Поезия 1956-2012, т.1

Съчинения в 12 тома #1

by Стефан Цанев

ИЗ КНИГИТЕ:

ЧАСОВЕ (1960), КОМПОЗИЦИИ (1963), ХРОНИКИ (1965), ПЕРИГЕИ ИЛИ, НАЙ-ГОЛЯМОТО, ПРИБЛИЖАВАНЕ ДО ЗЕМЯТА (1967), ПАРАПЕТИ (1968*), АЗ ПИТАМ! (1976), РЕКВИЕМ (1980), СПАСЕТЕ НАШИТЕ ДУШИ! (1992), СТЪПКИ ПО ОБЛАЦИТЕ (1997), ПТИЦИ (2003), НЕБЕСНА ГЛЕДНА ТОЧКА (НЕИЗДАДЕНА)

* Книгата „Парапети“ бе инкриминирана през есента на 1968 година и забранена за издаване. Отделни стихове и части от поемите успях да публикувам в някои от следващите си книги. Изцяло „Парапети“ бе издадена като приложение към книгата „Стъпки по облаците“ през 1997 година.

МОЛИТВА

Над нивите безшумно пада здрача.
Заглъхва всичко. Сам съм. И тревите.
Аз идвам тука тайно да изплача
гнева и болката си, и лъжите.
Наивен бях. И вярвах много.
На всеки срещнат вярвах. Нищо.
Обичах ги. И лъжеха ме много.
И много ми е болно. Нищо.

Земя, ти имаш хляб и гроб за всички.
Към всички си еднакво мила:
треви и хора, зверове и птици…
Земя, дари ме с твойта сила –
да мога да обичам всички хора,
да вдъхна чест на подлеците,
герои от еснафите да сторя
и скромни люде – от глупците.
Земя, дари ме с малко сила –
да мога да повалям всеки,
забравил, че е сукал твое мляко
и е дошъл по твоите пътеки…

Заглъхва всичко. Сам съм. И под мене
земята тръпне черна, топла, гола.
Аз вслушвам се в спокойното `и дишане.
И падам на колени.
И се моля.

Земя, ти имаш хляб и гроб за всички.
1956

532 pages, Paperback

First published January 18, 2012

About the author

Роден е в село Червена вода, Русенско на 7 август 1936 г. В Русе завършва Математическа гимназия през 1954 г. През 1959 г. завършва журналистика в Софийския университет, следва 2 години право, през 1960-1965 учи драматургия в Московския киноинститут. Работил е като кореспондент в Родопите (1959), редактор в Студия за игрални филми (1965-1967), драматург в Държавен сатиричен театър (1967-1970), в Театър 199 и Театъра на окръзите (1970-1973), в Театър "София" (1973-1984), в Драматичен театър в Пловдив (1984-1991), Театъра на армията (1992-1996), Театър "София" (1996-2008). Автор е на стихове, драми, публицистика и проза, както и на стихове и пиеси за деца.

След събитията в Чехословакия 1968 г. свалят от печат стихосбирката му "Парапети", забранено е да се печатат негови стихове до 1976 г. През 1984, заради спектакъла му "Любовни булеварди", забранен лично от Тодор Живков, е уволнен от театър "София" без право да работи в столицата, изпратен е в Пловдив, завръща се в София след 1990 г.

Негови стихове са превеждани на всички европейски езици, на китайски, монголски, арабски и иврит, а пиесите му ("Последната нощ на Сократ", "Другата смърт на Жанна д`Арк") са играни в Париж, Гренобъл, Бордо, Атина, Монреал, Петербург, Лайпциг, Висбаден, Варшава, Краков, Прага, Гьотеборг (Швеция), Будапеща, Киев, Москва, Питсбърг (САЩ), Вилнюс, Братислава, Никозия, Букурещ, Гюргево, Хага, Измир, Истанбул и др.

Носител е на наградата за поезия "Пеньо Пенев" (1988), на националната награда за детска литература "Петко Рачов Славейков" (1992), на националната награда за литература "Иван Вазов" - за цялостен принос към литературата (2004) и на националната награда "Хр.Г. Данов" - за "Български хроники" и за цялостен принос към българската книжнина (2011), носител е и на ордена "Стара планина" І степен - за цялостен принос към българската култура (2006).

Негова съпруга е Доротея Тончева.

Reviews

[Petia Boikova · Rating 4 out of 5]

Хубава книга.Преди години я бях чела поезия от Стефан Цанев , но тогава предизвика доста емоции.Сега открих ,че понякога ми натежават определени стихове.

[Serafinabelacquawalks · Rating 5 out of 5]

Напред, свободни стихо!