Тук, в тази поезия, любовта е за всички нас големият тест за смислеността на битието ни, тя драматично ни саморазкрива, откроява ни като любовници, които най-често не разбират високия смисъл на самите си любовни занимания, които не са в състояние винаги да превърнат нагона си в ерос, да го възвисят и отстояват.
проф. Михаил Неделчев
ИРОНИЯ*
Ние с теб всичко ще си простим: по спешност бягствата, лутаниците, самотата на търг. Всеки път, ако се срещнем, се срещаме за първи път.
Чисти сме, верни сме - душите ни се целуват, помежду си общуват с неземен код. Пратили са по дявола другите за цял живот...
Мирела Иванова е родена на 11 май 1962 година в София. Завършва Немската гимназия в родния си град и Българска филология в Пловдивския университет.
Публикува първите си стихове още като ученичка в сп. „Родна реч“ през 1977 година.Пише стихове, разкази, литературна критика, публицистика и киносценарии. Един от създателите на поетичното общество „Петък – 13“. Дългогодишен уредник на къща музей „Иван Вазов“ в София. Била е литературен наблюдател на вестниците „Стандарт“ и „Капитал“. Води своя авторска рубрика в радио „Дойче веле“. Превежда от немски език.
Автор е на поетичните книги „Каменни криле“, „Самотна игра“, „Шепоти“, „Памет за подробности“, „Разглобяване на играчките“ и „Еклектики“. През 2009 г. ИК „Жанет 45“ отпечатва „Бавно“, сборник с 11 стихотворения и 11 разказа. През 2000 г. излиза „Дума по дума“, сборник с коментарите на Мирела Иванова по „Дойче веле“. Съставител е и на антологиите „Странстването на камъните. Съвременни немски поети“, „Придавам форма на копнежа. 33 поетеси от България, Сърбия и Македония“, на том с творби на Мара Белчева.
Стихотворения на Мирела Иванова са превеждани на всички големи европейски езици, публикувани са в най-значимите европейски литературни издания, включени са в представителни антологии на българската и европейска литература. Хайделбергското издателство „Вундерхорн“ издава две нейни книги – „Einsames Spiel“ в превод на Норберт Рандов и „Versоenung mit der Kaelte“ в превод на Габи Тиман.
„Памет за подробности“ получава наградата за най-добра поетична книга на СБП през 1993 г., „Еклектики“ – наградата на Сдружение на българските писатели за най-добра книга през 2002 г. Мирела Иванова е носител на наградата за поезия на в. „Труд“ (1999) и на националната награда за българска художествена литература „Хр. Г. Данов“ (2003). През 2002 г. в Мюнхен ѝ е присъдена наградата за модерна поезия от Източна и Югоизточна Европа, връчвана ежегодно от немския медиен магнат д-р Хуберт Бурда. През 2008 г. получава от Баварското министерство на културата едногодишна писателска стипендия в международния творчески дом „Вила Конкордия“.
Обичах да обичам. Обичах да обичам стаите, да ги заселя с хаос, с безприютна нежност, с разтърсващ плач, стаите у дома или стаите в хотел "Богота", в "Зюлтер хоф", усмивката ми сияе сред непроветривата патина. Обичах да обичам работата си, да се прекатуря, но да я свърша, обичах да обичам местата, най-често внезапни, където раните се отварят или заздравяват и спомените са паяжинно-тънка нишка, колкото да не се развържа докрай от себе си. Обичах да обичам мигновенните си решения, като просветляващи взривове, да ги следвам, обичах да обичам самотата си, да я преподреждам в думи и ритуали, да я преседявам протяжно в някое кафене до витрината, да я записвам в дневници, да я разказвам в писма, да я сгъстявам или разреждам както, завита в одеяло, пия шампанско в хладната вечер на "Кудам", в хладната паст на раздялата, обичах да обичам разделите, разлетели се прилепи, стига само опипом да намериш ключа, да запалиш лампата, обичах да обичам съвпадането си с възрастта и куража да я карам бедно, но нашироко, треската на пътуването, невротичната ведрост вдън небесата, по гарите и пероните, премълчаните си досещания, свръхбагажа и суетата. Ооооооооооо, обичах, обичах да обичам безмилостно, бавно, тържествено, тягостно и възтържено, бъбриво и безпричинно, стремглаво и тъмно убягващия живот.