Ако трябва да съм напълно честна бях забравила за тази поредица. И това си личеше от големите количества неразбиране какво точно става с историята, които изпитах при четенето на първите няколко глави. Но какво да се прави: това е проклятието на поредиците, които се издават веднъж годишно - докато дойде момента за следващата част ти си забравил този или онзи кой беше и как точно се развиваше сюжета в стечение на историята. Като прибавим към цялата каша и факта, че сюжета е базиран на гръцката митология и сами можете да предположите каква точно манджа с грозде беше за мене по-голямата част четенето на тази книга.
Като изключим моята неспособност да вляза бързо в крак с историята имаше още един-два негатива, които просто не могат да се прескочат. Съжалявам, но за мене тази поредица за пореден път подозрително много ми намирисва на Братството. Единственото, по което се различава е именно това, че е базирана на гръцката митология. Но не станаха ли малко в повече копията на Братята? Войните на Атлантида на Алиса Дей, сега и това? Тематиката започва вече леко да ми се изтърква. Прекалено много поредици ми се завъдиха, в които имаме някаква бройка неприлично красиви мъжки екземпляри с или без някакви специални способности, които влачат след себе си доста психически обременености и имат една единствена предопределена от съдбата изгора, на която слагат автоматично печат "МОЯ" още в първите няколко страници на романа.
Другото, което не ми хареса беше начина, по който авторката беше изградила главния герой. Да, може би по-голямата част от женското съсловие ще се впечатли до болка и умили до сълзи от мъже, които не се страхуват да покажат своята уязвимост и колко много държат на жената до себе си, които същевременно вървят в комплект с прословутите 6 и нагоре брой плочки по ��оремите и невероятните тип Чък Норис бойни умения, но за мене това граничи с научна фантастика. Стига бе! Мъж, който минава през огън и жупел, за да ти докаже колко си невероятно-фантастично-въртигазична? Дори и да го срещна ще бъда като пословични шоп с жирафа, когото пипа и същевременно възклицава "Е, те такова животно - нема!". Вместо да възклицавам сърдечно и чисто по женски с "Ооооо!!!" на безбройните му жестове на внимание и безспорни доказателства на чувствата и намеренията, в повечето време през ума ми минаваше единствено "Oh, gimme a break!". Вярно е, че самия жанр не предполага героите да са реалистични, но не ми било лошо, нали? Все пак най-успешните фантастични поредици са такива именно защото, колкото и невероятен да е сюжета им, все пак са успяли да го интегрират успешно към реалността. Хем невероятно, хем възможно. Но стига с негативите, дай да кажа нещо хубаво, че накрая ще се зачудите "тая хем една добра дума не каза, хем му е дала 5 звезди на тоя роман".
Хубаво нещо №1: историята е с доста динамика без да е натоварваща. Имаше добър темп на редуване на "вдишвания" и "издишвания". Напрегнатите и наситени с екшън и драма сцени засягащи главните герои биваха балансирани от второстепенните истории развиващи се на заден плас.
Хубаво нещо №2: историята, колко и заплетена да е е доста интересна. Има развитие с всеки следващ роман. Нещо, което е много важно за една поредица. Много поредици се "изсилват" в първите една до три книги и след това идват следващите 5, които представляват буквално празен ход. Това е дразнещо и по този начин читателите евентуално губят интерес към поредицата.
И хубаво нещо №3: секс-сцените са направо парещи (за това не мисля, че трябва повече пояснения :D )
И така, давайки й една звездичка от мене, книжката се овенчава с 5 звезди :)