Сборникът включва последните новели на изтъкнатия български писател. Читателят ще се срещне отново с фантастичния свят на Любен Дилов, от който блика поетично въображение, жизнерадостен хумор и дълбок хуманизъм.
Съдържание Огнян Сапарев - Скептичният смях на Любен Дилов (предговор) Не пушете! Затегнете коланите Точката на Лагранж Двойната звезда Странните качества на Борис Левиташки Поредният номер Дори да си отидат Зеленото ухо
Продължавам с втората книга от библиотека "Галактика", която представлява сборник на Любен Дилов. Също както и първата, не я бях чел досега. Впечатленията ми по ред на разказите:
Нe пушeтe! Зaтeгнeтe кoлaнитe – Забавен поглед към темата за контакта. Не е шедьовър, но се чете с интерес и има някои готини идейки. - 4/5
Тoчкaтa нa Лaгрaнж – Също много приятен разказ, който даже си има нещо като послание. Не мога да кажа повече, без да спойля. - 4/5
Двoйнaтa звeздa – Този разказ бързо ми стана досаден. Разглежда същата тема като "Завръщане от звездите" на Лем, само че го избива на малоумна любовна история. - 2/5
Cтрaннитe кaчecтвa нa Бoриc Лeвитaшки – Соцреализъм и екстрасенски дивотии. По онова време такива неща се харчеха, сега са покъртително скучни. Дори нефелните опити за хумор не могат да го спасят. - 1/5
Пoрeдният нoмeр – Средняшки разказ за възникването на изкуствен интелект. Най-интересна е финалната врътка, но тя щеше да действа далеч по-добре, ако разказът беше миниатюра. - 3/5
Дoри дa cи oтидaт – Този пък ми беше откровено скучен. Предпоставката за някакъв глас, говорещ в главите на параноиците в дома на един диктатор, е достатъчно свежа, но не съм очаквал, че по нея може да се напише толкова безинтересен разказ. - 2/5
Зeлeнoтo уxo – Симпатична история за фантастиката, писателите и вдъхновението, в която виждаме няколко възможни разработки на една тема. Имам някои забележки към изпълнението, но като цяло ми хареса. - 4/5
В обобщение - отново сборник с доста неравно качество, което води до средна оценка.
Нека започнем с прекрасната мисъл: остроумният начин на писане, предполага ум също и у читателя - Ленин. С тази идея започнах да чета сборника и не сгреших с настройката. Любен Дилов ме изненада доста приятно, предвид че не бях чела негови произведения досега. И колко приятни бяха всички препратки към български ситуации! Смяла съм се на доста места, приятен лек гъдел в байганьовската ми душица... Е, честно казано последният разказ малко ме загуби. Не съм сигурна защо, но го четох доста дълго и той уби засилката от началото. Все пак сборничето си заслужаваше отделеното време.
Какъв страхотен сборник... По-скоро последните два разказа. Грабна ми вниманието и хич не ми го върна, чак до последната страница. Хем интересно, хем пълно с разни дребни гъделичкащи с истината си идеи.
Приятен сборник. Сатирата в повечето случаи се отдава на Дилов. Много ми хареса последният разказ - "Зеленото ухо" - ще ми се да разбера имената на останалите писатели в разказа. Доста симпатични ми бяха тези разкази, които бяха поставени в оназвремешната българска соц. реалност. Всъщност този сборник е много по-добрият вариант на "Невероятната Марта" на Величка Настрадинова, който прочетох наскоро.