Човекът, който търси

by Lyuben Dilov (Editor), Любен Дилов (Editor), Dimitar Peev (Editor)

Съдържание

Сред безкрая
Въпреки седемте печата – Антон Дончев – стр.7
Неизвестното – Недялка Михова – стр.17
Сред безкрая – Никола Чупаров – стр.26
Жребият – Светослав Славчев – стр.35
Завръщането – Антон Дончев – стр.46

Среща през времето
Дяволската пещера – Емил Зидаров – стр.57
Косъмът на Мохамед – Димитър Пеев – стр.70
Черният праг – Атанас Славов – стр.89
Говорещите кристали – Васил Райков – стр.105
Моят странен приятел — астрономът – Любен Дилов – стр.115
Среща през времето – Васил Райков – стр.131

Апаратът на истината
Съкровището на Лизимах – Цончо Христов – стр.149
Човекът, който търси – Иван Вълчев – стр.169
Опитът успя – Димитър Пеев – стр.181
Загадката на бялата долина – Светослав Славчев – стр.190
Апаратът на истината – Иван Остриков – стр.201

212 pages, Hardcover

First published January 1, 1964

About the author

English transliteration of Любен Дилов.

Reviews

[Книжни Криле · Rating 4 out of 5]

Днешното ревю на „Книжни Криле” от поредицата статии за книги на български автори, с които честваме Деня на будителите е посветено на научната фантастика. А писателите-фантасти винаги са били едни от най-будните умове, своего рода пророци, взиращи се в бъдещето на човечеството. Шестнадесет разказа роден ретро сайфай ви очакват в юбилейното издание на сборника „Човекът, който търси” (изд. „Лексикон”). Прочетете ревюто на "Книжни Криле":

https://knijnikrile.wordpress.com/201...

[Ана Хелс · Rating 4 out of 5]

Винаги е някак утешаващо да срещнеш хора, които имат същата страст като твоята, и не само да е за тях мечта, а да имат и възможностите да осъществят една идея такава каквато я виждаш само в сънищата. За книжните хора от моята порода е ясно за какво говоря – да се издаде непознат, но случайно намерен и хич неслучайно заобичан автор; да се даде живот на книга, за която само си чувал, че някъде по света има ужасно много почитатели, но самият автор е лошо настроен към дивите източно-европейски пазари, или да дадеш живот на отдавна изчерпана история, която е променила живота, мирогледа или направо съдбата ти, дошла в правилния момент и дала ти повече от правилните съвети. Човекът, който търси е точно такъв проект – събудена за живот компилация на половин век, от български автори с космическа фантазия и съвсем земни ограничения. Резултатът? Оценката е твърде лична.

Паралелно с този сборник бях потънала и в истории за Марс, създадени от някои познати и непознати майстори отвъд океана. И разликата е повече от осезателна, но не откъм качество, а откъм подход към такава материя като фантастично невъзможното. Нашите писатели се концентрират върху човека, върху другаря, ако щете, щото все пак такива години са били, и се е поналагало да се спомене нещо за партията, червения ред и злите западни влияния. Но извън насадените от цензурата изречения или пасажи, всичко се върти около нас, хуманоидите, поставени в извънземни условия, дали установили контакт със срамежливите съседи, или с непоколебимия космос, който не ни харесва особено, всичко се свива до една човещинка, до едната лична човешка гледна точка, малката съдба, през която се филтрира мащабът на необятното, до достигане на нещо не съвсем епично.

Дали е архаично, или чисто българско това отношение към всемира, където най-важна е точицата живот, не съм сигурна, но гледайки навътре, твърде често забравяме да гледаме навън, и нагоре, а там, казват, имало хубави гледки, ванилови небеса, космически зарева, метеоритни миграции, все подаръци от съдбата за онези, които могат да пазят спомените тъй внимателно, както картинките от Турбо или мъртвите тамагочита на детството. Устремяваме се към Марс, Венера, и много по-далеч, намираме нетърсещи и търсим ненамиращи онова, което ще потвърди убедеността ни, че по-важни от нас в Майката Вселена няма как да има. Сблъсквайки се със следи от инаквостта, просто затваряме очи и принизяваме гледката до нашите ограничения и бюрократщина, и рядко вземаме решения, които са за благото на някой друг, освен нас. Рядко не е никога, но понякога е поради най-погрешните причини.

Едно пътуване във времето на творческата мисъл, за идеите, минали безжалостното сито на критиката, осенена не просто от киселяшки характер, ами и от разни политически ограничения и само живелите съзнателен живот тогава знаят какви други спънки пред свободната мисъл, сборникът е като малко съкровище от странности, каквито няма да срещнете сега или утре, но удобно стоят сгушени някъде далеч във вчера, напомнящи ни за несбъдналото се търсене, което най-вероятно няма да се случи и на нас. Защото просто вече не гледаме нагоре. А в някои нощи си заслужава. И винаги някой може да погледне към нас. Може би вече гледа… и не сме сами. Ако някога сме били.