Героят на романа (Владо), емигрантът, е човек, който стои в родината си, поработва, но мислите му са вечно извън нея. Той я е „отписал" от своята представа за уют и подреденост, от бъдещето си, където се вижда щастлив. А щастлив може да бъде само някъде другаде: не е ясно дали ще е в Канада, Австралия /твърде отдалечени са!/, Австрия, Франция, Германия...
Авторът си признава, че не му се емигрира. „Тук всички ни унижават по равно и безплатно. А това някак те успокоява и те прави щастлив." Героят му си повтаря само и непрекъснато този рефрен. Идеята му е двигателят на дните, въртележката, която го изкачва ту нагоре, ту надолу.
Добре разказаната история и чувството за хумор, което се грижи да не ни обхване отчаянието за непрекъснатите беди и трудности, изливащи се над Владо, е поднесено с майсторски премерени дози. Тъкмо да се разплачеш и се засмиваш.
Club 50 plus, Христина Панджаридис