През 1950 г. англичанинът Алън М. Тюринг, един от пионерите на компютърната наука, се заел с въпроса дали някога ще има мислещи машини. Решил да започне от обикновения дигитален компютър: да увеличи паметта и скоростта му и чрез една подходяща програма да го накара да действа като човешки разум.
Знаменитият X. Харисън и М. Мински — известен специалист по ИИ (изкуствен интелект) — блестящо са обединили таланта си, за да „доразвият“ идеята на Тюринг чрез своя герой Брайън Делейни и да създадат един превъзходен фантастичен трилър.
Librarian Note: There is more than one author in the Goodreads database with this name.
Harry Harrison (born Henry Maxwell Dempsey) was an American science fiction author best known for his character the The Stainless Steel Rat and the novel Make Room! Make Room! (1966), the basis for the film Soylent Green (1973). He was also (with Brian W. Aldiss) co-president of the Birmingham Science Fiction Group.
Разочарован съм по две причини. Съжалявам да го кажа, но първо: този тандем автори не се е получил. Харисън е написал може би добър трилър, но явно не познава тематиката и особеностите на ИИ, та дори и тези на човешкия мозък. В тази връзка, пасажите, които му е подавал Марвин Мински, стоят нелепо. Подобно на огромни кръпки, видими отвсякъде и не на място. Още по-лошо - освен автора, очевидно и редакторът е нямал представа за какво става дума и на свой ред е оставил пасажите по този начин. Тежки, обширни и с ненужни за художествен текст подробности. Второ: Почти преполових и втората част на романа, а още не съм наясно каква е дилемата на протагониста. Освен, че е оцелял в три атентата и е щастлив, че ще продаде "разработката" си на максимално добри условия. И само това? Какви душевни терзания има в тази раздробена и сглобена наново глава, така и не става ясно. Така или иначе ще дочета и втората част на романа отгоре-отгоре, пък дано намеря нещо, с което да се утеша, че не съм изгубил времето си.
This entire review has been hidden because of spoilers.