What do you think?
Rate this book
Метаморфозата
Сборникът включва и други блестящи разкази на Кафка, повечето от които се издават за първи път у нас.
Една заран Грегор Замза се събуди в леглото след неспокойни сънища и установи, че е превъплътен в огромно насекомо…
Така започва знаменитата новела на Франц Кафка „Метаморфозата“, в която преобразеният герой става поради своята различност бреме и обект на срам и отвращение дори за най-близките си, чужденец в собствения си дом. Ужасяваща и абсурдна картина на отхвърлеността и вината, „Метаморфозата“ се нарежда сред най-четените и с най-мощно влияние белетристични творби, вьплътили страховете и кошмарите на XX век.
Една заран Грегор Замза се събуди в леглото след неспокойни сънища и установи, че е превъплътен в огромно насекомо…
Така започва знаменитата новела на Франц Кафка „Метаморфозата“, в която преобразеният герой става поради своята различност бреме и обект на срам и отвращение дори за най-близките си, чужденец в собствения си дом. Ужасяваща и абсурдна картина на отхвърлеността и вината, „Метаморфозата“ се нарежда сред най-четените и с най-мощно влияние белетристични творби, вьплътили страховете и кошмарите на XX век.
116 pages, Paperback
First published January 1, 1936
3 people are currently reading
123 people want to read
About the author
Franz Kafka
3,171 books38.3k followersPrague-born writer Franz Kafka wrote in German, and his stories, such as "
The Metamorphosis
" (1916), and posthumously published novels, including
The Trial
(1925), concern troubled individuals in a nightmarishly impersonal world.
Jewish middle-class family of this major fiction writer of the 20th century spoke German. People consider his unique body of much incomplete writing, mainly published posthumously, among the most influential in European literature.
His stories include "The Metamorphosis" (1912) and " In the Penal Colony " (1914), whereas his posthumous novels include The Trial (1925), The Castle (1926) and Amerika (1927).
Despite first language, Kafka also spoke fluent Czech. Later, Kafka acquired some knowledge of the French language and culture from Flaubert, one of his favorite authors.
Kafka first studied chemistry at the Charles-Ferdinand University of Prague but after two weeks switched to law. This study offered a range of career possibilities, which pleased his father, and required a longer course of study that gave Kafka time to take classes in German studies and art history. At the university, he joined a student club, named Lese- und Redehalle der Deutschen Studenten, which organized literary events, readings, and other activities. In the end of his first year of studies, he met Max Brod, a close friend of his throughout his life, together with the journalist Felix Weltsch, who also studied law. Kafka obtained the degree of doctor of law on 18 June 1906 and performed an obligatory year of unpaid service as law clerk for the civil and criminal courts.
Writing of Kafka attracted little attention before his death. During his lifetime, he published only a few short stories and never finished any of his novels except the very short "The Metamorphosis." Kafka wrote to Max Brod, his friend and literary executor: "Dearest Max, my last request: Everything I leave behind me ... in the way of diaries, manuscripts, letters (my own and others'), sketches, and so on, [is] to be burned unread." Brod told Kafka that he intended not to honor these wishes, but Kafka, so knowing, nevertheless consequently gave these directions specifically to Brod, who, so reasoning, overrode these wishes. Brod in fact oversaw the publication of most of work of Kafka in his possession; these works quickly began to attract attention and high critical regard.
Max Brod encountered significant difficulty in compiling notebooks of Kafka into any chronological order as Kafka started writing in the middle of notebooks, from the last towards the first, et cetera.
Kafka wrote all his published works in German except several letters in Czech to Milena Jesenská.
Jewish middle-class family of this major fiction writer of the 20th century spoke German. People consider his unique body of much incomplete writing, mainly published posthumously, among the most influential in European literature.
His stories include "The Metamorphosis" (1912) and " In the Penal Colony " (1914), whereas his posthumous novels include The Trial (1925), The Castle (1926) and Amerika (1927).
Despite first language, Kafka also spoke fluent Czech. Later, Kafka acquired some knowledge of the French language and culture from Flaubert, one of his favorite authors.
Kafka first studied chemistry at the Charles-Ferdinand University of Prague but after two weeks switched to law. This study offered a range of career possibilities, which pleased his father, and required a longer course of study that gave Kafka time to take classes in German studies and art history. At the university, he joined a student club, named Lese- und Redehalle der Deutschen Studenten, which organized literary events, readings, and other activities. In the end of his first year of studies, he met Max Brod, a close friend of his throughout his life, together with the journalist Felix Weltsch, who also studied law. Kafka obtained the degree of doctor of law on 18 June 1906 and performed an obligatory year of unpaid service as law clerk for the civil and criminal courts.
Writing of Kafka attracted little attention before his death. During his lifetime, he published only a few short stories and never finished any of his novels except the very short "The Metamorphosis." Kafka wrote to Max Brod, his friend and literary executor: "Dearest Max, my last request: Everything I leave behind me ... in the way of diaries, manuscripts, letters (my own and others'), sketches, and so on, [is] to be burned unread." Brod told Kafka that he intended not to honor these wishes, but Kafka, so knowing, nevertheless consequently gave these directions specifically to Brod, who, so reasoning, overrode these wishes. Brod in fact oversaw the publication of most of work of Kafka in his possession; these works quickly began to attract attention and high critical regard.
Max Brod encountered significant difficulty in compiling notebooks of Kafka into any chronological order as Kafka started writing in the middle of notebooks, from the last towards the first, et cetera.
Kafka wrote all his published works in German except several letters in Czech to Milena Jesenská.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 26 of 26 reviews
January 1, 2019
„Една сутрин Грегор Замза се събуди след неспокойни сънища и откри, че в леглото си е преобразен на огромно насекомо“.
Страхотно встъпително изречение!
Следва една кратка и разтърсваща история за това какво е да си различен, но не по свое желание. Кафка ме накара да се замисля как бих възприел Различното и дали въобще това е възможно, до къде стига обичта и до къде рационалното.
Много майсторски, автора показва какво е да си чужд сред свои, зависим и безпомощен и същевременно акцентът е хвърлен по скоро върху другата страна : нормалният човек, читателят, семейството на Грегор.
Класика!
Страхотно встъпително изречение!
Следва една кратка и разтърсваща история за това какво е да си различен, но не по свое желание. Кафка ме накара да се замисля как бих възприел Различното и дали въобще това е възможно, до къде стига обичта и до къде рационалното.
Много майсторски, автора показва какво е да си чужд сред свои, зависим и безпомощен и същевременно акцентът е хвърлен по скоро върху другата страна : нормалният човек, читателят, семейството на Грегор.
Класика!
January 21, 2017
Не разбрах какво му харесват на това чудо. Ок, метафора е, и кво? Сигурно за тази новела някой е написал най-важната глава от "Еволюция на метафората", но все тая. Беше скучна и безсмислена. Чел съм по-добри неща за бюрокрацията и индивида.
Нос на Гогол и Гърдата на Рот са по-яки.
Нос на Гогол и Гърдата на Рот са по-яки.
March 7, 2021
Интригуваща метафора. Книгата е въздействаща.
March 7, 2023
3.5 ⭐
January 24, 2024
Тъжен, но силен текст с абстрактна история, която е колкото философска, толкова и отражение на истории в реалния живот.
February 16, 2021
Определено трябва от Goodreads да въведат категория 'Ако не я слушах, нямаше да я дочета'. Не можах да изпитам никаква емоция към никой от героите.
November 4, 2024
my guy Kafka knew what's up cuz i too feel like a giant cockroach very often
February 20, 2016
Силна метафора. Вярвам, че we could all relate to it. Реалистичен край. Тъжно.
February 4, 2022
Липсваше ми дълбочина в образите.
June 30, 2025
3,5 🌟
"He thought back on his family with deep emotion and love. He felt he must disappear - for their sake."
"How about if I sleep a little bit longer and forget all this nonsense."
Това, което най-силно ми се набиваше на очи веднага щом го осъзнах бе страхът на Грегор. Случващата се промяна го кара да се чувства сломен и самотен, а семейството му влошава нещата.
Значи, докато синът изкарваше пари, грижеше се за всички и за дълговете на родителите го обичат. Незаменим е. А изведнъж, когато изпада в затруднение и той се нуждае от помощ и разбиране, им е в тежест. Какъв е този двоен стандарт?
В началото сестра му е единствената, която го посещава, но постепенно го третира с по-малко и по-малко човечност.
Добре, семейството е ужасено, и аз бих била. Представяте ли се как се чувства Грегор обаче? Състоянието му продължава с месеци. В някакъв момент не би ли трябвало да им прищракнат някои неща? Като желанието им да бъде около тях, а не 24/7 в изолация, между едни и същи четири стени, тънещ в прах и глад. Или да вземат предвид поне идеята, че знае какво говорят за него и това силно го наранява.
Това няма значение за тях. Той вече е непотребен и с течение на времето забравят какво всъщност е направил Грегор за тях.
Като цяло историята звучи безсмислена, когато прочетеш за какво става на въпрос, но още в началото, докато Замза се притесняваше повече за работата, отколкото за състоянието си, започнах да усещам колко тежка ще е тя всъщност.
"I'll be all right in a few moments."
П.П. Извинявам се, ако звучи така, сякаш съм преразкала сюжета. Обемът наистина е кратък, а аз ползвам за опора моменти от него.
Също така героите сякаш не бяха развити напълно (вероятно е нямало време). Мисълта ми е, че да, със сигурност, въздейства ми случващото се на Грегор, но ако героя беше друг би ли ми въздействало по абсолютно същия начин? Вероятно да. Явно така и не съм изградила силна връзка с нито един от персонажите, но въпреки това оценявам всичко, на което тази история ме научи за кратките 2 часа (слушах аудиокнигата).
"He thought back on his family with deep emotion and love. He felt he must disappear - for their sake."
"How about if I sleep a little bit longer and forget all this nonsense."
Това, което най-силно ми се набиваше на очи веднага щом го осъзнах бе страхът на Грегор. Случващата се промяна го кара да се чувства сломен и самотен, а семейството му влошава нещата.
Значи, докато синът изкарваше пари, грижеше се за всички и за дълговете на родителите го обичат. Незаменим е. А изведнъж, когато изпада в затруднение и той се нуждае от помощ и разбиране, им е в тежест. Какъв е този двоен стандарт?
В началото сестра му е единствената, която го посещава, но постепенно го третира с по-малко и по-малко човечност.
Добре, семейството е ужасено, и аз бих била. Представяте ли се как се чувства Грегор обаче? Състоянието му продължава с месеци. В някакъв момент не би ли трябвало да им прищракнат някои неща? Като желанието им да бъде около тях, а не 24/7 в изолация, между едни и същи четири стени, тънещ в прах и глад. Или да вземат предвид поне идеята, че знае какво говорят за него и това силно го наранява.
Това няма значение за тях. Той вече е непотребен и с течение на времето забравят какво всъщност е направил Грегор за тях.
Като цяло историята звучи безсмислена, когато прочетеш за какво става на въпрос, но още в началото, докато Замза се притесняваше повече за работата, отколкото за състоянието си, започнах да усещам колко тежка ще е тя всъщност.
"I'll be all right in a few moments."
П.П. Извинявам се, ако звучи така, сякаш съм преразкала сюжета. Обемът наистина е кратък, а аз ползвам за опора моменти от него.
Също така героите сякаш не бяха развити напълно (вероятно е нямало време). Мисълта ми е, че да, със сигурност, въздейства ми случващото се на Грегор, но ако героя беше друг би ли ми въздействало по абсолютно същия начин? Вероятно да. Явно така и не съм изградила силна връзка с нито един от персонажите, но въпреки това оценявам всичко, на което тази история ме научи за кратките 2 часа (слушах аудиокнигата).
April 7, 2024
тази книга, както е добре известно, не впечатлява със сюжета, а със способността си да предизвиква поток от мисли, свързани със съществуването на индивида и взаимоотношенията му с околните. предполагам, че каквото и друго да напиша, ще звучи плоско.
April 29, 2025
3,8 * заради метафората
„Какво ми се случи? Това не беше сън.“
— Грегор Самса осъзнава своята трансформация и поставя под въпрос реалността.
„Какво ми се случи? Това не беше сън.“
— Грегор Самса осъзнава своята трансформация и поставя под въпрос реалността.
December 5, 2022
Обичам я, бих я прочела пак, макар да ми идваше да се разплача за Грегор. Изолацията и ненавистта, които получава от семейството си са безпощадни. Но реакциите им са човешки, макар да са жестоки.
April 11, 2024
Слушана в Сторител.
Мислех си дали да не надникна да попрочета малко литературна критика и отзиви на обикновени читатели, но реших, че не е нужно да затъмнявам собствената си преценка за книгата. А в първите няколко изслушани страници не знаех какво да мисля и къде да открия смисъла. Чисто започва, безпощадно някак, фактологично. Метафорично за метаморфозата на едно човешко същество в безполезно насекомо.
Мрачна е тази история. История за самотата, онази екзистенциалната, и за нуждата от обич и разбиране. Особено в семейството. Дори да не си „полезен“. Особено тогава. Защото за равнището на човечност у отделната личност и за равнището на културата в едно общество се съди по отношението към слабите, болните и децата (и кучетата, казано пак метафорично, но и не съвсем) – съществата, от които „няма полза“.
Мрачна ми е. Мъртви сърца, окаменели, неспособни да изпитват чиста омраза (поне в чистата омраза има някакво достойнство), а само едно нарастващо раздразнение и нетърпимост към слабия и ненужния, отказ от даване на дара на общуването и отношение като към безсловесна твар без чувства, без интелект и без права.
О, да. Много мрак има в тази книга и много тъга. Добре, че е кратичка. Утре пак ще си подскачаме по тротоарите, ще се радваме на цъфналите тревички и дървета и на пеперудките, и ще забравим колко много човешки същества живеят забравени, необичани, едва търпени от близките си... защото са спрели да бъдат полезни.
Я по-ведро! Нищо ново под старото слънце.
Мислех си дали да не надникна да попрочета малко литературна критика и отзиви на обикновени читатели, но реших, че не е нужно да затъмнявам собствената си преценка за книгата. А в първите няколко изслушани страници не знаех какво да мисля и къде да открия смисъла. Чисто започва, безпощадно някак, фактологично. Метафорично за метаморфозата на едно човешко същество в безполезно насекомо.
Мрачна е тази история. История за самотата, онази екзистенциалната, и за нуждата от обич и разбиране. Особено в семейството. Дори да не си „полезен“. Особено тогава. Защото за равнището на човечност у отделната личност и за равнището на културата в едно общество се съди по отношението към слабите, болните и децата (и кучетата, казано пак метафорично, но и не съвсем) – съществата, от които „няма полза“.
Мрачна ми е. Мъртви сърца, окаменели, неспособни да изпитват чиста омраза (поне в чистата омраза има някакво достойнство), а само едно нарастващо раздразнение и нетърпимост към слабия и ненужния, отказ от даване на дара на общуването и отношение като към безсловесна твар без чувства, без интелект и без права.
О, да. Много мрак има в тази книга и много тъга. Добре, че е кратичка. Утре пак ще си подскачаме по тротоарите, ще се радваме на цъфналите тревички и дървета и на пеперудките, и ще забравим колко много човешки същества живеят забравени, необичани, едва търпени от близките си... защото са спрели да бъдат полезни.
Я по-ведро! Нищо ново под старото слънце.
September 14, 2024
Тъжно е, че докато главният герой издържа семейството си, всички изпитват благоговение пред него, но когато изведнъж става различен, те бързо забравят всичко, което е направил за тях. В един момент дори не искат да имат нищо общо с него, страхуват се от него и го гледат с отвращение. Обществото не обича различните и автоматично ги отлъчва.
Не бих казала, че някой от персонажите ми стана любим или нелюбим. Като цяло не ми пукаше за никого в тази история, може би защото авторът не се е заел да ги опише по-подробно и да ни позволи да надникнем във вътрешния им свят. Не се усеща болката им. Като че ли те самите са насекоми. Може би е търсен ефект, знам ли.
Не бих казала, че някой от персонажите ми стана любим или нелюбим. Като цяло не ми пукаше за никого в тази история, може би защото авторът не се е заел да ги опише по-подробно и да ни позволи да надникнем във вътрешния им свят. Не се усеща болката им. Като че ли те самите са насекоми. Може би е търсен ефект, знам ли.
October 10, 2024
Първа книга на автора, която подхващам и честно казано, не беше моето. Слушах я като аудиокнига и на инат я завърших. Някак очаквах повече, имайки предвид колко известен е авторът и специално този му роман. Историята като цяло не успя да ме докосне, за да проявя емпатия към трудностите на героя и семейството му. Само два-три момента от края бяха способни да накарат нещо в мен да трепне, докато слушам.
February 14, 2023
Смразяваща история за неспособността за приемственост на различното и неочакваното. Емпатията не се е развила особено днес. Провокира дълбок размисъл за отношението в обществото и изолацията на различното.
January 31, 2024
Метаморфоза - процес на дълбоко и съществено изменение на строежа на организма в хода на индивидуалното му развитие. Това физиологично изменение се окачествява с промяната в начина на живот на организма.
Легендартният разказ на Кафка ме остави леко разочарован. Дали защото поначало е предвидим или защото не вярвах, че може да завърши по различен начин - не зная, но още от началото ми беше ясно как ще приключи историята на Грегор Самса.
Същият се събужда и намира себе си в тялото на огромно насекомо. Ужасен и впоследствие отхвърлен от всички свои близки, остатъкът от живота на Григор се превръща в абсурдна картина на вината и изолацията.
По свой начин Кафка въплъщава страховете и кошмарите на 20ти (а защо не и 21ви) век, като подхваща вечните теми за приемането на различните, семейните ценности, чупливостта на всичко, което човек постига в живота си и тоталната разкъсаност между нашите възприятия и тези на околните - тази така смъртоносна дуалистична зависимост, която ни държи на повърхността на благоразумието.
5/5
Легендартният разказ на Кафка ме остави леко разочарован. Дали защото поначало е предвидим или защото не вярвах, че може да завърши по различен начин - не зная, но още от началото ми беше ясно как ще приключи историята на Грегор Самса.
Същият се събужда и намира себе си в тялото на огромно насекомо. Ужасен и впоследствие отхвърлен от всички свои близки, остатъкът от живота на Григор се превръща в абсурдна картина на вината и изолацията.
По свой начин Кафка въплъщава страховете и кошмарите на 20ти (а защо не и 21ви) век, като подхваща вечните теми за приемането на различните, семейните ценности, чупливостта на всичко, което човек постига в живота си и тоталната разкъсаност между нашите възприятия и тези на околните - тази така смъртоносна дуалистична зависимост, която ни държи на повърхността на благоразумието.
5/5
February 8, 2022
3.6/5⭐️
По-интересна ми беше, отколкото очаквах. Бива
По-интересна ми беше, отколкото очаквах. Бива
November 13, 2022
Твърде предвидима.
August 3, 2023
Давам 3.5. О, погнуса, снобство и безразличие! Има човек-има проблем, няма човек...
March 30, 2024
Книгата има много интересен поглед над изолацията на един човек. Как реагира самият главен герой и близките му беше доста реалистично, но начина по който е представена тя е малко странен.
February 19, 2025
Незабравима история, препрочетена отново.📚
November 10, 2024
Чувствам се все едно изпуснах нещо в историята. Не видях проницателна поука не видях някакъв нещо което да изпъкне и да ми се запечата в съзнанието. Наистина не ми допадна особено.
Стори ми се като просто една странна увлекателна история и нищо повече. Сигурно аз не я чета правилно нз
Стори ми се като просто една странна увлекателна история и нищо повече. Сигурно аз не я чета правилно нз
October 30, 2024
Странна книга, предизвикваща вълна от екзистенциални мисли, след като я прочетеш. Надявах се на приказен щастлив край, но уви. Получих реалистичен край - щастие в нещастието.
Displaying 1 - 26 of 26 reviews