What do you think?
Rate this book
Немезис
Ти си героят на един истински, класически уестърн.
В тази книга ти играеш Франклин "Немезис" Галахър, един от най-добрите ловци на награди в Дивия Запад. Ще имаш възможност да яздиш и да стреляш на воля, да разбиеш бандата на Бил Сторбък, който държи в ужас три щата, да спасиш хубаво момиче, да предотвратиш обира на влак и да изпробваш бързината на пистолета си срещу кръвожадния престъпник... И да се покриеш със слава - ако успееш, разбира се!
В тази книга ти играеш Франклин "Немезис" Галахър, един от най-добрите ловци на награди в Дивия Запад. Ще имаш възможност да яздиш и да стреляш на воля, да разбиеш бандата на Бил Сторбък, който държи в ужас три щата, да спасиш хубаво момиче, да предотвратиш обира на влак и да изпробваш бързината на пистолета си срещу кръвожадния престъпник... И да се покриеш със слава - ако успееш, разбира се!
- GenresGamebooks
144 pages, Paperback
First published January 1, 1997
3 people want to read
About the author
Върджил Дриймънд
23 books15 followersПсевдоним на Елена Павлова, използван в по-голямата част от нейните книги-игри. Използва още и Кристофър Макдоел.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 3 of 3 reviews
May 5, 2018
TL;DR - "Немезис" е прилична книга-игра, непретенциозен лековат уестърн (както авторката сама пояснява). Играта е лесна и с прости механики, линейна като структура. Сравнена с "Номерът на Хю", може да се каже, че има по-малко чисто игрови сцени и повече такива, развиващи сюжета. Като качество на продукта - МЕГА са си оставили ръцете. Страхотни няколко илюстрации на Иванчев, впрочем и също така много интересна първа биография на Елена и интересни няколко думи от автора, в които вече не крие личността си.
Дългата версия:
Както в повечето книги-игри на Елена, тук фокусът е върху персонажи и след това върху сюжет - имаме добрия самотен стрелец, лошите разбойници, мацката в салона, в която да се влюбиш, онеправдания индианец, каубойката, бойното старче и т.н. Сюжетът и играта са: отиди в изтерзания град, намери лошите, спаси мацката, събери поддръжници, убий лошите.
Всичко е на много базово ниво, но, знаете ли, приятно е. Героите може да са клишета, но пък макар и да е малко, всеки има някакво екранно време и бързи щрихи.
Правилата на играта включват:
- кодови думи - основната механика вътре;
- плаващи кодировки (които реално не се ползват - на едно място получих само промяна за епизод и то без да го ползвам);
- битки, покрай които Елена доволно изтъква, че е една стъпка напред заради това, че не използва умения (защото героят няма как да не е много добър във всичко - тук мога само да се посмея на заключението) и тактическа игра, защото е суха като литература и повтаряема като избори (тук съм по-скоро съгласен). В резултат обаче е направила бойна система, която се изчерпва с това читателят да може да събира числа и да ги сравнява... Тук в правилата се говори за някакви графи, сметки, втори изстрели, но в книгата няма нищо такова - просто избор и последствия. Задавам си въпроса един и същ човек ли е писал правилата и книгата;
- система против мамене, която (и тук вече се смея много) се състои в получаване на една буква за всеки от 23-мата членове на бандата, като с тези 23 букви се образува число. Смея се, защото в първата битка убиваш четирима и тези букви ти стигат да разбереш числото; защото един от тях убиваш два пъти; защото буквите са сбъркани в един епизод; и защото никъде в играта реално не те пита авторът за този епизод - можеш да се сетиш къде е идеята да го използваш, но е мнооого зле направено. Освен това не е читаво направен прехода - от една сцена прескачаш в друга, тотално несвързана;
- точки авторитет.
Сега, като теглим чертата, никое от горните не пречи и грам на играта, просто е впечатляващо как Върджил Дриймънд има страхотни идеи и желание за иновации в игрално отношение, но резултатът винаги е тотално мазало :) Казвам го с добро чувство.
Самите избори поне за мен бяха доста очевидни, мисля че нямах грешен такъв, но това също не е кусур от моя гледна точка, а избор на автора.
Ако трябваше да тегля чертата спрямо работата на Елена, плюс доброто рамо от страна на Иванчев, бих дал 4 звезди тук. Да, обаче, МЕГА доволно са си оставили ръцете и просто се сещам защо спрях да чета книги-игри през 1997 год.
- пропусната е картата, която не е никак без значение и за която се говори в текста;
- пропуснат е дневника;
- корицата сами я виждате - снимка на каубоец и скала, открадната отнякъде; отдалече корицата изглежда като кафяво петно;
- редакторът и коректор (какъв редактор, Джени Тодорова, кого лъжеш, че си редактирала?) допуска изречения като "В противен случай имаш право на втори изстрел - избираш си противник и... така, докато те убият или умреш самият ти. Май това е.";
- за геймплейните грешки също не мога да не виня и издател/редактор.
Голямо "УУУ" за МЕГА и Пепи Станимиров тук. После как да чете нацията с такива продукти и как някой да взема книгите-игри на сериозно?
Дългата версия:
Както в повечето книги-игри на Елена, тук фокусът е върху персонажи и след това върху сюжет - имаме добрия самотен стрелец, лошите разбойници, мацката в салона, в която да се влюбиш, онеправдания индианец, каубойката, бойното старче и т.н. Сюжетът и играта са: отиди в изтерзания град, намери лошите, спаси мацката, събери поддръжници, убий лошите.
Всичко е на много базово ниво, но, знаете ли, приятно е. Героите може да са клишета, но пък макар и да е малко, всеки има някакво екранно време и бързи щрихи.
Правилата на играта включват:
- кодови думи - основната механика вътре;
- плаващи кодировки (които реално не се ползват - на едно място получих само промяна за епизод и то без да го ползвам);
- битки, покрай които Елена доволно изтъква, че е една стъпка напред заради това, че не използва умения (защото героят няма как да не е много добър във всичко - тук мога само да се посмея на заключението) и тактическа игра, защото е суха като литература и повтаряема като избори (тук съм по-скоро съгласен). В резултат обаче е направила бойна система, която се изчерпва с това читателят да може да събира числа и да ги сравнява... Тук в правилата се говори за някакви графи, сметки, втори изстрели, но в книгата няма нищо такова - просто избор и последствия. Задавам си въпроса един и същ човек ли е писал правилата и книгата;
- система против мамене, която (и тук вече се смея много) се състои в получаване на една буква за всеки от 23-мата членове на бандата, като с тези 23 букви се образува число. Смея се, защото в първата битка убиваш четирима и тези букви ти стигат да разбереш числото; защото един от тях убиваш два пъти; защото буквите са сбъркани в един епизод; и защото никъде в играта реално не те пита авторът за този епизод - можеш да се сетиш къде е идеята да го използваш, но е мнооого зле направено. Освен това не е читаво направен прехода - от една сцена прескачаш в друга, тотално несвързана;
- точки авторитет.
Сега, като теглим чертата, никое от горните не пречи и грам на играта, просто е впечатляващо как Върджил Дриймънд има страхотни идеи и желание за иновации в игрално отношение, но резултатът винаги е тотално мазало :) Казвам го с добро чувство.
Самите избори поне за мен бяха доста очевидни, мисля че нямах грешен такъв, но това също не е кусур от моя гледна точка, а избор на автора.
Ако трябваше да тегля чертата спрямо работата на Елена, плюс доброто рамо от страна на Иванчев, бих дал 4 звезди тук. Да, обаче, МЕГА доволно са си оставили ръцете и просто се сещам защо спрях да чета книги-игри през 1997 год.
- пропусната е картата, която не е никак без значение и за която се говори в текста;
- пропуснат е дневника;
- корицата сами я виждате - снимка на каубоец и скала, открадната отнякъде; отдалече корицата изглежда като кафяво петно;
- редакторът и коректор (какъв редактор, Джени Тодорова, кого лъжеш, че си редактирала?) допуска изречения като "В противен случай имаш право на втори изстрел - избираш си противник и... така, докато те убият или умреш самият ти. Май това е.";
- за геймплейните грешки също не мога да не виня и издател/редактор.
Голямо "УУУ" за МЕГА и Пепи Станимиров тук. После как да чете нацията с такива продукти и как някой да взема книгите-игри на сериозно?
July 18, 2019
Тука малко не се разбрахме и при повторния прочит достатъчно, за да вдигнем оценката. Три звезди, и дотам - нелоша книга-игра, приятна, ала толкоз. Липсва дневник на приключението, което е малкия проблем: по-лошото е, че липсва карта, а е от значение за играта.
December 30, 2020
Уестърн тематиката стигна и до Върджил. Не знам защо, но „Немезис“ ми напомня „Призрака на Ляно Естакадо“. Докато я четях, имах чувството, че гледам някой популярен филм по темата. Точно това отличава тази книга от индианската гледна точка на Джордж и твърде карлмайовската на Майкъл.
Displaying 1 - 3 of 3 reviews