Езерното момче

by Pavel Vezhinov, Павел Вежинов

Книгата съдържа повестта „Езерното момче” и разказите „Момчето с цигулката”.

В повестта „Езерното момче” (1979) се разказва за Валентин - самотно момче, което е с огромен умствен потенциал. Син на блестящ юрист и майка занимаваща се с театър, момчето израства самотно и отритнато от връстниците си. Докато едно лято не отива с вуйчо си на море. Там Валентин чете книгата „Човекът амфибия” и развива страст към водата...
Разказите „Момчето с цигулката” излизат през 1963 година.

Genres: Bulgarian Literature

148 pages, Paperback

First published January 1, 1979

About the author

Pavel Vezhinov (Bulgarian: Павел Вежинов) (November 9, 1914 – December 2, 1983), born Nikola Delchev Gugov (Bulgarian: Никола Делчев Гугов), was a Bulgarian novelist and scriptwriter, with an interest for social and ethical issues and one of the first Bulgarian authors to use elements of fantasy in his fiction. Vezhinov is best known for his novels The Barrier (Бариерата) (1976) and In the night riding the white horses (Нощем с белите коне)(1975), both later adapted for screen, as well as the screenplay for the Bulgarian film classic Three Reservists (Тримата от запаса)(1971).

Reviews

[Миха Василева]

Не мога да подмина възможността да коментирам книгата, която успя най-дълбоко да се отпечата в съзнанието ми.
В повестта "Езерното момче" се разказва за младото и чувствително момче на име Валентин, което се отличава от останалите деца преди всичко с колосалното си въображение. Неговите родители, вглъбени в собствените си желания и нужди, се провалят да отделят жизненоважните за Валентин грижи и внимание. Отгледан в дом, където присъствието му се счита по-скоро за досада и неудобство, той израства като свито и необщително момче. Макар и минусите на родителите, те поне търпят и не осъждат странното и завеяно държание на сина си, докато в училище Валентин е постоянно и безмилостно критикуван от учителката си. Неговата дарба да твори и богато въображение остават не само недооценени, но и осмивани от учителката, чийто образец следва целият клас (с малки изключения). Главният герой не е изцяло отритнат от света, защото поне вуйчо му забелязва потенциала на момчето. С още няколко изречения най-важните моменти от сюжета биха могли да бъдат напълно преразказани, затова ще спра дотук.
Единственото ми предупреждение е да не се чете последната глава в градския транспорт или на друго публично място, защото има немалък шанс да си изплачете очите след последната страница на повестта.

[zineti]

прекрасен стил на писане, сюжет и герои. и тя не е никак дебела, но поне на мен ми се струва като малко трудна за четене и trigger warning: съдържа самоубийство, така че внимавайте.
но иначе я препоръчвам с две вдигнати ръце, защото е уникална. и искам да намеря физическо копие на книгата от някъде.

[Nadyusha]

Слава Богу, че авторът не си е губил времето и е написал множеството книги, които аз да погълна. Мислите ми не са подредени, самата книгата не следва най- праволинейния сюжет. Нека се опитам да я опиша поне, поне това ревю да не бъде напразно.Магия.Завладяваща,непринудена магия. Тъжна история, но толкова красиво написана, че дори очите ти не могат да се насълзят. За пръв път, от много време насам, направих нещо- прочетох последните двадесет страници на глас. Удоволствие беше и нищо друго.

[Ly]

If you are a dreamer, this book is for you. Magnificent!

[Sunny Petkova]

Неща от живота, над които има за какво да се замислим, особено ако възпитаваме деца.

[Bill]

Езерното момче е сърцераздирателна повест. Момчето с цигулката не ме грабна толкова (може би защото не го разбрах).