„Изваяние“ е книга, писана сякаш в състояние на духовно опиянение. Само така можем да си обясним неограничената свобода на въображението и интелектуалната й разкрепостеност.
Авторът ни поразява с въображението си. Странната история на момичето-книга Офелия позволява на Гор да навлезе в тайните на Красивото и Доброто, да разсъждава за живота и смъртта.
Gennady Samoilovich Gor (Russian: Геннадий Самойлович Гор) (January 15, 1907 in Verkhneudinsk, Siberia - January 6, 1981 in St. Petersburg) was a Russian writer and science fiction author of the Soviet Union.
The son of a Jewish family exiled to Siberia, Gor went in 1923 to Petrograd, where he studied history and philology. Here he took up with representatives of the avant-garde literature of the time, including Daniil Kharms and Alexander Vvedensky, the heads of the avant-garde group OBERIU. As early as 1925 he began to publish, in addition to popular science texts about the life and culture of northern Siberian tribes, his first experimental literature (first short story collection, 1933). From 1961 he also wrote science fiction and published in this field numerous novels, short stories and novellas. In the GDR he published some stories (which appeared in anthologies) and translated two novels. His poems appeared in 2007.
Тази книга ме наведе на две думи, докато я четях – словоблудство и бълнувания. Имах чувството, че е написана, само за да се каже нещо, дори и това нещо да не звучи логично и да оставя читателя в недоумение. Разбира се, може и аз да бъркам и някой друг да е разбрал сюжета на книгата. Аз лично не схванах за какво беше цялото нещо. Жена-книга, която пренася човек от бъдещето в миналото, а накрая го връща там, откъдето са тръгнали. В общи линии това е. Човекът живее години наред в миналото, докато успее да накара Офелия да го върне обратно в неговото време. Чрез книгата разбирам, че писателят е запознат с литературата и имената, явно е чел и много философски произведения и чрез образите на героите създава някакви метафори, които обаче не разбрах. Философията ми дойде твърде много! Не препоръчвам книгата, освен ако нямате търпение за четене и умение да виждате какво е искал да каже автора.
Обещаващо и доста различно шеметно начало, което води към... ужасяващо скучно ежедневие, разказано с малко повече патос от необходимото. Авторът има стил и идея, но за жалост изгуби интереса ми към средата.
Книгата ме грабна от първата страница. Историята на странното момиче-книга Офелия, която можеше да пренася с лекота хора в различни истории, времена и светове, ме очарова от самото начало. Към средата според мен романът загуби уникалността си, философските мисли и делничния живот на персонажите унищожи нестандартната идея на книгата. Обаче за моя радост към края историята отново се върна към първоначалния замисъл, и Офелия отново поведе главния герой през времето и пространството.
Поредното несвързано словоблудство без цел и посока. Жалко, защото началото даваше някакви надежди, които твърде бързо се изпариха. След има-няма 100 страници наркомански бръщолевения, в които не успях да открия и капка смисъл, се отказвам. Стойте надалеч от тази книга!