What do you think?
Rate this book
Една торба ключове
Дванадесет разказа и новели по истински случаи за достойнството на българина.
Съдържание:
Хоро върху острието на ятагана - 1994
Решение № 1424 - 1994
Една торба ключове - 1994
Кокичета през септември - 1994
Каменен мост над главата - 1994
Лавров венец над робско чело - 1994
Да заложиш живот, да спечелиш живот… - 1994
Чудакът - 1994
„Настоявам да бъда даден под съд!“ - 1994
Резолюцията - 1994
Пресконференцията - 1994
Подпис против подпис - 1994
От автора - 1994
Съдържание:
Хоро върху острието на ятагана - 1994
Решение № 1424 - 1994
Една торба ключове - 1994
Кокичета през септември - 1994
Каменен мост над главата - 1994
Лавров венец над робско чело - 1994
Да заложиш живот, да спечелиш живот… - 1994
Чудакът - 1994
„Настоявам да бъда даден под съд!“ - 1994
Резолюцията - 1994
Пресконференцията - 1994
Подпис против подпис - 1994
От автора - 1994
198 pages, Paperback
First published January 1, 1994
7 people are currently reading
204 people want to read
About the author
Цончо Родев
21 books38 followersЦончо Христов Родев e български писател, автор на исторически, фантастични и приключенски романи, разкази и новели.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 23 of 23 reviews
October 15, 2025
Един въпрос ме мъчи често - къде са днес тези българи, героите в творчеството на големия ни писател Цончо Родев?
Страната и народът ни се нуждаят от тях отчаяно, повече от всякога!!!
Разказите в този сборник са превъзходни, има ги в Читанка!
Страната и народът ни се нуждаят от тях отчаяно, повече от всякога!!!
Разказите в този сборник са превъзходни, има ги в Читанка!
July 29, 2024
Чудесни разкази! Цончо Родев е изпълнил своите вълнуващи истории не само с искрено родолюбие, но и с много мъдрост и човещина...
„— Твой ред е, бай Панайоте — рече му. — И помни ми думата, няма да съжаляваш. Нито аз, нито ти. Има една сладост, която е по-велика от сладостта на отмъщението — през изпитните и нещастията да пренесеш с чест достойнството си на човек и българин.“
„— Твой ред е, бай Панайоте — рече му. — И помни ми думата, няма да съжаляваш. Нито аз, нито ти. Има една сладост, която е по-велика от сладостта на отмъщението — през изпитните и нещастията да пренесеш с чест достойнството си на човек и българин.“
September 16, 2020
“В избора ми на заглавие може би има една малка суетна надежда: разказите ми...да се окажат “една торба ключове” за разгадаване на някои черти от характера на нас, българите.”
Малка епопея на забравени големи дела. :)
Малка епопея на забравени големи дела. :)
October 6, 2013
Първите 5 истории са ми абсолютно достатъчни, за да поставя недостатъчните за този огромен труд 5*, да ме накарат да настръхна на моменти, да се гордея, че съм българка и да ми е тъжно, че автора е недостатъчно четен и популярен, а книгата - почти неоткриваема ...
May 3, 2017
Този сборник, по моему, заслужава да се превърне в настолно четиво за всеки българин. Ако в днешно време усещането за честност, справедливост и достойно поведение е притъпено до степен на изчезване, то разказите в книгата разкриващи точно тези качества на славни българи от историята, се настаняват дълбоко в съзнанието на четящия.
Няколко са историите, които ми станаха любими и очаквам да оставят трайно впечатление у мен, заради своите морални и естетически достойнства. Става дума за " Решение № 1424", "Лавров венец над робско чело", "Настоявам да бъда даден под съд" и "Пресконференцията".
Цончо Родев притежава способността с минимално усилие така да обрисува своите герои и места на действие, че да накара читателя да се почувства като жив свидетел на случките и да го потопи в атмосферата на времето, в което те се развиват. Това бе първата негова книга, която чета, и няма изгледи да е последната.
Няколко са историите, които ми станаха любими и очаквам да оставят трайно впечатление у мен, заради своите морални и естетически достойнства. Става дума за " Решение № 1424", "Лавров венец над робско чело", "Настоявам да бъда даден под съд" и "Пресконференцията".
Цончо Родев притежава способността с минимално усилие така да обрисува своите герои и места на действие, че да накара читателя да се почувства като жив свидетел на случките и да го потопи в атмосферата на времето, в което те се развиват. Това бе първата негова книга, която чета, и няма изгледи да е последната.
April 9, 2014
Скоро не бях чела книга, която да е толкова малко позната толкова незаслужено. Всеки ред ме изпълни с гордост, че съм българка и с благодарност към хората, заради чиято саможертва и достойнство днес мога свободно да го заявя.
May 7, 2025
След "Майките" на Теодора Димова, реших да продължа с българските автори, в чест на идващият 24-ти май.
Няма да правя анализ на всеки от 12-те разказа, които Цончо Родев е написал. Ще кажа само, че всеки един от тях е брилятно изпипан, самият факт, че без изключение от първия до последния са базирани на истински събития и персонажи, ги прави още по-въздействащи и истински. Това, което обединява всички разкази е темата за високият морал на българина, неговата непримиримост, желанието да помогне на ближния и да извиси името на родната България.
Иска ми се да се изучават повече такива произведения и в училище, защото определено има на какво да ни научат.
Няма да правя анализ на всеки от 12-те разказа, които Цончо Родев е написал. Ще кажа само, че всеки един от тях е брилятно изпипан, самият факт, че без изключение от първия до последния са базирани на истински събития и персонажи, ги прави още по-въздействащи и истински. Това, което обединява всички разкази е темата за високият морал на българина, неговата непримиримост, желанието да помогне на ближния и да извиси името на родната България.
Иска ми се да се изучават повече такива произведения и в училище, защото определено има на какво да ни научат.
August 28, 2025
Истински родолюбец е Цончо Родев – представител на един, за съжаление, почти изчезнал днес тип хора. Той е положил огромен труд в събирането на материалите за тези 12 разказа и новели, писани в продължение на 20 години, с – по негови думи – „една малка, суетна надежда те да се окажат ‘една торба ключове’ за разгадаване на някои черти от характера на нас, българите.“ А това са черти, които заслужават единствено преклонение.
Усещането от прочита на тези истории, от днешна гледна точка, е особено. Живеем във време, в което границата между добро и зло е силно размита от цинизма на ежедневието ни. Време, в което проявата на доброта предизвиква най-малкото изненада. Време, в което търсим – и лесно намираме – грозното и пошлото и сме склонни да вярваме, че те виреят единствено по нашите географски ширини.
Може би тъкмо защото е познавал и тези тъмни страни от националния ни характер – и е осъзнавал, че „в наше време някои от репликите вероятно ще прозвучат недостоверно“ – Цончо Родев е включил в книгата си девет страници бележки „за читателите, които държат на всяка цена да установят докъде са ‘истинските случаи’“. С тъга си признавам, че прочетох всички тези бележки внимателно и докрай, защото почти всеки разказ предизвикваше у мен реакцията: „Е, чак пък толкова!“ – и водеше до настоятелно търсене в Google за потвърждение.
Питам се: има ли друга нация, която трябва да бъде убеждавана, че е способна на благородство и героизъм? Че себеотрицанието и жертвоготовността са част от историята ѝ? Че честта и достойнството не са някакъв чуждоземен феномен?
Убедена съм обаче в едно – книги като тази пречат на победителите в пренаписването на историята.
Усещането от прочита на тези истории, от днешна гледна точка, е особено. Живеем във време, в което границата между добро и зло е силно размита от цинизма на ежедневието ни. Време, в което проявата на доброта предизвиква най-малкото изненада. Време, в което търсим – и лесно намираме – грозното и пошлото и сме склонни да вярваме, че те виреят единствено по нашите географски ширини.
Може би тъкмо защото е познавал и тези тъмни страни от националния ни характер – и е осъзнавал, че „в наше време някои от репликите вероятно ще прозвучат недостоверно“ – Цончо Родев е включил в книгата си девет страници бележки „за читателите, които държат на всяка цена да установят докъде са ‘истинските случаи’“. С тъга си признавам, че прочетох всички тези бележки внимателно и докрай, защото почти всеки разказ предизвикваше у мен реакцията: „Е, чак пък толкова!“ – и водеше до настоятелно търсене в Google за потвърждение.
Питам се: има ли друга нация, която трябва да бъде убеждавана, че е способна на благородство и героизъм? Че себеотрицанието и жертвоготовността са част от историята ѝ? Че честта и достойнството не са някакъв чуждоземен феномен?
Убедена съм обаче в едно – книги като тази пречат на победителите в пренаписването на историята.
May 20, 2023
„Една торба ключове“ от Цончо Родев е книга, която е събрала в себе си дванадесет истински истории от времето преди и малко след Освобождението на България. Всяка една от тях е попила в себе си българска кръв, чест и национална гордост.
В някои от историите са представени сблъсъците на българите с мюсюлманските зверства по нашите земи, отговор на Османската империя за Априлското въстание (най-ярък за мен е разказът „Хоро върху острието на ятагана“). Други пък ни показват как свободният българин се опитва да приеме новия свят, за да се впише в обществото на европейците. В тази връзка много силно впечатление ми направи „Решение № 1424“, където общинският съвет на Сливен трябва да реши дали да даде от хранителните си запаси на останалите в града им турци след Освобождението. Всеки от героите има своите доводи да гласува с „не“ и всяка една разказана история от съветниците беше покъртителна.
Интересно ми бе това, че дори има изрази, които авторът цитира дословно, позовавайки се на достоверни източници, от които е почерпил информация за произведенията си. Разказват се истории за личности като Кольо Фичето, Христо Г. Данов, княз Фердинанд и др.
Надявам се скоро някое издателство да се заеме със задачата да преиздаде книгите на Цончо Родев. Произведенията му несъмнено ще се харесат на почитателите на Иван Вазов, Димитър Талев, Яна Язова и др.
В някои от историите са представени сблъсъците на българите с мюсюлманските зверства по нашите земи, отговор на Османската империя за Априлското въстание (най-ярък за мен е разказът „Хоро върху острието на ятагана“). Други пък ни показват как свободният българин се опитва да приеме новия свят, за да се впише в обществото на европейците. В тази връзка много силно впечатление ми направи „Решение № 1424“, където общинският съвет на Сливен трябва да реши дали да даде от хранителните си запаси на останалите в града им турци след Освобождението. Всеки от героите има своите доводи да гласува с „не“ и всяка една разказана история от съветниците беше покъртителна.
Интересно ми бе това, че дори има изрази, които авторът цитира дословно, позовавайки се на достоверни източници, от които е почерпил информация за произведенията си. Разказват се истории за личности като Кольо Фичето, Христо Г. Данов, княз Фердинанд и др.
Надявам се скоро някое издателство да се заеме със задачата да преиздаде книгите на Цончо Родев. Произведенията му несъмнено ще се харесат на почитателите на Иван Вазов, Димитър Талев, Яна Язова и др.
October 11, 2021
200 страници национално самочувствие.
June 12, 2022
Разкази за ценности и принципи, които изглежда са в голям дефицит в днешно време.
May 21, 2020
Не съм ��ела друго произведение, което с толкова красота и любов да утвърждава простите човешки добродетели на българския народ във времена на страшни изпитания. Тук не става дума за патриотизъм, героизъм, храброст и самоотверженост, както най-често. Всеки разказ тук е урок по човеколюбие и непосредствена нравственост. Бих си пожелала тази книга да бъде настолна за много хора днес, но уви.
July 8, 2017
Оценка 10 + !!! Прекрасна книга, описваща истории от живота на Велики хора ! Книга, която през цялото време ме караше да настръхвам и да си припомням какви БЪЛГАРИ е имало, хора пред които се прекланям !!! Книга, която всеки трябва да прочете !!!
April 24, 2020
Според мен тази книга трябва да бъде включена в учебниците по литература.
12 разказа от първи до 12 клас.
Другото са го казали коментиралите преди мен.
12 разказа от първи до 12 клас.
Другото са го казали коментиралите преди мен.
November 29, 2022
Прекрасно написани разкази по реални събития от нашата история.
Разкази, които всеки трябва да прочете, за да си припомни какви сме били българите някога!
Разкази, които всеки трябва да прочете, за да си припомни какви сме били българите някога!
October 10, 2021
Ето още едно задължително четиво. Не бих казал, че историите са равномощни, но като цяло 5/5 си е справедливата оценка за прекрасния стил на разказване :) Като изключим една-две ненужно грозни сцени (конкретно в разказа за решение номер), всичко останало е описано артистично, леко и позитивно. Сякаш твърде лесно е да грабнеш читателя с мъка и болка, но истинските художници успяват да ни развълнуват и с друг ракурс към същите събития.
August 25, 2022
Една стойностна колекция от истории, които хвърлят светлина към душевността на българите от едно позбравено време. Увлекателна и информативна книга, подходяща за много възрасти. Впечатляващо е и как не залита към краен шовинизъм.
January 17, 2025
"Каменен мост над главата", "Острието на ятагана" и "Резолюцията" са толкова добри разкази, че само заради тях давам 5* на цялата книга.
Ако всичките ни книги от онова време носят подобен заряд, ще живеем със съзнанието на вóйни за вечни времена.
Ако всичките ни книги от онова време носят подобен заряд, ще живеем със съзнанието на вóйни за вечни времена.
November 26, 2017
Има описани исторически събития, които е интересно да научи човек.
July 17, 2025
Цончо си е Историкът у нас. Толкоз! Много стилно и битово барнати разкази. Връща те там и тогаз. Ашколсун уста окумуш аркадаш.
October 13, 2022
Цончо Родев.... каквото и да изрека за творчеството му, ще е недостатъчно. Не мога да си отговоря защо е останал толкова непопулярен. Накара ме да се чувствам горда, че съм българка. Огромен труд. Възхищавам се колко неподправено и безпристрастно е разказал за една епоха, в която са се вършили злочинства не само от нашествениците, но и от местното население и в същото време е овековечил подвизите на достойните българи и на онези мюсюлмани, които са заели страната на справедливостта. Може би точно като доказателство, че добрият човек се познава по делата му , а не по етноса или религията, която изповядва.
This entire review has been hidden because of spoilers.
November 29, 2016
Вече знам кога и защо се казва "нямам думи". Поклон пред тези българи! Но къде са те сега, питам се аз?!!
November 14, 2025
Уникални разкази, за уникални българи, патриоти, възрожденци и най-обикновени хора милеещи за България.
Displaying 1 - 23 of 23 reviews