What do you think?
Rate this book
Жега и щурци
Бесник Мустафaй (р. 1958) е едно от най-ярките имена в съвременната албанска литература. Поет, белетрист, романист, есеист, автор на няколко книги за деца. Носител на международната награда за поезия "La Pira" - Италия, 1991. Дебютира в прозата през 1989 с новелата Невъзвратимо лято, разширена до роман, издаден у нас през 2004 от ИК "Балкани", последван от Жега и щурци и Една малка сага (1994), Тъпан от хартия (2003) и Празният (2005). Есеистичните му книги Албания сред престъпленията и миражите (1992) и Резервна тетрадка (1996), както и повечето от прозаичните му заглавия, са преведени във франция, Белгия, Швейцария, Германия, Испания, Гърция и Сърбия.
Романът Жега и щурци, най-талантливото произведение за тоталитаризма в Албания, писано през последното десетилетие, проследява обезумяването на един народ не сред реки от кръв, терор и насилие, а сред непоносима жега и монотонна свирня на невидими щурци...
Романът Жега и щурци, най-талантливото произведение за тоталитаризма в Албания, писано през последното десетилетие, проследява обезумяването на един народ не сред реки от кръв, терор и насилие, а сред непоносима жега и монотонна свирня на невидими щурци...
214 pages, Paperback
First published January 1, 1992
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 8 of 8 reviews
November 25, 2019
Историята започва интригуващо с доста необичаен сюжет, с което ме и спечели. Стилът е хубав, иносказателен и наистина звучи като някаква притча - едно забравено село, което не е извършило никакъв грях, но въпреки това е безпощадно наказано. За съжаление обаче дотук свършват и суперлативите ми. Не ми харесаха сюрреалистичните нотки, изкривяването на фабулата, необяснимият край и огромното наблягане на въпросните щурци, където едва ли не на всяка страница се описваше какво причиняват. Може би това е търсен ефект от автора, не знам. Все пак в основата на книгата лежи именно колко са дразнещи тези насекоми. :)
December 25, 2012
Из архивите - рецензия за в. "Гласове".
Стъпка назад и на запад
"Жега и щурци", Бесник Мустафай, превод Марина Маринова, "Стигмати", 2006 г.
Стъпка назад, защото магическият реализъм от много време е заприличал на изкуствената плитка на мома от фолклорен ансамбъл. Стъпка на запад, точно там не сме били, Албания.
Село, мараня, мълва и природно бедствие вместо обичайните град, еъркондишън, мобилни телефони, технологична катастрофа. Книгата е отпреди дванайсет години, но началото й е с вкус на притча, с вкус на "ужасната суша, която постепенно, но решително нахлула в устите на хората, чак под езика, там, дето са онези невидими извори на слюнката".
В селцето Катунд (memento Макондо) адска жега довършва хората и те "всеки миг очакват да видят как дробовете им ще се пръснат като плодник на иглика в късна пролет"... Влудяващо стържене на на невидими насекоми се задава отвсякъде, влиза под кожата и в костите, думка между слепоочията, отеква в коремите. Хората ругаят, наблюдават се взаимно и разгръщат целия набор от нерационални действия, на които са способни. "Хората свикват до такава степен със злото, че то се превръща в необходимост"...
Въпреки няколкото действащи лица във фокуса на автора – девойката Сося ("...тялото й се източило и казват, че когато вървяла по пътя, хвърляло две сенки като ножици, които сякаш прерязват стъпките ти..."), обзетият от инцестна лудост неин баща Зеф Мици, странният момък Юл Пърляля, още по-странният гърбушко Бинаку, подивялата старица Нифе Карахода – всъщност именно "хората" са протагонист на "Жега и щурци". Колективен герой, който мисли, говори и върши неща едновременно, отдава се на родени от безсилието паранои, "страхува се от необяснимото, затова слепешката вярва в него" и в красивия и страшен финал блъска чело о земята и крещи "Д-ъ-ж-д-д-д!" под шурналите струи кръв.
Безвремие и сенки от курбани, кръвни отмъщения, болезнено напрежение, даже някаква злост под приказката и, разбира се, лъст, нетърпима, заразителна лъст... И едно предчувствие за верблюд, което до края дразни и привлича в равни дози. Всъщност нищо не се случва в "Жега и щурци", освен като спомен или вероятност, на талази, като в трескаво бълнуване. Но пък увлича.
"– Не се забърквай в политиката, защото е опасно – рекла тя и гласът й внезапно станал по-плътен. После добавила: – Особено за мъже като тебе е твърде опасно…" Забавно звучи тази реплика на Нифе Карахода след назначаването на Бесник Мустафай за външен министър на Албания. И след думите му в телевизионно интервю, които преди няколко дни сепнаха половин Европа: "Тирана не може да гарантира запазването на границите, ако Косово бъде етнически разделено..." Въпреки това като че ли сега е моментът да си припомним романтичната ера, когато драматурзи и философи ставаха президенти, комунизмът изглеждаше завинаги отхвърлен, а капитализмът – мило и достъпно близко бъдеще. И моментът да не забравяме, че една книга не е само текст, но и контекст (корица, чистота на превода, намерение на издателя) и подтекст (време и компания, в която излиза) – все подробности, които "Стигмати" владеят до изящество.
* * *
Меланхоличен постскриптум: оставам си с мечтата, че някой ден българските външни министри ще заговорят като албански писатели. Например вместо "В България имаме един навик – работим чудесно, но в последния момент." (Ивайло Калфин в "Зюддойче цайтунг от 8 февруари 2006 г.) – "Смятам, че Балканите имат спасение от монологизма и мазохизма." (Исмаил Кадаре, носител на първия международен Букър, 2005 г.)
Стъпка назад и на запад
"Жега и щурци", Бесник Мустафай, превод Марина Маринова, "Стигмати", 2006 г.
Стъпка назад, защото магическият реализъм от много време е заприличал на изкуствената плитка на мома от фолклорен ансамбъл. Стъпка на запад, точно там не сме били, Албания.
Село, мараня, мълва и природно бедствие вместо обичайните град, еъркондишън, мобилни телефони, технологична катастрофа. Книгата е отпреди дванайсет години, но началото й е с вкус на притча, с вкус на "ужасната суша, която постепенно, но решително нахлула в устите на хората, чак под езика, там, дето са онези невидими извори на слюнката".
В селцето Катунд (memento Макондо) адска жега довършва хората и те "всеки миг очакват да видят как дробовете им ще се пръснат като плодник на иглика в късна пролет"... Влудяващо стържене на на невидими насекоми се задава отвсякъде, влиза под кожата и в костите, думка между слепоочията, отеква в коремите. Хората ругаят, наблюдават се взаимно и разгръщат целия набор от нерационални действия, на които са способни. "Хората свикват до такава степен със злото, че то се превръща в необходимост"...
Въпреки няколкото действащи лица във фокуса на автора – девойката Сося ("...тялото й се източило и казват, че когато вървяла по пътя, хвърляло две сенки като ножици, които сякаш прерязват стъпките ти..."), обзетият от инцестна лудост неин баща Зеф Мици, странният момък Юл Пърляля, още по-странният гърбушко Бинаку, подивялата старица Нифе Карахода – всъщност именно "хората" са протагонист на "Жега и щурци". Колективен герой, който мисли, говори и върши неща едновременно, отдава се на родени от безсилието паранои, "страхува се от необяснимото, затова слепешката вярва в него" и в красивия и страшен финал блъска чело о земята и крещи "Д-ъ-ж-д-д-д!" под шурналите струи кръв.
Безвремие и сенки от курбани, кръвни отмъщения, болезнено напрежение, даже някаква злост под приказката и, разбира се, лъст, нетърпима, заразителна лъст... И едно предчувствие за верблюд, което до края дразни и привлича в равни дози. Всъщност нищо не се случва в "Жега и щурци", освен като спомен или вероятност, на талази, като в трескаво бълнуване. Но пък увлича.
"– Не се забърквай в политиката, защото е опасно – рекла тя и гласът й внезапно станал по-плътен. После добавила: – Особено за мъже като тебе е твърде опасно…" Забавно звучи тази реплика на Нифе Карахода след назначаването на Бесник Мустафай за външен министър на Албания. И след думите му в телевизионно интервю, които преди няколко дни сепнаха половин Европа: "Тирана не може да гарантира запазването на границите, ако Косово бъде етнически разделено..." Въпреки това като че ли сега е моментът да си припомним романтичната ера, когато драматурзи и философи ставаха президенти, комунизмът изглеждаше завинаги отхвърлен, а капитализмът – мило и достъпно близко бъдеще. И моментът да не забравяме, че една книга не е само текст, но и контекст (корица, чистота на превода, намерение на издателя) и подтекст (време и компания, в която излиза) – все подробности, които "Стигмати" владеят до изящество.
* * *
Меланхоличен постскриптум: оставам си с мечтата, че някой ден българските външни министри ще заговорят като албански писатели. Например вместо "В България имаме един навик – работим чудесно, но в последния момент." (Ивайло Калфин в "Зюддойче цайтунг от 8 февруари 2006 г.) – "Смятам, че Балканите имат спасение от монологизма и мазохизма." (Исмаил Кадаре, носител на първия международен Букър, 2005 г.)
July 6, 2018
Смущаващо неудовлетворително четиво. Първи контакт с албанската литература и съм много разочарован.
January 30, 2026
Само края ми хареса.
August 8, 2015
Ακόμα ένα βιβλίο που δεν μπορώ να αποφασίσω εάν μου άρεσε ή όχι.
Το τέλος (και η γενικότερη ιστορία), προβλέψιμο από τη σελίδα 3.
Η γραφή, όχι και ότι καλύτερο έχω δει, αλλά τείνω να πιστέψω ότι είναι κοινό γνώρισμα των Βαλκανίων αυτό ο ημι-παραληρηματικός λόγος.
Τελειώνοντας όμως το βιβλίο, απλά ήθελα να σκοτώσω την ηρωίδα και μετά να πεθάνω από κατάθλιψη (ή από ανία, δεν έχω αποφασίσει ακόμα).
Το τέλος (και η γενικότερη ιστορία), προβλέψιμο από τη σελίδα 3.
Η γραφή, όχι και ότι καλύτερο έχω δει, αλλά τείνω να πιστέψω ότι είναι κοινό γνώρισμα των Βαλκανίων αυτό ο ημι-παραληρηματικός λόγος.
Τελειώνοντας όμως το βιβλίο, απλά ήθελα να σκοτώσω την ηρωίδα και μετά να πεθάνω από κατάθλιψη (ή από ανία, δεν έχω αποφασίσει ακόμα).
April 3, 2013
Хубава книжка- иносказателна, обгърната в някаква балканска приказност.
Добре пише този автор. Прочетох я леко дистанцирана, а ми се искаше да съм по-запленена от магията й. Поздравления към издателство "Стигмати" за чудесното оформление и превод!
Добре пише този автор. Прочетох я леко дистанцирана, а ми се искаше да съм по-запленена от магията й. Поздравления към издателство "Стигмати" за чудесното оформление и превод!
January 30, 2013
Приказно-магична! Обичам такива книги на ръба на реалността! И какъв хубав език...
September 19, 2013
Много балканско.
Зимна книга.
Зимна книга.
Displaying 1 - 8 of 8 reviews