Избрани разкази на един от най-своеобразните автори в българската литература. В творчеството си Г. Стаматов разкрива преди всичко тъмните страни в човешката природа, постоянни теми са обезличаването на личността, скритата трагедия на малкия духом човек, бюрокрацията, службогонството, измяната в любовта, фалшът в семейните отошения, упадъкът на нравите. С творбите му в българската проза широко навлизат градската тематика и градският персонаж. Включени са редове от биографията и статии за творчеството на писателя от С. Радев и П. Анчев.
Георги Порфириев Стаматов е български писател от семейство на бесарабски българи. Пише основно разкази. Литературната си дейност започва през 90-те г. на XIX в. — дебютира през 1891 г. със стихотворението си „Невесел е за мен денят“. Сътрудничи на сп. „Мисъл“, „Съвременник“, „Листопад“, „Златорог“. Първият си разказ публикува в списание „Мисъл“ през 1893 г.