"Всеки, който е чел разказите му, е запазил някъде в дълбините на съзнанието си спомен за тях. Невероятното им остроумие остава като усещане за нещо много ценно и много качествено." Роджър Зелазни
Поклонение на старата Земя Такива, каквито сме Капан Тялото Прототип Служба „Чистота“ Тежкият товар на човека Страх в нощта Грешно лекарство Закрила Земя, въздух, огън и вода Гратисчия Академията Като по вода Бунт на борда Сива вълнена броня Пиявицата Страж-птица На сутринта Туземният въпрос Време за хранене Рай II Двойно обезщетение Предразсъдък Нашествие призори Езикът на любовта
One of science fiction's great humorists, Sheckley was a prolific short story writer beginning in 1952 with titles including "Specialist", "Pilgrimage to Earth", "Warm", "The Prize of Peril", and "Seventh Victim", collected in volumes from Untouched by Human Hands (1954) to Is That What People Do? (1984) and a five-volume set of Collected Stories (1991). His first novel, Immortality, Inc. (1958), was followed by The Status Civilization (1960), Journey Beyond Tomorrow (1962), Mindswap (1966), and several others. Sheckley served as fiction editor for Omni magazine from January 1980 through September 1981, and was named Author Emeritus by the Science Fiction and Fantasy Writers of America in 2001.
Автор, чиито наситени с тънък хумор творби обикнах още като юноша блед в началото на 90-те години на миналия век. Сборникът "Недокоснат от човешки ръце" беше сред най-яките попадения в Библиотека "Галактика" - глътка свеж въздух, на фона на доволно морализаторската и скучновата (лично за мен) соц фантастика, срещаща се в изобилие там. Кратките романи "Гладиаторите на Есмералда", "Корпорация "Безсмъртие" и "Цивилизация на статуса" - чиста проба откровения, четени и препрочитани през годините...
Разказите в това томче (вече съм чел том 1 и 4), писани през Златнана ера на американската фантастика неизбежно са остарели и звучат наивно, но едно нещо не се е променило - уникалния усет на Шекли за интересен сюжет с майсторски обрати, продължаващи да извикват усмивка на устните ми. (Изданието си има и чудесен предговор от Майк Резник.)
Като малък доста се кефех на Шекли, макар да не разбирах някои от разказите му. Сега ги разбирам, но това не прави повечето от тия, които не бях разбрал интересни. Има и доста, които са много добри. Съотношението е примерно 50/50 което си е доста добре.