Тази книга е забележителен опит на българското литературознание да излезе от стереотипите си и да погледне на литературата по друг начин. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост.
Иван Радков Радославов е български литературен критик. Участва активно в българския литературен живот. През 1922 година издава антологията „Млада България“, а през следващите години е редактор, заедно с Теодор Траянов и Людмил Стоянов, на водещото литературно списание „Хиперион“. През 1936 година издава „Българска литература 1880-1930 г.“, едно от първите изследвания на историята на българската литература. След налагането на комунистическия режим книгата е остро критикувана от властите и Радославов не може да публикува почти до края на живота си.