What do you think?
Rate this book
Погребаната тайна
Разкази и необикновени истории.
"Повечето от включените в тази книга необикновени истории съм взел от стари японски книги с легенди и предания като: «Ясо кидан», «Буккьо хяккя дзеншо», «Кокон чомоншу», «Тама су- даре» и «Хяку-моногатари».
Някои от легендите са дошли навярно от Китай — забележителната история «Сънят на Акиносуке» например положително е китайска. Но, така или иначе, японският разказвач я е променил и й е придал особен коло¬рит, така че тя звучи съвсем като японска. . .
А невероятният разказ «Юки-онна» чух от един селянин от Чофу, Ниши- тамагори в провинция Мусаши, като легенда от родното му село. Не знам дали някога е била писана на японски, но странното поверие, за което леген¬дата разказва, е било със сигурност разпространено в много краища на стра¬ната, и то в най-различни варианти. . .
Описаното в «Рики-бака» е лично преживяване и аз го пренесох върху хартията почти веднага след като се случи, променяйки само едно фамилно име.
Лафкадио Хърн
20 януари 1904 г.
Токио, Япония "
"Повечето от включените в тази книга необикновени истории съм взел от стари японски книги с легенди и предания като: «Ясо кидан», «Буккьо хяккя дзеншо», «Кокон чомоншу», «Тама су- даре» и «Хяку-моногатари».
Някои от легендите са дошли навярно от Китай — забележителната история «Сънят на Акиносуке» например положително е китайска. Но, така или иначе, японският разказвач я е променил и й е придал особен коло¬рит, така че тя звучи съвсем като японска. . .
А невероятният разказ «Юки-онна» чух от един селянин от Чофу, Ниши- тамагори в провинция Мусаши, като легенда от родното му село. Не знам дали някога е била писана на японски, но странното поверие, за което леген¬дата разказва, е било със сигурност разпространено в много краища на стра¬ната, и то в най-различни варианти. . .
Описаното в «Рики-бака» е лично преживяване и аз го пренесох върху хартията почти веднага след като се случи, променяйки само едно фамилно име.
Лафкадио Хърн
20 януари 1904 г.
Токио, Япония "
174 pages, Hardcover
First published January 1, 1990
16 people want to read
About the author
Lafcadio Hearn
1,478 books454 followersGreek-born American writer Lafcadio Hearn spent 15 years in Japan; people note his collections of stories and essays, including
Kokoro
(1896), under pen name Koizumi Yakumo.
Rosa Cassimati (Ρόζα Αντωνίου Κασιμάτη in Greek), a Greek woman, bore Patrick Lafcadio Hearn (Πατρίκιος Λευκάδιος Χερν in Greek or 小泉八雲 in Japanese), a son, to Charles Hearn, an army doctor from Ireland. After making remarkable works in America as a journalist, he went to Japan in 1890 as a journey report writer of a magazine. He arrived in Yokohama, but because of a dissatisfaction with the contract, he quickly quit the job. He afterward moved to Matsué as an English teacher of Shimané prefectural middle school. In Matsué, he got acquainted with Nishida Sentarô, a colleague teacher and his lifelong friend, and married Koizumi Setsu, a daughter of a samurai.
In 1891, he moved to Kumamoto and taught at the fifth high school for three years. Kanô Jigorô, the president of the school of that time, spread judo to the world.
Hearn worked as a journalist in Kôbé and afterward in 1896 got Japanese citizenship and a new name, Koizumi Yakumo. He took this name from "Kojiki," a Japanese ancient myth, which roughly translates as "the place where the clouds are born". On that year, he moved to Tôkyô and began to teach at the Imperial University of Tôkyô. He got respect of students, many of whom made a remarkable literary career. In addition, he wrote much reports of Japan and published in America. So many people read his works as an introduction of Japan. He quit the Imperial University in 1903 and began to teach at Waseda University on the year next. Nevertheless, after only a half year, he died of angina pectoris.
Rosa Cassimati (Ρόζα Αντωνίου Κασιμάτη in Greek), a Greek woman, bore Patrick Lafcadio Hearn (Πατρίκιος Λευκάδιος Χερν in Greek or 小泉八雲 in Japanese), a son, to Charles Hearn, an army doctor from Ireland. After making remarkable works in America as a journalist, he went to Japan in 1890 as a journey report writer of a magazine. He arrived in Yokohama, but because of a dissatisfaction with the contract, he quickly quit the job. He afterward moved to Matsué as an English teacher of Shimané prefectural middle school. In Matsué, he got acquainted with Nishida Sentarô, a colleague teacher and his lifelong friend, and married Koizumi Setsu, a daughter of a samurai.
In 1891, he moved to Kumamoto and taught at the fifth high school for three years. Kanô Jigorô, the president of the school of that time, spread judo to the world.
Hearn worked as a journalist in Kôbé and afterward in 1896 got Japanese citizenship and a new name, Koizumi Yakumo. He took this name from "Kojiki," a Japanese ancient myth, which roughly translates as "the place where the clouds are born". On that year, he moved to Tôkyô and began to teach at the Imperial University of Tôkyô. He got respect of students, many of whom made a remarkable literary career. In addition, he wrote much reports of Japan and published in America. So many people read his works as an introduction of Japan. He quit the Imperial University in 1903 and began to teach at Waseda University on the year next. Nevertheless, after only a half year, he died of angina pectoris.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
March 16, 2017
Не знам как ми е попаднала тази книга, но знам, че съм благодарна за нея. Въпреки че е сборна формация от малка част от всичките истории на Хърн, тази погребана тайна разпалва интереса към японската култура по начин, неприсъщ на друг автор (поне по мое мнение). Странен човек е бил, личният му стил си личи във всичко написано, но ясно показва защо там точно се е почувствал на място.
Displaying 1 of 1 review