Главната героиня Дара е млада, умна и красива. Тя е прокурор в малък провинциален град, в който нищо не се случва, в който всеки знае всеки. Обичайното битие, работа, неангажираща любовна връзка. До онзи момент, в който Роско, приятел на Дара, момчето, в което е била влюбена като дете, е намерен убит. Роско, който ден преди това, след завръщането си от Щатите, е споделил с нея, че е по следите на голямо богатство.
Убийството на Роско се разследва от полицейския комисар Михаил Донов, наричан Мишената. Уликите сочат към Дара, която е заподозряна.
За да открие убиеца на своя приятел, Дара също тръгва по следите на богатството.То принадлежи на митрополит Леонтий, който е погребан в храма на родния й град. В продължение на десетилетия НКВД и ДС следят дейността му в Америка и Австралия, а сега в търсенето на неговото богатство се намесват и представители на Българската православна църква.
Мит или реалност е наследството на Нюйоркския митрополит Леонтий? Ще съумее ли младата прокурорка да изпревари всички и да открие истината за него – истина, дълбоко свързана с историята на България през ХХ век.
"Небеса от грях" - отне ми малко повече време да я прочета. Като цяло тази е по различна по начин на написване. Съдържа остроумни фрази, което те кара да се чудиш как ги измисля. Сюжетът беше наистина заплетен и загадъчен, но малко ми се струваше, че препускаме към края без много обяснения и задържане на вниманието по-дълго време на едно място. Като цяло прочетох я, хареса ми и вече я забравих.
Небеса от грях е третата ми книга на Лора Лазар и, по мое мнение, най-силната измежду тези, които съм чела досега. И друг път съм казвала, че авторката има страшен нюх и усет за измисляне на добри криминални истории, които се поглъщат на един дъх и винаги предлагат нещо неочаквано за финал. Небеса от грях обаче има и още нещо, което досега не съм срещала в нейните творби--мащабност. А с мащабността идва и голямата и обществена значимост.
Много се изговори за тази книга. Аз закъснях с прочитането и, въпреки, че книгите на Лора Лазар имат особен чар за мен--най-малкото поради факта, че често сред персонажите попадам на познати физиономии, които после дълго одумваме с приятели /предимството да си от същия малък град като авторката на книгата/. Поради една или друга причина обаче, докато се сетя да си я купя, тя взе, че изчезна от книжарниците. Защо? Защото взела, че "предсказала" кончината на варненския Митрополит Кирил. Така или иначе, бях я позабравила, докато в разговор с колежки миналата седмица не стана дума за това, как след прочитането на Небеса от грях вече не стъпвали в църква--последвано от звучен кикот и недвусмислени намеци за "джоджена" на небезизвестен местен свещеник, подвизаващ се в книгата като поп Продан. Предложиха да ми услужат с копие и към днешна дата аз също гордо се мъдря в графата на прочелите я.
Небеса от грях е феноменална книга. Невероятно добра симбиоза между криминале, историческа драма, политически трилър и още куп жанрове. Авторката пише със замах, елегантно вплитайки в разказа си за днешния ден исторически факти и събития, пренасяйки действието напред-назад през няколко поколения. И някакси, от Октомврийската революция, през тъмните години на Втората Световна Война и депортирането на българските евреи от "новите територии" /за което неотдавна също се разшумя/, идването на болшевиките на власт в Русия и България, и последвалите събития, превърнали родината ни в кошмарен тоталитарен вертеп, тази плетеница от известни и не толкова известни исторически събития разказва история, която хем е лична, хем не е. Защото касае не само главната героиня Дара, а и града ни--даже и държавата ни. Превежда ни по следите на Митрополит Андрей--наречен в книгата Леонтий--и ни показва как в нещо наглед дребно като преследването на неговото имагинерно богатство е впрегната цялата държавна комунистическа машина. И как с лека ръка се е минавало--и вероятно все още се минава--през хора и съдби. Заради пари и влияние. Или просто за спорта.
Тази книга ми подейства на много нива. Първо, тотално срина и малкото ми останала вяра в БПЦ. Да не говорим, че от напомнянето колко вездесъща е била ДС и как днешните и производни продължават да дърпат конците задкулисно ми загорча доста. Тъжно е, даже направо трагично, че толкова години си тъпчем на едно и също място. В по-личен план, напълно успях да разбера и съчувствам на Дара--млада, красива, способна и амбициозна жена, задушаваща се в малък еснафски град без дори да го осъзнава. Книгата е силно въздействаща пред вид естеството на сюжета, героите са доста добре изградени и този път звучат достоверно. Не мисля, че Небеса от грях наистина е пророческа. Самата Лора Лазар го отрича, а и за човек, следящ събитията, няма да е трудно да събере две и две. Въпреки това, да отдадем заслуженото на авторката, че е успяла да изплете толкова истинска и интригуваща история от гадостите, с които ни подхранват всеки ден в новините. Добра книга, много добра. Ако още не сте я прочели, непременно поправете този пропуск.
П.П. А кой е Лука Райкин? Ако е този, за когото си мисля, вече грам не съм изненадана, че от години фирмата му неизменно печели търгове и обществени поръчки, както и че лети с личен самолет. Явно някои неща наистина не се променят, само фасадата им е различна.
В “Небеса от грях” място за ангели няма: http://knigolandia.info/book-review/n... Да, да, това е оная книга, “пророческата”. Което, разбира се, си е пълна глупост, достойна само за жълтурести сайтове и евтини многотиражки. Проста статистика: при голямо количество книги, които отразяват – правдиво или не – реалността, би било направо мистериозно, ако никоя не уцели нищо. Хеле пък когато писателското перо има такъв благодатен материал от подозрителни духовни лица, с какъвто БПЦ безспорно разполага. Но точно тоя шум може пък да е полезен, защото един чудесен криминален роман – за мен най-добрият на Лора Лазар – ще стигне до повече хора. Издателство "Труд" http://knigolandia.info/book-review/n...
В тази книга има две паралелни истории – една в настоящето, разказваща за Дара и търсенията и, а друга в миналото проследяваща живота и делата на митрополит Леонтий. Малко хаотично ми вървеше частта за митрополит Леонтий, доста често се прескача напред и назад във времето, но ако човек е съсредоточен, това не е голям проблем. С риск да разкрия повече от колкото ми се иска от сюжета държа да спомена, че участието на Мишената в тази книга ми се стори недостатъчно и той ми липсваше.
Приключих книгата снощи в 3 вечерта. Не издържах повече. Трябваше да знам. Лора Лазар изненадва и шокира. Както винаги. Всяко нейно четиво е наслада. Това е.