Италианската научна фантастика има своя специфика. Тя е преди всичко социална, с оптимистично-хуманен, а при някои от авторите и твърде философски тон. Сборникът представя на българския читател разкази от най-популярните, съвременни италиански писатели фантасти: Итало Калвино, Лино Алдани и др.
Светозар Асенов Златаров е български писател, преводач и литературовед, използвал също псевдонима Марк Филипс. Роден в София на 18.02.1926 г. Син на проф. Асен Златаров. Завършва медицина и няколко години работи като лекар. Умира през 1992 г.
Литературната си дейност започва като преводач от английски и италиански език (Джани Родари, Макиавели, Пирандело, Бенвенуто Челини). Получава известност като литературовед. Автор на биографични очерци за италиански и други писатели в серията „Имена от вековете“ (Дарвин, Стендал, Джото, Леон Батиста, Лоренцо Медичи). Участва в редакционния екип на библиотека „Галактика” на издателство „Гeорги Бакалов”. Дълги години е главен редактор на сп. „Наука и техника за младежта”, където публикува множество български фантастични разкази и провежда конкурси за българска фантастика. Автор е на десетки научно-фантастични разкази.
Сборник италиански разкази, които не успяха да ме очароват. По ред на номерата:
Онирофилм (Лино Алдани) - Доста добър разказ, който с времето сякаш става все по-актуален. Малко ме подразниха излишните инфодъмпове, освен това не е нужно да се набиват посланията в ума на читателя с парен чук - ние не сме идиоти! - 4
Нощен министър (Ана Ринонаполи) - Сатира на абсурда, осмиваща бюрокрацията, но за жалост се проточва прекалено дълго и това донякъде убива ефекта. - 3
Подземия (Ренато Безана, Дино Каролио) - Някаква параноична глупотевина, която не връзва особен смисъл. - 1
Твърде съвършен (Пиеро Проспери) - Мнооооого банален разказ за робот, който се влюбва. Има опит за изненадваща финална врътка, но поне при мен хич не проработи! - 1
Капитан Дизраели (Пиеро Проспери) - Същият автор, същите проблеми. Някой да вземе да му обясни на този човек, че изненадващ край не е равно на хубав разказ, трябва да има и някаква логика в обрата. - 1
Хвърчилото (Джулио Райола) - Нелош разказ, първата половина ми беше интересна, но към края нещата станаха прекалено нагласени. - 3
Нулево време (Рикардо Минути) - Има някаква идея, но е много хаотичен и бързо дотяга. - 2
Необикновена случка с кулата в Пиза (Джани Родари) - Забавна не-съвсем-приказка, но все пак през повечето време е твърде детинска. - 3
Динозаврите (Итало Калвино) - Няма такава тъпня! Сигурен съм, че някой литературен сноб би могъл да намери в тия бълнувания някакъв дълбок смисъл, ама... същото важи и за телефонния указател. - 1
Светлинните години (Итало Калвино) - И пак някакви иносказателни глупости, но поне в началото бяха забавни. - 2
В заключение - само първият разказ си струва четенето.
Давам четири звезди на тази книга, не защото не трябва да я пробвате, а защото три от разказите едвам ги издържах. И най-лошото, единият от тях е точно последния...как може да изберат подобен край за книга! Но ако оставим лошите нюанси настрана, в това сборниче имаше чудесни теми, супер попадения! Създаване на виртуална реалност(книгата е от 1980 г.), последиците от бюрокрацията (любимия ми разказ, много се смях), податливия манталитет на хората да се влияяр от останалите, как да измамим извънземните гости, и други хрумки. Препоръчвам я като бързо четиво, с цел погъделичкване на сивото вещество.
Съжалявам, но за мен това е доста постен сборник. Единственият разказ, който ми хареса беше на Лино Алдани. Имам огромен сантимент към "Библиотека Галактика", но "Онирофилм" не влезе към любимците ми, дори едва го дочетох.
По определен начин всички разкази тук са някак тъжно остарели. Дали заради превода или заради нещо в историите, не знам. Като идеи не са лоши, но нямат кой знае каква притегателна сила. + Разказът на Джани Родари си е за деца. + За първи път се сблъсквам с Итало Калвино, творбите му излязоха доста симпатични и свежи, може пък някой път да му дам повече време.
Италиански сборник с научнофантастични разкази. Комбинация от скучни за четене истории и някои наистина интересни попадения. Освен едноименния Онирофилм, препоръчвам на първо място "Нощен министър" на Ана Ринонаполи. Може би това, което ще запомня най-вече от тази книга. Едно цветно, брутално и забавно описание на държавната администрация. Други приятни за четене разкази за мен са "Хвърчилото" на Джулио Райола и разбира се "Необикновена случка с кулата в Пиза" на Джани Родари.
Започна учудващо добре, беше твърда тройка с наченки на четворка, но втората част от разказите беше определено слаба. "Онирофилм" - приятно четиво без да блести. "Нощен министър" - страхотна сатира, 4 звезди отвсякъде. Осмиването на бюрократщината ми е особено приятно. От останлите си заслужава да се спомене "Хвърчилото", което, макар и слабо, имаше някаква искрица. На Джани Родари разказът пък беше свеж и непретенциозен. "Капитан Дизраели" беше банален, но ставаше за четене. Останалите - зле.
Оценявам книгата с 3 звездички, защото разказите в нея са писани от различни автори и логично някой от тях ми харесаха, а други не толкова. Имаше няколко доста абстрактни разказа, които не ми допаднаха. Останалите бяха интересни.