What do you think?
Rate this book
Изпитание
В "Изпитание" Цончо Родев обръща поглед към бурните и неспокойни години след Освобождението. Изграден върху основно проучен документален материал, с увлекателна фабула, романът пресъздава с жив, цветист език своеобразната и неповторима атмосфера на епохата, сложните, пъстри и шумни събития в младата българска държава, ярките образи на мнозина политически и военни дейци.
Сръбско-българската война от 1885 г. - главен сюжетен момент в книгата - е представена с всичките й подробности и с цялата й епичност. Благодарение на детайлното познаване на фактите авторът умело и точно разкрива истинските виновници за братоубийствената война, изключителния патриотичен подем на българския народ и бляскавите победи на българското оръжие.
Един от най-хубавите ни исторически романи.
Сръбско-българската война от 1885 г. - главен сюжетен момент в книгата - е представена с всичките й подробности и с цялата й епичност. Благодарение на детайлното познаване на фактите авторът умело и точно разкрива истинските виновници за братоубийствената война, изключителния патриотичен подем на българския народ и бляскавите победи на българското оръжие.
Един от най-хубавите ни исторически романи.
703 pages, Hardcover
First published January 1, 1969
5 people are currently reading
111 people want to read
About the author
Цончо Родев
20 books38 followersЦончо Христов Родев e български писател, автор на исторически, фантастични и приключенски романи, разкази и новели.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 10 of 10 reviews
May 13, 2025
Поредният "неудобен" роман на Цончо Родев.
Действието се развива по време на Съединението и последвалата го Сръбско-българска война от 1885 година. Това са едни от най-превратните моменти в най-новата българска история. Без подвигът на целокупния български народ, нашата страна можеше да е изтрита от картата още тогава, опитите за това продължават и след тези събития.
Не е спестил автора руското предателство и съответно тази отлично написана книга не е получила от соц издателството си многохилядния тираж на пропагандните драсканици възхваляващи "дружбата" ни с тях.
Дано се намери скоро нов издател и да бъде преиздадена, сигурен съм че ще има голям интерес от страна на българските читатели.
Ето и линк към описанието на военните действия:
http://www.glasove.com/categories/izg...
Действието се развива по време на Съединението и последвалата го Сръбско-българска война от 1885 година. Това са едни от най-превратните моменти в най-новата българска история. Без подвигът на целокупния български народ, нашата страна можеше да е изтрита от картата още тогава, опитите за това продължават и след тези събития.
Не е спестил автора руското предателство и съответно тази отлично написана книга не е получила от соц издателството си многохилядния тираж на пропагандните драсканици възхваляващи "дружбата" ни с тях.
Дано се намери скоро нов издател и да бъде преиздадена, сигурен съм че ще има голям интерес от страна на българските читатели.
Ето и линк към описанието на военните действия:
http://www.glasove.com/categories/izg...
December 7, 2021
Когато се събереш на южната граница, а се окаже, че трябва да защитаваш родината от атака в гръб - пренасяш се като някакъв безплътник, където е нужно и там се прераждаш за нов подвиг.
Началото ще ни разходи по изграждащия се софийски пейзаж, ще ни пренесе в бурния политически живот от следосвобожденска България. Ще ни покаже княжеския дворцов живот, парвенютата, дипломатическите игри, но и всички онези непоколебими българи и българки, които ще извършат големия подвиг. Един изтъкан от доблест и добродетели сърбин и един отдаден на живота хърватин. Героите ни ще преминават през големи метаморфози, израстване и ... да, най-вече през изпитания, както Родев е кръстил романа.
Сръбско-Българската война е първото Изпитание с главно "И" за младата българска държава. Политически е защита на Съединението, а за изграждане на характера на народа - тежка, закаляваща, братоубийствена война, която в крайна сметка ще укрепи духа и му даде нужната увереност в силите. Но защо историята (и крал Милан с неподходящите си съветници, според книгата) отреди тази война да е със сърбите, с които бяхме заставали рамо до рамо само допреди няколко години? Някои от героите в книгата се спомнят как са воювали заедно срещу друговереца и не споделят бляновете на краля Милан Обренович за безпроблемна разходка до София, където да пие бяло кафе. "Народ от бостанджии" се казва в книгата и затова обратът във войната се стоварва с голяма сила върху не само неговата глава, а и върху без това разколебаните сърби - тръгнали на позив, но без вътрешно убеждение в правдината на тази предизвикана политическа игра.
Откъм историографическо изследване Цончо Родев е свършил знаменита работа - друго не съм и очаквал. Бойните действия са описани хем четивно, хем реалистично, художествено, но и исторически издърано. Мотивацията, съветите и влиянието на дипломатическия корпус в двете страни също е предадена, така щото човек да може да си обясни всичко последвало. Особено цветущо е пресъздадена атмосферата в Княжеството и в останалите български земи. Историческите личности са живи на тези страници. Те имат своята суета, колебания или решимост. Твърдост, идеали или несполуки.
Сега, три неща не ми допаднаха напълно:
1. Това, че главните герои винаги "случайно" се озоваваха очи в очи на фронта в най-драматичните моменти, не допринасяше за реалистичността. Да, художествена творба е, позволено е, но все пак ... лично мнение. Родев има и една наклонност (вече я забелязвам отчетливо) - добрите геори да са твърде добри, едва ли не светци. Такъв беше Бяно Абаджи от Сливенската трилогия, но тук са няколко от българска страна и един от сръбска.
2. Един от тези български "светци", Христо Сумров, учител от К., опълченец от Шипка, погребал 3 деца и жена, два пъти герой от Сръбско-Българската и т.н. се увлича от социалистическата идея ... Ок. Не, че имам кой знае какъв проблем с политическите му решения, но ми се стори наивно след всичко сполетяло го. Той търпи разочарование от либералите, Стамболов и като цяло от политическата класа и затова ще се обърне към книгите на Маркс, ще се срещне пак "случайно" с Д. Благоев, ще го подтикне да основе партия и накрая на книгата ще се насочи към Бузлуджа да я основава ... Всичко това е много малка част от книгата. Правя справка кога (69 г.) е издадена и от кой (военно издателсво) и тук усещането ми е, че тази третостепенна за сюжета линия е вмъкната под диктатура на Партията. Просто нямаше да я издадат, ако бяха останали само правдивите описания на руското политическо държане с изтеглянето на висшите военни от нашата армия точно преди войната. За политическото вмешателство против княз Александър и делото на Съединението да не говорим. Сигурен съм, че са принудили автора да търси такъв начин за спасение на творбата си. Нямам доказателства, но имам вече достатъчно развит усет за всичко, което се е случвало и продължава да се случва с големите ни автори и техните големи книги. А тази е голяма.
3. Финалът ми хареса донякъде, но като че ли от старание за мелодраматичност ми отстъпваше с един аршин от цялата предишна история. След многото загуби, накрая се събират оцелелите някак примиренчески и за моето усещане - неестествено. Може би, можеха да живеят заедни и не като мъж и жена. Може би това, щеше да укрепи още новосъздания кален дух. Не ми беше в унисон с преживяното от двамата. Ще Ви оставя без повече подробности да стигнете до финалната сцена и да споделите Вашето виждане - ще се радвам да има мнения, особено различни от моето.
Нито едно от тези 3 не успря да помрачи цялостното ми усещане. Не съм чел по-добра художествена творба на тази историческа тема и период от нашата (а защо не и сръбската) история.
Началото ще ни разходи по изграждащия се софийски пейзаж, ще ни пренесе в бурния политически живот от следосвобожденска България. Ще ни покаже княжеския дворцов живот, парвенютата, дипломатическите игри, но и всички онези непоколебими българи и българки, които ще извършат големия подвиг. Един изтъкан от доблест и добродетели сърбин и един отдаден на живота хърватин. Героите ни ще преминават през големи метаморфози, израстване и ... да, най-вече през изпитания, както Родев е кръстил романа.
Сръбско-Българската война е първото Изпитание с главно "И" за младата българска държава. Политически е защита на Съединението, а за изграждане на характера на народа - тежка, закаляваща, братоубийствена война, която в крайна сметка ще укрепи духа и му даде нужната увереност в силите. Но защо историята (и крал Милан с неподходящите си съветници, според книгата) отреди тази война да е със сърбите, с които бяхме заставали рамо до рамо само допреди няколко години? Някои от героите в книгата се спомнят как са воювали заедно срещу друговереца и не споделят бляновете на краля Милан Обренович за безпроблемна разходка до София, където да пие бяло кафе. "Народ от бостанджии" се казва в книгата и затова обратът във войната се стоварва с голяма сила върху не само неговата глава, а и върху без това разколебаните сърби - тръгнали на позив, но без вътрешно убеждение в правдината на тази предизвикана политическа игра.
Откъм историографическо изследване Цончо Родев е свършил знаменита работа - друго не съм и очаквал. Бойните действия са описани хем четивно, хем реалистично, художествено, но и исторически издърано. Мотивацията, съветите и влиянието на дипломатическия корпус в двете страни също е предадена, така щото човек да може да си обясни всичко последвало. Особено цветущо е пресъздадена атмосферата в Княжеството и в останалите български земи. Историческите личности са живи на тези страници. Те имат своята суета, колебания или решимост. Твърдост, идеали или несполуки.
Сега, три неща не ми допаднаха напълно:
1. Това, че главните герои винаги "случайно" се озоваваха очи в очи на фронта в най-драматичните моменти, не допринасяше за реалистичността. Да, художествена творба е, позволено е, но все пак ... лично мнение. Родев има и една наклонност (вече я забелязвам отчетливо) - добрите геори да са твърде добри, едва ли не светци. Такъв беше Бяно Абаджи от Сливенската трилогия, но тук са няколко от българска страна и един от сръбска.
2. Един от тези български "светци", Христо Сумров, учител от К., опълченец от Шипка, погребал 3 деца и жена, два пъти герой от Сръбско-Българската и т.н. се увлича от социалистическата идея ... Ок. Не, че имам кой знае какъв проблем с политическите му решения, но ми се стори наивно след всичко сполетяло го. Той търпи разочарование от либералите, Стамболов и като цяло от политическата класа и затова ще се обърне към книгите на Маркс, ще се срещне пак "случайно" с Д. Благоев, ще го подтикне да основе партия и накрая на книгата ще се насочи към Бузлуджа да я основава ... Всичко това е много малка част от книгата. Правя справка кога (69 г.) е издадена и от кой (военно издателсво) и тук усещането ми е, че тази третостепенна за сюжета линия е вмъкната под диктатура на Партията. Просто нямаше да я издадат, ако бяха останали само правдивите описания на руското политическо държане с изтеглянето на висшите военни от нашата армия точно преди войната. За политическото вмешателство против княз Александър и делото на Съединението да не говорим. Сигурен съм, че са принудили автора да търси такъв начин за спасение на творбата си. Нямам доказателства, но имам вече достатъчно развит усет за всичко, което се е случвало и продължава да се случва с големите ни автори и техните големи книги. А тази е голяма.
3. Финалът ми хареса донякъде, но като че ли от старание за мелодраматичност ми отстъпваше с един аршин от цялата предишна история. След многото загуби, накрая се събират оцелелите някак примиренчески и за моето усещане - неестествено. Може би, можеха да живеят заедни и не като мъж и жена. Може би това, щеше да укрепи още новосъздания кален дух. Не ми беше в унисон с преживяното от двамата. Ще Ви оставя без повече подробности да стигнете до финалната сцена и да споделите Вашето виждане - ще се радвам да има мнения, особено различни от моето.
Нито едно от тези 3 не успря да помрачи цялостното ми усещане. Не съм чел по-добра художествена творба на тази историческа тема и период от нашата (а защо не и сръбската) история.
July 19, 2020
Много вдъхновяваща книга.
April 14, 2015
Някои казват, че това е българската "Война и мир". Не е най-точното сравнение. Това е книга за израстването на един народ. Как довчерашните роби събират сили да се опълчат на Великите сили и да направят Съединението на двете Българии. И после намират сили да се противопоставят на добре оборудваната сръбска армия и да защитят земята си.
Не искам да ставам патетичен, освен всичко друго тази книга е много добър урок по история за тези години - от нея научих много неща за Съединението и Сръбско-българската война.
Научих и, че в огъня дървото изгаря, а желязото става стомана.
Книгата трябва да се прочете, от всеки който се нарича българин. Аз лично съм я чел десетина пъти, първия път като ученик в едни далечни времена.
Малко в повече ми дойде соцлинията за Благоев и партията, но все пак това са случили се събития, а и през 80-те не е имало друг начин да излезе книгата.
И не забравям примера на Марин Маринов - рицарят на войната.
Всъщност това е една от малкото книги, на които съм плакал.
Не искам да ставам патетичен, освен всичко друго тази книга е много добър урок по история за тези години - от нея научих много неща за Съединението и Сръбско-българската война.
Научих и, че в огъня дървото изгаря, а желязото става стомана.
Книгата трябва да се прочете, от всеки който се нарича българин. Аз лично съм я чел десетина пъти, първия път като ученик в едни далечни времена.
Малко в повече ми дойде соцлинията за Благоев и партията, но все пак това са случили се събития, а и през 80-те не е имало друг начин да излезе книгата.
И не забравям примера на Марин Маринов - рицарят на войната.
Всъщност това е една от малкото книги, на които съм плакал.
February 28, 2019
Доста рядко чувам да се споменава за сръбско-българската война от 1885 година. Може би това се дължи на факта, че няколко години преди това е руско-турската освободилена война, а двадесети век е посрещнат с Илинденско-Преображенско въстание. Друга възможна причина е, че сръбско-българската война не е особено продължителна - по-малко от месец. Най-вероятно е комбинация от тези, както и от други причини. Но е факт, че това е било време на герои.
На 6 септември 1885 е обявено Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Този важен момент в българската история е посрещнат с недоволство от съседните държави, като кулминацията е достигната с обявената от Сърбия война на България. В този момент саможертвата и смелостта на войници ни показват, че българският народ заслужава уважение и признание:
"— Всъщност вие трябва да сте благодарни — каза граф Кевенхюлер. — Войната беше изпитание, в което вие, българите, доказахте на света, че сте нация; доказахте, че сте достойни за свободата си. При топовните гърмежи на Сливница в България се роди истинското понятие за отечеството. Седми ноември хиляда осемстотин осемдесет и пета година е денят на възмъжаването на българския народ."
На фона на тези забележителни събития Цончо Родев развива романа с�� и сплита съдбите на героите си. Реални и измислени персонажи заедно изживяват преломните моменти и търсят начин да останат верни на себе си в тези бурни времена. Много от героите ми станаха мили и няма да ги забравя още дълго време: капитан Паница, Христо Сумров и жена му Гина, княз Александър, Олга и много други.
Но над всички тях се намира капитан Мартин Мартинов. Честно казано не ме притеснява, че е представен като перфектен човек, без някакви особени недостатъци или лоши черти. Имах нужда да намеря такъв персонаж, който да събира в себе си добрина, благородство, безумна смелост, тихото достойнство...да е по-голям от живота. Рицарят на Сръбско-българската война.
На 6 септември 1885 е обявено Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Този важен момент в българската история е посрещнат с недоволство от съседните държави, като кулминацията е достигната с обявената от Сърбия война на България. В този момент саможертвата и смелостта на войници ни показват, че българският народ заслужава уважение и признание:
"— Всъщност вие трябва да сте благодарни — каза граф Кевенхюлер. — Войната беше изпитание, в което вие, българите, доказахте на света, че сте нация; доказахте, че сте достойни за свободата си. При топовните гърмежи на Сливница в България се роди истинското понятие за отечеството. Седми ноември хиляда осемстотин осемдесет и пета година е денят на възмъжаването на българския народ."
На фона на тези забележителни събития Цончо Родев развива романа с�� и сплита съдбите на героите си. Реални и измислени персонажи заедно изживяват преломните моменти и търсят начин да останат верни на себе си в тези бурни времена. Много от героите ми станаха мили и няма да ги забравя още дълго време: капитан Паница, Христо Сумров и жена му Гина, княз Александър, Олга и много други.
Но над всички тях се намира капитан Мартин Мартинов. Честно казано не ме притеснява, че е представен като перфектен човек, без някакви особени недостатъци или лоши черти. Имах нужда да намеря такъв персонаж, който да събира в себе си добрина, благородство, безумна смелост, тихото достойнство...да е по-голям от живота. Рицарят на Сръбско-българската война.
January 23, 2018
Може би най-доброто литературно произведение за Сръбско-Българската война.
February 15, 2022
Изключителна книга. Такива книги трабвя да се изучават в училище. Цончо Родев - един велик писател останал в сянка!
October 29, 2023
Поредната отлична книга на Родев!
Чете се с удоволствие.
Чете се с удоволствие.
May 24, 2016
Трудно се пише за тази тухла... Дори не мога да определя със сигурност дали ми хареса! Всъщност да, хареса ми, но на моменти Цончо Родев е тотално ПРЕКАЛИЛ с мелодрамата, партиотизма, героичността и... изобщо със всичко! Много хвалби заслужава сериозната работа по историческата част, повечето герои са действителни личности и дори репликите им са автентични! От друга страна и най-големият родолюбец не би понесъл описанията на героизма на българските войни в продължение на... 450 страници! Стилът на писане е много приятен, но някъде след Съединението мелодрамата взима връх и по-голямата част от книгата е почти непоносима. Заслужава си да се спомене и (задължителната) соц пропаганда, все пак в количества, които могат да бъдат понесени.
От друга страна, КНИГАТА МЕ ДЪРЖА БУДНА МНОГО НОЩИ... И цялостното ми усещане след последната страница е хубаво, топло. Може би Цончо Родев е успял да ми въздейства и да пробуди у мен заспали чувства :)
Препоръчвам, ако обичате исторически романи, любовни истории и най-вече - екзалтирано описание на военни действия!
От друга страна, КНИГАТА МЕ ДЪРЖА БУДНА МНОГО НОЩИ... И цялостното ми усещане след последната страница е хубаво, топло. Може би Цончо Родев е успял да ми въздейства и да пробуди у мен заспали чувства :)
Препоръчвам, ако обичате исторически романи, любовни истории и най-вече - екзалтирано описание на военни действия!
July 16, 2018
Великолепна изследователска работа върху книгата - по-голямата част от героите, както и събитията, са напълно автентични.
Романът има две дребни слабости, които отдавам предимно на епохата, в която е писан:
-- На моменти идва твърде патетичен и захаросан - положителните герои нямат никакви слабости и т.н.
-- "Набутана" е една среща с Димитър Благоев, която е напълно излишна от сюжетна гледна точка
Романът има две дребни слабости, които отдавам предимно на епохата, в която е писан:
-- На моменти идва твърде патетичен и захаросан - положителните герои нямат никакви слабости и т.н.
-- "Набутана" е една среща с Димитър Благоев, която е напълно излишна от сюжетна гледна точка
Displaying 1 - 10 of 10 reviews