What do you think?
Rate this book
Българско зелено
"Стоян и избори"
Изборите минаха.
Всички победиха.
Който участва.
Като на олимпиада.
Другояче не може и да бъде в страна, където заплатите на народните представители надвишават три пъти заплатите на народа.
Победиха всички.
Всички партии.
Всички коалиции.
Всички движения.
Всички зависими и всички независими.
Едните победиха в градовете с над петстотин хиляди население.
Другите – в тези под петстотин.
Третите – в планините.
Четвъртите – в полето.
Петите – в умовете.
Шестите – в сърцата.
Победата е пълна.
Всички са победители.
Сега трябва да се намери отнякъде губещ.
Съзнавайки почти безизходното положение, предлагат един.
Стоян.
Той е идеалният гyбещ.
Губи ту работата си, ту спестяванията си, ту жизнения си минимум, ту колата си, ту водата си, ту синовете си, ту дъщерите си, ту надеждата, че въобще ще излезе някога от прехода, ту зъбите си, ту живота си.
Ей богу – идеалният губещ.
Досега е загубил шестстотин хиляди от съгражданите си.
Най-интелигентните си млади хора.
Пазарите си.
Уважението.
Себеуважението.
Националната си идея.
Къде ще намерите по-добър губещ?
Със свещ да търсите, няма да намерите.
Затова няма смисъл от спорадично избухващите тук-там спорове кой е победител.
Безсмислено губене на време.
Да се обединим около безспорното: кой е губещият? Няма и капка съмнение – Стоян.
Така изборните резултати изглеждат напълно реални."
----
Ако беше жив, на 9 септември 2011 г. големият български писател и драматург Станислав Стратиев щеше да навърши 70 години. И вероятно тази книга нямаше да е само 200 страници. Защото неотминаващата нищо и никого ирония и безпощадният сарказъм на писателя биха намерили невероятно плодородна почва в живота и политическите нрави на българското общество през последните години.
Изморен от борбата с властващия в нашия свят абсурд, Станислав Стратиев рано напусна този свят. Но ни остави книгите „Самотните вятърни мелници“, „Пътешествие без куфар“, „Живот в небето“, „Упражнения по другост“, пиесите „Римска баня“, „Сако от велур“, „Рейс“, „Мамут“, култовите си сценарии за филмите „Кратко слънце“, „Оркестър без име“ и „Посетени от Господ“. Остави ни и „Българският модел“, и „Българската участ“ - фрустриращи с точността на наблюдението и лаконичността на диагнозата.
Настоящият (за съжаление не пореден, а последен) том – „Българско зелено“ (изд. „Жанет 45“, 2011), е ценен с това, че е събрал последните му, изпълнени с тъжна мъдрост текстове, разпилени из периодичния и литературен печат и издирени и подредени с голяма любов и прецизност от съпругата му Лилия Рачева и синът му Любомир Стратиев – като поклон пред паметта на писателя в навечерието на 70-годишнината от рождението му.
Изборите минаха.
Всички победиха.
Който участва.
Като на олимпиада.
Другояче не може и да бъде в страна, където заплатите на народните представители надвишават три пъти заплатите на народа.
Победиха всички.
Всички партии.
Всички коалиции.
Всички движения.
Всички зависими и всички независими.
Едните победиха в градовете с над петстотин хиляди население.
Другите – в тези под петстотин.
Третите – в планините.
Четвъртите – в полето.
Петите – в умовете.
Шестите – в сърцата.
Победата е пълна.
Всички са победители.
Сега трябва да се намери отнякъде губещ.
Съзнавайки почти безизходното положение, предлагат един.
Стоян.
Той е идеалният гyбещ.
Губи ту работата си, ту спестяванията си, ту жизнения си минимум, ту колата си, ту водата си, ту синовете си, ту дъщерите си, ту надеждата, че въобще ще излезе някога от прехода, ту зъбите си, ту живота си.
Ей богу – идеалният губещ.
Досега е загубил шестстотин хиляди от съгражданите си.
Най-интелигентните си млади хора.
Пазарите си.
Уважението.
Себеуважението.
Националната си идея.
Къде ще намерите по-добър губещ?
Със свещ да търсите, няма да намерите.
Затова няма смисъл от спорадично избухващите тук-там спорове кой е победител.
Безсмислено губене на време.
Да се обединим около безспорното: кой е губещият? Няма и капка съмнение – Стоян.
Така изборните резултати изглеждат напълно реални."
----
Ако беше жив, на 9 септември 2011 г. големият български писател и драматург Станислав Стратиев щеше да навърши 70 години. И вероятно тази книга нямаше да е само 200 страници. Защото неотминаващата нищо и никого ирония и безпощадният сарказъм на писателя биха намерили невероятно плодородна почва в живота и политическите нрави на българското общество през последните години.
Изморен от борбата с властващия в нашия свят абсурд, Станислав Стратиев рано напусна този свят. Но ни остави книгите „Самотните вятърни мелници“, „Пътешествие без куфар“, „Живот в небето“, „Упражнения по другост“, пиесите „Римска баня“, „Сако от велур“, „Рейс“, „Мамут“, култовите си сценарии за филмите „Кратко слънце“, „Оркестър без име“ и „Посетени от Господ“. Остави ни и „Българският модел“, и „Българската участ“ - фрустриращи с точността на наблюдението и лаконичността на диагнозата.
Настоящият (за съжаление не пореден, а последен) том – „Българско зелено“ (изд. „Жанет 45“, 2011), е ценен с това, че е събрал последните му, изпълнени с тъжна мъдрост текстове, разпилени из периодичния и литературен печат и издирени и подредени с голяма любов и прецизност от съпругата му Лилия Рачева и синът му Любомир Стратиев – като поклон пред паметта на писателя в навечерието на 70-годишнината от рождението му.
200 pages, Paperback
First published January 1, 2011
22 people want to read
About the author
Stanislav Stratiev
40 books13 followersLatin transliteration of Bulgarian author Станислав Стратиев.
Stanislav Stratiev was born in Sofia in 1941. He began his career as a journalist while studying for an MA in Literature at Sofia University.
Stratiev's career as a playwright took off in 1974 with the runaway success of his first play, The Roman Bath, which was performed at the Sofia Satirical Theatre for more than 10 consecutive seasons to packed halls. (The play was staged again in 2006 and enjoys renewed success at the Satirical Theatre.) That was followed by The Suede Jacket, The Bus, and many others.
Stratiev's plays have been performed in Belgium, the Czech Republic, Estonia, Finland, France, Germany, Greece, Hungary, Ireland, Italy, Poland, Romania, Russia, Sweden, the Slovak Republic, Turkey, the USA, and others. His play It's a Short Life (translated in French as La vie bien qu'elle soit courte) won the First Prize at the Maubeuge International Theatre Festival in 1990. On the Other Side was runner-up in the BBC World Service Radio's Playwriting Competition 1993 and was produced and broadcast by the BBC.
While most popular as a playwright, Stratiev also wrote prose works combining social satire and lyricism, translated into more than 30 languages all over the world. His film scripts earned him international acclaim too: Equilibrium won a silver medal at the 13th International Film Festival in Moscow in 1983; Childhood Sun won "The Child in Our Time" award at the MIFED in Milan that same year. The cult comedy A Band With No Name was recognized as the best Bulgarian film of all times by the readers of the 24 Chasa daily in 2005 and favourite Bulgarian film by the listeners of Atlantic radio in 2006.
From 1975 until his death in 2000 he worked as literary director of the Sofia Satirical Theatre.
Stanislav Stratiev was born in Sofia in 1941. He began his career as a journalist while studying for an MA in Literature at Sofia University.
Stratiev's career as a playwright took off in 1974 with the runaway success of his first play, The Roman Bath, which was performed at the Sofia Satirical Theatre for more than 10 consecutive seasons to packed halls. (The play was staged again in 2006 and enjoys renewed success at the Satirical Theatre.) That was followed by The Suede Jacket, The Bus, and many others.
Stratiev's plays have been performed in Belgium, the Czech Republic, Estonia, Finland, France, Germany, Greece, Hungary, Ireland, Italy, Poland, Romania, Russia, Sweden, the Slovak Republic, Turkey, the USA, and others. His play It's a Short Life (translated in French as La vie bien qu'elle soit courte) won the First Prize at the Maubeuge International Theatre Festival in 1990. On the Other Side was runner-up in the BBC World Service Radio's Playwriting Competition 1993 and was produced and broadcast by the BBC.
While most popular as a playwright, Stratiev also wrote prose works combining social satire and lyricism, translated into more than 30 languages all over the world. His film scripts earned him international acclaim too: Equilibrium won a silver medal at the 13th International Film Festival in Moscow in 1983; Childhood Sun won "The Child in Our Time" award at the MIFED in Milan that same year. The cult comedy A Band With No Name was recognized as the best Bulgarian film of all times by the readers of the 24 Chasa daily in 2005 and favourite Bulgarian film by the listeners of Atlantic radio in 2006.
From 1975 until his death in 2000 he worked as literary director of the Sofia Satirical Theatre.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 5 of 5 reviews
July 15, 2019
Неслучайно Станислав Стратиев е бил 25 години (до смъртта си през 2000г.) сценарист в Сатиричния театър и със сигурност е един от най-добрите у нас.
Изключително фин писател, удоволствие е да четеш всеки негов текст. Скъпоценен. Никога не съм се замислял дали да купя негова книга, просто я грабвам и знам, че никога няма да ме подведе.
Ако имаше професия народопсихолог, то Стратиев щеше да е академик! Историите са изключително нашенски, поднесени с чувство на ирония и хумор, страхотен хумор!
Този сборник с разкази е последният издаден от Стратиев. Преди всичко засяга годините в началото на т.нар. "преход". През тънкия и чудесен хумор се усеща тежестта на годините, проблемите, разбитите надежди за по-добро бъдеще за нашата държава, разочарованието от сбъркания ни манталитет.
ПП. Скоро ще кача цитати, до момента само съм ги набелязъл.
Изключително фин писател, удоволствие е да четеш всеки негов текст. Скъпоценен. Никога не съм се замислял дали да купя негова книга, просто я грабвам и знам, че никога няма да ме подведе.
Ако имаше професия народопсихолог, то Стратиев щеше да е академик! Историите са изключително нашенски, поднесени с чувство на ирония и хумор, страхотен хумор!
Този сборник с разкази е последният издаден от Стратиев. Преди всичко засяга годините в началото на т.нар. "преход". През тънкия и чудесен хумор се усеща тежестта на годините, проблемите, разбитите надежди за по-добро бъдеще за нашата държава, разочарованието от сбъркания ни манталитет.
ПП. Скоро ще кача цитати, до момента само съм ги набелязъл.
January 23, 2021
Стратиев е голям сатирик, безспорно. В книгата има поместени доста неща, които си заслужават прочита. Те са кратки импресии, най-често в рамките на 2-3 страници, като някои от тях са логически свързани.
Доста актуални и днес, за добро или лошо. Неслучайно екипът на Петък точно в пет с Китодар черпи доста вдъхновение от Стратиев.
Доста актуални и днес, за добро или лошо. Неслучайно екипът на Петък точно в пет с Китодар черпи доста вдъхновение от Стратиев.
October 30, 2018
Колкото повече чета късчетата текст в "Българско зелено" на Станислав Стратиев, толкова по-натрапчиво усещане имам, че това са фейсбук статуси, изпреварили ерата на фейсбук. Ако беше жив днес, непременно щях да му пратя покана за приятелство.
January 30, 2021
Мисля си, че всеки българин трябва да прочете тази книга. Но както казва авторът, това "трябва да..." е в бъдеще отлагателно време за нас като нация.
June 6, 2020
Ето това е истинския майсторлък да обединиш различни текстове, представяйки на пръв поглед една обща тема. Той го е направил с финес по невероятно елегантен начин.
Видимо е, че Станислав Стратиев е бил опитен драматург, защото друг едва ли на негово място би успял така умело да подреди по такъв начин такъв пъзел от разнообразни случки, следван от общата концепция.
Изключително забавни, смешни и иронични истории.
Видимо е, че Станислав Стратиев е бил опитен драматург, защото друг едва ли на негово място би успял така умело да подреди по такъв начин такъв пъзел от разнообразни случки, следван от общата концепция.
Изключително забавни, смешни и иронични истории.
Displaying 1 - 5 of 5 reviews