What do you think?
Rate this book
Некрономикон
„Най-древната и силна емоция е страхът, а най-древният и силен страх е страхът от неизвестното“, казва Х. Ф. Лъвкрафт. Признат за най-великия хорър майстор на всички времена, той оказва изключително влияние върху световните фантастика и фентъзи и повлиява творчеството на знаменити писатели като Стивън Кинг, Клайв Баркър, Рей Бредбъри, Чайна Миевил, Джордж Р. Р. Мартин и много други.
Всяко от произведенията на Лъвкрафт е като частица от необятна и зловеща галактика, чиито тайни парализират умовете и вледеняват кръвта. Впоследствие последователите му назовават тази галактика „Ктхулу-митология“и много автори доразвиват идеите на прокълнатия гений от Провидънс.
Сборникът „Некрономикон“ ви кани в един кошмарен и демоничен свят, за да ви поведе на смразяващо пътешествие до сърцето на мрака, до най-зловещите кътчета на Вселената, обитавани от невероятни същества, неподвластни на пространството и времето. И за да ви потопи в „космическия ужас“, защото истинската същност на Вселената е неразбираема за човешкия разум, а хората са просто пионки и роби на чудовищните тъмни богове – Великият Ктхулу, Нйарлатхотеп, Йог Сотхот...
Сборникът съдържа следните разкази и романи: "Нещо на прага", "Показанията на Рандолф Картър", "Плъхове в стените", "Зовът на Ктхулу", "Хърбърт Уест, съживителят на мъртвите", "Шепнещият в тъмнината" и "Възкресителят".
Всяко от произведенията на Лъвкрафт е като частица от необятна и зловеща галактика, чиито тайни парализират умовете и вледеняват кръвта. Впоследствие последователите му назовават тази галактика „Ктхулу-митология“и много автори доразвиват идеите на прокълнатия гений от Провидънс.
Сборникът „Некрономикон“ ви кани в един кошмарен и демоничен свят, за да ви поведе на смразяващо пътешествие до сърцето на мрака, до най-зловещите кътчета на Вселената, обитавани от невероятни същества, неподвластни на пространството и времето. И за да ви потопи в „космическия ужас“, защото истинската същност на Вселената е неразбираема за човешкия разум, а хората са просто пионки и роби на чудовищните тъмни богове – Великият Ктхулу, Нйарлатхотеп, Йог Сотхот...
Сборникът съдържа следните разкази и романи: "Нещо на прага", "Показанията на Рандолф Картър", "Плъхове в стените", "Зовът на Ктхулу", "Хърбърт Уест, съживителят на мъртвите", "Шепнещият в тъмнината" и "Възкресителят".
392 pages, Paperback
Published January 1, 2012
17 people are currently reading
204 people want to read
About the author
H.P. Lovecraft
6,039 books19.2k followersHoward Phillips Lovecraft, of Providence, Rhode Island, was an American author of horror, fantasy and science fiction.
Lovecraft's major inspiration and invention was cosmic horror: life is incomprehensible to human minds and the universe is fundamentally alien. Those who genuinely reason, like his protagonists, gamble with sanity. Lovecraft has developed a cult following for his Cthulhu Mythos, a series of loosely interconnected fictions featuring a pantheon of human-nullifying entities, as well as the Necronomicon, a fictional grimoire of magical rites and forbidden lore. His works were deeply pessimistic and cynical, challenging the values of the Enlightenment, Romanticism and Christianity. Lovecraft's protagonists usually achieve the mirror-opposite of traditional gnosis and mysticism by momentarily glimpsing the horror of ultimate reality.
Although Lovecraft's readership was limited during his life, his reputation has grown over the decades. He is now commonly regarded as one of the most influential horror writers of the 20th Century, exerting widespread and indirect influence, and frequently compared to Edgar Allan Poe.
See also Howard Phillips Lovecraft.
— Wikipedia
Lovecraft's major inspiration and invention was cosmic horror: life is incomprehensible to human minds and the universe is fundamentally alien. Those who genuinely reason, like his protagonists, gamble with sanity. Lovecraft has developed a cult following for his Cthulhu Mythos, a series of loosely interconnected fictions featuring a pantheon of human-nullifying entities, as well as the Necronomicon, a fictional grimoire of magical rites and forbidden lore. His works were deeply pessimistic and cynical, challenging the values of the Enlightenment, Romanticism and Christianity. Lovecraft's protagonists usually achieve the mirror-opposite of traditional gnosis and mysticism by momentarily glimpsing the horror of ultimate reality.
Although Lovecraft's readership was limited during his life, his reputation has grown over the decades. He is now commonly regarded as one of the most influential horror writers of the 20th Century, exerting widespread and indirect influence, and frequently compared to Edgar Allan Poe.
See also Howard Phillips Lovecraft.
— Wikipedia
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 29 of 29 reviews
December 21, 2013
"Не е умряло туй, що вечно ще остане — дори смъртта умира в безброй епохи странни." (превод Любомир Николов)
Този цитат присъства в една малка книжка джобен формат, издадена още през далечната 1991-а година в България от легендарното издателство "Орфия". В оригинал на английски е "That is not dead which can eternal lie, yet with strange aeons even death may die." Първият досег на родния читател с абсолютния корифей на ужаса, безспорният хорър-император - мрачната американска икона Хауърд Филипс Лъвкрафт. Книжката бе озаглавена "Дебнещият страх" и макар да не съдържаше в себе си едноименната творба на автора (The Lurking Fear), в нея бяха поместени три чудесни новели, отлично преведени от големия Любчо Николов - "Безименният Град", "Цветът от Космоса" и "Сянка над Инсмут".
Няколко думи за Лъвкрафт. Организира около себе си кръг от автори, които в различна степен пишат и доразвиват неговите митове за Ктхулу - Кларк Аштън Смит, Франк Белкнап Лонг, Огъст Дърлет, Робърт Блох, дори огромният Робърт Хауърд, бащата на Конан и др. Приживе Лъвкрафт няма издадена и една книга - всичко е публикувано по сборници и списания. Не е писал и романи - двете му малко по-длъжки творби "Случаят с Чарлз Декстър Уорд" и "Планините на Безумието" са на практика дълги разкази. Късата форма е предпочитана, запазена негова марка. Бил е редактор, ghost writer, мразел е негри и евреи, отвращавал се е от секса... Ами, какво да ви кажа - няма на света велик писател, който да не е бил особняк.
Лъвкрафт е повлиял на ужасно много хора. Изброявам писатели, които го почитат, боготворят и признават за техен учител - Стивън Кинг, Хорхе Луис Борхес, Клайв Баркър, Рей Бредбъри, Питър Строб, Нийл Геймън, Джордж Мартин, Джийн Улф, Чайна Миевил, Рамзи Кембъл, Брайън Лъмли, Фриц Лейбър, Алън Мур... Да добавя и двама режисьори - Гилермо дел Торо и Джон Карпентър, да добавя и купчина метъл банди, които са вдъхновени от творбите му (Metallica, Black Sabbath, Dream Theater, Iron Maiden, Cradle of Filth и др.) Няма нужда да споменавам филмите и компютърните игри, свързани с творчеството му - Х. Ф. Л. е толкова огромен, че може да не го харесаш, но да го отречеш е смешно.
След "Дебнещият страх" на родния пазар се появиха три сборника с негови творби, всичките преведени от Адриан Лазаровски - "Шепнещият в Тъмнината", "Зовът на Ктхулу" и "Възкресителят". Тази книга съдържа най-добрите неща от изброените сборници - редактирани из основи, някои изцяло наново преведени. Сегашните варианти ми харесаха определено повече от преди и въпреки че съм го чел и кожата ми е дебела, обръгнала на хорър, страхът при четенето не беше просто тръпки в различни части на тялото. Страхът в случая е реален - започваш да виждаш неуловими движения на сенки с периферното зрение, усещаш осезаем студ, шубе те е да отидеш до кенефа да се изпикаеш... Мислите, че си измислям и преувеличавам ли? Прочетете книгата и споделете отново мнението си.
А дотогава - какво съдържа "Некрономикон"? Какво съдържа сборникът, озаглавен на легендарната измислена от писателя книга, които и досега различни хора я искат в библиотеките по цял свят, въпреки че тя (май) не съществува? Ето това:
1. Нещото на прага - гнусно, гадно и плашещо. Ужасяващо и смърдящо. Когато застане на прага ти...
2. Показанията на Рандолф Картър - първият разказ който прочетох, щом се сдобих с книгата. Хубав, плашещ, с ужасяващ край.
3. Плъхове в стените - пази се от тях! Те са в стените! Те са навсякъде! Те ядат всичко...
4. Зовът на Ктхулу - сблъсъкът с може би най-известното чудовище на писателя ще ви обърне в паника! Внимание - Лъвкрафт искрено е вярвал във всичко, което пише, не се и съмнявайте.
5. Хърбърт Уест, Съживителят на Мъртвите - любимият ми разказ в сборника. Досега не го бях чел. Страхотна история за един луд, гениален, ултраталантлив доктор и неговият приятел и колега, който го следва във всичко. Двамата са на път да открият тайната формула как се съживяват мъртъвци. За целта имат нужда от опити с хора - сиреч, пресни трупове. Много, много пресни. Такова нещо не съм чел досега, признавам.
6. Шепнещият в Тъмнината - видя ми се леко дългичък, ала страхът, ужасът от космически мащаб за пришълците от други светове са повече от сериозни. Краят отново ме изправи на нокти - Лъвкрафт определено знае как да забие последния пирон в ковчега.
7. Възкресителят (Случаят с Чарлз Декстър Уорд) - най-обемното нещо в книгата. Пищният, разточителен стил на писателя, почти лишен от диалози, наситен с текстове на страховити писма, чудовищни формули за призоваване на сили отвъд човешкия разум и окултисти, които подчиняват на волята си хора и демони... Епично.
И нещо на изпроводяк. Превода на Адриан е брилянтен, издържан отвсякъде. Личи си едновременно колосалният труд и това, че превеждаш нещо, което ти харесва - Лъвкрафт е труден за превод, при него няма екшън и диалози. Да, Любчо е страхотен преводач и относно Толкин специално НЯМА кой да му се опре. Обаче Адриан е превел и наново превел много повече творби на Учителя и вече е изградил друго, различно ниво. Просто вижте за пример неговият вариант на цитата, с който започнах и сравнете:
"Не е покойник онзи,
който лежи във вечността
и след безброй епохи
погубва и смъртта..."
Creepy, huh? Ами, остава ни само да очакваме следващата книга с разкази на Лъвкрафт - "Планините на Безумието". Отново от Ентусиаст, този път изцяло нови, неиздавани никога досега на български неща. Надявам се корицата да е отново дело на Виктор Паунов, който е автор на тази върхарска обложка.
Този цитат присъства в една малка книжка джобен формат, издадена още през далечната 1991-а година в България от легендарното издателство "Орфия". В оригинал на английски е "That is not dead which can eternal lie, yet with strange aeons even death may die." Първият досег на родния читател с абсолютния корифей на ужаса, безспорният хорър-император - мрачната американска икона Хауърд Филипс Лъвкрафт. Книжката бе озаглавена "Дебнещият страх" и макар да не съдържаше в себе си едноименната творба на автора (The Lurking Fear), в нея бяха поместени три чудесни новели, отлично преведени от големия Любчо Николов - "Безименният Град", "Цветът от Космоса" и "Сянка над Инсмут".
Няколко думи за Лъвкрафт. Организира около себе си кръг от автори, които в различна степен пишат и доразвиват неговите митове за Ктхулу - Кларк Аштън Смит, Франк Белкнап Лонг, Огъст Дърлет, Робърт Блох, дори огромният Робърт Хауърд, бащата на Конан и др. Приживе Лъвкрафт няма издадена и една книга - всичко е публикувано по сборници и списания. Не е писал и романи - двете му малко по-длъжки творби "Случаят с Чарлз Декстър Уорд" и "Планините на Безумието" са на практика дълги разкази. Късата форма е предпочитана, запазена негова марка. Бил е редактор, ghost writer, мразел е негри и евреи, отвращавал се е от секса... Ами, какво да ви кажа - няма на света велик писател, който да не е бил особняк.
Лъвкрафт е повлиял на ужасно много хора. Изброявам писатели, които го почитат, боготворят и признават за техен учител - Стивън Кинг, Хорхе Луис Борхес, Клайв Баркър, Рей Бредбъри, Питър Строб, Нийл Геймън, Джордж Мартин, Джийн Улф, Чайна Миевил, Рамзи Кембъл, Брайън Лъмли, Фриц Лейбър, Алън Мур... Да добавя и двама режисьори - Гилермо дел Торо и Джон Карпентър, да добавя и купчина метъл банди, които са вдъхновени от творбите му (Metallica, Black Sabbath, Dream Theater, Iron Maiden, Cradle of Filth и др.) Няма нужда да споменавам филмите и компютърните игри, свързани с творчеството му - Х. Ф. Л. е толкова огромен, че може да не го харесаш, но да го отречеш е смешно.
След "Дебнещият страх" на родния пазар се появиха три сборника с негови творби, всичките преведени от Адриан Лазаровски - "Шепнещият в Тъмнината", "Зовът на Ктхулу" и "Възкресителят". Тази книга съдържа най-добрите неща от изброените сборници - редактирани из основи, някои изцяло наново преведени. Сегашните варианти ми харесаха определено повече от преди и въпреки че съм го чел и кожата ми е дебела, обръгнала на хорър, страхът при четенето не беше просто тръпки в различни части на тялото. Страхът в случая е реален - започваш да виждаш неуловими движения на сенки с периферното зрение, усещаш осезаем студ, шубе те е да отидеш до кенефа да се изпикаеш... Мислите, че си измислям и преувеличавам ли? Прочетете книгата и споделете отново мнението си.
А дотогава - какво съдържа "Некрономикон"? Какво съдържа сборникът, озаглавен на легендарната измислена от писателя книга, които и досега различни хора я искат в библиотеките по цял свят, въпреки че тя (май) не съществува? Ето това:
1. Нещото на прага - гнусно, гадно и плашещо. Ужасяващо и смърдящо. Когато застане на прага ти...
2. Показанията на Рандолф Картър - първият разказ който прочетох, щом се сдобих с книгата. Хубав, плашещ, с ужасяващ край.
3. Плъхове в стените - пази се от тях! Те са в стените! Те са навсякъде! Те ядат всичко...
4. Зовът на Ктхулу - сблъсъкът с може би най-известното чудовище на писателя ще ви обърне в паника! Внимание - Лъвкрафт искрено е вярвал във всичко, което пише, не се и съмнявайте.
5. Хърбърт Уест, Съживителят на Мъртвите - любимият ми разказ в сборника. Досега не го бях чел. Страхотна история за един луд, гениален, ултраталантлив доктор и неговият приятел и колега, който го следва във всичко. Двамата са на път да открият тайната формула как се съживяват мъртъвци. За целта имат нужда от опити с хора - сиреч, пресни трупове. Много, много пресни. Такова нещо не съм чел досега, признавам.
6. Шепнещият в Тъмнината - видя ми се леко дългичък, ала страхът, ужасът от космически мащаб за пришълците от други светове са повече от сериозни. Краят отново ме изправи на нокти - Лъвкрафт определено знае как да забие последния пирон в ковчега.
7. Възкресителят (Случаят с Чарлз Декстър Уорд) - най-обемното нещо в книгата. Пищният, разточителен стил на писателя, почти лишен от диалози, наситен с текстове на страховити писма, чудовищни формули за призоваване на сили отвъд човешкия разум и окултисти, които подчиняват на волята си хора и демони... Епично.
И нещо на изпроводяк. Превода на Адриан е брилянтен, издържан отвсякъде. Личи си едновременно колосалният труд и това, че превеждаш нещо, което ти харесва - Лъвкрафт е труден за превод, при него няма екшън и диалози. Да, Любчо е страхотен преводач и относно Толкин специално НЯМА кой да му се опре. Обаче Адриан е превел и наново превел много повече творби на Учителя и вече е изградил друго, различно ниво. Просто вижте за пример неговият вариант на цитата, с който започнах и сравнете:
"Не е покойник онзи,
който лежи във вечността
и след безброй епохи
погубва и смъртта..."
Creepy, huh? Ами, остава ни само да очакваме следващата книга с разкази на Лъвкрафт - "Планините на Безумието". Отново от Ентусиаст, този път изцяло нови, неиздавани никога досега на български неща. Надявам се корицата да е отново дело на Виктор Паунов, който е автор на тази върхарска обложка.
February 26, 2017
Една звезда по-малко заради двуседмичната ми канска борба с последния разказ/новела Възкресителят (Случаят с Чарлз Декстър Уорд). Това е единственото произведение на Лъвкрафт (от трите сборника които прочетох), което не харесах. Твърде дидактичен, описателен и обяснителен ми дойде. Затова пък останалите разкази в сборника бяха точно това, което очаквах - великолепни страховити шедьоври.
December 2, 2021
Не бих могла да се съглася, че Лъвкрафт пише наистина зловещи истории, погледнато от днешно време. За мен винаги е бил класик на готическата литература, която уж е зловеща, но всъщност не създава такова чувство у мен.
Но иначе е прекрасен разказвач, с отличим стил - има си строго мнение за съществата и световете отвъд и техните способности, и това му строго мнение прави историите му да изглеждат като реални проучвания, истински разкази. Звучи увлекателно и реалистично, много е приятен за изследване.
Но иначе е прекрасен разказвач, с отличим стил - има си строго мнение за съществата и световете отвъд и техните способности, и това му строго мнение прави историите му да изглеждат като реални проучвания, истински разкази. Звучи увлекателно и реалистично, много е приятен за изследване.
September 4, 2017
Със сигурност това е най-смущаващият сборник на Лъвкрафт излизал на български. Подборката и подредбата градират напрежението в читателя, наслагвайки се в подсъзнанието му, докато той преминава от състояние на дискомфорт, през натрапчиво неспокойство, до тих ужас.
Лично аз, след затварянето на последната страница се озъртах след всяка лека игра на светлината и сянката в стаята, подобно на изнервен сурикат изпил четири кафета, а всеки битов звук в апартамента ме караше да подрипвам като антилопа надушила хищник.
"Нещото на прага" – започва леко, почти нормално, но с напредването на разказа историята се сгъстява, докато избие в потресаващо гнусен финал.
Единият ученолюбив, но затворен младеж, затъва все по-навътре в дебрите на забраненото знание. Благодарение на нездравото си влечение си намира жена, която с годините все повече го обсебва. Единственият му шанс е в най-добрия му приятел, но дори и той не е способен да го спаси. Може би ще успее само да намали щетите, вземайки радикални мерки.
"Показанията на Рандолф Картър" – Едно мрачно спускане в древни катакомби, описано само с телефонна връзка – разтърсващо и потайно ужасяващо.
"Плъхове в стените" – Уж стандарна история с призраци, която задълбава в необяснимия ужас и се изражда в нещо космически плашещо.
Плъховете са навсякъде в имението, но защо ли ги усещат само котките? Какво се крие в мрачните изби? Не е нещо от този свят със сигурност.
"Зовът на Ктхулу" – Сигурно най-популярния разказ на автора. Може би, защото образът на Ктхулу е сравнително земен на фона на останалите ужасии от пантеона на автора, а може би защото единствено той не мирише. На мен лично ми достави огромно удоволствие да видя влиянието от „Лунният вир” на Мерит преплетено в историята.
Група антрополози успяват да открият необясними прилики между най-тайните и изродени ритуали, останали от древни времена в обичаите на затворени групи от най-изостаналите и деградирали общности на човешкия вид. Лека полека ни се разкрива, че зад тази еманация на човешката, и не само, жестокост и кръвожадност, стои нещо древно и очакващо своя час.
"Хърбърт Уест, съживителят на мъртвите" - Това е „Франкенщайн” без пудрата на екзистенциалната философия и страха от изравняването със Създателя - брутално оголен до първичната субстанция на страха. Това е и разказ-флагман на зомби жанра като цяло - нямам съмнения по въпроса.
Двама студенти по медицина, водени от любовта към науката са готови на крайности в името на човечеството. Единият обаче, затъва толкова дълбоко във вярата вна идеите си, че пада до отвратителни морални низини. За което ще бъде наказан от собствените си гнусни творения.
"Шепнещият в тъмнината" - Не знам от къде точно да започна да говоря за този разказ. Тръгва типично по Лъвкрафтовски, изправя ти косите и успява да те зашемети с потайните си кошмарни създания от космоса. Сетне, разгръщайки необятна космическа визия те кара да се чувстваш, като част от нещо микроскопично малко и изначално просто. А накрая те хвърля отново в дебрите на незнайния ужас, оставяйки те потен, нищожен и много, много уплашен.
Кореспонденцията между именит учен и прост фермер с налудничави видения прераства в приятелство, което ще постави любопитството на учения на изпитание и ще преобърне представите му за света в който живеем.
"Възкресителят” – Историята която ми се услади най-много от всички. Разбирам защо е оставена за на края. По-дълга от останалите произведения, тя се спуска в гротеска спирала - бавно и последователно – обикаляйки целия свят и разкривайки нови и нови кошмарни дълбини, докато не доведе до, може би, очакван, но въпреки това невероятно силен финал на разказа и на целия сборник.
Един младеж изчезва от лудницата, след като е преживял редица странни и стряскащи ситуации, благодарение на които попада там. Само старият семеен лекар вярва в кошмарните му брътвежи и ще се опита да спаси нещастната му душа от един призрак от миналото.
Ако някой е решил това да му е първият сблъсък с маестрото на космическия ужас, искрено бих го посъветвал да размисли. Книгата е трудна за четене и много потискаща.
От друга страна - хвърлянето директно в дълбокото най-добре отваря очите.
Лично аз, след затварянето на последната страница се озъртах след всяка лека игра на светлината и сянката в стаята, подобно на изнервен сурикат изпил четири кафета, а всеки битов звук в апартамента ме караше да подрипвам като антилопа надушила хищник.
"Нещото на прага" – започва леко, почти нормално, но с напредването на разказа историята се сгъстява, докато избие в потресаващо гнусен финал.
Единият ученолюбив, но затворен младеж, затъва все по-навътре в дебрите на забраненото знание. Благодарение на нездравото си влечение си намира жена, която с годините все повече го обсебва. Единственият му шанс е в най-добрия му приятел, но дори и той не е способен да го спаси. Може би ще успее само да намали щетите, вземайки радикални мерки.
"Показанията на Рандолф Картър" – Едно мрачно спускане в древни катакомби, описано само с телефонна връзка – разтърсващо и потайно ужасяващо.
"Плъхове в стените" – Уж стандарна история с призраци, която задълбава в необяснимия ужас и се изражда в нещо космически плашещо.
Плъховете са навсякъде в имението, но защо ли ги усещат само котките? Какво се крие в мрачните изби? Не е нещо от този свят със сигурност.
"Зовът на Ктхулу" – Сигурно най-популярния разказ на автора. Може би, защото образът на Ктхулу е сравнително земен на фона на останалите ужасии от пантеона на автора, а може би защото единствено той не мирише. На мен лично ми достави огромно удоволствие да видя влиянието от „Лунният вир” на Мерит преплетено в историята.
Група антрополози успяват да открият необясними прилики между най-тайните и изродени ритуали, останали от древни времена в обичаите на затворени групи от най-изостаналите и деградирали общности на човешкия вид. Лека полека ни се разкрива, че зад тази еманация на човешката, и не само, жестокост и кръвожадност, стои нещо древно и очакващо своя час.
"Хърбърт Уест, съживителят на мъртвите" - Това е „Франкенщайн” без пудрата на екзистенциалната философия и страха от изравняването със Създателя - брутално оголен до първичната субстанция на страха. Това е и разказ-флагман на зомби жанра като цяло - нямам съмнения по въпроса.
Двама студенти по медицина, водени от любовта към науката са готови на крайности в името на човечеството. Единият обаче, затъва толкова дълбоко във вярата вна идеите си, че пада до отвратителни морални низини. За което ще бъде наказан от собствените си гнусни творения.
"Шепнещият в тъмнината" - Не знам от къде точно да започна да говоря за този разказ. Тръгва типично по Лъвкрафтовски, изправя ти косите и успява да те зашемети с потайните си кошмарни създания от космоса. Сетне, разгръщайки необятна космическа визия те кара да се чувстваш, като част от нещо микроскопично малко и изначално просто. А накрая те хвърля отново в дебрите на незнайния ужас, оставяйки те потен, нищожен и много, много уплашен.
Кореспонденцията между именит учен и прост фермер с налудничави видения прераства в приятелство, което ще постави любопитството на учения на изпитание и ще преобърне представите му за света в който живеем.
"Възкресителят” – Историята която ми се услади най-много от всички. Разбирам защо е оставена за на края. По-дълга от останалите произведения, тя се спуска в гротеска спирала - бавно и последователно – обикаляйки целия свят и разкривайки нови и нови кошмарни дълбини, докато не доведе до, може би, очакван, но въпреки това невероятно силен финал на разказа и на целия сборник.
Един младеж изчезва от лудницата, след като е преживял редица странни и стряскащи ситуации, благодарение на които попада там. Само старият семеен лекар вярва в кошмарните му брътвежи и ще се опита да спаси нещастната му душа от един призрак от миналото.
Ако някой е решил това да му е първият сблъсък с маестрото на космическия ужас, искрено бих го посъветвал да размисли. Книгата е трудна за четене и много потискаща.
От друга страна - хвърлянето директно в дълбокото най-добре отваря очите.
February 20, 2014
Първоначалникът на ужаса и учителят на всички останали и уж класика... ама не ми хареса. Прекалено описателният стил, прекомерните повторения на едно и също нещо, патосът, с който се описва във ВСЕКИ разказ, че ние сме нищо пред ужасите, които съществуват скрити от нас, бавното действие и най-вече, което ме подразни - предвидимостта на всяко произведение.
Може би и това , че вече повечето неща съм ги чел, гледал или слушал в други вариации, също е причина, но не ми хареса.
Две звездички само заради новелата "Шепнещият в тъмнината", иначе по-малко.
Може би и това , че вече повечето неща съм ги чел, гледал или слушал в други вариации, също е причина, но не ми хареса.
Две звездички само заради новелата "Шепнещият в тъмнината", иначе по-малко.
February 11, 2018
След 20 години "стаж" с литературата на ужаса - стигнах до Лъвкрафт. Всъщност, преди доста години прочетох един негов разказ, чието име не помня. Не помня ясно и сюжета, но бях по-скоро разочарован.
Предполагам, че сега е бил правилния момент за успешен опит с Лъвкрафт - след "подгряването" в епохата - джобният сборник "Призрачният дилижанс" и особено след страхотния разказ на Линдквист от сборника "Сияние в мрака" (разказът е "Ръководство за заклинания").
Разказите ми харесаха, въпреки че на моменти много елементи от историите ми се струваха идентични. Със сигурност няма веднага да продължа с другите му разкази, но определено оценявам мястото му в жанра. Като цяло - книгата е задължителна за всички фенове на ужасите и мистериите. Не изпускайте възможността да се сдобиете с новото издание.
Допълнение: Забравих да кажа, че преводът на всички разкази е на Адриан Лазаровски. Дори само това прави сборника специален.
Предполагам, че сега е бил правилния момент за успешен опит с Лъвкрафт - след "подгряването" в епохата - джобният сборник "Призрачният дилижанс" и особено след страхотния разказ на Линдквист от сборника "Сияние в мрака" (разказът е "Ръководство за заклинания").
Разказите ми харесаха, въпреки че на моменти много елементи от историите ми се струваха идентични. Със сигурност няма веднага да продължа с другите му разкази, но определено оценявам мястото му в жанра. Като цяло - книгата е задължителна за всички фенове на ужасите и мистериите. Не изпускайте възможността да се сдобиете с новото издание.
Допълнение: Забравих да кажа, че преводът на всички разкази е на Адриан Лазаровски. Дори само това прави сборника специален.
August 16, 2021
Упыри, отдыхающие на корточках, это забава переводчика или оригинальный текст?
April 30, 2017
В "Некрономикон" са включени разкази, новели и един роман - "Възкресителят", излизали вече в други сборници, тук е събран, дето се вика, the best of the best на "каноничните" за Ктхулу-митологията произведения. Отне ми почти седмица "да се преборя" с книгата, но съм доволен. След купчините от "екшън"-четива, които отхвърлих напоследък, имах нужда от нещо такова. Лъвкрафт е властелин на "тихия" ужас. При него няма някакво особено динамично действие или изобилие от диалози, всичко се случва в главите на героите му, докоснали се до кошмари, надхвърлили границите на пространството и времето. Чест похват е също така разказът, вплетен в разказа на "очевидеца", воден задължително от първо лице, нещо, което винаги доста ми се е вслаждало. Преводът на непрежалимия Адриан Лазаровски, разбира се, е без забележки.
April 19, 2023
Очаквах повече. Много хайп, който нещо не издържа. В произведенията се гради някакво очакване и кулминацията би трябвало да е гръмовна - всички умират, припадат, побъркват се, а всъщност grand reveal-а не е нещо кой знае какво. Историите са скучни и оплетени, последната едвам я изкарах с много заспивания. Някои от тях наистина са добри, като първата която уж даде тон на сборника. Но следващите нещо не успяха да спазят това темпо и... 3/5
March 22, 2021
,,Имаше нещо, което докосваше най-древните струни на забравените чувства. Усещах се на прага на територия, съхранила магията на непокътнатите наслоения на отдавна отминалите времена; територия, където все още могат да се случат странни събития от миналото, несмущавано досега в своя сън."
Всеки ценител на жанра несъмнено познава дълбочината на Лъвкрафт. За мен той е изящество в литературната лудост, мрачно опиянение от една жива, пулсираща съвкупност от ужас, красота и безпощадност.
Потопих се в ,,Некрономикон", усещайки, че му е дошло времето. Доста често книгите сами ни зоват, когато вибрираме в синхрон. Разходих се из улиците на Аркхам и леко се възмутих от нещото на прага. Потръпнах след онова, което Рандолф Картър имаше да каже и дълго време се ослушвах за плъхове в стените - страшничко е, макар и с котарак-пазач. Чух далечния зов на Ктхулу и настръхвах всеки път, щом си представя огромните телеса вода, от които ще се надигне. Наблюдавах експериментите на един безумец, който връщаше мъртвите към живот, чувах шепотите в тишината. Най-много ми допадна ,,Възкресителят", неслучайно е последен - тъмна, вълнуваща и крайно въздействаща лудост на прах, която Лъвкрафт леко издухва в лицето ти и те повежда из дебрите на вещерския свят. Фината злокобност на тези истории няма как да те остави равнодушен.
Очарователно е някак си.
Всеки ценител на жанра несъмнено познава дълбочината на Лъвкрафт. За мен той е изящество в литературната лудост, мрачно опиянение от една жива, пулсираща съвкупност от ужас, красота и безпощадност.
Потопих се в ,,Некрономикон", усещайки, че му е дошло времето. Доста често книгите сами ни зоват, когато вибрираме в синхрон. Разходих се из улиците на Аркхам и леко се възмутих от нещото на прага. Потръпнах след онова, което Рандолф Картър имаше да каже и дълго време се ослушвах за плъхове в стените - страшничко е, макар и с котарак-пазач. Чух далечния зов на Ктхулу и настръхвах всеки път, щом си представя огромните телеса вода, от които ще се надигне. Наблюдавах експериментите на един безумец, който връщаше мъртвите към живот, чувах шепотите в тишината. Най-много ми допадна ,,Възкресителят", неслучайно е последен - тъмна, вълнуваща и крайно въздействаща лудост на прах, която Лъвкрафт леко издухва в лицето ти и те повежда из дебрите на вещерския свят. Фината злокобност на тези истории няма как да те остави равнодушен.
Очарователно е някак си.
August 26, 2025
"Нещо на прага" - 5 Stars
"Показанията на Рандолф Картър" - 5 Stars
"Плъхове в стените" - 2 Stars
"Зовът на Ктхулу" - 4.5 Stars
"Хърбърт Уест, съживителят на мъртвите" - 4 Stars
"Шепнещият в тъмнината" - 1 Star
"Възкресителят"- 1 Star
В по-късите разкази присъства въздействаща атмосфера, мистицизъм, напрежение. Изненадващо пристрастяващи, продължаваш да четеш страница след страница. Но това не важи за по-дългите разкази, при тях едиснтвеното, което прави впечатление е постоянните повторения и липсата на идея и структура.
"Показанията на Рандолф Картър" - 5 Stars
"Плъхове в стените" - 2 Stars
"Зовът на Ктхулу" - 4.5 Stars
"Хърбърт Уест, съживителят на мъртвите" - 4 Stars
"Шепнещият в тъмнината" - 1 Star
"Възкресителят"- 1 Star
В по-късите разкази присъства въздействаща атмосфера, мистицизъм, напрежение. Изненадващо пристрастяващи, продължаваш да четеш страница след страница. Но това не важи за по-дългите разкази, при тях едиснтвеното, което прави впечатление е постоянните повторения и липсата на идея и структура.
September 3, 2014
Крайно време беше да прочета и някое произведение, което да ме накара да се чувствам наистина ужасен. Този сезон много сериозно се бях заел с книги, които провокират мисленето и приключението по някакъв начин, но ми липсваха смразяващите чувства, които да провокират още по-силни емоции у мен. Затова и започнах да чета сборника с разкази „Некрономикон“ на Майстора Лъвкрафт.
Първото впечатление се проявявя още с погледа към корицата. Тя е леко ужасяваща дори и само като се гледа отдалече. Но нека разкажа за моите впечатления от съдържанието, то със сигурност ме впечатли!
Разказите са тематично свързани, така че да представят митосът за Ктхулу на читателя. Така че тук са представени някои от най-класическите и известни разкази на Майстора. Стилът на Лъвкрафт ме впечатли много. Най-характерното е как той изполва изключително умело всякакви синоними на „ужас“ и създава у читателя една реална възможност да получи някакво психическо заболяване само от четенето на сборнника. Факт е, че избързах малко с четенето на сборника, по време на самото четене имах огромни трудности да заспивам нощем!
Лъвкрафт обича да повтаря усърдно за безизходицата на героите си, те много често разбират за ужасите, които ги сполетяват по време на самите фатални събития.
Трудно могат да се опишат емоциите, които могат да се получат по време на четенето на произведенията, всичко изглежда толкова реално, че сякаш се чете документална книга. За мен Лъвкрафт изключително реално предава своите герои и събития в книгата. Въздействащо е как цялата митология се пояснява и доизгражда с всеки прочетен разказ. Колкото повече се чете книгата, толкова повече читателите разбират за силата на демоничното и мястото на човека във Вселената.
Много съм впечатлен от книгата и силно я препоръчвам на по-смелите. Четете, ако ви стиска …
Първото впечатление се проявявя още с погледа към корицата. Тя е леко ужасяваща дори и само като се гледа отдалече. Но нека разкажа за моите впечатления от съдържанието, то със сигурност ме впечатли!
Разказите са тематично свързани, така че да представят митосът за Ктхулу на читателя. Така че тук са представени някои от най-класическите и известни разкази на Майстора. Стилът на Лъвкрафт ме впечатли много. Най-характерното е как той изполва изключително умело всякакви синоними на „ужас“ и създава у читателя една реална възможност да получи някакво психическо заболяване само от четенето на сборнника. Факт е, че избързах малко с четенето на сборника, по време на самото четене имах огромни трудности да заспивам нощем!
Лъвкрафт обича да повтаря усърдно за безизходицата на героите си, те много често разбират за ужасите, които ги сполетяват по време на самите фатални събития.
Трудно могат да се опишат емоциите, които могат да се получат по време на четенето на произведенията, всичко изглежда толкова реално, че сякаш се чете документална книга. За мен Лъвкрафт изключително реално предава своите герои и събития в книгата. Въздействащо е как цялата митология се пояснява и доизгражда с всеки прочетен разказ. Колкото повече се чете книгата, толкова повече читателите разбират за силата на демоничното и мястото на човека във Вселената.
Много съм впечатлен от книгата и силно я препоръчвам на по-смелите. Четете, ако ви стиска …
June 25, 2019
Ясно ми е, че Лъвкрафт е нещо като бащата на ужаса, но времето му отдавна е отминало. Разказите са прекалено разлети, а завръзката във всеки не само че не е особено ужасна, ами е и досадно предвидима.
July 27, 2022
Признавам че се подведох от многото хвалби спрямо автора, който се оказа излишно описателен и много труден за четене. Помня чух за пръв път за Лъвкрафт, когато бях на 13-14 годишен. Четях една книга-игра наречена Гримоар, ставаше въпрос страховитата книга на мъртвите Некрономикон, като много елементи бяха заимствани от творбите на Хауърд Лъвкрафт. Имаше разказ в самата книга-игра озаглавен Историята на Бонанза Джо(или нещо подобно), който силно ме впечатли. Доста години по-късно се престраших и започнах да чета на Лъвкрафт, за когото знаех че е вдъхновил и друг мой любим автор, а именно Стивън Кинг. Разказите в сборника ще ги оценявам по отделно, както следва:
“Нещото на прага” е изповедта на мъж, който е застрелял най-добрия си приятел, но цели да докаже че приятелят му е бил под влиянието на силна черна магия. Може би най-силният разказ в сборника. Има ужасии, има мистерии, има некромансъри.. Оценка: 4/5
“Показанията на Рондолф Картър”много кратък и неясен разказ, който не мога да си обясня защо е сред най-добрите на автора. Оценка: 1/5
“Плъхове в стените”е историята на мъж, който се мести в старо семейно имение, но скоро той и неговата котка започват да чуват тропота на стотици плъхове, които се движат в стените. Интересна идея, историята също имаше потенциал, развръзката не беше лоша, но някак си очаквах повече от този разказ. Оценка: 3/5
“Зовът на Ктхулу” трябваше да е страховит разказ за слабостта на човешкия ум, когато се изправи срещу необятният космически ужас. Обаче прекалено много ми дойдоха фантасмагориите без да почувствам истинският космически ужас. А тези пипала хич не ми се връзваха, ама нейсе..Разказа имаше своите силни моменти и като цяло държеше в напрежение, но по скоро беше мистерия, отколкото съспенс. Средна работа, да кажем че ми хареса. Оценка: 3/5
“Харбърт Уест, съживителят на мъртвите” много оригинален разказ в стилът на Франкенщйн. Хърбърт Уест е талантлив хирург, който е обсебен от идеята да върне мъртво тяло към живот. За съжаление обаче не успява да върне и разума на мъртъвците. Започва много силно, към средата леко доскучава, а финала се оказа безумно нелеп. Оценка: 3/5
“Шепнещият в тъмнината” е историята на преподавателя по литература Албърт Уилмарт в университета Мискатоник в Аркам. По време на историческо наводнение във Върмонт, Уилмарт разкрива стари легенди за чудовища, наподобяващи гигански членестоноги живеещи в необитаемите хълмове, а хората които се осмеляват да навлязат в тяхната територия започват да изчезват. Доста добра атмосфера като цяло, но отново много повторения и прекалени описания, които неимоверно дотягат и правят разказа излишно тегав. Оценка: 3/5
“Възкресителят” разказва историята на Чарлз Декстър Уорд , който е обсебен от делото на свой предшественик, притежаващ огромни познания за черната магия. Звучи интересно, ама е абсолютна скука. Разказа е прекалено дълъг, твърде описателен и не ми хареса изобщо. Имаше прекалено много повторения и припомняния за героите, което ми се видя доста излишно и направо досадно. Издържах някъде до към средата, заспивах на няколко пъти и в крайна сметка го оставих недовършен. Оценка: 1/5
Определено не беше моето четиво и останах неудовлетворен.
“Нещото на прага” е изповедта на мъж, който е застрелял най-добрия си приятел, но цели да докаже че приятелят му е бил под влиянието на силна черна магия. Може би най-силният разказ в сборника. Има ужасии, има мистерии, има некромансъри.. Оценка: 4/5
“Показанията на Рондолф Картър”много кратък и неясен разказ, който не мога да си обясня защо е сред най-добрите на автора. Оценка: 1/5
“Плъхове в стените”е историята на мъж, който се мести в старо семейно имение, но скоро той и неговата котка започват да чуват тропота на стотици плъхове, които се движат в стените. Интересна идея, историята също имаше потенциал, развръзката не беше лоша, но някак си очаквах повече от този разказ. Оценка: 3/5
“Зовът на Ктхулу” трябваше да е страховит разказ за слабостта на човешкия ум, когато се изправи срещу необятният космически ужас. Обаче прекалено много ми дойдоха фантасмагориите без да почувствам истинският космически ужас. А тези пипала хич не ми се връзваха, ама нейсе..Разказа имаше своите силни моменти и като цяло държеше в напрежение, но по скоро беше мистерия, отколкото съспенс. Средна работа, да кажем че ми хареса. Оценка: 3/5
“Харбърт Уест, съживителят на мъртвите” много оригинален разказ в стилът на Франкенщйн. Хърбърт Уест е талантлив хирург, който е обсебен от идеята да върне мъртво тяло към живот. За съжаление обаче не успява да върне и разума на мъртъвците. Започва много силно, към средата леко доскучава, а финала се оказа безумно нелеп. Оценка: 3/5
“Шепнещият в тъмнината” е историята на преподавателя по литература Албърт Уилмарт в университета Мискатоник в Аркам. По време на историческо наводнение във Върмонт, Уилмарт разкрива стари легенди за чудовища, наподобяващи гигански членестоноги живеещи в необитаемите хълмове, а хората които се осмеляват да навлязат в тяхната територия започват да изчезват. Доста добра атмосфера като цяло, но отново много повторения и прекалени описания, които неимоверно дотягат и правят разказа излишно тегав. Оценка: 3/5
“Възкресителят” разказва историята на Чарлз Декстър Уорд , който е обсебен от делото на свой предшественик, притежаващ огромни познания за черната магия. Звучи интересно, ама е абсолютна скука. Разказа е прекалено дълъг, твърде описателен и не ми хареса изобщо. Имаше прекалено много повторения и припомняния за героите, което ми се видя доста излишно и направо досадно. Издържах някъде до към средата, заспивах на няколко пъти и в крайна сметка го оставих недовършен. Оценка: 1/5
Определено не беше моето четиво и останах неудовлетворен.
June 17, 2019
Нещото на прага - 3/5
Показанията на Рандолф Картър - 2/5
Плъхове в стените - 4/5
Зовът на Ктхулу - 4/5
Хърбърт Уест, съживителят на мъртвите - 2/5
Шепнещият в тъмнината - 4/5
Възкресителят - 4/5
Идеите на Лъвкрафт са оригинални дори в 21 век, но тромавият му стил изморява, а повтарящите се мотиви правят много от историите му предвидими. Въпреки тези немаловажни минуси, той неслучайно е наричан Бащата на Ужаса. Майсторството му се състои най-вече в разкриването на най-голямата истина пред читателя - колко е незначителна човешката цивилизация в хватката на безкрайния космос и колко е малък човешкият капацитет да възприеме непознатото. В света на Лъвкрафт знанието никога носи със себе си сила, само безумие. А смъртта е чакано избавление.
Показанията на Рандолф Картър - 2/5
Плъхове в стените - 4/5
Зовът на Ктхулу - 4/5
Хърбърт Уест, съживителят на мъртвите - 2/5
Шепнещият в тъмнината - 4/5
Възкресителят - 4/5
Идеите на Лъвкрафт са оригинални дори в 21 век, но тромавият му стил изморява, а повтарящите се мотиви правят много от историите му предвидими. Въпреки тези немаловажни минуси, той неслучайно е наричан Бащата на Ужаса. Майсторството му се състои най-вече в разкриването на най-голямата истина пред читателя - колко е незначителна човешката цивилизация в хватката на безкрайния космос и колко е малък човешкият капацитет да възприеме непознатото. В света на Лъвкрафт знанието никога носи със себе си сила, само безумие. А смъртта е чакано избавление.
"Смятам, че висшата проява на милосърдие в нашия свят представлява неспособността на човешкия разум да свърже в едно цяло всичките му компоненти. Живеем на спокойното си островче на невежеството насред черния океан на безкрая и не ни е съдено да плаваме надалеч. Науките, всяка една от които дърпа колата в своята посока, досега не са ни навредили кой знае колко; ще дойде ден обаче, когато събирането на разпокъсаните до този момент елементи на знанието ще разкрие пред нас такива чудовищни бездни на реалността, че ние или ще изгубим разсъдъка си от видяното, или ще бъдем завинаги прокудени от светлината на знанието и ще подирим покой и безопасност в гробницата на нови тъмни векове." - H.P.Lovecraft
March 6, 2021
Не мога да не изразя възхищението си от този сборник. Повечето истории са страхотно написани , грабват те от първото изречение и те държат в напрежение до последното . Свидетелство за това е именно първата история “Нещото на прага”. Започва с края , като постепенно се разкриват събитията довели до него. А самият край е изключително запомнящ се.
Следващите истории следват сходен формат. Особено внимание искам да обърна на “Шепнещият в тъмнинана”. Това беше истински шедьовър за прокрадващ се страх. Със напредването на страниците се промъква все повече и повече чувството за неестественост , докато това не достига своята кулминация, като към края можеш буквално да усетиш препускащия пулс на героя. Отделно книгата дава повече информация за Древните, което допълва другите истории от сборника.
Може би най-слабо ми се стори “Хърбърт Уест, Съживителят на мъртвите”. На моменти имаше прекалено повторения и припомняния за героите, което ми се стори излишно и това правеше четенето досадно.
Следващите истории следват сходен формат. Особено внимание искам да обърна на “Шепнещият в тъмнинана”. Това беше истински шедьовър за прокрадващ се страх. Със напредването на страниците се промъква все повече и повече чувството за неестественост , докато това не достига своята кулминация, като към края можеш буквално да усетиш препускащия пулс на героя. Отделно книгата дава повече информация за Древните, което допълва другите истории от сборника.
Може би най-слабо ми се стори “Хърбърт Уест, Съживителят на мъртвите”. На моменти имаше прекалено повторения и припомняния за героите, което ми се стори излишно и това правеше четенето досадно.
December 1, 2023
Няколко истории за хора владеещи тъмни изкуства, древни храмове с човешки кости, загадъчни събития и всички те свързани със строго пазената тайна на Книгата на мъртвите – Некрономикон.
Страховита, вълнуваща и готическа. Историите са пленителни и дълбоки. Лъвкрафт е събрал множество данни от реалният свят, които да изгради около фантастични истории, а може би дори реални легенди, базирани на доза истина. Защото именно така се чувствате, докато четете „Некрономикон“, сякаш събеседникът е пред теб и ти разказва най-страховитите моменти от живота си. Във времена когато хоръра е бил застъпващ в литературата, автори като Лъвкрафт заслужено са наричани кралете на ужаса.
Страховита, вълнуваща и готическа. Историите са пленителни и дълбоки. Лъвкрафт е събрал множество данни от реалният свят, които да изгради около фантастични истории, а може би дори реални легенди, базирани на доза истина. Защото именно така се чувствате, докато четете „Некрономикон“, сякаш събеседникът е пред теб и ти разказва най-страховитите моменти от живота си. Във времена когато хоръра е бил застъпващ в литературата, автори като Лъвкрафт заслужено са наричани кралете на ужаса.
May 10, 2015
Докато очаквам да си хапна новата книжка на Лъвкрафт, подготвяна от изд. Ибис, си припомням някои от предните издания. "Некрономикон" беше първата негова книжка, издадена по инициатива и в превод на страхотния Адриан Лазаровски.
С известни условности авторите се делят на две групи. Едната е тази на водачите. Те създават уникални идеи, сюжети, концепции, вдъхновяващи поколения творци. Другите са последователите на първите. Като чуят за подобна класификация запалените читатели поставят по няколко имена във всяка група. Но какво правим с Лъвкрафт? Понякога съм го слагал при последователите, но в същото време... хм. Той по-скоро остава в едно особено положение и съвсем не може да бъде разглеждан сам за себе си.
Лъвкрафт е висш жрец на ужаса. Силно повлиян е от класиците на ужаса, чиито идеи са силно застъпени в творчеството му. Историите му са мозайка от всякакви концепции. От тази гледна точка той е последовател, но в същото време... неговите кавъри често са по-известни от оригиналите, на които се основават. И така им вдъхва нов живот.
След време стигнах до извода, че Лъвкрафт е вододел между класически и съвременния хорър - последен класик на ужаса и първи съвременен автор - важно звено, което руши висшия ужас на Просвещението и Романтизма и го видоизменя в чиста история без примеси. Ужасът се концентрира. Голямата грешка на Лъвкрафт за мен остава една - отърсил е хоръра от естествените за него философска натовареност и мощен на подтекст, поради което днес мнозина считат жанра за посредствен. Не можем да знаем, но Едгар Алън По сигурно би го осъдил остро, ако беше имал възможността да го прочете. По не е понасял литературата без вътрешно значение... въпреки че е мразел алегорията, но неговите възгледи ще разгледам другаде.
"Нещото на прага", който винаги е бил любимия ми разказ от автора, например, е произлязъл от "Джон Барингтън Каулс" на сър Артър Конан Дойл и ни разказва историята на фатална жена, с тайнствени магически способности... или дали е жена? Вярно, повечето мъже са си лапнишарани, но запленят ли се по тази, нещата стават много сериозни.
И все пак там имаш някакъв шанс, за разлика от нещастника в "Показанията на Рандолф Картър", който се спуска сам в древен некропол, обитаван от неописуемо зло. Някои читатели намират края на този и много други разкази от сборника за незадоволителен. При Лъвкрафт важен е пътят до финала, а не самият той. Липсата на обяснения не е слаб похват, а специфичен начин за изразяване. Авторът иска читателят да се ужаси от неизвестното. То е необятно, защото в мрачните му недра може да има всичко. Краят е загатнат и понякога изглежда незавършен. Мистерията почти винаги остава неразкрита. Тук започва да работи въображението на читателя. Той ще попълни сам дупките. По тази причина Лъвкрафт непрестанно убеждава читателя си, че говори за ужас, за страх в безбрежни и космически размери.
"Плъхове в стените" е повлиян от "Леговището на белия червей" на Брам Стокър. Лъвкрафт е възхвалявал страстно идеята на това произведение и съвсем не е харесвал реализацията му, затова е направил свой вариант. Наследник на прокълнат род се завръща от САЩ във фамилното имение в Англия, за което има легенди още от римски времена. Какво да ви кажа... разбира се, замъкът крие хилядолетна тайна.
"Зовът на Ктхулу" е едно от най-известните произведения на Лъвкрафт. Прилича на окултно съчинение, описващо съществуването на същества от древни епохи, които очакват завръщането си, за да творят безгранично зло. Защо природните феномени като бурите, слънчевите изригвания, земетресенията, пълнолунието имат особен ефект върху най-чувствителните натури? Отговорът пази култът към Ктхулу. Човешките жертвоприношения не са изключени.
"Хърбърт Уест, съживителят на мъртвите" е нов прочит на "Франкенщайн" от Мери Шели. Уест прави същите експерименти. Съдбата му наподобява онази на доктора. И все пак историята е увлекателна. По-интересна ми се струва една друга особеност, която е най-засилена в това произведение. На пръв поглед Лъвкрафт пише фантастични истории, но дали... Той винаги ни оставя място за съмнение. Непонятното битува навсякъде. Ами ако... това е реализъм и героите от всички творби са просто лунатици в усмирителни ризи?
"Шепнещият в тъмнината" е повест за мрачни хълмове, бушуващо море, гъсти гори. Тайната на странни същества от друга вселена е на път да бъде разкрита. Заглавието описва достатъчно добре сюжета. Двама приятели си кореспондират с писма, макар да не са се срещали никога. Единият е обсебен от идеята извънземни, чиито набези го побъркват. Неговият събеседник се колебае дали цялата история е истина или плод на болен ум. Едно от произведенията с най-добра атмосфера.
"Възкресителят (Случаят с Чарлз Декстър Уорд)" е нова история за вещици и безконечно зло, което умира и се преражда в други епохи. Чарлз е изчезнал от лудницата, където е бил настанен. Семейният лекар и родителите му искат да разберат причините за психичните му проблеми. Коренът на болестта, разбира се, са окултни изследвания, свързани с опитите му да се домогне до познанието на Джоузеф Къруин - магьосник, живял преди няколко поколения, и негов пряк прародител. Мистерията е доста заплетена и в разгадаването ѝ Чарлз се озовава къде ли не, включително в замъка на Дракула. Буквално.
И така. "Некрономикон" е добра книга за дъждовни нощи, изпълнени с мистерия и страх.
С известни условности авторите се делят на две групи. Едната е тази на водачите. Те създават уникални идеи, сюжети, концепции, вдъхновяващи поколения творци. Другите са последователите на първите. Като чуят за подобна класификация запалените читатели поставят по няколко имена във всяка група. Но какво правим с Лъвкрафт? Понякога съм го слагал при последователите, но в същото време... хм. Той по-скоро остава в едно особено положение и съвсем не може да бъде разглеждан сам за себе си.
Лъвкрафт е висш жрец на ужаса. Силно повлиян е от класиците на ужаса, чиито идеи са силно застъпени в творчеството му. Историите му са мозайка от всякакви концепции. От тази гледна точка той е последовател, но в същото време... неговите кавъри често са по-известни от оригиналите, на които се основават. И така им вдъхва нов живот.
След време стигнах до извода, че Лъвкрафт е вододел между класически и съвременния хорър - последен класик на ужаса и първи съвременен автор - важно звено, което руши висшия ужас на Просвещението и Романтизма и го видоизменя в чиста история без примеси. Ужасът се концентрира. Голямата грешка на Лъвкрафт за мен остава една - отърсил е хоръра от естествените за него философска натовареност и мощен на подтекст, поради което днес мнозина считат жанра за посредствен. Не можем да знаем, но Едгар Алън По сигурно би го осъдил остро, ако беше имал възможността да го прочете. По не е понасял литературата без вътрешно значение... въпреки че е мразел алегорията, но неговите възгледи ще разгледам другаде.
"Нещото на прага", който винаги е бил любимия ми разказ от автора, например, е произлязъл от "Джон Барингтън Каулс" на сър Артър Конан Дойл и ни разказва историята на фатална жена, с тайнствени магически способности... или дали е жена? Вярно, повечето мъже са си лапнишарани, но запленят ли се по тази, нещата стават много сериозни.
И все пак там имаш някакъв шанс, за разлика от нещастника в "Показанията на Рандолф Картър", който се спуска сам в древен некропол, обитаван от неописуемо зло. Някои читатели намират края на този и много други разкази от сборника за незадоволителен. При Лъвкрафт важен е пътят до финала, а не самият той. Липсата на обяснения не е слаб похват, а специфичен начин за изразяване. Авторът иска читателят да се ужаси от неизвестното. То е необятно, защото в мрачните му недра може да има всичко. Краят е загатнат и понякога изглежда незавършен. Мистерията почти винаги остава неразкрита. Тук започва да работи въображението на читателя. Той ще попълни сам дупките. По тази причина Лъвкрафт непрестанно убеждава читателя си, че говори за ужас, за страх в безбрежни и космически размери.
"Плъхове в стените" е повлиян от "Леговището на белия червей" на Брам Стокър. Лъвкрафт е възхвалявал страстно идеята на това произведение и съвсем не е харесвал реализацията му, затова е направил свой вариант. Наследник на прокълнат род се завръща от САЩ във фамилното имение в Англия, за което има легенди още от римски времена. Какво да ви кажа... разбира се, замъкът крие хилядолетна тайна.
"Зовът на Ктхулу" е едно от най-известните произведения на Лъвкрафт. Прилича на окултно съчинение, описващо съществуването на същества от древни епохи, които очакват завръщането си, за да творят безгранично зло. Защо природните феномени като бурите, слънчевите изригвания, земетресенията, пълнолунието имат особен ефект върху най-чувствителните натури? Отговорът пази култът към Ктхулу. Човешките жертвоприношения не са изключени.
"Хърбърт Уест, съживителят на мъртвите" е нов прочит на "Франкенщайн" от Мери Шели. Уест прави същите експерименти. Съдбата му наподобява онази на доктора. И все пак историята е увлекателна. По-интересна ми се струва една друга особеност, която е най-засилена в това произведение. На пръв поглед Лъвкрафт пише фантастични истории, но дали... Той винаги ни оставя място за съмнение. Непонятното битува навсякъде. Ами ако... това е реализъм и героите от всички творби са просто лунатици в усмирителни ризи?
"Шепнещият в тъмнината" е повест за мрачни хълмове, бушуващо море, гъсти гори. Тайната на странни същества от друга вселена е на път да бъде разкрита. Заглавието описва достатъчно добре сюжета. Двама приятели си кореспондират с писма, макар да не са се срещали никога. Единият е обсебен от идеята извънземни, чиито набези го побъркват. Неговият събеседник се колебае дали цялата история е истина или плод на болен ум. Едно от произведенията с най-добра атмосфера.
"Възкресителят (Случаят с Чарлз Декстър Уорд)" е нова история за вещици и безконечно зло, което умира и се преражда в други епохи. Чарлз е изчезнал от лудницата, където е бил настанен. Семейният лекар и родителите му искат да разберат причините за психичните му проблеми. Коренът на болестта, разбира се, са окултни изследвания, свързани с опитите му да се домогне до познанието на Джоузеф Къруин - магьосник, живял преди няколко поколения, и негов пряк прародител. Мистерията е доста заплетена и в разгадаването ѝ Чарлз се озовава къде ли не, включително в замъка на Дракула. Буквално.
И така. "Некрономикон" е добра книга за дъждовни нощи, изпълнени с мистерия и страх.
September 1, 2020
„Да, сега твърдо зная, че съществуват ужаси отвъд границата на живота, за които изобщо не подозираме, и понякога те могат да бъдат призовани в нашия свят от определени чудовища.“
„Некрономикон“ е сборник, съдържащ седем от произведенията на Лъвкрафт. Истории за всепоглъщащия мрак отвъд човешките представи и измерения, за забранени ритуали, призоваващи неподозирани черни сили, за скрити подземия, в чиято хладина дебнат древни тайни, които е по-добре никой никога да не разкрива, за чудовищни същества пристигнали от дълбините на Космоса и вселявания на души, които чакат векове своето ново тяло.
Пълното ревю: https://flame16.blogspot.com/2020/08/...
„Некрономикон“ е сборник, съдържащ седем от произведенията на Лъвкрафт. Истории за всепоглъщащия мрак отвъд човешките представи и измерения, за забранени ритуали, призоваващи неподозирани черни сили, за скрити подземия, в чиято хладина дебнат древни тайни, които е по-добре никой никога да не разкрива, за чудовищни същества пристигнали от дълбините на Космоса и вселявания на души, които чакат векове своето ново тяло.
Пълното ревю: https://flame16.blogspot.com/2020/08/...
June 17, 2023
"Плъхове в стените" и "Нещото на прага" са два от най-добрите разкази на Лъвкрафт. Остналите имат много сходна тематика, че дори почти еднакъв сюжет. Прозата на по-дългите разкази в тази книга, обаче е толкова трудна за четене, че дори епилозите им да са по-интересни от цялостната творба не компенсират за измурителния прочит.
June 10, 2021
While I do see how Lovecraft has inspired a generation of US authors over the decades, I find the topics and storyline in the Necronomicon to be rather old-fashioned for my taste. If I was reading it in the 1940s or 1950s, it would have left me with quite a different impression. Alas, it's 2021
May 13, 2017
I found that it's very difficult for me to read fiction with practically zero direct speech. The stories were good though. Note to self: stick to Stephen King.
June 23, 2018
The father of the nowadays horror books & movies.
August 10, 2023
Един от най-смразяващите, смущаващи и плашещи сборници на Лъвкрафт.
Със своите описания и тематики той изобразява една спираща дъха среда. Определено в топа на най-добрите хоръри, които съм чел.
Със своите описания и тематики той изобразява една спираща дъха среда. Определено в топа на най-добрите хоръри, които съм чел.
Read
February 8, 2024И тогава те видяха НЕОПИСУЕМО зло!
January 10, 2017
„Некрономикон” – измеренията на космическия страх: http://azcheta.com/nekronomikon-h-f-l...
Във въведението на сборника Стивън Кинг пише, че „Лъвкрафт вярва дълбоко във всичко, което разказва”. Именно на това се дължи атмосферата на всяка една от историите. Лъвкрафт изгражда цяла митология и го прави по един невероятно убедителен и интелигентен начин. Богатият, с малко диалози и почти документална точност и аналитичност стил дори за миг няма да ви даде се усъмните в съществуването на космическото зло. Писателят е убеден в съществуването на древните зли божества, владели Вселената далеч преди появата на човека. Те се крият в най-тъмните земни кътчета, само на крачка от неразумния човек и неговото безразсъдно любопитство.
Несекващото преследване на знания, които не са отредени на простосмъртните, е в центъра на всяко едно от произведенията. Потапянето в окултизма, некромантията и демонологията винаги има пагубни последствия. Битката не е между доброто и злото, а между здравия разум и лудостта да преследваш сили, които те превъзхождат и далеч надхвърлят най-дръзките представи за света и неговите механизми.
Във въведението на сборника Стивън Кинг пише, че „Лъвкрафт вярва дълбоко във всичко, което разказва”. Именно на това се дължи атмосферата на всяка една от историите. Лъвкрафт изгражда цяла митология и го прави по един невероятно убедителен и интелигентен начин. Богатият, с малко диалози и почти документална точност и аналитичност стил дори за миг няма да ви даде се усъмните в съществуването на космическото зло. Писателят е убеден в съществуването на древните зли божества, владели Вселената далеч преди появата на човека. Те се крият в най-тъмните земни кътчета, само на крачка от неразумния човек и неговото безразсъдно любопитство.
Несекващото преследване на знания, които не са отредени на простосмъртните, е в центъра на всяко едно от произведенията. Потапянето в окултизма, некромантията и демонологията винаги има пагубни последствия. Битката не е между доброто и злото, а между здравия разум и лудостта да преследваш сили, които те превъзхождат и далеч надхвърлят най-дръзките представи за света и неговите механизми.
August 21, 2014
***Български***
Тъй като "Некрономикон", с изключение на 2 творби, включва тези от "Шепнещият в тъмнината", останах леко разочарована. Едната от тях беше пълна с повторения и никак не ми допадна, докато другата - "Възкресителят", беше написана в завладяващия стил на автора.
***English***
Since "Necronomicon", except two works include those of "The Whisperer in Darkness", I was slightly disappointed. One of them was full of repetitions and did not suit me, while the other - "Herbert West – Reanimator" was written in the fascinating style of the author.
Тъй като "Некрономикон", с изключение на 2 творби, включва тези от "Шепнещият в тъмнината", останах леко разочарована. Едната от тях беше пълна с повторения и никак не ми допадна, докато другата - "Възкресителят", беше написана в завладяващия стил на автора.
***English***
Since "Necronomicon", except two works include those of "The Whisperer in Darkness", I was slightly disappointed. One of them was full of repetitions and did not suit me, while the other - "Herbert West – Reanimator" was written in the fascinating style of the author.
January 8, 2014
Рандалф Картър е безспорно най добрата история. Другите ...амииии и те стават ! :) Лъвкрафт има стил та дрънка. Без подражаване , честно. Честен кръст! Определено 30-те години на 20-ти век са едни от най значимите и важните за Фентъзи и Хорър жанра. Ако не вЕрвате питайте Лъвкрафт и Робърт Хауърд !
August 25, 2014
Дали заради отдалечеността във времето, дали заради стила, дали защото Лъвкрафт ми бе прехвален- не знам, но не останах очарована. Не ми харесаха предвидимите истории, расистките забележки и прекомерното използване на думи като "зловещ", "скверен", "ужасен", "отвратителен", "слуз". Личното ми мнение е, че Лъвкрафт има фетиш към пипала и членестоноги.
Displaying 1 - 29 of 29 reviews