Нещо като кръстоска между Зоро/ Супермен и Черноризец Храбър - през деня си пише там буквите, през нощта громи враговете, а една хубава мома въздиша по него.
Много приятна юношеска книга, с щрихи от Симеоновата епоха.
Кой е Черният конник? Това е един легендарен герои, чиято истинска самоличност, е обвита в мистерия достойна за холивудски филм. Той е маскиран конник, майстор във фехтовката, защитник на бедните от своеволията на властимащите, престъпници и злодеи. Сетихте ли се? Не, не е Зоро, макар да имам съмненията, че едноименният блокбъстър с Дъглъс Феърбанкс е вдъхновил младия Цончо за написването на тази творба. Ако гледате на това произведение, като фактологично историческо произведение - то то ще изглежда и звучи повече от нелепо. Но ако го четете с условието, че това е юношески приключенски роман, писан през 66-та, в бума на партизанската героическа литература, което цели да запали младите читатели към историята, ама не онази суховатата научна дисциплина, а през призмата на героизираните произведения, които надъхват децата от онова време да се гонят яхнали пръчка и да се карат: "Аз съм Черноризец Храбър". "Не, аз съм Черноризец храбър." ще видите неговата стойност. Шотландците си имат Уилям Уолъс, французите - Жана Д'арк, англичаните - Робин Худ, швейцарците - Вилхелм Тел, а ние - Иваил цар... Цончо Родев е увековечил един за мен по-достоен - Черноризец храбър, но странно защо родната литература не е успяха да го наложи. А толкова му отива.