What do you think?
Rate this book
Корона от тръни
"Имало едно време, между двете световни войни една хубава и привлекателна страна в сърцето на Балканския полуостров, наречена царство България. Светът беше чувал за нейната Розова долина, за красотата на планините й и на черноморските й плажове, но освен това не знаеше почти нищо за нея.
Това беше една малка държава с жизнено и патриотично население, страна на трезви и трудолюбиви хора, повечето селяни. Те се сражаваха храбро през войните, а в мирно време се стараеха усърдно да догонят другите.
Драматични събития станаха в тази държава през двадесет и петте години между 1918 и 1943 г., размирици и конфликти, напоени с много страсти и много кръв. Това бяха времена на мъчително търсене на пътя, епоха на съдбоносни решения, на илюзии, надежди и разочарования, на дела, достойни за възхищение, и на скъпо платени грешки..."
Това беше една малка държава с жизнено и патриотично население, страна на трезви и трудолюбиви хора, повечето селяни. Те се сражаваха храбро през войните, а в мирно време се стараеха усърдно да догонят другите.
Драматични събития станаха в тази държава през двадесет и петте години между 1918 и 1943 г., размирици и конфликти, напоени с много страсти и много кръв. Това бяха времена на мъчително търсене на пътя, епоха на съдбоносни решения, на илюзии, надежди и разочарования, на дела, достойни за възхищение, и на скъпо платени грешки..."
493 pages, Paperback
First published June 27, 1987
49 people are currently reading
593 people want to read
About the author
Стефан Груев
4 books6 followersСтефан Груев е български писател и общественик, дългогодишен журналист във френското списание „Пари Мач“, а също работил и в радио „Свободна Европа“ и в българската секция на Би Би Си.
Баща му Павел Груев е началник на кабинета на цар Борис III и след присъда от Народния съд през 1945 г. е екзекутиран. Майката, братът и сестрата на Стефан Груев са изселени в Добруджа. По това време самият Стефан Груев е в Женева, където следва право в Женевския университет. В продължение на десетилетия Груев остава в чужбина като политически емигрант.
Установява се в Париж, където през 1947–1948 г. издава емигрантския вестник „Български народ“, а след това постъпва като репортер в списание „Пари Мач“. Сред личностите, които интервюира, са Фидел Кастро, Вернер фон Браун и Мерилин Монро. Между 1957 и 1977 г. завежда бюрото на списанието в Ню Йорк, САЩ. През 1963 година получава американско гражданство.
Груев е автор на осем книги на френски и английски език, три от които са преведени и издадени на български.
Баща му Павел Груев е началник на кабинета на цар Борис III и след присъда от Народния съд през 1945 г. е екзекутиран. Майката, братът и сестрата на Стефан Груев са изселени в Добруджа. По това време самият Стефан Груев е в Женева, където следва право в Женевския университет. В продължение на десетилетия Груев остава в чужбина като политически емигрант.
Установява се в Париж, където през 1947–1948 г. издава емигрантския вестник „Български народ“, а след това постъпва като репортер в списание „Пари Мач“. Сред личностите, които интервюира, са Фидел Кастро, Вернер фон Браун и Мерилин Монро. Между 1957 и 1977 г. завежда бюрото на списанието в Ню Йорк, САЩ. През 1963 година получава американско гражданство.
Груев е автор на осем книги на френски и английски език, три от които са преведени и издадени на български.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 34 reviews
November 25, 2012
Една от малкото истински исторически книги достигнали до наши дни, след подвизите на абсурдните историци по време на комунистическото "робство" на България. Всеки, които дори малко се интересува от това какво се е случвало в България и какво е можело да се случи, ако 9ти септември не бе факт - може да прочете това и да си изгради своя теория (в комбинация с други източници като "Строители на съвременна България").
Груев е запазил добър баланс на интересите и, бих казал, предоставя реалистична и безпристрастна оценка на времето, в което Борис III е бил начело на България. Не са пропунати както силните, така и слабите страни на царя обединител.
С оглед на това каква интелигенция се е зараждала в България и как комунистите безочливо са я потъпкали - не мога да оправдая никой, който ми говори какви били плюсовете на тоталитарния строй.
Препоръчвам горещо книгата!
Груев е запазил добър баланс на интересите и, бих казал, предоставя реалистична и безпристрастна оценка на времето, в което Борис III е бил начело на България. Не са пропунати както силните, така и слабите страни на царя обединител.
С оглед на това каква интелигенция се е зараждала в България и как комунистите безочливо са я потъпкали - не мога да оправдая никой, който ми говори какви били плюсовете на тоталитарния строй.
Препоръчвам горещо книгата!
June 3, 2024
Прекрасна биография, оставила ме с изключително тягостни впечатления. Сплетните в „Игра на тронове“ са като детска приказка спрямо дипломатическите врътки и ходове, които Борис III е бил принуден да прави в продължение на четвърт век, та хем да остане жив, хем да спази клетвата си нито един българин повече да не загине на бойно поле… Недолюбван от някои заради уклончивото му и често притворно поведение и обожаван от други, заради успехите му по възстановяването на териториалната цялост на България „без гръмнала пушка“, Царят несъмнено е ярка историческа фигура, макар и с изначално трагично детерминирана съдба, досущ като герой от Шекспирова пиеса.
August 17, 2022
Брилянтна книга за управлението на цар Борис III... В „Корона от тръни“ са представени обективно събитията от годините между двете световни войни. На Борис се е паднало тежкото наследство да застане начело на страната ни в такива трудни времена... Според мен, той е бил страхотен държавник и определено е една от най-любимите ми исторически личности!
May 23, 2014
"Корона от тръни" е едно пътешествие из (навярно) най-адекватния период от новата история на България. Едно време на усилия, смислени политики и видно желание у управляващите страната да я измъкнат от калта на Ньой.
Книгата се фокусира около личността на цар Борис, неговото обкръжение, семейство, малкото истински приятели и още по-малкото щастливи моменти. Авторът е син на един от най-доверените му хора в двореца (Павел Груев, осъден на смърт от "Народния" съд), което му позволява да сглоби образа на Борис в личен и душевен аспект. Наистина е удивително как човекът, на когото му се иска най-малко да управлява, го прави по най-добрия възможен начин, преживявайки тежко всяко важно решение. Това ми навява спомена за един пасаж от Платоновия диалог "Държавата", в който Сократ се опитва да убеди своите събеседници, че в идеалната държава трябва да управляват философите, защото те най-малко желаят това.
Чрез съдбата на царя всеки може да се убеди, че дори и да вземаш най-добрите решения според ситуацията, то някои неща са просто неизбежни. Анализирайки всеки от ключовите моменти най-вече във външната политика на България, то винаги се стига до задънена улица. Патовата ситуация взривява сърцето на един човек, чиято вина за това е най-малка. Вероятно осъзнавайки какво ще доведе смъртта му във вътрешен план, като добавим и все по-влошаващото се състояние на Германия към лятото на 1943г., Борис в едни от последните си думи преди сърдечната криза да замъгли окончателно съзнанието му простичко промълвява: "Свърши се тя..."
Ако книгата има недостатък, то това е едностранчивостта на изложението.
Но и тя не претендира да е научноисторически труд, за да е напълно коректна към всички страни. А и всеки може да прецени за себе си и да отсъди в своя виртуален съд. Както е известно, в това сме най-добри.
Книгата се фокусира около личността на цар Борис, неговото обкръжение, семейство, малкото истински приятели и още по-малкото щастливи моменти. Авторът е син на един от най-доверените му хора в двореца (Павел Груев, осъден на смърт от "Народния" съд), което му позволява да сглоби образа на Борис в личен и душевен аспект. Наистина е удивително как човекът, на когото му се иска най-малко да управлява, го прави по най-добрия възможен начин, преживявайки тежко всяко важно решение. Това ми навява спомена за един пасаж от Платоновия диалог "Държавата", в който Сократ се опитва да убеди своите събеседници, че в идеалната държава трябва да управляват философите, защото те най-малко желаят това.
Чрез съдбата на царя всеки може да се убеди, че дори и да вземаш най-добрите решения според ситуацията, то някои неща са просто неизбежни. Анализирайки всеки от ключовите моменти най-вече във външната политика на България, то винаги се стига до задънена улица. Патовата ситуация взривява сърцето на един човек, чиято вина за това е най-малка. Вероятно осъзнавайки какво ще доведе смъртта му във вътрешен план, като добавим и все по-влошаващото се състояние на Германия към лятото на 1943г., Борис в едни от последните си думи преди сърдечната криза да замъгли окончателно съзнанието му простичко промълвява: "Свърши се тя..."
Ако книгата има недостатък, то това е едностранчивостта на изложението.
Но и тя не претендира да е научноисторически труд, за да е напълно коректна към всички страни. А и всеки може да прецени за себе си и да отсъди в своя виртуален съд. Както е известно, в това сме най-добри.
June 8, 2024
Подхванах книгата, водена от стар спомен за разговор, проведен в една августовска следобедна жега на терасата с моя дядо. Намерих я докато разглеждах един от покритите с прах вече рафтове и още на първите страници разбрах, че тази книга ще бъде дочетена до края (въпреки лошия ми навик да губя бързо интерес).
Груев създава един особено симпатичен образ на Цар Борис III. Израстнал в сянката на властен, екстравагантен, изискващ и не особено топъл баща (цар Фердинанд), Борис е представен като мъж с будно съзнание и интелект, умеещ да лавира в бурните времена и ситуации, в които бива подхвърлен едва на 24-годишна възраст.
Книгата като че ли дава кратка предистория (започвайки още с управлението на цар Фердинант и потъващата държава в края на Първата световна война) и по този начин читателят получава правдободонно звучащо обяснение за стила на управление на Борис - защо навикът му е бил да лавира между инакомислещи страни и да "протаква" взимането на важни решения.
Груев описва исторически събития, личности и периоди като в същото време вдъхва очарователен живот в обрисуваните от него образи и моменти. Показва колко зловещи и жестоки са били времената и хората, но в същото време извиква съчувствие и разбиране у читателя. Показва, че историята не е черно-бяла и че зад всяка гледна точка има претекст.
Нямаше как да не остана равнодушна и към списъка с използвани източници в края на книгата. Груев е блестящ.
Груев създава един особено симпатичен образ на Цар Борис III. Израстнал в сянката на властен, екстравагантен, изискващ и не особено топъл баща (цар Фердинанд), Борис е представен като мъж с будно съзнание и интелект, умеещ да лавира в бурните времена и ситуации, в които бива подхвърлен едва на 24-годишна възраст.
Книгата като че ли дава кратка предистория (започвайки още с управлението на цар Фердинант и потъващата държава в края на Първата световна война) и по този начин читателят получава правдободонно звучащо обяснение за стила на управление на Борис - защо навикът му е бил да лавира между инакомислещи страни и да "протаква" взимането на важни решения.
Груев описва исторически събития, личности и периоди като в същото време вдъхва очарователен живот в обрисуваните от него образи и моменти. Показва колко зловещи и жестоки са били времената и хората, но в същото време извиква съчувствие и разбиране у читателя. Показва, че историята не е черно-бяла и че зад всяка гледна точка има претекст.
Нямаше как да не остана равнодушна и към списъка с използвани източници в края на книгата. Груев е блестящ.
November 7, 2012
I enjoyed this book. It covers not just the life of King Boris, but also the larger events in Bulgaria both before and during his life. Keep in mind the author is the son of one of Boris' most intimate advisors, which makes his uncritical praise understandable, although a little distracting.
However, I did learn a great deal of things. All of my reading about WW2 had been from the US, German, or USSR point of view. I'd been peripherally aware that Bulgaria was technically part of the Axis powers, but I didn't realize they had never sent soldiers to support the Germans. Or, that with the exception of some territory outside the pre-war borders, Bulgaria never deported the Jews to Poland. And in fact, resisted a lot of pressure to do so.
Also, I learned that despite having two monarchs that back to back covered many decades of rule, their "functioning" government was overthrown seemingly every two years or so.
Overall this was a pretty interesting book. (I would skip the prologue though. the Author gets too "adjective happy" while rhapsodizing about the glories of Bulgaria)
However, I did learn a great deal of things. All of my reading about WW2 had been from the US, German, or USSR point of view. I'd been peripherally aware that Bulgaria was technically part of the Axis powers, but I didn't realize they had never sent soldiers to support the Germans. Or, that with the exception of some territory outside the pre-war borders, Bulgaria never deported the Jews to Poland. And in fact, resisted a lot of pressure to do so.
Also, I learned that despite having two monarchs that back to back covered many decades of rule, their "functioning" government was overthrown seemingly every two years or so.
Overall this was a pretty interesting book. (I would skip the prologue though. the Author gets too "adjective happy" while rhapsodizing about the glories of Bulgaria)
December 5, 2025
От многото достойнства на тази прекрасна книга две се отличават на преден план: художествена стойност - "Корона от тръни", поради разказваческата дарба на автора си, не може да бъде причислена към тежката историография, но въпреки това изобилства от обективни сведения за бурния от всеки аспект период на управление на Борис III, което от своя страна придава и историческа стойност на романа.
Изключително впечатлен съм от способността на Стефан Груев да изгражда толкова цялостно и в тънки подробности личността на българския цар, както и на другите засегнати в книгата персонажи. Проличава фактът, че Груев таи дълбоко в себе си сантимент и носталгия към Царска България и олицетворението на нейното единство - Борис III.
Книгата може да бъде без съмнение един много подробен учебник относно междувоенния и периода на ВСС в България. Това не е просто обща култура, а прецизни и доста конкретни факти, подкрепени с кореспонденция и документи.
Препоръчвам горещо!
Изключително впечатлен съм от способността на Стефан Груев да изгражда толкова цялостно и в тънки подробности личността на българския цар, както и на другите засегнати в книгата персонажи. Проличава фактът, че Груев таи дълбоко в себе си сантимент и носталгия към Царска България и олицетворението на нейното единство - Борис III.
Книгата може да бъде без съмнение един много подробен учебник относно междувоенния и периода на ВСС в България. Това не е просто обща култура, а прецизни и доста конкретни факти, подкрепени с кореспонденция и документи.
Препоръчвам горещо!
November 5, 2025
🜲 "Корона от тръни", Стефан Груев
(истинската история на Борис, цар български, отстъпващ по трагизъм само на Хамлет, принц датски)
🜲 "Имало едно време, между двете световни войни, една хубава и привлекателна страна в сърцето на Балканския полуостров, наречена царство България."
🜲 Звучи почти като приказка. И, досущ ка��о в приказките, тук оживява историята на един млад принц, впоследствие седнал на владетелския трон и поел върху главата си тежката корона на едно изморено от войни царство.
🜲 Тук сюжет няма да ви разказвам - ако сте си чели учебниците по история, знаете, че периодът между 1918 и 1943, когато начело на държавата е цар Борис III, е един от най-многоликите в родната история. Време на икономически и културен възход, на бурен литературен живот, на догонване на европейските тенденции. Но и време на въстания, кръв, атентати, репресии, идеологически сблъсъци, и началото на най-страшната (поне засега) война, която си е причинявало човечеството.
🜲 Жребият на съдбата е отредил всички тези трудности да паднат върху раменете на един младеж, станал цар едва на 24-годишна възраст, когато баща му, цар Фердинанд, му завещава една обезкървена държава, преживяла три поредни войни, две от които национални катастрофи, а страшното, изглежда, тепърва предстои.
🜲 Книгата е ценно историческо свидетелство, съчетаващо най-доброто от романовата форма с прецизността на документалистиката. Авторът, Стефан Груев, е син на Павел Груев - началник на частната канцелария на цар Борис III - затова всички описани събития в книгата са представени със свидетелска точност.
🜲 В книгата липсва пропагандаторстване - ерудираното перо на автора описва биографията на Борис III без да изпада в идеализиране на историческата му фигура. Проследявайки жизнения път на царя, читателят обогатява знанията си за най-динамичния период от Третото българско царство.
🜲 Описани са в подробности детството и юношеството на Борис, абдикацията на Фердинанд, режимът на Стамболийски, деветоюнският преврат, септемврийското въстание, атентатът в църквата "Св. Неделя", трудното решение България да се присъедини към Тристранния пакт, спасяването на българските евреи...
🜲 В същината си, една страшно тъжна книга. За един страшно тъжен цар.
🜲 Освен точна в своя историзъм, книгата е и силен психологически портрет на самия Борис - не сина на Фердинанд, не царя на България, а човека Борис, със своите колебания, слабости, със своето желание "да си вземе шапката и да си замине".
🜲 С болезнена неизбежност са описани отношенията между баща и син. Фердинанд, много изискващ и малко обичащ, възпитава Борис в дисциплина, в етикет, но не и в изкуството да бъде монарх, или както свидетелства самият Борис - "Баща ми ме е смачкал и е направил моя характер да е повече на лакей, отколкото на господар."
🜲 "Аз съм човекът, който залепва счупените чинии.", казва също българският цар с горчива усмивка. Тежката роля да сглоби отново чупещото се всеки ден царство България - да маневрира между безмилостните удари на великите сили, да потушава напреженията между министри, армия, чуждестранни дипломати, собствения си баща и обикновените си поданици - се оказва непосилно тежка задача за по природа срамежливия Борис, предпочитащ уединението в горите на Чамкория и разходките с автомобила си, често без никакъв придружител.
🜲 А особено сърцеразбиващи бяха погледите във вътрешните му размисли, които книгата предлагаше. Чувството за обреченост в политическите игри, за мимолетна утеха в компанията на обикновени хора от народа, за пристъпите на гадене, последвали всяка подписана смъртна присъда, за мислите за самоубийство, спохождащи преждевременно остарелия млад човек... Всичко това кара читателя да осъзнае, че важните мъже, царе и държавници, които познаваме от портретите в учебниците, са били нищо повече от реални хора, всеки със своето лично терзание, със своите болки и усмивки.
🜲 Прекрасна и изключително важна книга, съчетаваща историческо и психологическо, в която оживява междувоенното "имало едно време...". Време, което повече никога няма да го има.
(истинската история на Борис, цар български, отстъпващ по трагизъм само на Хамлет, принц датски)
🜲 "Имало едно време, между двете световни войни, една хубава и привлекателна страна в сърцето на Балканския полуостров, наречена царство България."
🜲 Звучи почти като приказка. И, досущ ка��о в приказките, тук оживява историята на един млад принц, впоследствие седнал на владетелския трон и поел върху главата си тежката корона на едно изморено от войни царство.
🜲 Тук сюжет няма да ви разказвам - ако сте си чели учебниците по история, знаете, че периодът между 1918 и 1943, когато начело на държавата е цар Борис III, е един от най-многоликите в родната история. Време на икономически и културен възход, на бурен литературен живот, на догонване на европейските тенденции. Но и време на въстания, кръв, атентати, репресии, идеологически сблъсъци, и началото на най-страшната (поне засега) война, която си е причинявало човечеството.
🜲 Жребият на съдбата е отредил всички тези трудности да паднат върху раменете на един младеж, станал цар едва на 24-годишна възраст, когато баща му, цар Фердинанд, му завещава една обезкървена държава, преживяла три поредни войни, две от които национални катастрофи, а страшното, изглежда, тепърва предстои.
🜲 Книгата е ценно историческо свидетелство, съчетаващо най-доброто от романовата форма с прецизността на документалистиката. Авторът, Стефан Груев, е син на Павел Груев - началник на частната канцелария на цар Борис III - затова всички описани събития в книгата са представени със свидетелска точност.
🜲 В книгата липсва пропагандаторстване - ерудираното перо на автора описва биографията на Борис III без да изпада в идеализиране на историческата му фигура. Проследявайки жизнения път на царя, читателят обогатява знанията си за най-динамичния период от Третото българско царство.
🜲 Описани са в подробности детството и юношеството на Борис, абдикацията на Фердинанд, режимът на Стамболийски, деветоюнският преврат, септемврийското въстание, атентатът в църквата "Св. Неделя", трудното решение България да се присъедини към Тристранния пакт, спасяването на българските евреи...
🜲 В същината си, една страшно тъжна книга. За един страшно тъжен цар.
🜲 Освен точна в своя историзъм, книгата е и силен психологически портрет на самия Борис - не сина на Фердинанд, не царя на България, а човека Борис, със своите колебания, слабости, със своето желание "да си вземе шапката и да си замине".
🜲 С болезнена неизбежност са описани отношенията между баща и син. Фердинанд, много изискващ и малко обичащ, възпитава Борис в дисциплина, в етикет, но не и в изкуството да бъде монарх, или както свидетелства самият Борис - "Баща ми ме е смачкал и е направил моя характер да е повече на лакей, отколкото на господар."
🜲 "Аз съм човекът, който залепва счупените чинии.", казва също българският цар с горчива усмивка. Тежката роля да сглоби отново чупещото се всеки ден царство България - да маневрира между безмилостните удари на великите сили, да потушава напреженията между министри, армия, чуждестранни дипломати, собствения си баща и обикновените си поданици - се оказва непосилно тежка задача за по природа срамежливия Борис, предпочитащ уединението в горите на Чамкория и разходките с автомобила си, често без никакъв придружител.
🜲 А особено сърцеразбиващи бяха погледите във вътрешните му размисли, които книгата предлагаше. Чувството за обреченост в политическите игри, за мимолетна утеха в компанията на обикновени хора от народа, за пристъпите на гадене, последвали всяка подписана смъртна присъда, за мислите за самоубийство, спохождащи преждевременно остарелия млад човек... Всичко това кара читателя да осъзнае, че важните мъже, царе и държавници, които познаваме от портретите в учебниците, са били нищо повече от реални хора, всеки със своето лично терзание, със своите болки и усмивки.
🜲 Прекрасна и изключително важна книга, съчетаваща историческо и психологическо, в която оживява междувоенното "имало едно време...". Време, което повече никога няма да го има.
January 22, 2024
“Стигаше човек да погледне картата на Европа за 1943 г.: опитайте се да намерите друга държава, която да се радва на мир, въпреки че територията й се бе уголемила, без да е бил изстрелян дори един куршум! Имаше ли друга нация, която беше осъществила историческите си цели, без да воюва? Отгоре на това България беше икономически в по-добро състояние от всякога. Тя също така беше запазила армията си непокътната. Въпреки статута си на невоюващ съюзник на Оста, тя беше успяла дори да запази дипломатическите си връзки със Съветския съюз! И накрая — България беше успяла да спаси еврейските си поданици от депортиране. Наистина невероятни постижения, с които цар Борис можеше да бъде горд. ”
Корона от тръни — Царуването на Борис III 1918–1943
Стефан Груев
Корона от тръни — Царуването на Борис III 1918–1943
Стефан Груев
October 19, 2022
Много, много отдавна не съм бил увличан от книга толкова силно. Дълго време я отлагах, мислейки си че ще представлява един сух низ от години и сложни и трудно смилаеми политически събития , но съм бил в тотална грешка. Стефан Груев се е справил уникално с пресъздаването на атмосферата и описанието на всички възходи и падения през тези усойни 25 години от българската история, съвпадащи с царуването на Цар Борис III. Много се е изговорило/изписало за царската особа, но за мен, особено след прочита на тази книга - Цар Борис III остава като един безупречен пример за водач, а не просто лидер. Цар, който искрено е обичал страната си и нейния народ.
Препоръчвам книгата не само с две ръце, ами направо с всички части на тялото си!
Препоръчвам книгата не само с две ръце, ами направо с всички части на тялото си!
March 21, 2021
Книгата е една от най-добрите исторически книги, осветляваща периода, за който ние днешните поколения не сме имали възможност да получим информация, необременена от пропагандата на последните 60 години. Базира се на много писма и документи, чието съществуване няма как да бъде отречено. Така че степента на достоверност е много висока. Може авторът да е бил пристрастен, предвид личната си история, но се е постарал да бъде обективен и на фигурата на царя не са спестени слабите страни. Въпреки това историческата справедливост изисква усилията му да бъдат високо оценени и разгледани в светлината на тогавашните условия, когато за кой ли път изборът е бил на по-малкото зло.
March 26, 2018
Книгата е един от най-добрите източници за историята на България в периода 1918-1943 г.
Авторът е положил огромен труд като е издирил, обобщил и поднесъл на читателя по увлекателен начин един разказ на базата на голям брой документи, мемоарни книги и други извори, намерени в епохата на Студената война, когато достъпът до архивите е бил все още ограничен.
Благодарение на изключително богатата библиография и на професионалния подход на Стефан Груев, книгата е пунктуална и максимално обективна.
Авторът е положил огромен труд като е издирил, обобщил и поднесъл на читателя по увлекателен начин един разказ на базата на голям брой документи, мемоарни книги и други извори, намерени в епохата на Студената война, когато достъпът до архивите е бил все още ограничен.
Благодарение на изключително богатата библиография и на професионалния подход на Стефан Груев, книгата е пунктуална и максимално обективна.
February 10, 2020
"Имало едно време, между двете световни войни една хубава и привлекателна страна в сърцето на Балканския полуостров, наречена царство България. Светът беше чувал за нейната Розова долина, за красотата на планините й и на черноморските й плажове... "
"Драматични събития станаха в тази държава през двадесет и петте години между 1918 и 1943 г., размирици и конфликти, напоени с много страсти и много кръв. Това бяха времена на мъчително търсене на пътя, епоха на съдбоносни решения, на илюзии, надежди и разочарования, на дела, достойни за възхищение, и на скъпо платени грешки..."
"Драматични събития станаха в тази държава през двадесет и петте години между 1918 и 1943 г., размирици и конфликти, напоени с много страсти и много кръв. Това бяха времена на мъчително търсене на пътя, епоха на съдбоносни решения, на илюзии, надежди и разочарования, на дела, достойни за възхищение, и на скъпо платени грешки..."
May 11, 2024
Ревюто ми ще бъде съвсем кратко- задължително четиво, което е добре да бъде преиздадено. За всички, които се интересуват от този период от историята ни и не само, със сигурност ще бъде повече от интересно.
July 6, 2017
Епохална книга!
June 26, 2023
Две години стоя на лавицата ми с книги и всеки път като посягах към друга книга, погледът ми спираше и на нея и си казвах: “Що ли я взех“. Никога не съм харесвал книги с историческа тематика и си мислих, че тази ще е скучна с много дати факти взети от тук от там. Но днес след като разлистих с такава наслада и последната страница си казах, че това е книгата, която ми обогати и разшири забравените знания за историята на България, знания които така и не обогатих с годините след задължителните часовете по история в училището. Учих история��а просто заради оценка, а и не всичко ми беше интересно. Знам, че някой от вас ще кажат, че ако един българин не познава историята си не е българин и ще ме критикуват, но тогава имах друг акъл.
Сега горещо препоръчвам това съкровище с овехтели и пожълтели страници и може императивно да прозвучи от моя изказ, но знам че има представители на издателства в групата ще кажа: Обезателно да се преиздаде тази „Корона“, защото наистина книгата разказва по увлекателен и недосаден начин живота на една династия, в която понякога появата на един, алчен и жаден за власт „истински българин“ винаги омаскарява мечтите и стремежите на личности, които наистина са мислили с чисто сърце за развитието и благоустройството на нашата България. Няма да се впускам повече в оценка към книгата само като отворите първата уводна страница и прочетете следното: „Имало едно време, между две световни войни, една хубава и привлекателна страна в сърцето на Балканския полуостров, наречена Царство България. Светът беше чувал за нейната Розова долина, за красотата на планините ѝ и на черноморските ѝ плажове, но освен това не знаеше почти нищо за нея. Това беше една малка държава с жизнено и патриотично население, страна на трезви и трудолюбиви хора, повечето селяни. Те се сражаваха храбро през войните, а в мирно време се стараеха усърдно да догонят другите……… Това царство днес не съществува …“
и сте попаднали в приказката за България. Всеки герой в нея ще събуди у вас чувство на симпатия, защото автора се е постарал да е безпристрастен и да не бъди съдник, да не дава оценки на делата има да ви представи тежките корони, които са носили не само царете, но и управляващите политици в конституционната ни монархия.
Приятно четене на всички и книгата трябва да заема достойно място в домашните ви библиотеки!
Сега горещо препоръчвам това съкровище с овехтели и пожълтели страници и може императивно да прозвучи от моя изказ, но знам че има представители на издателства в групата ще кажа: Обезателно да се преиздаде тази „Корона“, защото наистина книгата разказва по увлекателен и недосаден начин живота на една династия, в която понякога появата на един, алчен и жаден за власт „истински българин“ винаги омаскарява мечтите и стремежите на личности, които наистина са мислили с чисто сърце за развитието и благоустройството на нашата България. Няма да се впускам повече в оценка към книгата само като отворите първата уводна страница и прочетете следното: „Имало едно време, между две световни войни, една хубава и привлекателна страна в сърцето на Балканския полуостров, наречена Царство България. Светът беше чувал за нейната Розова долина, за красотата на планините ѝ и на черноморските ѝ плажове, но освен това не знаеше почти нищо за нея. Това беше една малка държава с жизнено и патриотично население, страна на трезви и трудолюбиви хора, повечето селяни. Те се сражаваха храбро през войните, а в мирно време се стараеха усърдно да догонят другите……… Това царство днес не съществува …“
и сте попаднали в приказката за България. Всеки герой в нея ще събуди у вас чувство на симпатия, защото автора се е постарал да е безпристрастен и да не бъди съдник, да не дава оценки на делата има да ви представи тежките корони, които са носили не само царете, но и управляващите политици в конституционната ни монархия.
Приятно четене на всички и книгата трябва да заема достойно място в домашните ви библиотеки!
July 3, 2015
Това е една от най-интересните книги които съм чел. Както и най - информативната художествена книга. Рецензията, която стои отзад на Тончо Жечев е изключително точна
"Всъщност мнозина от българските читатели вече или нищо не знаят от книгата на Стефан Груев, или най - малко са чували за нея. Откъси бяха четени по западните радиостанции, самият аз най-напред се заслушах в тях, преди да съм имал възможност да я държа в ръцете си и да я прочета. В известен смисъл може дори да се каже, че тази книга е станала знаменита у нас, преди да е излязла на български език. Защото всеки, който чуеше един или друг откъс, беше заинтересован питаше къде и как да я намери. Сега, след като прочетох цялата книга, мога да кажа с пълна увереност - тя не само не губи, но направо печели от прочитането, нейното богатство, яркост, внушения могат само да загубят от повърхностно прослушване. Това е книга, която се чете с наслада и доставя познания и удоволствие в равна степен, тя не може да бъде оставена, бързаш да се върнеш към нея, тя предизвиква нетривиални емоции и мъчителни размисли."
"Всъщност мнозина от българските читатели вече или нищо не знаят от книгата на Стефан Груев, или най - малко са чували за нея. Откъси бяха четени по западните радиостанции, самият аз най-напред се заслушах в тях, преди да съм имал възможност да я държа в ръцете си и да я прочета. В известен смисъл може дори да се каже, че тази книга е станала знаменита у нас, преди да е излязла на български език. Защото всеки, който чуеше един или друг откъс, беше заинтересован питаше къде и как да я намери. Сега, след като прочетох цялата книга, мога да кажа с пълна увереност - тя не само не губи, но направо печели от прочитането, нейното богатство, яркост, внушения могат само да загубят от повърхностно прослушване. Това е книга, която се чете с наслада и доставя познания и удоволствие в равна степен, тя не може да бъде оставена, бързаш да се върнеш към нея, тя предизвиква нетривиални емоции и мъчителни размисли."
Read
October 10, 2014Biog B7344g 1997
July 9, 2022
Има книги, които трябва да се учат в училище. Такива, които отварят съзнанието, след които тъмнината вече не е толкова тъмна.
June 30, 2023
Като запален почитател на българска историко-документална и биографична литература напълно споделям мнението на рецензента Тончо Жечев, че “Корона от тръни” принадлежи към най-доброто.
This entire review has been hidden because of spoilers.
June 1, 2025
Майсторски написана книга, със силен живец, пренасящ читателя в епохата и сред основните политически фигури по време на управлението на Цар Борис. Втъканите художествени похвати придават живот на историческите факти в тази черна за България епоха. По-скоро бих определил жанра като исторически роман, тип романите на Кен Фолет (Трилогията ХХ век).
Кобургите, които ни довеждат до няколко национални катастрофи, включително и синчето Симеон, по принцип са ми напълно антипатични.
Чудя се как е възможно някой да милее по царските времена, особено след като е прочел за лукса и разкоша, в който тъне царското семейство, докато буквално целия народ мизерства, гладува и страда по неосъществения си национален идеал. (За справка препоръчвам "Българската Меланхолия" на Георги Фотев). Представям си и какво унижение е било да се изпраща делегация от новоосвободена България по европейските държави да се търси монарх. Да се търси някой "надчовек", вместо да се изпълни завета на Левски за "чиста и свята република".
Явно на похватите и изразните средства се дължи и майсторството на книгата - всеки читател, с всякакъв мироглед може да я хареса. За мен лично си остава сравнително политически неутрална, даже по-скоро "анти-всички" Велики сили, както на изток, така и на запад. Говори се открито за "ампутацията" ни от на Берлинския договор, Ньойския договор, но и за имперските интереси на Русия.
За мен Цар Борис все пак е сравнително позитивна личност на фона на останалите политици от периода му на управление, но в никакъв случай невинен или нямащ избор. Избор винаги е имало и това го доказват въпросите и отговорите, които са се разисквали в парламента в навечерието на подписването на Тристранния пакт. (341 и 345 стр.)
Страхът, че Вермахта ще ни прегази, показва липсата на всякакво достойнство и политици и народа - буквално МЕЛАНХОЛИЯ като квинтесенция на книгата. Решение винаги е имало и затова макар и делението след световните войни винаги да е на победители и победени, държавите, и специално народите, могат да се разделят на горди и подчинени.
Навечерието на влизането ни в тристранния пакт ми напомня две неща: как дадохме коридор за бомбардировките над Сърбия и как Русия е виновна за всичко. Нищо повече не може да се каже по тази тема. Лакомите ни политици, начело с царя за пореден път хвърлят България пред влака на историята, съзнавайки много добре какво ще стане ако отново изгубим войната, но до последно надявайки се, че евентуална победа на фашистите ще спаси задните им части. Резултата е налице, а тяхното наказание - заслужено.
Едно от малкото позитивни неща в периода е спасяването на българските евреи.
Кобургите, които ни довеждат до няколко национални катастрофи, включително и синчето Симеон, по принцип са ми напълно антипатични.
Чудя се как е възможно някой да милее по царските времена, особено след като е прочел за лукса и разкоша, в който тъне царското семейство, докато буквално целия народ мизерства, гладува и страда по неосъществения си национален идеал. (За справка препоръчвам "Българската Меланхолия" на Георги Фотев). Представям си и какво унижение е било да се изпраща делегация от новоосвободена България по европейските държави да се търси монарх. Да се търси някой "надчовек", вместо да се изпълни завета на Левски за "чиста и свята република".
Явно на похватите и изразните средства се дължи и майсторството на книгата - всеки читател, с всякакъв мироглед може да я хареса. За мен лично си остава сравнително политически неутрална, даже по-скоро "анти-всички" Велики сили, както на изток, така и на запад. Говори се открито за "ампутацията" ни от на Берлинския договор, Ньойския договор, но и за имперските интереси на Русия.
За мен Цар Борис все пак е сравнително позитивна личност на фона на останалите политици от периода му на управление, но в никакъв случай невинен или нямащ избор. Избор винаги е имало и това го доказват въпросите и отговорите, които са се разисквали в парламента в навечерието на подписването на Тристранния пакт. (341 и 345 стр.)
Страхът, че Вермахта ще ни прегази, показва липсата на всякакво достойнство и политици и народа - буквално МЕЛАНХОЛИЯ като квинтесенция на книгата. Решение винаги е имало и затова макар и делението след световните войни винаги да е на победители и победени, държавите, и специално народите, могат да се разделят на горди и подчинени.
"Съвсем други фактори и други сили, безмерно по-мощни от слабата и безпомощна България, предопределяха съдбата на Балканските народи. Днес, като гледаме назад, виждаме нещо патетично в усилията на малките държави и илюзиите им, че могат да упражняват контрол над съдбините си. Тяхната политика и програмите им, ожесточените им партийни борби и пререкания, правителствените коалиции и съперничества им — всичко това изглежда днес напразно и жалко. Техните решения, били те правини или погрешни, изглеждат също тъй безпредметни и маловажни, като мъчителните усилия на мравки, които строят своя мравуняк насред пътека, по която ще преминат тежки ботуши"
Навечерието на влизането ни в тристранния пакт ми напомня две неща: как дадохме коридор за бомбардировките над Сърбия и как Русия е виновна за всичко. Нищо повече не може да се каже по тази тема. Лакомите ни политици, начело с царя за пореден път хвърлят България пред влака на историята, съзнавайки много добре какво ще стане ако отново изгубим войната, но до последно надявайки се, че евентуална победа на фашистите ще спаси задните им части. Резултата е налице, а тяхното наказание - заслужено.
Едно от малкото позитивни неща в периода е спасяването на българските евреи.
September 1, 2024
Изключително добре написана биография. Наистина на Цар Борис ||| се пада да управлява България в един от най-трудните периоди в съвременната ни история. Постиженията му в навечерието на Втората световна не са никак малки, макар и избрал грешната страна във войната, Южна Добруджа и днес е в България, до смъртта му и един войник не умира по фронтовете, нито един евреин от старите земи на България не е пратен в концлагер. За съжаление след преждевременната му смърт страната попада под мракобесното комунистическо робство. Само можем да гадаем, ако беше жив дали тази тежка участ можеше да бъде избегната, чрез навременна смяна на съюзниците. За съжаление опита на Полша например показва, че най-вероятно съдбата на цяла Източна Европа е била предопределена от няколко големи държави , чрез споразумения за зони на влияние написани на "салфетка".
January 14, 2025
Каквото и да бъде казано за този епохален труд, би било недостатъчно. Любопитно, е че не малка част от фактологията в книгата ми е предадена чрез разкази от човека отгледал и възпитал ме, друга част ме е намерила чрез учебниците по история и личния ми интерес към случилото се през двадесети век по света и у нас. Определено е увлекателно написана, не очаквайте съвсем точна хронологична подредба, интересен момент, е че в някои отношения автора отделя изключително много внимание на събития и детайли, които биха могли да бъдат счетени за маловажни, но всъщност са много интересни и определящи за личността на Цар Борис Трети начина му на мислене и вземане на важни за България решения.
December 1, 2019
Ако оставим подхода да се представят Фердинанд и Борис като невинни, за мен беше интересно да прочета и за добрите постижения, които не ми бяха известни. Oписването на историческия период и хора от този период също ми хареса.
Хубав стил, добре написана, четох я с интерес, но все пак не взимах всичко за чиста монета. И няма как да бъде иначе, нямаше да бъде човешко, ако нямаше предубеждения в написаното. Особено спестена е описанието темата за отношенията власт-комунисти, едностранно описана. 4 звезди заради филтрирането на тази тема.
Хубав стил, добре написана, четох я с интерес, но все пак не взимах всичко за чиста монета. И няма как да бъде иначе, нямаше да бъде човешко, ако нямаше предубеждения в написаното. Особено спестена е описанието темата за отношенията власт-комунисти, едностранно описана. 4 звезди заради филтрирането на тази тема.
November 22, 2023
Написана на много човешки и достъпен език. Успява да сближи читателя с личността на последния ни цар, да открие завесата на някои политически ходове и да потопи читателя в тъга по отминалото време.
Пресен е споменът от "Чамкория" на Милен Русков, в която също има някои сцени от новата ни история и живота на царя (засадата в Арабаконак, анархистичната група и писмото на разкаяние, атентатът в църквата "света Неделя").
Пресен е споменът от "Чамкория" на Милен Русков, в която също има някои сцени от новата ни история и живота на царя (засадата в Арабаконак, анархистичната група и писмото на разкаяние, атентатът в църквата "света Неделя").
April 18, 2025
Книгата трябва да бъде използвана като учебник по история!
Нещо повече, подобна книга с такава историческа стойност, следва да бъде преиздадена и то в издание с твърди корици!
Прочетете книгата, за да узнаете истинската история на страната ни!
Нещо повече, подобна книга с такава историческа стойност, следва да бъде преиздадена и то в издание с твърди корици!
Прочетете книгата, за да узнаете истинската история на страната ни!
June 12, 2018
Страхотно написана книга !
June 30, 2021
A must-read for any Bulgarian.
July 14, 2024
Amazing book. Made me cry so much.
November 28, 2023
Страхотна книга, която всеки българин трябва да има в библиотеката си.
Displaying 1 - 30 of 34 reviews