What do you think?
Rate this book
Разкопчаване на тялото
Да разкопчаеш бавно тялото
когато въздухът не достига
както узрелият кестен
разтваря бодливи юмруци
най-важни са илиците
на вените
уморени флотилии заседнали в тях
откъсват се на съсиреци
букети от прецъфтяващи макове
потичат
от шията към корема
и червеното поле
на разкопчаното ти тяло
затрептява на утринния вятър
когато въздухът не достига
както узрелият кестен
разтваря бодливи юмруци
най-важни са илиците
на вените
уморени флотилии заседнали в тях
откъсват се на съсиреци
букети от прецъфтяващи макове
потичат
от шията към корема
и червеното поле
на разкопчаното ти тяло
затрептява на утринния вятър
80 pages, Paperback
First published April 1, 2011
41 people want to read
About the author
Аксиния Михайлова
29 books37 followersАксиния Михайлова е родена на 13 април 1963 г. Поет и преводач. Автор на няколко поетични книги:
1994 – “Тревите на съня”, стихотворения, изд. “Български писател”
2004 – “Луна в празен вагон”, стихотворения, изд. ФБЛ “Аквариум Средиземноморие”
2005 – “Три сезона”, кратки форми, билингва, бълг./фр., издателство ЛЦР
2006 – Krotenie/Domptage, Edicia Viachlasne LIC, Bratislava
2008 – Най-ниската част на небето. ФБЛ, 2008
Нейни стихове са печатани почти във всички български литературни списания и вестници, в различни антологии в България и чужбина. Публикувани са във Франция, Белгия, Румъния, Молдова, Словакия, Сърбия, Хърватска, Македония, Литва, Египет, както в български, руски, белгийски, френски и японски литературни сайтове.
Участва в основаването на първото частно литературно списание “Ах, Мария”, член на редколегията му.
Съставител и преводач на “Антология на съвременната литовската поезия”, (2007), както и на повече от петнадесет книги с поезия и проза.
Сред преведените от нея автори са Жорж Батай, Жан Жьоне, Венюс Кури-Гата, Силви Жермен, Жан-Клод Вилен, Роз-Мари Франсоа, Хориа Бъдеску, Фабио Ското, Владас Бразюнас, Марцелиюс Мартинайтис, Дагния Дрейка, Даниел Пи, Паскал Керо, Доминик Шипо и др.
През 2002 г. участва в учредяването на поетическото движение “Cap à l’Est” в Будмерице, Словакия, обединяващо френскоговорящи поети от средна и източна Европа и става представител на движението за България.
Участвала е в множество европейски и световни поетични фестивали и форуми.
Член на Сдружението на Българските писатели и Световната хайку асоциация.
Живее и работи в София.
1994 – “Тревите на съня”, стихотворения, изд. “Български писател”
2004 – “Луна в празен вагон”, стихотворения, изд. ФБЛ “Аквариум Средиземноморие”
2005 – “Три сезона”, кратки форми, билингва, бълг./фр., издателство ЛЦР
2006 – Krotenie/Domptage, Edicia Viachlasne LIC, Bratislava
2008 – Най-ниската част на небето. ФБЛ, 2008
Нейни стихове са печатани почти във всички български литературни списания и вестници, в различни антологии в България и чужбина. Публикувани са във Франция, Белгия, Румъния, Молдова, Словакия, Сърбия, Хърватска, Македония, Литва, Египет, както в български, руски, белгийски, френски и японски литературни сайтове.
Участва в основаването на първото частно литературно списание “Ах, Мария”, член на редколегията му.
Съставител и преводач на “Антология на съвременната литовската поезия”, (2007), както и на повече от петнадесет книги с поезия и проза.
Сред преведените от нея автори са Жорж Батай, Жан Жьоне, Венюс Кури-Гата, Силви Жермен, Жан-Клод Вилен, Роз-Мари Франсоа, Хориа Бъдеску, Фабио Ското, Владас Бразюнас, Марцелиюс Мартинайтис, Дагния Дрейка, Даниел Пи, Паскал Керо, Доминик Шипо и др.
През 2002 г. участва в учредяването на поетическото движение “Cap à l’Est” в Будмерице, Словакия, обединяващо френскоговорящи поети от средна и източна Европа и става представител на движението за България.
Участвала е в множество европейски и световни поетични фестивали и форуми.
Член на Сдружението на Българските писатели и Световната хайку асоциация.
Живее и работи в София.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 9 of 9 reviews
March 18, 2015
Харесах тази книга. Разпознах поезията в нея - така, както аз я разбирам. Но не ми беше лесно да я чета. Тя е твърде "женска" и силно интимна. Независимо, че лирическата героиня има правото да бъде каквато е, каквато си иска. "Разкопчаване на тялото" е навлизане навътре в преживяното, навлизане в подсъзнателното, изследване на най-дълбоките психологически и митологични пластове, които съставят субстанцията на женската душа. И ще цитирам Кирил Василев, който каза: "помнят се стихотворения, а не книги", за да обясня тягостното чувство, което четенето на всички стихове в тази книга, последователно, едно след друго породи у мен. Точно това се е получило: прекрасни стихове, които съвсем не са само мрачни, са сглобили една мрачна книга. Странно. Но все пак препоръчвам горещо поезията на Аксиния Михайлова. Това е изящна, дълбока, чувствеуна поезия. Всяко чувство е анализирано през митологичното и историческо съзнание и социалния опит. Тези стихове миришат на билки и сладко, те докосват с върха на пръстите и заедно с това проникват дълбоко в душата на читателя. Силна поезия.
September 20, 2015
Не е точно "нещо мое", но все пак ми хареса.
На мен ми се струва, че тази стихосбирка не е за бавното разкопчаване и събличане на тялото, а на мъртвата любов. За освобождаване от миналото. Понеже думите ми бягат, пускам само едно стихотворение от над 20-те, които съм си отбелязала. Някои от тях като "Генезис", откъдето е дошло името на стихосбирката, могат да се намерят свободно в нета (например тук: http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/20...). Това обаче мисля, че го няма никъде.
СЛЕД ТОВА
Погреба всички миризми,
които й напомняха за мъж.
Проплака
сянката под стъпалата й,
из цветните лехи се запрепъва.
Широките си ноздри нарцисите
към коренищата на мълниите
обърнаха и вдишваха дъха
на календро, дошъл иззад баира.
Валя три седмици
и охлювите със следите си
покриха всички белези
от нощите любовни. И - мокра пеперуда -
затрептя под утринния вятър
прозрачното й тяло,
пречистено като след дълъг пост,
до смърт свободно.
На мен ми се струва, че тази стихосбирка не е за бавното разкопчаване и събличане на тялото, а на мъртвата любов. За освобождаване от миналото. Понеже думите ми бягат, пускам само едно стихотворение от над 20-те, които съм си отбелязала. Някои от тях като "Генезис", откъдето е дошло името на стихосбирката, могат да се намерят свободно в нета (например тук: http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/20...). Това обаче мисля, че го няма никъде.
СЛЕД ТОВА
Погреба всички миризми,
които й напомняха за мъж.
Проплака
сянката под стъпалата й,
из цветните лехи се запрепъва.
Широките си ноздри нарцисите
към коренищата на мълниите
обърнаха и вдишваха дъха
на календро, дошъл иззад баира.
Валя три седмици
и охлювите със следите си
покриха всички белези
от нощите любовни. И - мокра пеперуда -
затрептя под утринния вятър
прозрачното й тяло,
пречистено като след дълъг пост,
до смърт свободно.
February 15, 2015
Доста монолитна е в поезията си Аксиния Михайлова, която трябваше да получи френската награда "Аполинер", за да бъде прочетена стихосбирката й "Разкопчаване на тялото" от 2011 г. от повече български читатели (и аз в това число). А казвам монолитна защото всички стихотворения в нея сякаш имат едни и същи качества и недостатъци. Цялата й книга стои като едно стихотворение и това стихотворение има свободата на изказа, на мисълта, на емоцията... Има и силата да улавя един проблем и да го забоде с карфичка като в хербарий, без обаче да го дисектира и разгръща в хода на стихотворението. Само го улавя, забожда го с карфичка и го оставя да съхне.
Една уестърн дама като Шарън Стоун, с цигара в устата и предизвикателство в погледа. Така я виждам във въображението си Аксиния Михайлова.
Една уестърн дама като Шарън Стоун, с цигара в устата и предизвикателство в погледа. Така я виждам във въображението си Аксиния Михайлова.
January 6, 2015
В деня, в който си я купих тази книга, прочетох две стихотворения в автобуса и се разплаках. Реших да не я чета известно време, и не бърках (не бързах) да се върна към нея. Тук съм маркирала, че съм я прочела "Разкопчаване на тялото", не е съвсем така, не ми се иска много много да го разкопчавам. Прочела съм някои от стихотворенията. Хареса ми Аксиния Михайлова. Интересното при нея е, че поезията й е много образна (което ми харесва), не е умозрителна, но същевременно се чете трудно, защото е много компактна, наситена. Трябва да се чете внимателно, за да не се изгуби картината. (Ако се чете без човек да си спомня и да мисли за някои неща от собствения си опит. Присети ли за своя опит, по-добре да я затваря тази книжка, ако е жена, ако е мъж - не знам.)
March 6, 2017
"и внезапно разбираш, че земната гравитация
е несъвместима с гравитацията на сърцето,
че всичко на този свят е подвластно
на изкуството да се сбогуваш,
избирайки от няколко нежности
най-правилната...
И поемаш обратно по дългия път
към дома."
2015 Reading Challenge: A book by a female author
е несъвместима с гравитацията на сърцето,
че всичко на този свят е подвластно
на изкуството да се сбогуваш,
избирайки от няколко нежности
най-правилната...
И поемаш обратно по дългия път
към дома."
2015 Reading Challenge: A book by a female author
February 9, 2016
Прекрасна!
March 23, 2017
http://www.public-republic.com/magazi...
Географиите на тялото - Един прочит на най-новата стихосбирка на Аксиния Михайлова – “Разкопчаване на тялото”
махам с ръка от терасата
правейки просеки в небето
Тези страници трябва да се разлистват в движение. Трябва да се изправя и да походя с книгата в ръка – не, не просто из стаята – поглеждам през прозореца и виждам широкото на света: срамежливо оголелите дървета, чиито сокове непрестанно се прераждат; улицата, която отказва сън; къщите, които винаги са живи. Тази поезия ще ме изправи и тласне към живота, понеже тя самата живее и не стои мирно по листовете.
Тя не е замръзнало мастило и не е заключена между печатарските коли. Тя е жизнената тъкан на една душа, която е в света, но която е и светът самa по себе си. Душа, която, също като думите си, не е затворник на природно отреденото си място – свободолюбиво прескача от тялото в пространството наоколо и го събира в шепите си. Но и не е в конфликт с тялото – двете заедно осезават заобикалящата среда и чрез усещанията си я осмислят.
Всеки стих в “Разкопчаване на тялото” е различно усещане, което живописният език на Аксиния Михайлова съживява и за самия читател – от подреждането на кухненските прибори или обелването на ябълка през съзерцанието на звездите та до интимния любовен акт, поезията ѝ разрушава апатичното русло на монотонното съществуване ден за ден, с което по неволя сме свикнали, за да ни върне към есенцията на живота – способността да резонираме с природата и обкръжението си.
А застоят е главен противник на тази живителна човешка черта. Оттам и нуждата от движение, докато чета – стихотворенията просто не оставят нито тялото, нито ума ми да тъпчат на едно място. Трябва да се раздвижат и да поемат колкото могат от този необятен свят, да го усетят и запечатат в себе си.
Важни в книгата са релациите високо-ниско; север-юг; контрастът между сезоните; спомен-реалност-мечта; самотата и заедността; вътре-вън; душата и заобикалящото я. Това обаче не са опозиционни пространства и те далеч не се самоизключват. Всичко, което е вътре и вън от нас, е синтез, еклектично цяло, в което нищо не е излишно, колкото и нетипично или неудобно да ни се вижда.
Дори болката от любовта, неизвестността в очакването на любимия или скръбта от раздялата са неделима част от света, битието, светоусещането ни. Да, ние бихме могли да ги оставим да ни надвият. Но бихме могли също да ги приемем със сетивата си като нов и неповторим опит, като вдъхновение за поезия и живот, и да допуснем, че те са неделими от съществуването ни също колкото и щастието. Защото всичко е усещане и всяко ново осезание е ново богатство.
Удивителна е лекотата, с която душата в поезията на Аксиния Михайлова си проправя път между себе си и света. От времето на Платон насам културата ни непрестанно чертае и подчертава непреодолимата пропаст между тленно-битовото и духовното.
Трансценденцията на душата има за цел да се отдели от делничното и издигне във високите пространства на размисъла и самооглеждането. Ала наистина ли е нужна тази алиенация, искрено питат стиховете в “Разкопчаване на тялото”:
И докато разбъркваме мълчанието
на дъното на пластмасовите чашки с кафе,
цветовете на петуниите порастват
колкото селски камбани
и заехтяват протяжно над покривите –
два пъти за мама, три пъти за тате,
царевицата избуява до небето,
а там една уморена лодка
се мъчи да разкъса
синджира от облаци.
Колко по-лесно и правдиво е да започнем да откриваме духовните преживявания и в най-малките си жестове, отколкото да ги търсим по самотните върхове на отчуждението от себе си и ежедневието си. Колко красота крият малките, често незабележими белези на живота ни. И как във всичко, което правим, ангажираме всички свои сетива и оставяме частица от себе си:
Опитвам се да те науча
на кирилицата на миризмите:
че мушкатото на отсрещния балкон
е повече от цвете,
че липата през юни
е повече от дърво…
Животът е вечна промяна. Други може да са “имената на градовете”, друг може да е и “атласът на тялото” в хода на времето, но сигурно е, че трябва да продължаваме пътя си през новите чувства и опитности, които всеки миг ни предлага. И еманацията на това непрестанно опознаване на света не е просто в самонаблюдението.
Трябва да се споделяме, да изучаваме “географиите на тялото” с любимия, а те са и географиите на душата. И какво, ако сетне заболи жестоко? Какво, ако желанието считаме за по-силно от себе си? Без да сме разкопчавали истински телата си, как можем да твърдим, че сме влизали някога истински в света?
Posted by Ja
Географиите на тялото - Един прочит на най-новата стихосбирка на Аксиния Михайлова – “Разкопчаване на тялото”
махам с ръка от терасата
правейки просеки в небето
Тези страници трябва да се разлистват в движение. Трябва да се изправя и да походя с книгата в ръка – не, не просто из стаята – поглеждам през прозореца и виждам широкото на света: срамежливо оголелите дървета, чиито сокове непрестанно се прераждат; улицата, която отказва сън; къщите, които винаги са живи. Тази поезия ще ме изправи и тласне към живота, понеже тя самата живее и не стои мирно по листовете.
Тя не е замръзнало мастило и не е заключена между печатарските коли. Тя е жизнената тъкан на една душа, която е в света, но която е и светът самa по себе си. Душа, която, също като думите си, не е затворник на природно отреденото си място – свободолюбиво прескача от тялото в пространството наоколо и го събира в шепите си. Но и не е в конфликт с тялото – двете заедно осезават заобикалящата среда и чрез усещанията си я осмислят.
Всеки стих в “Разкопчаване на тялото” е различно усещане, което живописният език на Аксиния Михайлова съживява и за самия читател – от подреждането на кухненските прибори или обелването на ябълка през съзерцанието на звездите та до интимния любовен акт, поезията ѝ разрушава апатичното русло на монотонното съществуване ден за ден, с което по неволя сме свикнали, за да ни върне към есенцията на живота – способността да резонираме с природата и обкръжението си.
А застоят е главен противник на тази живителна човешка черта. Оттам и нуждата от движение, докато чета – стихотворенията просто не оставят нито тялото, нито ума ми да тъпчат на едно място. Трябва да се раздвижат и да поемат колкото могат от този необятен свят, да го усетят и запечатат в себе си.
Важни в книгата са релациите високо-ниско; север-юг; контрастът между сезоните; спомен-реалност-мечта; самотата и заедността; вътре-вън; душата и заобикалящото я. Това обаче не са опозиционни пространства и те далеч не се самоизключват. Всичко, което е вътре и вън от нас, е синтез, еклектично цяло, в което нищо не е излишно, колкото и нетипично или неудобно да ни се вижда.
Дори болката от любовта, неизвестността в очакването на любимия или скръбта от раздялата са неделима част от света, битието, светоусещането ни. Да, ние бихме могли да ги оставим да ни надвият. Но бихме могли също да ги приемем със сетивата си като нов и неповторим опит, като вдъхновение за поезия и живот, и да допуснем, че те са неделими от съществуването ни също колкото и щастието. Защото всичко е усещане и всяко ново осезание е ново богатство.
Удивителна е лекотата, с която душата в поезията на Аксиния Михайлова си проправя път между себе си и света. От времето на Платон насам културата ни непрестанно чертае и подчертава непреодолимата пропаст между тленно-битовото и духовното.
Трансценденцията на душата има за цел да се отдели от делничното и издигне във високите пространства на размисъла и самооглеждането. Ала наистина ли е нужна тази алиенация, искрено питат стиховете в “Разкопчаване на тялото”:
И докато разбъркваме мълчанието
на дъното на пластмасовите чашки с кафе,
цветовете на петуниите порастват
колкото селски камбани
и заехтяват протяжно над покривите –
два пъти за мама, три пъти за тате,
царевицата избуява до небето,
а там една уморена лодка
се мъчи да разкъса
синджира от облаци.
Колко по-лесно и правдиво е да започнем да откриваме духовните преживявания и в най-малките си жестове, отколкото да ги търсим по самотните върхове на отчуждението от себе си и ежедневието си. Колко красота крият малките, често незабележими белези на живота ни. И как във всичко, което правим, ангажираме всички свои сетива и оставяме частица от себе си:
Опитвам се да те науча
на кирилицата на миризмите:
че мушкатото на отсрещния балкон
е повече от цвете,
че липата през юни
е повече от дърво…
Животът е вечна промяна. Други може да са “имената на градовете”, друг може да е и “атласът на тялото” в хода на времето, но сигурно е, че трябва да продължаваме пътя си през новите чувства и опитности, които всеки миг ни предлага. И еманацията на това непрестанно опознаване на света не е просто в самонаблюдението.
Трябва да се споделяме, да изучаваме “географиите на тялото” с любимия, а те са и географиите на душата. И какво, ако сетне заболи жестоко? Какво, ако желанието считаме за по-силно от себе си? Без да сме разкопчавали истински телата си, как можем да твърдим, че сме влизали някога истински в света?
Posted by Ja
September 24, 2015
Може би ще си намеря думите.
А може би не е нужно.
Чете се бавно. С паузи...
И после дълго се мълчи.
И после дълго ти говори.
А може би не е нужно.
Чете се бавно. С паузи...
И после дълго се мълчи.
И после дълго ти говори.
Displaying 1 - 9 of 9 reviews