Тези прекрасни десет стихотворения не са поезия адресирана за деца, нито поезия възпяваща детството. Те са стихове на детето, което бе съхранил в себе си поет. Три от тях — "Игра на луната", "Дъжд" и "Златни сандалки", смятам за класика в богатата и стойностна българска поезия за деца, защото са златни следи от сандалките на детската чувствителност и детското въображение, които обясняват явлението Христо Фотев. КИНА КЪДРЕВА
Христо Константинов Фотев е български поет. Завършва фабрично-заводско училище в Сливен (1951). Моряк на моторен кораб (1953-54), художник в стенописното ателие на Дом "Украса", Ямбол (1957-59), драматург на Бургаския драматичен театър "А. Будевска" (1961-62), творчески секретар на Дружеството на бургаските писатели (1964-90), главен редактор на алманах "Море" (от 1990). Още с първите си книги е признат за поет явление, доказателство за това са наградите му за „Баладично пътуване“, „Лирика“, „Сантиментални посвещения“ и „Пристанище“. Сред шедьоврите на българската любовна лирика е Фотевото стихотворение „Колко си хубава!...“. Морето е централен философско-поетичен символ в лириката му.