Сърцето ми като граната

by Мартин Карбовски

Силната поезия е два вида – нежна и мръсна.
Има и трети вид – непознат у нас. Това е поезията за радост. Поезията за радост по нищо не прилича на вечната българска поезия, посветена на една жена, която или не идва, или непрекъснато си тръгва, докато морето реве с пълна сила, това Черно море...
Поезията за радост е съучастие и щастие. Приятелите на Карбовски измислиха тази дума – това е съприщастие. Споделеното щастие е реалната поезия, поезията за радост, поезията като успешно престъпление. Това е един неочакван Карбовски, който пише за Вечната Непозната Красива Жена, която идва при теб и остава завинаги. Или поне колкото трае един живот, колкото трае едно лято.
Сърцето ми като граната успява да докаже, че истинското писане не е самотното и маниерното писане. Не е като писането-пиета и поза. То идва от Нещата, които правим заедно и на които заедно се радваме. Истинското писане е писането на Случката и възторга от Случката.
А Случката, както не подозирате – тя е винаги една жена. Или дете. Или море. Или истина, къдрава като индрише.

Unknown Binding

About the author

Мартин Карбовски (с истинско име Мартин Кирилов Богданов) е български журналист. През 1988 година завършва Немската гимназия в София. Има 2 висши образования — мебелно инженерство и телевизионна журналистика.[1] Известен е с провокативния си стил.
Водещ е на предаването „Емигранти“ и „Отечествен фронт“ по „Нова телевизия“ и е бил автор на материали в списания „Егоист“, „Плейбой“ и други. Водещ на предаването „Пропаганда“ по „Дарик Радио“ и бивш втори водещ на предаването на Кеворк Кеворкян „Всяка неделя“ по Националната телевизия.
Автор на книгите „Дефлорация" (1995), „Едно" (1998), „Обществен eXperiment“ (2003), „Пътеписите“ (2005) и стихосбирката „Недялко яде лайна в НДК“. Водеща фигура в групировката "Литература-диктатура". През 2008 с "Бързалитература" издават стихосбирката "Антология на живите".[2][3] В края на 2009 излиза последната му стихосбирка "Технология на екстаза".

Reviews

[Илия Димитров · Rating 5 out of 5]

Една от най-прекрасните книжки с поезия, които съм хващал. Стихове, писани с много голямо сърце, в което безспорно е заровена една граната, която аха да избухне (защото всъщност животът не е важен) и някак се сеща за жената, детето или морето, което заслужава. Решава да не гръмне, все пак "животът все някак се живее, стига да си малко луд."

[Габриела Манова · Rating 3 out of 5]

Невероятно, но факт... и това прочетох. Доста приятно съм изненадана, имаше направо красиви неща. Имаше и някои, които ми бяха излишни, но все пак по нещо трябваше да позная, че чета Карбовски.
Нали?