Изданието съдържа стихотворения, писани между 2001 и 2011 г., които се появяват за първи път в самостоятелна авторска книга на Пламен Дойнов. Петте дяла в нея описват пътешествията на езика в пет геопоетически кръга: „София сутрин”, „България в края”, „Европа насън”, „Австро-Унгария по водата”, „Берлин срещу вятъра”.
Заглавия на някои от стихотворенията: „Хубавите чужденци или литературата на отсъствието”, „Бъдни вечер в женския затвор”, „20 юли 1981. Людмила. Версии за края”, „Брежнев в Банкя”, „Безработният Андрей разбира за убийството на министър-председателя Андрей Луканов”, „Европейско училище по изгнание”, „Комунистически палимпсест”, „Неговият 11 септември във Виена”, „Унгарски комплекс”, „Мостът „Свобода” (бивш „Франц Йосиф”)”, „Берлински скокове, 1961”, „Курс по немски”, „Изчезнала в Берлин”, „Страна за живеене, страна за умиране”…
Пламен Дойнов е роден през 1969 г. в Разград и завършва история и културология в СУ „Свети Климент Охридски“. Поет, драматург и критик.
През 2007 г. придобива титлата Доктор по теория и история на литературата с дисертация на тема „Българската поезия през 90-те години: тенденции, тематични кръгове и поетически почерци“. През годините работи като заместник главен редактор и управител на „Литературен вестник“, директор на Национален студентски дом, асистент и главен асистент в НБУ, където е и хабилитиран доцент от 2010 г. Освен литературна критика пише поезия и драма. Носител на много награди, включително и на наградата „Иван Николов“ за стихосбирката „София-Берлин“ през 2012 г. Той е и един от авторите, съставители (съвместно с Бойко Пенчев, Георги Господинов и Йордан Ефтимов) на сборниците-мистификации „Българска христоматия“ (1995) и „“Българска антология. Нашата поезия от Герова насам”.“ (1998).
Автор на шест книги с поезия, между които “Post Festum. Надгробни надписи и стихотворения” (1992), “Любовникът и Маестрото” (1993), “Висящите градини на България” (1997), “Истински истории. Стихотворения по действителни случаи” (2000).
Автор-съставител на сборниците “Българска христоматия” и “Българска антология. Нашата поезия от Герова насам”.
Автор на пиесите “Една добра жена в една лоша зима” (2000), “Къщата на Иван” (Национална награда за драматургия “Иван Радоев” за 2001 г.), “Жана и Александър или Дон Жуан в старческия дом” (Номинация за наградата на САБ за най-добър драматургичен текст на 2003 г.)
Негови стихотворения и пиеси са превеждани в Германия, Австрия, Унгария, Франция, Хърватска, Сърбия и Черна гора, Македония и др.
Основател на Авторския литературен театър (АЛТ), в който авторите играят по собствените си текстове: по-важни спектакли и демонстрации – “Тела и текстове”, “Смъртта на кръга “Мисъл”, “Резерватът Висящите градини на България”.
Публикува литературоведски и историографски текстове в периодичния печат.