Черните лебеди

by Богомил Райнов, Bogomil Rainov

Всички ние на младини си въобразяваме, че животът е състезание по бързина. И едва по-късно разбираме, че е състезание по издръжливост.

Виолета е балерина в провинциален град. Тя е дъщеря на оперна певица и цигулар. Детството й е преминало сред декорите на софийските сцени. Любовта й към балета се е превърнала в желание за служене на изкуството. Годините преминават в очакване на голямата роля, а мъжете, които младата жена среща, не я разбират и тя остава сама. Когато шансът най-сетне идва - да изиграе ролята на Одилия, Виолета разбира, че не е успяла.

Повестта е екранизирана през 1984 г. под режисурата на Иван Ничев. Участват: Тодор Колев, Христо Гърбов, Зорница Младенова, Доротея Тончева, а в главната роля е дъщерята на писателя - Диана Райнова.

110 pages, Mass Market Paperback

First published January 1, 1977

About the author

Богомил Николаев Райнов е български писател и професор по естетика, функционер на БКП.
Син е на академик Николай Райнов, от когото се отрича през 50-те години на ХХ век, и брат на скулптора Боян Райнов.
От 1953 до 1960 г. е аташе по културата в българското посолство в Париж. Има научни публикации в областта на естетиката, изкуствознанието и културологията. Автор е на многобройни монографии за изобразителното изкуство, история на теософията, криминални и шпионски романи, чийто главен герой е Емил Боев, както и романизирани автобиографии. Романите му са много популярни, издават се по няколко пъти в големи тиражи.
Богомил Райнов е силно противоречива фигура в българската култура. Дългогодишен заместник-председател на Съюза на българските писатели и член на Централния комитет на Българската комунистическа партия, той изиграва голяма роля за налагането на социалистическия реализъм в българската литература и в идеологическия разгром на много „идеологически заблудени“ български писатели, като Александър Жендов, Христо Радевски, Атанас Далчев и други, по време на ранните години на комунистическото управление до падането на Вълко Червенков от власт, както и по-късно. Известният български литературен критик Борис Делчев го нарича в дневника си „подлец и полемист от висока класа“, „човекоядец“, „дясната ръка на култа и негова ударна сила, един от моралните убийци на Жендов“. Българската поетеса и преводачка Невена Стефанова го нарича „талантлив угодник“. Радой Ралин му лепва прословутото „Погодил Номерайнов“. След смъртта на Богомил Райнов са публикувани книгите му „Лека ни пръст“ и „Писмо от мъртвец“, изпълнени с груби нападки срещу Александър Жендов, Борис Делчев и Радой Ралин.
Заедно със Светлин Русев участва в подбора и закупуването на картини на Националната галерия за чуждестранно изкуство. Парите са държавни, отпуснати по настояване на Людмила Живкова.

Reviews

[Lorena Beshello · Rating 5 out of 5]

I have always been a good reader, and I am still nowadays. One of hundreds of reasons why I love to read is my constant craving to find myself somewhere through the characters, the story or its aim. Nevertheless I admit that I don't always expect that while reading a certain book, however, with the "Black Swan" it happened.

The "Black Swan" is more than a simple character. It is a purpose, deeply rooted in the human nature. The utterly perpetual desire of self-perfection, and the blind ambition conduct humans into self-demolition. How true is that? Or: What is the inception of that?

Certainly everything is about our continuous enemy: Passion. Passion that leads into madness or even death. Thus it questions our abilities regarding to what we can do, and what we can't. Should that be an obstacle?

It might be vaguely sensed a discouragement aim of this story, although humans tend to see more obstacles than free paths. Personally I think that the purpose is right, but the aftermath not always.

[Ana Karlsreiter · Rating 5 out of 5]

Богомил Райнов: "Черните лебеди"

Аз продължавам да попълвам пропуски. Гордея се, че си имаме български черен лебед! Образът на Виолета може би защото по-близък към нашата си действителност ме впечатли повече от този на Натали Портман в известния филм.

Много простичко написана и леко четяща се дълбока психолигическа драма. Не само тази на главната героиня, но и на цялото социалистическо общество.

Интересно обаче явно книгата не е била забранявана. Често ми е трудно да разбера логиката на тогавашните цензори. Книгите на Блага Димитрова са пострадали, а Богомил Райнов и Павел Вежинов за били издавани, въпреки че на места са даже много по-критични?!

[Александър Белтов · Rating 3 out of 5]

Великопна книга. Творческата амбиция трябва да отговаря на много въпроси, но задължително на тези три: Кога?, къде?, и най-важният - защо? В противен случай, разстоянието от професионализма до лудостта може да се окаже просто една химера.

[Belyana Velikova · Rating 3 out of 5]

Любопитно ми беше да я прочета, особено след като разбрах, че дъщерята на писателя е изиграла ролята във филма. Темата за съвършенството в изкуството е вечна, но книгата си е соц, все пак в нормални граници, по-скоро откъм изказ.

[Jaroslava Pleise · Rating 4 out of 5]

Loved it! So many good life lessons for not only ballet dancers, but also all creative people.

[Petya · Rating 4 out of 5]

Задълбочена, добре поставена, но внезапният край с без развръзка доста ме човърка.

Монументално добре е описана метаморфозата на мислите, от възторг, успех, гордост до пълна мизерия, нещастие, отчаяние. Но после?

Ами бащата?...

Имам чувството, че следва втори сезон. Депресирана съм сега след такъв край!

Затова е малко жалко, но така или иначе повестта ме изуми! Аз сега наваксвам с българската литература и съм без специфични очаквания. Обаче тук веднага попаднах на фаворит и ще продължа с Райнов!

Но е изключително интересно да се отбележи и знае историята за дейността на този автор и за неговото негативно влияние над българската свободна литература като цяло по време на социализма!