Задачи

by John Updike, Джон Ъпдайк, Кръстан Дянков (Translator)

Съдържа избрани разкази на Джон Ъпдайк, публикувани в книгите му Pigeon Feathers and Other Stories (1965), The Music School (1967), The Same Door (1968), Assorted Prose (1968) и Problems (1981):

Гости от Филаделфия / Friends from Philadelphia (1954)

"Туй наше вечно "утре", "утре"…" / Tomorrow and Tomorrow and So Forth (1955)

Свирукането на момчето / The Kid’s Whistling (1955)

Сняг вали над Гринич Вилидж / Snowing in Greenwich Village (1956)

Най-хубавото му време / His Finest Hour (1956)

Алигаторите / The Alligators (1958)

Упоритостта на желанието / The Persistence of Desire (1959)

Отлитаме / Flight (1959)

Бива ли вълшебник да удря майка / Should Wizard Hit Mommy? (1959)

"Не ще узнаеш, скъпи, колко те обичам" / You’ll Never Know, Dear, How Much I Love You (1960)

"А. & П." / A & P (1961)

Жената на лекаря / The Doctor’s Wife (1961)

Свеж поглед в Сребърния град / The Lucid Eye in Silver Town

Кръводаряване / Giving Blood (1963)

Листа / Leaves (1964)

Погледът / The Stare (1965)

В Рим на отделни легла / Twin Beds in Rome (1964)

Любимият ми има кал под ноктите / My Lover Has Dirty Fingernails (1965)

Спасяването / The Rescue (1965)

Мракът / The Dark (1964)

Семейната ливада / The Family Meadow (1965)

Отшелникът / The Hermit (1965)

Семеен живот в Америка / Domestic Life In America (1976)

Долуподписаните Мейпълови / Here Come the Maples (1976)

Любовникът ти се обади по телефона / Your Lover Just Called (1972)

В очакване / Waiting Up (1979)

Телевизионна реклама / Commercial (1972)

Протокол на последното заседание / Minutes of the Last Meeting (1979)

Как едновременно да обичаме Америка и да я напуснем / How to Love America and Leave It at the Same Time (1972)

Раздяла / Separating (1975)

Човекът, който обичаше изкопаеми млекопитаещи / The Man Who Loved Extinct Mammals (1975)

Задачи / Problems (1975)

350 pages, Hardcover

Published January 1, 1985

About the author

John Hoyer Updike was an American writer. Updike's most famous work is his Rabbit series (Rabbit, Run; Rabbit Redux; Rabbit Is Rich; Rabbit At Rest; and Rabbit Remembered). Rabbit is Rich and Rabbit at Rest both won Pulitzer Prizes for Updike. Describing his subject as "the American small town, Protestant middle class," Updike is well known for his careful craftsmanship and prolific writing, having published 22 novels and more than a dozen short story collections as well as poetry, literary criticism and children's books. Hundreds of his stories, reviews, and poems have appeared in The New Yorker since the 1950s. His works often explore sex, faith, and death, and their inter-relationships.

He died of lung cancer at age 76.

Reviews

[Кремена Михайлова · Rating 5 out of 5]

"Мистър Луц караше огромен син буик.
— Аз пък не съм учил в колеж — каза той, — но си купувам нова кола, когато поискам!
Тонът му не беше жлъчен, а мек и изпълнен с почуда.
— О, татко, не почвай пак — каза Телма, като кимна към Джон, за да види той какво й е до главата.
В такива моменти, помисли си Джон, ми идва да й захапя устната до кръв.
— Да си карал някога такава кола, Джон?
— Не. Мога да карам само плимута на пашите, и то не много добре.
— От коя година е?
— Не знам точно. — Джон прекрасно знаеше, че моделът е от 1940. — Купили сме я след войната. С превключване на скорости. Тази е автоматична, нали?
— С автоматично превключване, карданно предаване, насочващи се фарове и какво ли не — поясни мистър Луц. — Кажи сега, не е ли странно, Джон? Ето на баща ти, образован човек… пък със стар плимут, а аз, дето не съм прочел повече от двайсет-трийсет книги в живота си… като че ли не е справедливо. — Той потупа бронята и се приведе, за да влезе в колата, но изведнъж се изправи и попита: — Искаш ли да покараш?
— Татко те пита нещо — каза Телма.
— Не знам дали ще мога — отвърна Джон.
— Много е лесно, много. Просто сядаш тук… хайде, закъсняваме.
Джон седна зад волана. Погледна през предното стъкло. Буикът беше по-широк от плимута; капакът изглеждаше огромен като кораб."

„По времето, когато е била правена снимката, мама искала да замине за Ню Йорк. Не зная какво щяла да прави там или по-скоро, какво искала да прави, но дядо ми й забранил да отиде. Думата „забранявам“ днес няма действена сила, но навремето в тая чудата старомодна провинция тя явно все още е била жизнеспособна в устата на един баща, който иначе е угаждал на дъщеря си, защото съдбоносната, влажна тежест на тази забрана се усещаше години наред в къщата и веднъж, в детството ми, когато едно от мамините безконечни словоизлияния, отправени към дядо, се извиси в плачлив вой, аз почувствувах забраната около мен и над мен като огромен корен, препречил пътя на земен червей.“

"Влезли са, значи, тия три момичета само по бански. Аз съм на трета каса, с гръб към входа, та ги виждам чак при хляба. Първа ми хваща окото тая с карираните зелени бикини. Ниска дебеланка с хубав тен и чудесно широчко дупе, под което се белеят два полумесеца, невидели слънце. Сложил съм ръка на кутия солени бисквити и се мъча да си спомня дали съм ги чукнал. Пак ги чуквам и купувачката се нахвърля да ме ругае. Тя е от тия лелки, които само дебнат касиерите, петдесетгодишна вещица с начервосани бузи и оскубани вежди, и я знам, че цял ден ще ликува, задето ме пипна. От петдесет години дебне по касите и сигурно досега не е засичала грешка."


"Подражавайки деловия тон на майка си, Джудит се обади, но както става с младите, не успя да го спази и прозвуча твърде безстрастно:

— Според мен това е глупаво. Или живейте заедно, или се разведете.

Плачът на Ричард, подобно на вълна, която се е надигнала и разбила, бе станал безреден, но се оказа в плен на нещо още по-безредно: така резервиран досега, Джон изведнъж взе да расте и да изпълва цялата маса. Може би се раздразни от това, че по-малката му сестра е била посветена преди него.

— И защо не сте ни казали? — викна той с гръмък и звучен глас, съвсем различен от неговия собствен. — Трябваше да ни кажете, че между вас не върви.

Ричард се сепна, че се мъчи насила да провре думите през сълзите:

— Бедата е там, че е вървяло, но дори и на нас не ни е било ясно… — Изречението трябваше да приключи „че не се обичаме“, но той млъкна.

— Работата е, че винаги особено много сме обичали децата си — довърши вместо него Джоун в своя стил.

Джон не се успокои.

— Какво ви е грижа за нас? — излая той. — Просто малките, които сте народили! — Засмиването на сестрите му изтръгна и неговия смях, само че сух и подигравателен: — Ха-ха-ха! — Ричард и Джоун схванаха едновременно, че момчето си е пийнало повече от шампанското. Чувствувайки се длъжен да остане в центъра на вниманието, Джон взе цигара от пакета на Джудит, пъхна си я в устата — тя увисна на долната му устна — и събра очи като гангстер.

— Вие не сте малките, които сме народили — викна му Ричард. — Вие сте най-главното! Само че пораснахте… почти."

[Aglaya · Rating 4 out of 5]

Най-откачения предговор на книга, който въобще съм чела през живота си! Дамата е за Мулицър!
Добре, че разказите и като цяло Ъпдайк си струват!