What do you think?
Rate this book
Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света
Уилям Сароян (1908-1981) е от водещите американски писатели на XX век, чиито творби са признати за класически. Автор е на повече от 60 книги - романи, пиеси, разкази, мемоари, които го нареждат сред най-четените и превеждани световни автори. Роден в семейството на бедни арменски емигранти, той напуска училище на петнайсетгодишна възраст, решен да стане писател. Печели популярност още съвсем млад, с първите си сборници с разкази, и задълго - от 30-те, та чак до 60-те години определя литературните пристрастия както в САЩ, така и в Европа. Сароян получава световно признание не само защото книгите му са новаторски, но и защото с доброта, остроумие, вдъхновение и страст търси истината за човека, природата и изкуството и в творбите си се докосва до същността на нещата.
Моето верую е да живееш творчески, да живееш честно, никого да не наскърбяваш, доколкото това е възможно, да се радваш на тленността, да не се боиш нито от смъртта, нито от безсмъртието, да обичаш глупците и неудачниците много повече от мъдреците и светците (тъй като последните са далеч по-малко на брой), да вярваш, да се надяваш, да се трудиш и да вършиш всичко това с хумор.
Уилям Сароян
Моето верую е да живееш творчески, да живееш честно, никого да не наскърбяваш, доколкото това е възможно, да се радваш на тленността, да не се боиш нито от смъртта, нито от безсмъртието, да обичаш глупците и неудачниците много повече от мъдреците и светците (тъй като последните са далеч по-малко на брой), да вярваш, да се надяваш, да се трудиш и да вършиш всичко това с хумор.
Уилям Сароян
248 pages, Paperback
First published January 1, 1962
12 people are currently reading
207 people want to read
About the author
William Saroyan
349 books650 followersWilliam Saroyan was an Armenian-American writer, renowned for his novels, plays, and short stories. He gained widespread recognition for his unique literary style, often characterized by a deep appreciation for everyday life and human resilience. His works frequently explored themes of Armenian-American immigrant experiences, particularly in his native California, and were infused with optimism, humor, and sentimentality.
Saroyan's breakthrough came with The Daring Young Man on the Flying Trapeze (1934), a short story that established him as a major literary voice during the Great Depression. He went on to win the Pulitzer Prize for Drama in 1940 for The Time of Your Life, though he declined the award, and in 1943, he won an Academy Award for Best Story for The Human Comedy. His novel My Name Is Aram (1940), based on his childhood, became an international bestseller.
Though celebrated for his literary achievements, Saroyan had a tumultuous career, often struggling with financial instability due to his gambling habits and an unwillingness to compromise with Hollywood. His later works were less commercially successful, but he remained a prolific writer, publishing essays, memoirs, and plays throughout his life.
Saroyan's legacy endures through his influence on American literature, his contributions to Armenian cultural identity, and the honors bestowed upon him, including a posthumous induction into the American Theater Hall of Fame. His remains are divided between Fresno, California, and Armenia, reflecting his deep connection to both his birthplace and ancestral homeland.
Saroyan's breakthrough came with The Daring Young Man on the Flying Trapeze (1934), a short story that established him as a major literary voice during the Great Depression. He went on to win the Pulitzer Prize for Drama in 1940 for The Time of Your Life, though he declined the award, and in 1943, he won an Academy Award for Best Story for The Human Comedy. His novel My Name Is Aram (1940), based on his childhood, became an international bestseller.
Though celebrated for his literary achievements, Saroyan had a tumultuous career, often struggling with financial instability due to his gambling habits and an unwillingness to compromise with Hollywood. His later works were less commercially successful, but he remained a prolific writer, publishing essays, memoirs, and plays throughout his life.
Saroyan's legacy endures through his influence on American literature, his contributions to Armenian cultural identity, and the honors bestowed upon him, including a posthumous induction into the American Theater Hall of Fame. His remains are divided between Fresno, California, and Armenia, reflecting his deep connection to both his birthplace and ancestral homeland.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 21 of 21 reviews
September 3, 2024
Прекрасни разкази! Четенето на този сборник ми достави огромно удоволствие. Сароян пише за съдбите на обикновените хора по изключително увлекателен и въздействащ начин...
„Животът управлява света, безличния и свободен живот. Анонимният човек всеки ден разказва своята история с помощта на писателите — професионалисти и любители, но най-големият разказвач от всички е времето, промяната или смъртта. Но смъртта е не само наша съдба и наш враг. След рождението тя е най-щедрият ни дар, а след истината — най-щедрият ни приятел.“
„Писателят е духовен анархист — такъв, какъвто в дъното на душата си е всеки човек. Той е недоволен от всички и от всичко. Писателят е най-добрият приятел на всеки човек и единственият верен неприятел — един добър и велик неприятел. Той нито върви с тълпите, нито вика заедно с тях. Писателят, който е писател, е бунтовник, който пред нищо не се спира, той не се съгласява не защото не е намерил нещо, с което си струва да се съгласиш. Той не би се съгласил и когато нещо си струва дори и наполовина да се съгласиш с него, не би се и полусъгласил. Той няма да почива и да спи, както почиват и спят останалите. Умре ли, вероятно ще умре, както умират и другите, но докле е жив, той е по-жив от всички останали, дори от останалите писатели. Писателят, който е писател, е също така и глупец. Няма в света друг човек, когото тъй лесно да принизиш, осмееш, отхвърлиш и оскърбиш. И точно така трябва и да бъде. Той е и малко луд, но е по-нормален от всички други, с най-добро духовно здраве, единственото духовно здраве, за което си струва да се тревожим — живото, творческо, уязвимо, доблестното и арогантно духовно здраве на свободния човек.“
„Животът управлява света, безличния и свободен живот. Анонимният човек всеки ден разказва своята история с помощта на писателите — професионалисти и любители, но най-големият разказвач от всички е времето, промяната или смъртта. Но смъртта е не само наша съдба и наш враг. След рождението тя е най-щедрият ни дар, а след истината — най-щедрият ни приятел.“
„Писателят е духовен анархист — такъв, какъвто в дъното на душата си е всеки човек. Той е недоволен от всички и от всичко. Писателят е най-добрият приятел на всеки човек и единственият верен неприятел — един добър и велик неприятел. Той нито върви с тълпите, нито вика заедно с тях. Писателят, който е писател, е бунтовник, който пред нищо не се спира, той не се съгласява не защото не е намерил нещо, с което си струва да се съгласиш. Той не би се съгласил и когато нещо си струва дори и наполовина да се съгласиш с него, не би се и полусъгласил. Той няма да почива и да спи, както почиват и спят останалите. Умре ли, вероятно ще умре, както умират и другите, но докле е жив, той е по-жив от всички останали, дори от останалите писатели. Писателят, който е писател, е също така и глупец. Няма в света друг човек, когото тъй лесно да принизиш, осмееш, отхвърлиш и оскърбиш. И точно така трябва и да бъде. Той е и малко луд, но е по-нормален от всички други, с най-добро духовно здраве, единственото духовно здраве, за което си струва да се тревожим — живото, творческо, уязвимо, доблестното и арогантно духовно здраве на свободния човек.“
March 3, 2020
Басните на Сароян. Басните на тъжния, намигащ от своя задимен ъгъл на бара, вечен човеколюбец.
Басни за малките и незабележимите - хора, места, случки. Неосъществени гении, собственици на невидими тигри, зрители в кварталнито кино, самотно дете, забравено в снега от пияния си баща, емигрант, тъгуващ по старата родина, невръстен уличен продавач на портокали - такива са героите на Сароян. А когато животът ги притисне в ъгъла без надежда за бягство, са филипинци с нож.
Басни за малките и незабележимите - хора, места, случки. Неосъществени гении, собственици на невидими тигри, зрители в кварталнито кино, самотно дете, забравено в снега от пияния си баща, емигрант, тъгуващ по старата родина, невръстен уличен продавач на портокали - такива са героите на Сароян. А когато животът ги притисне в ъгъла без надежда за бягство, са филипинци с нож.
November 16, 2012
"Писането ми е небрежно, но като цяло е нещо хубаво, нещо, което е част от самия мен, нещо, което никой друг писател не притежава" - казва Уилям Сароян във "Велосипедистът от Бевърли Хилс". И това изречение обобщава този изключителен сборник с разкази.
Рядко добра литература, която няма претенциите да бъде нищо друго, освен отражение на въображението и чувството за хумор, притежавани от един талантлив арменец, попаднал в Америка не по свое решение. Сароян обича да играе с думите и идеите, да преобръща представите за любов, съпричастност, принадлежност към род и семейство. Разказите му носят посланията на човек, който знае от къде идва, на къде е тръгнал и който очевидно няма да се изгуби някъде из големия свят. Тези послания обаче, не са поднесени на тепсия, те са размити в американската действителност от първата половина на двадесети век. В поствоенно ежедневие, във време, което има нужда от нови ценности, но не е готово за тях точно така, както не е готово да се откаже от старите си навици.
"Третия ден на Коледа" и "Мило дете" ме трогнаха най-силно, въпреки че нямат общо в сюжетните си линии. Докато първият разказ е кратка история за човечност и принудително порастване, вторият носи горчива равносметка от необратимо изгубена топлина. Харесах също "Тигърът на Трейси", защото всяка любов е невидим звяр, който може да върви кротко до нас, но може и агресивно да напада. И, разбира се, "Велосипедистът от Бевърли Хилс", защото съдържа в себе си всичко, което някога може да бъде написано по повод самоличността, близките на сърцата ни хора и семейството като мощен фактор в живота на човек. Това е едно зряло, извънредно въздействащо и заредено с реалистична мощ произведение, което има силата да замисля, да води до преоценки на мирогледа и на уж непоклатимите ни разбирания за център.
"Човек не бива да мисли лошо за рода си. Това е основно правило, благодарение на което може да постигне самоутвърждаването си като личност или илюзията, че го е постигнал, което в края на краищата е почти същото. Редно е човек да мисли добре за рода си, независимо какви хора ще се окажат, защото, ако човек забелязва единствено посредствеността на хората от рода си, това означава, че самият е посредствен и му липсват интелигентност, вкус, въображение и най-важното от всичко - любов."
Рядко добра литература, която няма претенциите да бъде нищо друго, освен отражение на въображението и чувството за хумор, притежавани от един талантлив арменец, попаднал в Америка не по свое решение. Сароян обича да играе с думите и идеите, да преобръща представите за любов, съпричастност, принадлежност към род и семейство. Разказите му носят посланията на човек, който знае от къде идва, на къде е тръгнал и който очевидно няма да се изгуби някъде из големия свят. Тези послания обаче, не са поднесени на тепсия, те са размити в американската действителност от първата половина на двадесети век. В поствоенно ежедневие, във време, което има нужда от нови ценности, но не е готово за тях точно така, както не е готово да се откаже от старите си навици.
"Третия ден на Коледа" и "Мило дете" ме трогнаха най-силно, въпреки че нямат общо в сюжетните си линии. Докато първият разказ е кратка история за човечност и принудително порастване, вторият носи горчива равносметка от необратимо изгубена топлина. Харесах също "Тигърът на Трейси", защото всяка любов е невидим звяр, който може да върви кротко до нас, но може и агресивно да напада. И, разбира се, "Велосипедистът от Бевърли Хилс", защото съдържа в себе си всичко, което някога може да бъде написано по повод самоличността, близките на сърцата ни хора и семейството като мощен фактор в живота на човек. Това е едно зряло, извънредно въздействащо и заредено с реалистична мощ произведение, което има силата да замисля, да води до преоценки на мирогледа и на уж непоклатимите ни разбирания за център.
"Човек не бива да мисли лошо за рода си. Това е основно правило, благодарение на което може да постигне самоутвърждаването си като личност или илюзията, че го е постигнал, което в края на краищата е почти същото. Редно е човек да мисли добре за рода си, независимо какви хора ще се окажат, защото, ако човек забелязва единствено посредствеността на хората от рода си, това означава, че самият е посредствен и му липсват интелигентност, вкус, въображение и най-важното от всичко - любов."
September 18, 2012
Страхотни разкази, един от друг по-влудяващи...
И понеже ги чета един след друг, а тук подредбата им явно има значение, всеки следващ все повече и повече стиска за гърлото...
И понеже ги чета един след друг, а тук подредбата им явно има значение, всеки следващ все повече и повече стиска за гърлото...
February 20, 2015
Май това е добрата литература-без заплетени сюжети, без сложни и противоречиви герои, без драми и описания, вечни любови и дрън-дрън. И пак има и любов, и тъга, и болка и най-вече насмешка. И е много, много хубаво.
September 7, 2014
"— Тигърът не може да бъде убит."
June 5, 2013
Това е велика книга. Велика книга!
January 1, 2018
Без съмнение, голям писател. Добри разкази, макар на моменти да ми дойдоха твърде еднообразни, прекалено философски, и доста автобиографични. Като цяло - да, но с уговорки.
September 5, 2021
Простота без битовизми. Мелодичност без мерена реч. Трепет без преиграване. Невероятни истории с обикновени думи.
Антикварят: А, Сароян! Ние имаме и други книги на този автор
Аз: Тази ще ми е първа среща с него
Той: Е, и тая е хубава, доста. Като наркотик е, веднага ще се закачиш и ще искаш всичко да му прочетеш.
Е дали не беше прав, а?
Антикварят: А, Сароян! Ние имаме и други книги на този автор
Аз: Тази ще ми е първа среща с него
Той: Е, и тая е хубава, доста. Като наркотик е, веднага ще се закачиш и ще искаш всичко да му прочетеш.
Е дали не беше прав, а?
October 22, 2021
Колекция портрети от палитра от животи. Разказите са написани с финес, нежност, носталгия... сякаш авторът мечтае да се вмъкне сред страниците на книгата си и да остане там завинаги.
Общо взето ми хареса колко семпло и мило е написан всеки разказ. В един момент тази скромност, която се излъчва, започва да става леко скучна, еднообразна. Но катo цяло произведението е приятно четиво.
Общо взето ми хареса колко семпло и мило е написан всеки разказ. В един момент тази скромност, която се излъчва, започва да става леко скучна, еднообразна. Но катo цяло произведението е приятно четиво.
December 7, 2012
Първата ми среща със Сароян мина направо блестящо! Харесах чувството му за хумор, интелигентността му, лекотата с която пише, освободеността от всичко ненужно и фалшиво и страстта, с която се добира до същността на човешката природа. Благодаря на Калояна, чрез нея го открих!
January 6, 2018
"Сами��т аз вече не чувах мелодията: безмълвието внезапно се бе възвърнало и отново се загубих в него, но сега без желание да се върна към себе си. Карай да върви, си казах. Да става каквото ще. И така нататък."
July 14, 2012
Занимателна книжка, но не ме впечатли чак толкова, с изключение на разказа "Тигърът на Трейси" - страхотна идея и реализация, превъзходна метафора. Като за първи сблъсък със Сароян сравнително слабо, надявам се със следващите си книги да ме очарова, защото много неща в тези разкази го загатват. Някак след всеки иначе обещаващо почващ разказ оставах с чувството, че това е само прелюдия към нещо много по-вълнуващо.
August 7, 2012
Това е книгата, която ме накара да отправя жаден поглед и към останалите американски писатели! Срамота е, че в Англия не можах да намеря нито една творба от Сароян, а наистина желаех да го притежавам и в английския му, оригинален вариант...
Read
September 3, 2015I loved it. Not many of my friends like the unfinished, unending stories, but i view it as philosophical view on the world: realistic, sometimes pretty, very cruel, very much his. I especially loved Tracy's Tiger - if that's the name in English.
Currently reading
August 14, 2012Засега не мога да кажа. Има нещо в стила му, което ме държи дистанцирано, но все пак съм прочела само 3-4 разказа от книгата.
July 7, 2014
Някои разкази много ме учудиха... тъкмо като реша, че почват и те свършват... Но пък има такива попадения, че няма как... 4 звездички най-малко :)
February 9, 2025
4.5 защото я започнах без никаква представа за автора или темата и всъщност ми беше много, много приятно да чета разказите. Хареса ми тънката връзка между всеки един, сякаш си подават топка помежду си; персонажите,които изцяло застават зад странностите си и дори моралът. Признавам, че на моменти малко бях пас, но като цяло ми беше много приятно да чета Сароян.
July 25, 2022
фаворити определено ми са "Тигърът на трейси", "Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света" и " Мило дете"
March 30, 2018
A lot of the short stories are awesome and deserve 5 stars! The author's style is very unique and his ideas are very original. I liked his way of thinking and autobiographical details.
August 9, 2019
** 3.3 **
(повтарящи се моменти / теми за саморазправа/пари, не ми бяха интересни)
Идея/Изпълнение 2.2
Интрига/темпо 3.7
Стил-за-жанра 4.0
*меки корици/библиотека*
(повтарящи се моменти / теми за саморазправа/пари, не ми бяха интересни)
Идея/Изпълнение 2.2
Интрига/темпо 3.7
Стил-за-жанра 4.0
*меки корици/библиотека*
Displaying 1 - 21 of 21 reviews