Ций Кук

by Viktor Paskov

102 pages, Paperback

First published January 1, 1991

About the author

Viktor Marinov Paskov (Bulgarian: Виктор Маринов Пасков; 10 September 1949 – 16 April 2009) was a Bulgarian writer, musician, musicologist and screenwriter.
Paskov was born in the capital Sofia and finished high school in the city. He graduated from what is today the Felix Mendelssohn College of Music and Theatre in Leipzig, East Germany in 1976 and was part of several jazz bands. Viktor Paskov was in Germany as a composer, opera singer and critician until 1980, when he became literature and music editor with the Sofia Press publishing house, a position he held until 1987. In 1987, Paskov joined the Boyana Film Studio as an editor and screenwriter.
The years from 1990 to 1992 Paskov spent in Paris, France. He also worked as director of the Bulgarian Cultural Centre in Berlin from 2002 to 2004. Paskov died from lung cancer in Berne, Switzerland, aged 59. He was buried in the Central Sofia Cemetery.
Paskov's early poems were published in the Rodna rech magazine in 1964. His first book Nevrastni ubiystva (Juvenile Murders) was released in 1986. Viktor Paskov has also written five other books and four screenplays.
His second and probably best known book, Balada za Georg Henih (A Ballad for Georg Henych), published in 1987, won the foreign literature award at the Bordeaux book exhibition. In the novella set in 1950s Sofia, the quasi-autobiographical character Viktor tells the story of an elderly Czech emigre, master luthier Georg Henych. Destitute and lonely, rejected by his Bulgarian former apprentices but embraced by Viktor's family, the skilled violin maker passes on to young Viktor the values of art, faith and love, virtues severely lacking in the financially and culturally impoverished Sofia neighbourhood in the early years of communism.

Reviews

[Yordan Efftimov · Rating 5 out of 5]

Включените в този том от 1991 г. две новели са вече познати на българския читател. Първата книжна публикация на „Мартина“ е в сборника на Виктор Пасков „Невръстни убийства“ (1986). Тя предхожда като време на написване „Балада за Георг Хених“ (1987). Филмът на Иван Андонов „Индиански игри“ (1990) е по мотиви от „Мартина“. Първата публикация на „Ций Кук“ е в третата книжка на списание „Съвременник“ за 1989 г. (в същата книжка е първата публикация на български език на „Прекрасният нов свят“ на Олдъс Хъксли).

„Съвременник“ е ракетата носител на Пасков през 80-те години. Тъкмо там е и първата публикация на новелата „Невръстни убийства“ – още през 1980 г. А списанието през 1980-те е най-тежкарското издание за западна литература. В него виждат бял свят и текстове, публикувани няколко години по-рано в разпространявания в ограничен тираж само сред членовете на Съюза на българските писатели Служебен бюлетин.

И двете новели са типични произведения на маскирания дистопизъм на своето време. Потъналият в скръб герой на „Мартина“ е отчаян интелигент, неспособен да намери друг изход от потискащата го система освен чрез дрогата. Най-простото сравнение е с героя на повестта на Венедикт Ерофеев „Москва – Петушки“ или с някои от героите на Чарлз Буковски. Героят на „Ций Кук“ също е отчаян – неговата съдба е да бъде винаги втори, на крачка след невидимия си съперник.

И двата текста са самонаблюдение. Когато излязоха в общо книжно тяло, книгата беше сред първите три в нова поредица на издателство „Абагар“. Паралелно излязоха сборник с новели на Боян Биолчев и роман на Христо Калчев. Идеята беше да се заложи на писатели от на практика едно поколение. И да се покаже колко съвременна, разчупена и смела е съвременната българска литература (колко дръзко внася жаргон, колко открито говори за алкохолизъм и наркомания). Първото издание на книга на Буковски на български език се случи през същата 1991 г.: „Любовни истории на обикновената лудост“. Прочетена без тези контексти книгата на Пасков в поредицата на „Абагар“ е лишена от съществен растер.

[Бетина Иванова · Rating 5 out of 5]

“Ций Кук”, който усеща, че винаги някой го следи и дори не върви по петите му, а е винаги една крачка преди него на всяко място, където отива.Хареса ми се много! Ще дам 5🌟 въпреки, че “Мартина” не ми хареса чак толкова.