Звезден легионер

Каджанга #2

by Колин Уолъмбъри

Тази книга е продължение на „Каджанга – синът на светлината“. Действието в нея се развива тринайсет години по-късно. Кайл Джагър вече е лейтенант от Звездния легион, когато планетата Айяла отново навлиза в съдбата му.

Както и в предишната книга, героят няма да постигне лесни победи. Защото истинската битка не се води отвън – тя е в сърцето му, в неговата обич към свят, който може да донесе гибел на всеки непредпазлив гостенин. И ако съдбата на Кайл ви натъжи, няма да се извинявам за това. Животът е вечна борба, най-вече борба със самия себе си. Победиш ли злото, което неусетно се натрупва в теб, значи си постигнал най-важното. Другото няма значение...

Genres: Gamebooks

176 pages, Paperback

First published January 1, 1999

About the author

Псевдоним на Любомир Николов - Нарви, използван в повечето негови книги-игри. Познат е и като Тим Дениълс. Кратка биография:
http://knigi-igri.bg/catalogue/item/k...

Reviews

[Ал Торо · Rating 4 out of 5]

Продължението на Каджанга дава още от същото - мрачна атмосфера и интересни фантастични идеи. Съдбата на познайниците на главния герой от първата книга е грозна и незавидна, човешката раса, ако се съди по отношението на местните към тях, се интересува предимно от проституция и наркотици, а отношенията на елита на земляните един към друг също е далеч от идеалистично. Харесва ми този по-различен Любо Николов и рядкото за първата вълна (че и сега) явление "сериозна книга-игра".

Проблемите също продължават да си стоят. В много сцени книгата е наивна (като водещ в това е финалът), а мотивацията на героите - доста объркана и нелогична. Отношенията между местните и земляните имат страхотен потенциал, но не са въобще развити и въобще всичко извънземно е за жалост само скицирано и също за жалост лежи основно на познати клишета от земни общества. Какво могат и не могат аймораните пък контрастира рязко на видяното в първата книга.

Трябва да се отбележи, че това е и една от най-геймърските книги-игри на Любо Николов. Имаме умения (макар лошо балансирани, започвам да си мисля че авторът има зъб на инженерите, защото и тук както и в поредицата за Ледените пирати това е напълно излишна посока на развитие), има избор на совалка, натрупващи се "дисциплинарни" точки, което елиминира типичните за него "кухи" избори или директни смърти, кодови думи, по-солидни сюжетни разклонения в зависимост от изборите (минава се през различни сцени, макар основният сюжет да си е линеен) и е като цяло трудна за постигане на победа. Това си е солиден набор от механики и може би учудващо за самия автор излиза, че може и това, когато го иска.

Ивайло Иванчев за жалост е заменен от Спаско Ганчев за илюстрациите, не мога да кажа, че ми допадат, но не ме и ужасяват. Може би някой трябваше да му покаже предните, защото хората-котки тук са... просто хора. Корицата е отново "оформена", вместо "нарисувана", но както и на "Каджанга", намирам я за прилична.

Препоръчвам книгата на феновете на интерактивната литература заради интересните идеи, геймплей и контраста ѝ с останалото творчество на автора, въпреки че реализацията не е перфектна.

[Ангѣлъ · Rating 3 out of 5]

Порасналият Кайл Джагър ми допадна повече. В тази книга изборите и решенията не бяха лесни, а същевременно силно житейски поучителни.

[Бранимир Събев · Rating 3 out of 5]

По-скоро ми хареса, както и предишната, за Каджанга. Но може би сякаш очаквах повече, и от двете книги. Финалът ми дойде прекалено лесен някак.

[Книжни Криле · Rating 5 out of 5]

Две от най-добрите родни книги-игри от 90-те години се завръщат в ново сборно издание и полагат началото на новата колекция „Задругата на Нарви“. „Каджанга: Синът на светлината“ (1997) и нейното продължение „Звезден легионер“ (1999) идват обединени в един том, като този път вместо псевдонима Колин Уолъмбъри, на корицата е името Люборим Николов – Нарви. Може би все още има хора, които не знаят, че на един и същи човек дължим както прелестните преводи на Толкин, Стивън Кинг, Рей Бредбъри, Харпър Ли и още толкова други, така появата и разцвета на интерактивната литература у нас. Не е преувеличение, че именно книгите-игри възпитаха у цяло едно поколение любов към четенето, книгите, фантастичните жанрове и дори разпалиха у мнозина желанието на свой ред да започнат да пишат. И макар, че новото хилядолетие отбеляза залеза на книгите-игри у нас, през последните години тяхното завръщане се усеща все по-осезаемо. Началото на „Задругата на Нарви“ е част от смелите опити на някои издатели тази любопитна амалгама между литература и забавление да достигне отново не само до верните фенове, но и до широката публика. Чрез новото издание на „Каджанга“ днешните младежи ще имат възможността да се докоснат до едни от най-смелите, зрели и увлекателно написани български книги-игри. А по-възрастните (и вече далеч по-взискателни) читатели ще открият, че определени заглавия са издържали блестящо теста на времето и си струва да бъдат препрочетени дори и след 25 години. Прочетете ревюто на „Книжни Криле“: https://knijnikrile.wordpress.com/202...