Знаците на зодиака

by Olga Larionova, Ольга Ларионова, Нели Христова (Translator)

Олга Ларионова е една от малкото писателки, посветили се изцяло на научнофантастичния жанр. Видна представителка на ленинградската школа в съветската фантастика. За нейния авторски почерк са характерни оригиналните конструкции, увлекателната романтична сюжетност, добре премерената сплав от остроумна ирония и изящен лиризъм. Ала онова, с което тя печели значително пред своите събратя фантасти, е проникновеното реалистично изображение на фините душевни промени у героите, дискретният психологизъм в творчеството й. А тъкмо психологизмът, интересът към вътрешните противоречия на личността са рядък гост в научната фантастика.

Сътворението на световете
Сотворение миров

Планетата, която с нищо не можеше да бъде полезна
Планета, которая ничего не может дать

368 pages, Paperback

First published January 1, 1983

Reviews

[Adi]

Повечето разкази в сборника трудно задържаха вниманието ми. Но не мога да дам по-малко от три звездички заради два от разказите, а именно „Сътворението на световете“ и „Приказка за кралете“. В първата история космонавт на чужда планета живее сред бързо еволюиращ свят, а във втората мъж и жена са отвлечени от извънземна сила, която им предоставя райско място за живот, но дори раят има своята тъмна страна.

[Emil Emilov]

Доста, доста добра. Може би и защото не знаех какво да очаквам, но не само. Изказът, преливането на думи, емоции, планове.. Идеите. Хубава е.

[Ag]

Крайно скучно, безхарáктерно и лишено от всякаква динамика писане. И разказите и повестите са препълнени с ненужи бедни описания, празни и непоетични. Направих си експеримент след известно отегчение да чета през 2 страници и пак не изпуснах нищо от главното действие. И в "Сътворението на световете" и в "Приказка за кралете" ,както и в самото заглавие на книгата се разчита на хиперболизирани превъзнесени наименования, които не са защитени с нищо отдолу. В няколко твориби главните тематики и обсесии на автора са с градини, цветя, растения и ботаники, които стават банални в един момент, а героите сякаш дълбаят на едно място.