Перпендикулярно време

by Огнян Сапарев (Anthologist, Author), Емил Манов, Любен Дилов

В тази книга читателят ще се наслади на интересните хрумвания и гротескното въображение на авторите, които разрешават по един оригинален начин някои от злободневните и утрешни проблеми на човечеството. В тези седемнадесет разказа те демонстрират най-различни възможности от богатия арсенал на комичното: от фейлетонната хумореска до иронично-подигравателната пародия, от хапливата весела сатира до иронично-парадоксалната гротеска.

Съдържание
Смехът във фантастиката – Огнян Сапарев (предговор)
Остров Утопия - Емил Манов
Писмо от космоса - Емил Манов
Новогодишна трагедия - Любен Дилов
Напред, човечество - Любен Дилов
Последното интервю на Адам Сусбе - Любен Дилов
Верблюд - Йордан Радичков
Странно летящи - Йордан Радичков
Полет при особено мнение - Мирон Иванов
Фантастът - Дончо Цончев
Съдба - Йосиф Перец
Завръщането на Одисей - Величка Настрадинова
Елипан - Никола Кесаровски
Най-дългият смях - Агоп Мелконян
Трели в бетона - Йордан Попов
Пиршеството на хуните - Любомир Николов
Врата към Земята - Валентин Робов
Идея от котешка опашка - Любомир Пенков

180 pages, Paperback

First published January 1, 1981

About the author

Биография в БГ-Фантастика.

Reviews

[FK_THIS_SITE · Rating 1 out of 5]

Пффф, видяла жабата, че подковават вола...
Сериозно, вече ми писва от тия "хумористични" напъни на родните фантасти, на които изведнъж им е щукнало, че могат да пишат не по-зле от Шекли (едно време) и Пратчет (в последните години). А резултатите варират между "ъъъ, търпи се" и "абе що не се гръмна аз?".
Повечето разкази тук са от втория вид.
Да, има няколко, които издрапват до две, даже и почти до три звезди, но като цяло нивото е толкова плачевно, че всякаква оценка над 1 ми се вижда завишена. Бройте го за 1,5 звезди, ако щете.

[Anita Radeva · Rating 4 out of 5]

Искрено се позабавлявах с тази книжка, защото имаше от всичко - няколко заинтригуващи съзнанието разкази с непредвидим край, още няколко активиращи естествен смях, както и такива, които не ме впечатлиха особено. Отново обаче улових любимия ми ефект от тази поредица - активира любопитството и утолява жаждата за нова информация. Обичам да откривам по някоя нова дума както и да се пусна по течението на невероятното.

Харесаха ми повечето разкази, но тези, на които истински се позабавлявах бяха: Писмо от космоса: допадна ми размахът, с който е описан света на Ипсилон, безумното подчинение на хората там - дори когато тече вода да им казват, че си въобразяват и те да повярват на 100%; Новогодишна трагедия: Иван се телепортира с половин тяло на жена...и проблемите започват; Берблюд: той е във всичко и навсякъде и черказците имат много предания за него..много се смях; Фантастът: това е разказът, който ми хареса най-много, за баща който пише фантастични произведения, но погълнат от писането им тотално започва да контролира семейството си, които от своя страна се чувстват все по-откъснати от реалния свят навън. Но накрая има чудничък обрат.

[Mariya Mincheva · Rating 4 out of 5]

Обожавам разкази, а някои от включените тук са пример за адски добри такива. Макар и фантастиката да не ме вълнува особено те ми дадоха доста поводи за размисъл. Наистина иронията и сарказмът са основната подправка тук, но ги намирам приятно балансирани.

[Веселин Божков · Rating 2 out of 5]

-- "Библиотека Галактика" - книга 26 --

Сборникът започна ужасно с два разказа на Емил Манов. Откакто съм захванал галактиките за втори път ми се налага да срещна негови литературни напъни и силно се надявам да е за последно.
Веднага след това обаче Любен Дилов оправи нещата. Лек и непретенциозен хумор в "Новогодишна трагедия", приятно осмиване на човешката горделивост в "Напред, човечество" и особена актуалност, години след написването му, в "Последното интервю на Адам Сусбе".
На Радичков двата разказа не ми харесаха, но пък не мога да не призная, че особено "Верблюд" е много лирично и магично написан. Ще се срещнем отново в 55-а книга с него.
"Полет при особено мнение" на Мирон Иванов не ми хареса, но пък краят оправи донякъде положението.
Много харесах "Фантастът" на Дончо Цончев - реалистичен, жив стил на писане. Сякаш бях в апартамента, в който се развива действието.
"Съдба" на Йосиф Перец е приятно четиво с приятен край. Може би малко твърде претенциозно и нереалистично. Всички останали разкази бяха от много до просто слаби. Бих изключил само "Врата към Земята" на Валентин Робов - наистина успя да ме разсмее.

[Knigoqdec · Rating 2 out of 5]

Бих казала, че разказите са приятни, макар че половината от тях според мен бяха по-силно иронични и саркастични, отколкото ми беше нужно, предвид че очаквах нещо "леко". Разбира се, имаше и много, прочитането на които не ми остави никакво чувство или пък ми донесе дори раздразнение. Силни напъни за творчество, които седят малко смотано сред останалите по-добри произведения. Е, някои пък бяха симпатични, но без особено голяма литературна стойност, просто с малко липса на вдъхновение.
Спогодих се със свежия Любен Дилов, Йордан Радичков беше интересно красив и приказен. Мирон Иванов, Любомир Пенков и Йосиф Перец ми бяха като приятна изненада.
Емил Манов като автор на разкази създава малко по-добро впечатление, отколкото като автор на романи. Произведенията му не бяха от смешните, според личните ми очаквания, но пък поне имаха сносен вид.

[Hristo Simeonov · Rating 4 out of 5]

Започвам новата година с това тъничко сборниче с разкази на големи бг фантасти. Страниците му са изпълнени с ирония и тънък хумор, така добре подхождащ на злободневните проблеми изложени в редица от разказите. Мога смело да кажа, че лош разказ не прочетох, на историите в няколко от тях се смях от сърце, а трети ще оставят сериозен белег в читателската ми култура. Готин начин за начало на новата година ! :)

[Adi · Rating 3 out of 5]

За мен топ 3 разкази в тази колекция са:

1) Верблюд от Йордан Радичков - харесвам всичко, свързано с митологиите. Също така се убедих, че трябва да прочета повече разкази от Радичков.
2) Новогодишна трагедия от Любен Дилов - много забавен разказ...всъщност най-забавният в колекцията
3) Завръщането на Одисей от Величка Настрадинова - хареса ми идеята за пътуване през времето и пространството

Останалите разкази не бяха лоши, но не мога да кажа, че бяха нещо специално.

[Ангѣлъ · Rating 2 out of 5]

С изключение на Пиршеството на хуните на Любомир Николов, който както обикновено демонстрира хубав стил и оригинална идея, от останалите ми допаднаха Елипан – Никола Кесаровски и Врата към земята – Валентин Робов и донякъде:
Фантастът – Дончо Цончев
Съдба – Йосиф Перец
Най-дългият смях – Агоп Мелконян

Останалите... Предимно претенциозен стил на текста, есеистика и патос, или демонстрация на ерудиция и его, и едно словоблудство, та чак графомания

[Todor Panchev · Rating 1 out of 5]

Една от най-тъжните книги, които съм чел през живота си. Опитите за написването на историите от този "хумористично-фантастичен" сборник са толкова жалки, че на човек му става изключително тъжно като ги чете. Костваше ми огромни усилия и разочарования да го прочета до край, с надеждата че все пак от някъде ще изскочи това златно яйца, заради което да си е заслужавало четенето. Уви, то не изскочи от никъде.

[Vili Ilieva · Rating 3 out of 5]

Имаше попадения като цяло в този сборник. Приятно ме изненадаха на Йордан Радичков разказите. Не знаех,че е писал и фантастика. Определено ще потърся още този му вид произведения. На Любен Дилов също много ми харесаха разказите.

[Irena Ivanova · Rating 4 out of 5]

Готини sci-fi мини разказчета на наши непопулярни (с изключение на двама) писатели от 80-те. Така да е започнала да ме влече тая тема с човека и Космоса...🙄

[Pavel Trifonov · Rating 1 out of 5]

нещо не ми е до разкази май ... или поне не до тези