дни удоволствието от литературата надхвърля чистото възхищение от игровата схема, но тя също е изключително амбициозна – бойните сцени са сред най-добрите, правени у нас, а честно казано и не само.
Прочетете цялото ревю в Цитаделата:
https://citadelata.com/%d1%81%d0%b8%d...

[Veselin Benev · Rating 5 out of 5]

Уникална!

[Reader · Rating 5 out of 5]

За мен тази книга-игра е шедьовъра от старата вълна на книгите-игри в България. Литературата е приятна, а играта е на макс!

[Lyubomir Talev · Rating 5 out of 5]

Епична история, в която минаваш през огромен брой приключения, включващи индивидуални схватки (те пък вариращи от такива срещу слаби противници, които можеш да спечелиш дори ако си толкова отпуснат, че допуснеш по 3-4 груби тактически грешки, до толкова сложни, че губиш при първата стъпка накриво), преговори, привличане на различни групи към подготвяния от теб преврат, логически загадки, ръководене на сражения и пр. В допълнение има игра по няколко карти (една на въпросната пустиня, два на различни лабиринти, една на кораб, който трябва да спасиш от вземане на абордаж и една на казармите, където се барикадират превратаджиите срещу твоето управление), която приятно удължава общото игрово време. В книгата няма въведена система за оценяване (както авторът отбелязва, самият факт, че си я преминал успешно, говори високо за качествата ти на играч), но много скоро сам си набелязах няколко критерия за гросмайсторско изиграване: овладяване на всички специални умения (мятане на ножове, акробатика, престъпни умения, хипнозитарство), събиране на всички съкровища в лабиринта, спечелване на пълно мнозинство в Съвета и предотвратяване на опита за контраправрат, който иначе организират несъгласните с кандидатурата ти съветници. Приятно (макар и без особено практическо приложение)допълнение е и картинната галерия с портрети на главните дейсващи лица. Безспорен шедьовър!