Изтъкнат полски учен и чудесен писател-фантаст, Конрад Фиалковски е представител на така наречената „техническа“ фантастика. В сборника са подбрани най-интересните му разкази, публикувани през последните десетина години. Читателят ще се срещне с мислещи хора, които с високата си ерудиция и смелото си въображение умеят да осмислят различни по характер явления, да откриват в тях дълбок смисъл и красота.
Книгата оставя едно усещане за обреченост. В повечето разкази си казвах, че края ще е супер тъжен или страшен, и някои от тях оправдаха това очакване. Разбира се всичко е много интересно, щом присъства темата за космоса, изкуствения интелект или намесата в човешкото разбиране за правота. Разказите си заслужават, а като най-любим бих отбелязала "Шансът на смъртта". Но все пак това са разкази и винаги искам да прочета какво се случва по-нататък, а такова нещо няма :D но пък и това е чара на късия разказ.
"Шансът на смъртта" и "Биохазарт" са много хубави разкази - между 4 и 5 звезди. Останалите, въпреки че не блестят така, са съвсем прилични - няма откровено слаб.
В сборника има само класическа фантастика: много техническа, научна, космическа. Ф. залага предимно на пряка реч и динамиката на действието е голяма. Това обаче не е задължително добро - напротив, изглежда нерафиниранo на моменти, трябва да се ориентираш за обстановката само по диалога, а и понякога сюжетът прескача твърде бързо в ново действие.
В споменатите два разказа този ефект е далеч по-слаб и това е една от причините толкова да ми харесат. И двата се въртят, извън фантастичното, около етични дилеми. Разбира се, Ф. не дава готови отговори, макар и двата разказа да имат завършеност.
Концепциите и идеите в сборника са изцяло от интрументариума на класическата фантастика - междузвездни полети, пренасяне на съзнанието, космонавтика. Ясно отчетлива е дистанцията на времето от момента на написването им до днес: най-ясно личи в терминологията. На мен това обаче рядко ми пречи.
Много от разказите са с неочакван край. Колкото и да е банален тоя подход, аз си го харесвам : )
Най-вероятно ще е доста трудно смилаем за непривърженици на фантастика.
Приятно съм изненадан от Конрад Фиалковски. Хубава старомодна твърда научна фантастика, като не липсва и човешкият елемент. Разбира се, далеч е от несравнимия си сънародник Лем, но все пак прочетох сборника с удоволствие. Единственото, което ме подразни, е известна наивност у героите, но като се има предвид кога са писани разказите, мисля, че можем да бъдем снизходителни. Реално към три звезди и половина, но понеже е мой тип фантастика, ще бъда щедър.
Тази "техническа фантастика" не е лоша като извор на идеи, но нещата отново изглеждат малко вдървени. Дали от стила на автора, дали от превода... Пряката реч е по някакъв начин дразнещо некадърна, описанията също се нуждаят от повече широта, поне според моите начини на възприемане. Иначе авторът "си разбира от работата", както е думата.