Всичко е включено в цената

by Антон Терзиев

Разказите на Терзиев свършват там, където биха могли да започнат. Действителността е българска, понякога потискащо такава, като в "Министърът на ветераните", където спокойно може да се каже, че в няколко страници е разказана цялата българска история, от идването на комунизма досега.

Животът в тези разкази винаги е разказан с необичайно апокалиптично безчувствие, което обаче не е минус, а плюс, защото този живот е пълен с толкова много детайли и наслагвания на случки, обстоятелства и педмети, че няма как да не доведе до последния разказ "Джобният". Там всеки може да си представи, че светът наистина свършва ЛИЧНО за него и в този смисъл всички истории, разказани от Терзиев водят до "там". До един предизвестен край, нелепа смърт, случила се на нелепо място, финал, който очаква всички, независимо дали датата ще е 12.12.12.

Абсолютно независимо от тази дата, този сборник е апокалиптичен с прецизното си описание на живота на всеки градски човек, във всеки градски град в градската вселена. Начало и край. Без особено вълнение, но винаги придружени с детайлите на безнадеждната консумация на живот, вещи и време, подарени неизвестно защо на всеки човек на Земята. Литература за тези, които се опитват да формулират от какво боледуват, бидейки физически напълно здрави.

Unknown Binding

About the author

Емпиричен мечтател, трайно привързан към борбата със синдрома на хроничната умереност. Селектира природата в текст и картина. Избягва офисните магистрали, затова пък пътешества по разбитата физиономия на София. Не поглежда часовника си преди обяд, но обича да обядва навреме. Твърди, че философията на всяко едно поколение е една и съща – да пресуши живота. „Неприятностите идват, когато се случи обратното.”

Автор на книгите:

"Живот на половини", Жанет 45, 2016
„Всичко е включено в цената”, Жанет 45, 2012
"Местни герои”, Сиела, 2010
„Ърбан йога за начинаещи”, Сиела, 2008
„Никакъв портрет за художника“, Жанет 45, 2007

Публикувал в сп. ЛИК, Интро, Едно, Его, Мениджър, МAX, Harsh, Капитал Лайт, Една седмица в София; вестниците Труд, Сега, Литературен вестник, Новинар.

Носител на наградата за българско съвременно изкуство БАЗА, 2010
Включен в 50 International emerging artists на сп. Contemporary, 2006