Двойната звезда

by Lyuben Dilov, Любен Дилов

Сборникът включва последните новели на изтъкнатия български писател. Читателят ще се срещне отново с фантастичния свят на Любен Дилов, от който блика поетично въображение, жизнерадостен хумор и дълбок хуманизъм.

Съдържание
Огнян Сапарев - Скептичният смях на Любен Дилов (предговор)
Не пушете! Затегнете коланите
Точката на Лагранж
Двойната звезда
Странните качества на Борис Левиташки
Поредният номер
Дори да си отидат
Зеленото ухо

Genres: Science Fiction

192 pages, Paperback

First published January 1, 1979

About the author

English transliteration of Любен Дилов.

Reviews

[Anita Radeva · Rating 4 out of 5]

Нека започнем с прекрасната мисъл: остроумният начин на писане, предполага ум също и у читателя - Ленин. С тази идея започнах да чета сборника и не сгреших с настройката. Любен Дилов ме изненада доста приятно, предвид че не бях чела негови произведения досега. И колко приятни бяха всички препратки към български ситуации! Смяла съм се на доста места, приятен лек гъдел в байганьовската ми душица... Е, честно казано последният разказ малко ме загуби. Не съм сигурна защо, но го четох доста дълго и той уби засилката от началото. Все пак сборничето си заслужаваше отделеното време.

[FK_THIS_SITE · Rating 3 out of 5]

Продължавам с втората книга от библиотека "Галактика", която представлява сборник на Любен Дилов. Също както и първата, не я бях чел досега. Впечатленията ми по ред на разказите:

Нe пушeтe! Зaтeгнeтe кoлaнитe – Забавен поглед към темата за контакта. Не е шедьовър, но се чете с интерес и има някои готини идейки. - 4/5

Тoчкaтa нa Лaгрaнж – Също много приятен разказ, който даже си има нещо като послание. Не мога да кажа повече, без да спойля. - 4/5

Двoйнaтa звeздa – Този разказ бързо ми стана досаден. Разглежда същата тема като "Завръщане от звездите" на Лем, само че го избива на малоумна любовна история. - 2/5

Cтрaннитe кaчecтвa нa Бoриc Лeвитaшки – Соцреализъм и екстрасенски дивотии. По онова време такива неща се харчеха, сега са покъртително скучни. Дори нефелните опити за хумор не могат да го спасят. - 1/5

Пoрeдният нoмeр – Средняшки разказ за възникването на изкуствен интелект. Най-интересна е финалната врътка, но тя щеше да действа далеч по-добре, ако разказът беше миниатюра. - 3/5

Дoри дa cи oтидaт – Този пък ми беше откровено скучен. Предпоставката за някакъв глас, говорещ в главите на параноиците в дома на един диктатор, е достатъчно свежа, но не съм очаквал, че по нея може да се напише толкова безинтересен разказ. - 2/5

Зeлeнoтo уxo – Симпатична история за фантастиката, писателите и вдъхновението, в която виждаме няколко възможни разработки на една тема. Имам някои забележки към изпълнението, но като цяло ми хареса. - 4/5

В обобщение - отново сборник с доста неравно качество, което води до средна оценка.

[Vili Ilieva · Rating 5 out of 5]

Никога не бях чела българска фантастика. Разказите на Любен Дилов много ми харесаха. С удоволствие бих прочела и останалите му творби.

[Ag · Rating 2 out of 5]

Не ме грабна особено, липса на въображение и дух като че ли. Първият разказ беше доста сив. Прочетох и "Двойната звезда", който не беше лош, но пък ми се стори като почти точно копие на "Соларис" от Лем. "Дори да си отидат" не беше лош, но също така не се отличаваше с нищо особено.

[Elena · Rating 4 out of 5]

Какъв страхотен сборник... По-скоро последните два разказа. Грабна ми вниманието и хич не ми го върна, чак до последната страница. Хем интересно, хем пълно с разни дребни гъделичкащи с истината си идеи.

[Nikolai · Rating 4 out of 5]

Фантастика на нивото на големите световни майстори!

[Adi · Rating 3 out of 5]

Някои от разказите в сборника ми бяха доста скучни.

[Ventana · Rating 3 out of 5]

Добра книга, но не мога да дам висока оценка. Предполагам, защото имах наистина доста големи очаквания.

[Веселин Божков · Rating 3 out of 5]

-- "Библиотека Галактика" - книга 2 --

Приятен сборник. Сатирата в повечето случаи се отдава на Дилов. Много ми хареса последният разказ - "Зеленото ухо" - ще ми се да разбера имената на останалите писатели в разказа.
Доста симпатични ми бяха тези разкази, които бяха поставени в оназвремешната българска соц. реалност.
Всъщност този сборник е много по-добрият вариант на "Невероятната Марта" на Величка Настрадинова, който прочетох наскоро.