Седем часа делят не само Ню Йорк и София. Често седем часа разделят вчера от днес, предопределението - от възможността сам да променяш съдбата си. Миналото ще застигне всеки. Любовта неизменно е под обсада. Животът е обидно кратък – докато се ухилиш, и се озъбиш... И нищо не е такова, каквото изглежда. Седем часа не стигат да избягаш от себе си.
Текстовете в това издание ще ви водят в историите от сериала и ще повдигат леко завесата на най-неочакваните житейски развръзки. Толкова невероятни, че не могат да бъдат измислени. Ситуациите и героите са вдъхновени от истински личности и събития, а „Седем часа разлика“ е първият сериал, разказващ действителни случки – минали, настоящи и бъдещи.
Милена Фучеджиева е завършила кинорежисура във ВИТИЗ/НАТФИЗ. В България е режисьор на два късометражни документални филма - „Местни новини“ (1989) и „Без жал“ (1990). „Без жал“ участва във фестивала за документално кино във Клермон Феран, Франция. От 1990 г. живее в Америка, от 1993 е в Лос Анжелис. Има публикувани разкази и есета в „Капитал“, „Дневник“, „Литературен вестник“, „Литературен форум“, „Едно“, „P.S.“. През 2001 г. в България излиза книгата й с есета „Белият негър“, която спечелва наградата на „АКБ Форес“ на литературния конкурс „Южна Пролет“ (2001). Пиесата й „Дзен-порно“ (2002) е поставена в Сатиричния театър и има четене в театър „ЛаМама“ в Ню Йорк. Текстът за театър „Криза“ (2003) е поставен от авторката в „Електрик лодж“ във Венис, Лос Анжелис през 2004. В България се играе на сцената на Русенския драматичен театър. Постановките на „Дзен-порно“ и „Криза“ взимат наградите за най-добра женска роля на Друмевите театрални празници, Шумен 2002, и най-добър млад актьор на същия фестивал през 2004. „Криза“ е издадена в театралното списание „Хомо луденс“ (2004). Милена Фучеджиева работи като мениджър на магазин за бижута в Бевърли Хилс.