Антон вижда под лъскавите опаковки на града онова нещо,което обикновено наричаме "градка поезия".Терзиев е непоносимо маниерен и пише с толкова дълги изречения,че началото им се губи някъде в литературата от края на 90-те.
Антон директно влиза в едно изречение с Богдан,Радослав,Тома,Момчил и Стефан./И Буковски и Фанти и още.../
Терзиев пише разказ за това,как е спечелил литературен конкурс с друг разказ,публикува и двата в различни списания,а на края пише разказ за публикуването на двата разказа в в различните списания и хонорарите,които е получил за това.
Емпиричен мечтател, трайно привързан към борбата със синдрома на хроничната умереност. Селектира природата в текст и картина. Избягва офисните магистрали, затова пък пътешества по разбитата физиономия на София. Не поглежда часовника си преди обяд, но обича да обядва навреме. Твърди, че философията на всяко едно поколение е една и съща – да пресуши живота. „Неприятностите идват, когато се случи обратното.”
Автор на книгите:
"Живот на половини", Жанет 45, 2016 „Всичко е включено в цената”, Жанет 45, 2012 "Местни герои”, Сиела, 2010 „Ърбан йога за начинаещи”, Сиела, 2008 „Никакъв портрет за художника“, Жанет 45, 2007
Публикувал в сп. ЛИК, Интро, Едно, Его, Мениджър, МAX, Harsh, Капитал Лайт, Една седмица в София; вестниците Труд, Сега, Литературен вестник, Новинар.
Носител на наградата за българско съвременно изкуство БАЗА, 2010 Включен в 50 International emerging artists на сп. Contemporary, 2006