В името на голямата цел

by Бианка Панова

Бианка Панова е от плеядата „Златни момичета” на българската художествена гимнастика. Абсолютна световна и европейска шампионка, носител на Гинес рекорд за най-голям брой максимални оценки. Тя оставя незабравима следа в световната гимнастика със сложност, стил и одухотвореност на съчетанията си. Една от най-обичаните спортни икони на 80-те години се оттегля с горчивина и обида от гимнастиката и напуска България, за да търси своето щастие и реализация извън нея. Като национален треньор на три различни държави, интернационален съдия и хореограф, Бианка посреща ударите на живота с вдигната глава и се бори срещу общоприетите норми. Достойно защитава Любовта си – една забранена любов по онова време.
С тази книга тя прави опит да анализира спорта във времето на социализма, без да влага политически оттенък, да покаже изграждането и промяната в психиката на Шампиона, личностното му съзряване и правото му на избор. Тук са и прашните тренировъчни зали, еуфорията и емоциите на световни подиуми, задкулисните игри и душевните терзания в търсенето на смисъла на успеха.

296 pages, Paperback

First published January 1, 2012

Reviews

[Borislava Velkova · Rating 2 out of 5]

Това заглавие го разбрах иронично и прочитайки един откъс за Нешка, която държала питомката си в залата до посред нощ, само изчаках да дигитализират книгата (със скандално качество впрочем) и си я взех. Надявах се да прочета не само критика на соц. гимнастиката, но и на философията за върхови постижения на всяка цена, която стои зад нея и изобщо не е изкоренена нито от спорта, нито от която и да е друга сфера на живота. Не се притеснявах, че авторката няма общо с литературата, съществуват достатъчно примери, в които, лишени от възможността да маниерничат с експертност, лаиците се справят по-добре.
Тука обаче художествена стойност, за съжаление, липсва, като че ли няма и разбиране на собствения опит. Не съм сигурна дали се избягва задълбочаване, за да не се разстрои някой, или става дума за детинска наивност. Мислите са объркани и всичко излиза някак жълто, въпреки че съм убедена, че е истина. На места е притеснително колко близо се отива до мегаломания и параноя. В крайна сметка, авторката като че ли не може да реши дали годините й в гимнастиката са били щастливи, или нещастни. На мене ми се струва, че ако успехът й беше продължил, щеше да се спре на първото.
И все пак суровият материал за книгата, която исках да прочета, е там. Ясно се виждат болните амбиции на родители, треньори, соц. държава, тормозът, нечестната конкуренция и, в крайна сметка, физическото и психическото съсипване на една личност, която в момента на написването на книгата явно се е поставила във властта на някакви духовни гурута в опит да преодолее травмите. Докато всички продължаваме да си повтаряме мантрата "Днес ще бъде един чудесен тренировъчен ден!“

[Ралица Генчева · Rating 3 out of 5]

Увлекателна книга, ако се интересувате от това какво се случва зад кулисите на художествената гимнастика. Честно казано, за много от нещата се надявам да не са верни, тъй като прекрачваха границите на човешкото и звучаха наистина пресилено.
Ако са, не искам да си представям този ад и се радвам, че Бианка е продължила по друг път.
Всичко е представено през призмата на един травмиран млад човек, събужда съчувствие и придава доста по-лична, отколкото документална нотка.

[Ada · Rating 5 out of 5]

Невероятна книга, която изчетох на един дъх!

С известно неудобство дори, ще призная, че никога не съм се интересувала от художествена гимнастика и не бях чувала за авторката. Така че нямах особено големи очаквания, но книгата ме грабна много. Особено ме впечатли характерът на авторката - това, че не търси оправдания и вина, а полага усилия да направи най-доброто независимо дали в кариерата си на състезателка, треньор или просто човек.

[Dess · Rating 4 out of 5]

Книгата много ми хареса - още в епилога читателят разбира, че това е изповедта на Бианка, нейната гледна точка и нейния разказ. Книгата няма претенции да бъде величествено художествено творение, а просто да ни направи съпричастни с терзанията, изпитанията и научените уроци по пътя на успеха към златните медали, в годините на тоталитарен режим в България. Тук са и прашните тренировъчни зали на Герена, еуфорията и емоциите на световни подиуми, задкулисните игри и душевните терзания на една ранима душа.

Да, на места мислите на Бианка препускаха и беше леко хаотично - сякаш искаше да ни разкаже всичко на един дъх или в рамките на едно съчетание от минута и половина!

Вярвам, че Бианка е написала истината- грозна и неудобна за много хора! Като човек тренирал над 7 год. художествена гимнастина на Герена, описанията на Бианка ме върнаха пак към онова време! Препоръчвам книгата!

[Marieta Dimitrova · Rating 4 out of 5]

Книгата е интересна, прочетох я на един дъх. Много емоционално обагрена, представя гледната точка на Бианка много искрено. На второ четене я намирам също така и едностранчива, но това е нормално. Човек следва определено да запази критичното си мислене и ако се интересува от истината, то поне да провери и позицията на другите страни. Извън това, книгата ми подари само хубави емоции и съм благодарна, че съществува! Препоръчвам я с удоволствие на всеки, който се интересува не само от художествената гимнастика, а като цяло от разностранните изненади и изпити, пред които ни поставя самият живот.

[Mihaela · Rating 2 out of 5]

Разказът не ми се стори особено обективен. Никой не е безгрешен, а всички останали около него чиста проба врагове. Анализ на собствените слабости, но не от гледна точка на безпомощната жертва, би бил на място. Лирическите отклонения не помогнаха особено за кохезията на книгата.

[Bistra Stoimenova · Rating 5 out of 5]

Някои книги намираме ние, други книги пък намират нас. Така стана и с тази книга. Новичка книга за слушане с обещаваща идея.

Преди да отворя книгата, за мен името Бианка Панова беше просто нещо, което майка ми е споменавала мимоходом във връзка със златните момичета на художествената гимнастика от соц-а. Имало било филм за тях. Май го бях гледала веднъж, някога отдавна и бях потресена от видяното. Но не го помнех достатъчно добре, че да не видя какво ще пише и в тази книга. Ей така, нали ще я слушам.

Започнах да слушам от любопитство и чиста проба сеирджилък. Нищо повече. Защото подозирах, че разказаното в книгата ще напомня доста на видяното във филма. Нешка Робева е известна с методите си на надзирател от концлагер за всеки, който поне веднъж в живота си е чувал името й във връзка с художествената гимнастика. Вървят ръка за ръка, това е.

Признавам, не разбирам от художествена гимнастика, не съм се и интересувала особено. Нямам представа какво е да тренираш точно това, НО имам известно понятие какво е да "тренираш" балет по принуда (няма да разводнявам), така че има един определен тип отношение, срещу който реагирам супер на нож. Отношение, доста по-меко от това на баба Нешка към момичетата едно време.

А сега, за книгата. Тя ми попадна в дяволски точен момент, когато имах нужда от шут в задника и някоя мотивираща история. Това не е дневник, не е роман, не е точно и биография. А е нещо средно между трите. За капак, има и щипка мотивация. Човек няма как да не усети прилив на мотивация, докато слуша/чете историята на Бианка Панова и не направи едно елементарно сравнение със своя живот. Че не ви овикват за парчето шоколад или глътката вода, например. Ама няма да издавам сюжета.

Тъй като не съм съвременник на събитията, описани в книгата, нито разбирам от художествена гимнастика (това го уточнихме горе), на мен ми беше безумно интересно. Дори си извадих няколко страхотно вдъхновяващи цитата. Признавам, на моменти наистина бях шокирана (независимо че, знаейки поне малко какви са методите на лицето Н.Робева, бях подготвена психически), в други моменти ми беше забавно.

Това официално е първата книга, която съм седяла да слушам по нощите (независимо че на другия ден трябва да ставам рано). Защото просто е интересна и е разказана чудесно. Евала на Гергана Стоянова, страхотен прочит отново :)

На коментиращите преди мен имам да кажа нещо - хора, написаното не е преувеличено, защото фактите си пасват като пъзел. Особено ако чуете интервюта на златните момичета от онова време. Фактите, подходът, нещата се подреждат. И да, точно такова е било отношението. Не само тогава, не само в България. Важни са медалите, не с цената на какво се печелят. Методите за печеленето на тези медали са били също толкова безскрупулни. Ама да не се отплесвам.

Историята си струва! Препоръчвам с две ръце!

[Ivanina Darmonska · Rating 5 out of 5]

Един от тези моменти, в които книгата сама ме намира. Една поучителна и вдъхновяваща история. Представя тъмната страна на художествената гимнастика в България през 80-те години от първо лице, но и вечната любов към спорта и изкуството. Бианка Панова е изключително интелигентна и талантлива жена, която се оказа и увлекателен разказвач. Представя своята версия на случките, някои, от които изключително брутални и ако поне малко си се интересувал от художествена гимнастика, си чувал подобни легенди за методите на Нешка Робева, но нещата, които прочетох ме оставиха без думи - физическия и психически тормоз, отхвърлянето, вменяването на вина, срам, лишаването от лично пространство. Възхищавам се на Бианка Панова, че въпреки всичко преживяно винаги е оставала борбена, дисциплинирана, с очи само за красивото и доброто. Разбирам защо някои българи биха се ядосали от написаното, което е перфектна история за всеки жълт вестник, и се повдига дилемата дали без тази строгост и жестокост би имало такива успехи за България по онова време. Много ми хареса как отговори Бианка Панова на това:
"Ще има, но до време. Тогава гимнастичките се отказваха на по 20 години, сега откарват до 27-28 години."
Радвам се за Бианка, че в крайна сметка е получила уважението и признанието, което заслужава, макар и не в България(поне тук спечели Dancing stars, ако не друго).
Много вдъхновяваща книга, написана от още по-вдъхновяващ човек.

[Tanya Ivanova · Rating 4 out of 5]

За мен книгата е интересна най-вече заради многото информация от социо-псигологическа гледна точка за въртенето на този спорт през социализма, като изводът е, че тези победи са били заплатени с психическо насилие и физически издевателства над момичетата. Също ми хареса, че Бианка споделя някои от мъдростите, до които е стигнала, както и нейния опит за усъвършенстването в дейност, която ти се удава и харесваш - че външната съвършенство е резултат от вътрешно духовно такова, което може да се търси едва след много време работа над усъвършенстването на основите. Не ми хареса, че в поне няколко ситуации, включително и когато работи в чужбина, гледа на околните хора от по-висока в сравнение с тях, морализаторска позиция. Това имаме склонност да го правим всички и точно затова би било на място наличието на усет, че това усещане за извисеност над околните е субективно - може би някои от по-тривиалните примери можеше да си ги спести (като не говоря за отношението в българската федерация по гимнастика, това си е безспорно насилие, ако наистина е описано достоверно). Като цяло книгата е леко четиво, като усещане нещо средно между автобиография, исторически летопис и художествена литература.

[Lily M · Rating 4 out of 5]

Имаше моменти в книгата, които ми бяха безкрайно интересни (най-вече, когато говори за тренировките и състезанията си) и моменти, които ми бяха безкрайно досадни (особено към края, където имаше прекалено много "дървена философия").

[Sonya Racheva · Rating 4 out of 5]

Биографичната книга на Бианка Панова много ми хареса! Много смелост е нужна да разкриеш неща, за които не е трябвало да се говори! Много смелост и характер са нужни, за да удържиш на нападките. Но Бианка, освен че е шампионка, тя е и пример за стоически характер.

[Ралица Нейчева · Rating 5 out of 5]

Страхотна книга! Силно вдъхновяваща,колко силна може да е волята на един човек .Интересно написано четиво,четящо се почти на един дъх.

[Radostina Koleva · Rating 5 out of 5]

Сърцето ме заболя. Колко е изтърпяла...

[Kolio Kolev · Rating 1 out of 5]

Не ми хареса! Все едно четох някакъв жълт вестник с махленски селски истории!