Стъклени съдби е драматичен разказ за две момичета и едно момче, създадени от ембриони на едни и същи биологични родители, но родени от три различни майки. В три различни семейства. В три различни държави. Жените са забременели вследствие на методи за асистирана репродукция. Престъпление събира разделените някога в лаборатория сестри и техния брат. Следовател Вълчанов е натоварен със задачата да разплете случая. По време на разследването той се влюбва в красивата англичанка Триша, която вече шеста година се лекува при психиатри заради натрапчиви необясними сънища и халюцинации. Дори не допуска, че те са реални преживявания. Американска защитна организация иска да се добере до историята на едно неродено, чийто живот е на косъм от смъртта. Тя е нужна на мощна Корпорация, която скоро ще осъществи грандиозните си планове да е първа в приложението на най-новите репродуктивни технологии.
Първата ми книга на Людмила Филипова! Слушах я в Сторител и не знам доколко това повлия на оценката ми, но като цяло не съм впечатлена от стила на авторката. Книгата започна много обещаващо, темата е действително интересна, а може би много малко хора имат представа за нея. Такива, които нямат репродуктивни проблеми сигурно изобщо не се замислят, тези които имат може би знаят нещата на повърхността, а може би (като героите в книгата) си затварят очите и не мислят за последствията, защото на първо място е мечтата да имат дете! Няма как да съдим нито едните, нито другите, но е хубаво да има такива книги, да се чете, да се говори, да се разсъждава в правилната посока преди да е станало твърде късно. Но коя е правилната посока? Хората, които не могат да имат деца минават през истински кошмари докато с сдобият с дете, а зад цялата система стоят големи корпорации, които гледат само печалбата, а тя е в милиарди! И дали наистина 60% от световното население има репродуктивни проблеми?!? Ако е така, те първа човечеството ще изживее истински ужас! Да се върнем на историята - ембриони от едни биологични родители попадат в различни краища на света. Някои от тях са износени и родени веднага след оплождането, другите остават замразени и биват имплантирани на по-късен етап, след години. Какво се случва обаче ако биологични брат и сестра се влюбят без да знаят, че са точно брат и сестра? Ами ако заченат дете - то е с тежки генетични увреждания?! В хода на историята се появяват и други братя и сестри. Едната двойка сестри дори са еднояйчни близначки с няколко години разлика! И не, това не е измислица само за целите на книгата, а реални ситуации по света. Обаче за целите на книгата съдбите на героите се преплита по малко невероятен начин, има престъпление, има и следовател. Следователят Павел Вълчанов се опитва да нареди пъзела и да разбере кой кой е в цялата ситуация, но сам за себе си не може да повярва. Книгата има огромен потенциал, но изпълнението не е добро. Действието е прекалено накъсано, едва ли не прескачане в сцените след пет изречения. Трудно се следи сюжета по този начин и трудно се проследява миналото и настоящето. Тези отрязъци трябваше да са с по-голямо времетраене щом авторката е решила да прибегне до този способ, но тя е накъсала всичко на твърде миниатюрни парченца. Изреченията също са кратки и опростени. Някои неща, които вече са обяснени, после пак се обясняват и пак, като на малоумни. Но най-големият проблем на историята според мен е, че не усетих грам емоция. Всичко беше все едно някаква хроника се съобщава. Като в полицейски доклад - случи се това, това и това по начин така, така и така. Точка! Без грам емоция! Изобщо не усетих героите, какво чувстват, как съпреживяват. Аз поне не почувствах нищо. Краят също не ми хареса. Намесиха се някакви терористи, някакви врътки, защо трябваше да свърши така. А после и това с клонирането? И всичко свърши без ясен завършек. Въпреки това, оценката ми от 3,5 * ще закръгля към 4, първо защото като първа книга на авторката съм впечатлена от изследователските й способности, второ защото не съм много сигурна доколко аудио книгата не ми повлия относно емоциите и трето защото темата много ми хареса, а някои моменти ме шокираха. Но ако и следващите й книги стилово не ми допаднат, оценките ще ги закръглям към по-ниската. (П.С. И в крайна сметка клонират ли се хора вече или не? Това много не ми стана ясно с този край)
Книгата като цяло ми хареса. "Като цяло", защото не ми допадна кой знае колко като изпълнение - от гледна точка на литературен език и писателско майсторство. Текстът ми изглеждаше недообработен, с лек (всъщност на моменти силен) патос, къси изречения, банални фрази. Сюжетът беше "нагласен" и твърде невероятен като фактология. Имаше моменти, които бяха толкова захаросано-романтични, че сякаш четях розов роман. Това са недостатъците. Предимствата - накара ме да се замисля за неща, за които не предполагах, и да си поставя незадавани въпроси. Научих много за стерилитета, за невъзможността да имаш деца и невероятната болка, която това носи. И още - за оплождането ин-витро, за търговията с генетичен материал и човешки ембриони.
Хареса ми идеята на книгата. Имаше брилянтни хрумвания на моменти. Нещо обаче ми липсваше от сюжета. Научната фантастика ми беше прекалена на моменти. В същото време имам чувството, че всичко важно беше казано в първите глави. След това нещата се въртяха само около това, със съвсем малко нова информация. Краят също малко висеше във въздуха. Мисля си, че можеше да бъде разгърнат по много по-интересен начин. Въпреки всичко, цялостната ми оценка за книгата е положителна. Това ми е втората книга на тази авторка и независимо от малките забележки, поздравления за това, че българска авторка представя такива актуални и интересни теми. Специално за мен, същинският финал беше много силен. Ако някой ми каже, че този коментар е твърде противоречив, няма да му опонирам. Може би това е най-близо до начина, по който почувствах книгата.
Ама тази заблуда много хора я имат... Хукнат да гонят разни неща и мислят, че като ги стигнат, животът ще е по-добър. Истината е, че всичко остава същото. Най-лошото обаче е, че вече имаш очи да го видиш.
Разкошна книга. Хареса ми самата история, умелото съчетание на художествена измислица с шокиращи реални факти. Нямаше нещо, което да ме подразни... първоначално, като видях, че всяка глава се развива на различно място по различно време, реших, че ще е разхвърляна и трудна за четене, но се оказа, че доста сполучливо се е получило. До последно не предполагах какво ще се случи накрая. А и самата тема е много интересна - генното инженерство, репродуктивната медицина и рисковете от безотговорното `и прилагане, клонирането на хора, загатнато е дори как влияе антропогенният фактор и как евентуално би изглеждал света в бъдеще..
Поздравления на Людмила за това дълго и задълбочено проучване! Още веднъж поздравления, че го е съчетала със сюжет, който поддържа интереса до финала. Книгата не е научна фантастика, това е книга за развитието на човешката наука и то конкретно в репродуктивната сфера. Нещата не ме учудват, а просто ме замислиха, защото темата не се е сблъсквала с мен по пряк начин в живота, а само откъснати думи и събития някъде си във времето. Темата за експериментите в репродуктивните технологии, безконтролната търговия на яйцеклетки, органи, стволови клетки, клонирането срещу инвитрото, сурогатната майка. Главните ни действащи лица са Триша, родена в Англия, Емил роден в България , Анастасия родена в Гърция и още един герой, който се включва съвсем за малко, но общото между тях са, че са братя и сестри. Нещо повече, дори близнаци, родени в различни страни и различни месеци, дори години. Едно престъпление, ще замеси следовател Павел Вълчанов в съдбите на героите. Той ще се опита да разнищи цялото кълбо заплетена прежда, в което ще срещне много тайни, кръв и дори любов. Една американска защитна организ��ция е също по петите на близнаците за да картотекира историята им. Людмила предоставя гледни точки на много герои, за да придобием цялостна представа. Героите като личности не бяха толкова развити , а се показа повече тяхната емоция от ситуацията, техните преживявания, които доста добре се вписват и създават дълбочина на идеята за децата създадени в стъкло.
Уникална книга с дълбок замисъл...трябва да се прочете, за да се усети силата и. Определено това е любимата ми българска писателка. Засяга винаги много актуални и интересни теми от живота на хората и винаги излиза от локалните теми, за да достигне висотите на световно известни автори, надявам се скоро и в чужбина много да я четат, тъй като някои нейни книги са преведени:)
Всичко започна много интересно. Хареса ми играта с минало и сегашно и не беше трудно да се следи сюжета... До момента, в който мислите на г-жа Филипова се отвяха и обърнаха всеки втори параграф в конспирация. Беше все едно чета сайта Будна ера (http://www.budnaera.com/). Дано някой не вземе да и повярва на тази жена.
Това беше първата книга на Людмила Филипова, която прочетох и останах с много добро впечатление от начина на писане, разказване и умелото боравене с думите. Книга, в която са преплетени множество човешки съдби и то, заради комерсиални мотиви.
Доста време ми отне да я прочета, защото си взимах почивки от нея. Много е тежка на моменти, особено когато става дума за неща, които са се случвали наистина, само имената и местата са променени.
Темата е наистина много деликатна, но Людмила Филипова се е справила брилянтно и със собственото си проучване, и с пресъздаването на атмосферата, настроението на засегнатите герои и описване на сериозността на проблема.
Книгата е написана преди 13 години и слава богу вече са предприети много по-сериозни мерки за описаните проблеми поне в ЕС. Вече съществува закон, който не позволява ембриони да седят замразени повече от Х брой години (зависи от държавата), след като е доказано вече, че замразени ембриони преди 20-30 години, които в крайна сметка се трансферират и последва бременност и бебе, не могат да се адаптират към сегашната среда, патогени, околна среда, психически и физически стимулация и натоварване на сегашното време. И все пак проблемът съществува и днес, когато по-облагодетелстваната част от обществото могат да си позволят асистирана репродукция само и единствено с цел да избират пола и външните черти на бъдещото си дете. Тази игра с природата е изключително добре разяснена в книгата и примерите, които са дадени чрез случките на героите са най-разнообразни и много разбираемо описани.
4 🌟, отнемам 1 понеже на моменти наистина ми беше трудно да я чета без да се натоваря психически и това да се отрази и на настроението и ежедневието ми.
This entire review has been hidden because of spoilers.
Боже, този Storytel ме кара да чета откровени бози - ей така, да пробвам някакви книги и автори, които години наред съм отбягвала, ама сега ме сърбят ушите да ги чуя между другото - докато готвя, мия чинии, тичам, пътувам... Така ми действа всяка библиотека. И всяка шведска маса :-)))) Наскоро така ми препоръчаха Людмила Филипова, че ми стана неудобно защо съм имала такова лошо мнение за нея само на базата на обща култура. Е, разбирам защо много хора я харесват, но за мен определно не е - интересна тема, но изпълнението хич не ми допадна. Изсмукана от пръстите история, която поне на три пъти си мислех, че й дойде финала, а то все още и още, последната част ми се стори безкрайно излишна, банален стил тип "кървавочервения залез надвисна над града", голяма наивност в разказа, захаросана любовна история, неправдоподнопни диалози, плоски герои, на места откровени несъответствия... Темата за "изкуствените деца" и въобще бъдещето на биологичното инженерство и бъдещето на човека ми е по принцип много интересна, но не беше това умът, с когото с удоволствие да "водя диалог", виж, с Homo Deus: A History of Tomorrow мисля да се пробвам скоро ;-)
Това е първата книга, която прочитам на авторката.Като цяло ми хареса, бих пробвала и с някоя друга нейна. Началото на книгата е доста силно,държи те в напрежение и искаш да научиш още и още.После се разводнява сюжета и в края има още една ударна доза нови събития, които според мен бяха в повече.Разбирам идеята, че за да се замислят хората за действията си трябва да има повече патос, но освен че всички близнаци от различни краища на света се срещат, единия се оказва донор на стволови клетки за сестра си. Оценявам усилията и въпреки това, проучила е темата доста добре.
Изключително завладяваща книга , пораждаща размисъл за намесата на човека в природата и последствията от нея. Майсторски написана история , която е подплатена с доказателства и факти - може би това е нещото , което най-много ме грабна.
Хубава книга, която открехва вратата към един свят, за който повечето от нас не се замислят, че съществува. Хареса ми историята и начина по който е представена, положителните и отрицателни персонажи, макар и да не бяха така дълбоко изградени, както обичам. Докато четях имаше моменти когато ми се искаше да ѝ дам оценка 4, но в крайна сметка гласувам с 3, заради невълнуващата развръзка, представена чрез набързо сдъвканото дело и скалъпения терористичен акт. Имаше и моменти, като саботажа на ОПСД с речта на професор Холдър, който изглеждаше като небрежно пъхнат сред главите. От други, като нападението в хотелската стая на Триша и смъртта на д-р Антонов, като че ли не последна нищо. А подробностите от срещата между следовател Вълчанов и Александра Василева, можеше директно да се пропуснат. Това е първия ми досег до Людмила Филипова и като цяло ми хареса. Пожелавам ѝ успех, а пък аз ще опитам да си набележа следваща нейна книга.
An amazing book. Simply brilliant... Never before reading this book I knew anything about the in vitro procedures and all wrong doings happening back stage... So thankful to have my eyes wide open on the subject now...
Първата книга на Людмила Филипова, която успях да дочета докрай. Безкрайно интересна тема, която поставя доста въпроси, добре написана, въпреки че в началото ми се струваше леко хаотична.
Информацията в тази книга ми отвя главата, бях чувала за някои от нещата, но за други се замислям за първи път. Още повече пък, че досега са ми се стрували като научна фантастика. Само дето авторката си е направила проучването отлично и светът и най-вече създаването на поколение изобщо не е това, за което сме го смятали до момента. Единствената ми забележка е към стила на писане на историята - изключително хаотично и трудно проследимо. Първа книга ми е от тази авторка, с огромно желание я започнах, надявам се, че стилът ѝ в останалите е подобрен.
Интересна тема и оределено ще отделя много време, за да прочета за ин витро и замразяване на ембриони. Книгата започна много силно и не спрях да я чета докато не почнаха повторенията. Историята също не ми допадна - прекалено много недоразвити истории. Стилът на писане беше много слаб и с доста клишета - ' трепереше като есенно листо'. Не можах да се привържа към никой от героите, както принципно ми се случва с други книги. Някак техните образи не бяха задълбочени.
This entire review has been hidden because of spoilers.
Завладяваща история, която ни кара да се замислим над плюсовете и минусите, които ни носят новите технологии и постижения в медицината. Какво правят хората за пари или пък за да реализират своята мечта да имат дете или да отговорят на обществения натиск, че трябва. Какво причиняваме на тези деца. Интересна е и темата за промяната в ДНК-то в годините. Пише увлекателно, без да говорим за изключително майсторство.
Много се чудех какво да напиша за книгата. Това е първият ми сблъсък с авторката и определено не останах очарована от начина ѝ на писане. Давам тези 4 звезди само заради темата която е засегнала. Много хора, които не са минали през тази машина, никога не са си помисляли или замисляли по въпросите засегнати в книгата.
Моите адмирации 👏 Книгата засяга проблеми които са налегнали всяка част на населението. Романът е написана прелестно, макар и малко сухо за мен, трябваше ми още малко относно мъжете в цялата ситуация. Къде седят те, каква е тяхната работа в цялата процедура. То е ясно че за тях е най лесно, пътят на жената е много самотен и болезнен не само психически но и физически. Благодаря 💞
Първа среща с автора. Страхотно интригуваща идея, направо ме погълна в началото на книгата. Но нещо не ми достигна да харесам книгата цяло цяло. Стилът ми стори хаотичен и недообработен, нямаше ярки и запомнящи се образи, сюжетът също беше разхвърлян, цялостно чувство на неподреденост, не знам как да го обясня. Иначе, пак казвам, много яка идея
Книгата посочва некоментиран аспект на съвременния свят. Провокира мисли за правото на живот и нуждата от създаване на живот за сметка на всичко останало. Хареса ми, защото ме образова и успя да промени мисленето ми в различна насока.