Немски фантастични разкази

by Lyuben Dilov (Съставител), Erik Simon (Editor, Author), Емануел Икономов (Преводач)

Съдържание

Нашият свят? Светът, в който живеем, бихме искали да живеем или в който ще трябва да живеем?... (предговор) - Людмила Стоянова - с. 5-16;
От небето нагоре - Герхард Бранстнер - с. 17;
Спирка на влака - Ролф Крон - с. 75;
Стъкленият град - Клаус Мьокел - с. 95;
Под Черното слънце - Анжела и Карлхайнц Щайнмюлер - с. 159;
Кой краде крака? - Герт Прокоп - с. 191;
Стъкло? - Алфред Леман и Ханс Тауберт - с. 232;
Фа и Тво - Йохан и Гюнтер Браун - с. 277;
Първопроходецат - Ерик Симон - с. 286.

304 pages, Mass Market Paperback

First published January 1, 1987

About the author

English transliteration of Любен Дилов.

Reviews

[Иван Величков · Rating 3 out of 5]

Приятна книжка. Разказите вътре варират от научна, през социална, до хумористична фантастика. Всички са от ГДР и показват едно по-различно виждане и лице на този тип литература. Подборката е правена от Любен Дилов (оригинал).

1. Нашият асвят? Светът в който... бля, бля, бля (предговор) – Не го дочетох, честно, блъскаше ми на апологична литературна критика, която ще ми развали кефа от разказите.
2. От небето нагоре - Герхард Бранстнер – Най-дългото и най-скучно произведение от книгата.
Няколко космически вълци се надлъгват в една кръчма всяка четвъртък вечер. Способът история в историята го уважавам, но тук немският хумор (да бе има такова животно), липсата на идентичност у разказвачите и кофите клишета (в едни 5 изречения преброих 6) доста ми занижиха мнението към цялата книга. Добре че съм инат.
3. Спирка на влака - Ролф Крон – Кратка кримка с чудесен времеви експеримент и много добри природни описания на една немска пасторална идилия.
По една рядко използвана влакова линия се наблюдава интересен феномен. Всеки пътувал по нея за първи път вижда сцена с убийство. Дали са духове от миналото, търсещи възмездие?
4. Стъкленият град - Клаус Мьокел – Много добра социална фантастика, позиционирана в недалечно бъдеще. Задава правилните въпроси към един чисто германски мироглед. Харесах.
Издигнала се в обществото до статут на столичанин дама, жертвала младежката си любов и емоциите си, се завръща в провинцията и се сблъсква с нейните проблеми и гледните точки на обитателите й. Опитът ще я промени необратимо.
5. Под Черното слънце - Анжела и Карлхайнц Щайнмюлер – Чиста научна фантастика с пътуване във времето и пространството. Интересна, но нищо феноменално.
На една научна станция трима човека чакат смяната си, изправени пред доста проблеми. Когато най-сетне се появява корабът, не е този който очакват.
6. Кой краде крака? - Герт Прокоп – Авторът на „Дракона с теменужените очи” май ще ме накара отново да започна да чета на немски. Най-доброто произведение в книгата. Криминална фантастика с интересни обрати, социални, медицински и технически допуски, както и правилен хумор.
Тайни, както го наричат приятелите, е най-добрият детектив в Щатите. Когато му предоставят щекотлив случай от една обществена клиника, която не може да си позволи хонорара му, се впуска в разследване с много обрати. Кой краде крака?
7. Стъкло? - Алфред Леман и Ханс Тауберт – Класика, класика, класика. Първи контакт, но дали е с разумен организъм или интелигентен извънземен артефакт?
Група за изследване на нови светове се натъква на самовъзстановяваща се стъклоподобна повърхност, обхванала цяла планета. Дали саботажите върху техниката им са умишлени?
8. Фа и Тво - Йохан и Гюнтер Браун – Гнусна пропаганда, маскирана като обществена сатира. Тотална противоположност на „Стъкленият град”. НЕ одобрявам!
В едно бъдеще, където фантазията и творческото вдъхновение са генно заложени, се е стигнало до пълна анархия и неспособност на взимане на решения.
9. Първопроходецат - Ерик Симон – Чудесен разказ за смелостта и всеотдайността на един космически пилот с край, достатъчно двузначен да събуди фантазията на читателя.

Като цяло бива около 3 и половина звездички, ама все си мисля ,че някой разкази можеха да се заменят с по-добри.

[Adi · Rating 3 out of 5]

Някои от разказите бяха наистина много интересни, но имаше и няколко доста скучни. Като цяло повечето не бяха нищо специално.